Доц. Иво Инджов: Възможни са два предсрочни вота за парламен...
- Доц. Инджов, очаквате ли промени в Пловдив след локалните избори през 2023 година? Питам, тъй като каквото и неодобрение да има в града, то надали ще прерасне в гражданска война. Такова мощно неодобрение имаше и против предходния кмет Иван Тотев и ръководи отново ГЕРБ.
- Сега има знакови кавги в Пловдив, свързани с кмета, и общата политическа обстановка е съществено изменена. При предходните избори ГЕРБ си беше хегемон. Тогава недоволството беше някакво локално, а в този момент то излетя на национално равнище. В София сигурно след кметуването на Фандъкова локалните избори за ГЕРБ ще са доста неподходящи.
- Коя от двете политически сили - ГЕРБ и Политическа партия, има по-голямо твърдо електорално ядро?
- Безспорно ГЕРБ има мощно построено твърдо ядро през годините. Една част от него са уверени последователи, които харесват партията и концепциите й. Втората част от електората са дали своят вот на правилото „ Прикачване към влака на спечелилите ”. Има и една сериозна трета част гласоподаватели, която е клиентелистки настроена и има доста мощни позиции по места.
- Но тъкмо тази клиентелистка част нормално взема решение месните избори.
- Така е - тя е решаваща за локални избори. Тя ще гласоподава най-мотивирано. Но ние виждаме, че в знакови градове като София, Пловдив и някои други огромни центрове има извънредно мощно неодобрение към градоначалниците на ГЕРБ. Там има действителни шансове те да бъдат победени в локалните избори. Ще го дефинирам по този начин - разнообразни разновидности на коалиция от силите на смяната плюс цивилен сдружения.
- Колко време ще би трябвало на " Продължаваме промяната " да излъчат ярки политически фигури по места? В Пловдив не се сещам за такива.
- Не е наложително да е човек от " Продължаваме промяната " - може да е от редиците на " Демократична България " или да е цивилен деятел, който пази някакви дела. В София най-печелившият претендент на либерално-демократичните сили би бил Борис Бонев. Това е човек с потвърдени цивилен дела, с доста работа на терен и с насъбран опит като общински консултант.
- Какви са възможностите на акад. Николай Денков да сформира подсилен от другите партии кабинет?
- Шансовете за основаването на кабинет в границите на този парламент са доста дребни, макар че кандидатурата на акад. Денков е доста представителна и вдъхваща доверие. " Продължаваме промяната " поставя много старания, с цел да се стигне до държавно управление на малцинството, подкрепяно за избрани политики от други партии в Народното събрание. Считам, че възможностите за основаването на подобен кабинет са дребни, предвид на досегашната борба на политическите сили в Народното събрание и неуспеха на предходния кабинет на ГЕРБ. " Продължаваме промяната " и " Демократична България " не поддържаха по този начин нареченото „ експертно държавно управление на ГЕРБ ”. Няма логичност да мислим, че ГЕРБ на собствен ред ще поддържа Политическа партия, в случай че не надделее калкулацията, че в случай че не го създадат, могат да бъдат упрекнати, че са тласнали България към предварителни избори. Всичко това обаче е в областта на хипотетичното.
- Защо ГЕРБ да имат такива задръжки, при изискване че те много сполучливо стартират противоположния разказ - че " Продължаваме промяната " и " Демократична България " вършат това?
- Този боязън съществува освен в ГЕРБ. Има го и в " Продължаваме промяната ". И по тази причина са тези обезверени опити за сформиране на държавни управления. Наблюдаваме ги и при двете водещи политически сили, макар че възможностите бяха и остават минимални. Оттук нататък в общественото пространство ще има борба за интерпретация на разказите „ Кой е отговорен България да няма постоянно държавно управление ” и за какво още веднъж електоратът е тласкан към изборните секции за пети път в границите на две години. Не съм уверен, че на този стадий разказът на ГЕРБ надвива. Той е конструиран към въпроса „ Кой е отговорен за несъставянето на държавно управление и за сегашната политическа обстановка? ”. Разказът се добавя всеки ден и преди да доближи в съответната си настояща версия до хората, минава през разнообразни „ филтри “ в общественото пространство. Затова партиите реагират ежедневно, само че и всички си вършат сметки за предварителни избори.
- Докога ще гледаме тази политическа флуидност - двете съществени сили не си поддържат кабинетите, само че в това време гласоподават дружно за толкоз противоречив закон като вкарването на " клас прослужено време ” в минималната работна заплата?
- Даденият проблем е образец единствено за моментно съвпадане на позициите. Независимо какъв брой още ще съществува, този парламент е жертван на такива пъкъл хок ситуативни обединения при гласоподаване на водещи законопроекти и взимане на значими външнополитически решения. В никакъв случай обаче от този нов за България модел на държание в Народното събрание не би трябвало да се вадят някакви дебели заключения, че да речем, има трайна коалиция. Някои ситуативни обединения се срещат по-често, а други по-рядко през миналите месеци. Има краткотрайни придвижвания и прегрупирания и по този начин се образуват взаимно изключващи се обединения. В предишния парламент, най-малко до лятото, главната коалиция бе „ Антикорупционна ”. Сега останаха единствено две антикорупционни партии, до момента в който не може да се каже, че в границите на сегашният парламент се е появила „ Евроатлантическа коалиция ”, за която пророкуваха някои сътрудници политолози. Подкрепата за Украйна с изпращането на военна помощ не може да се пояснява като такава коалиция. Има съвпадане на възгледите, само че не и коалиция. Антикорупционната коалиция от предния Народното събрание се разпадна, само че не беше сменена с евроатлантическа коалиция. За Политическа партия и Демократична България нуждата от битка с корупцията не може да бъде прикрита с мантията на евроатлантизма.
- Разговорите за кабинет, по този начин или другояче, буксуват. Не би трябвало ли Народното събрание да се насочи към гласуването на бюджет, колкото и компромисен да е той?
- Би трябвало да има нов бюджет, макар че служебното държавно управление бяга като демон от тамян по тази тематика. Причината е, че доста неща са се трансформирали спрямо базовите индикатори, при които бе признат бюджетът за предходната година. Служебното държавно управление към този момент ръководи прекомерно дълго и бяга по тъчлинията, без да може да даде благонадежден отговор на провокациите пред България - неналичието на обновен бюджет е единствено един от образците за това. От една страна - президентът следва някаква логичност, основана на нуждата Народното събрание да одобри най-важните закони, и има своите причини, от друга - служебното държавно управление споделя - няма да внасяме нов бюджет, по простата причина, че това е работа на постоянно държавно управление. Но такова може и да няма. Тази несрещана до момента обстановка в нашата най-нова политическа история допуска отсега нататък да бъдат прецизирани пълномощията на служебното държавно управление, в това число във връзка с бюджета.
- Кой ще и кой ще завоюва в петите избори през последните две години. Кога ще свърши тази „ Игра с нулев резултат ”, както я назовават в Теорията на игрите?
- Безспорно би трябвало да има една партия, която да получи доста по-голямо доверие от гласоподавателите, само че и да има надеждни съдружници в Народното събрание, с цел да се улесни основаването на работеща съдружно държавно управление. Вече без най-малко тристранни обединения няма по какъв начин да се мине. Въпросът е, че даже да се сътвори такова държавно управление в сегашната обстановка, то ще бъде неустойчиво. Трябва да има безапелационен победител на изборите, който да се употребява с по-широко доверие, с цел да може България да има устойчиво ръководство. Аз чакам разбъркване на политическата дъска след локалните избори, когато е изцяло допустимо хегемонията на ГЕРБ да бъде прекратена и това да се отрази на националните резултати оттова нататък. Но до тогава можем да минем и през два предварителни избора за парламент през 2023 година Със сигурност се обрисуват едни предварителни избори, само че теоретично са вероятни и втори предварителни. Някой вярвал ли е преди време, че в този момент ще разясняваме ставащите все по-вероятни предварителни избори през март, които да бъдат пети подред в границите на две години.
Визитка:
Доц. доктор Иво Инджов е учител по публицистика във ВТУ „ Св. св. Кирил и Методий “ и специалист по политически връзки. Има издадени няколко книги по проблеми на медиите и публицистиката. Работил е като публицист в разнообразни печатни медии.
- Сега има знакови кавги в Пловдив, свързани с кмета, и общата политическа обстановка е съществено изменена. При предходните избори ГЕРБ си беше хегемон. Тогава недоволството беше някакво локално, а в този момент то излетя на национално равнище. В София сигурно след кметуването на Фандъкова локалните избори за ГЕРБ ще са доста неподходящи.
- Коя от двете политически сили - ГЕРБ и Политическа партия, има по-голямо твърдо електорално ядро?
- Безспорно ГЕРБ има мощно построено твърдо ядро през годините. Една част от него са уверени последователи, които харесват партията и концепциите й. Втората част от електората са дали своят вот на правилото „ Прикачване към влака на спечелилите ”. Има и една сериозна трета част гласоподаватели, която е клиентелистки настроена и има доста мощни позиции по места.
- Но тъкмо тази клиентелистка част нормално взема решение месните избори.
- Така е - тя е решаваща за локални избори. Тя ще гласоподава най-мотивирано. Но ние виждаме, че в знакови градове като София, Пловдив и някои други огромни центрове има извънредно мощно неодобрение към градоначалниците на ГЕРБ. Там има действителни шансове те да бъдат победени в локалните избори. Ще го дефинирам по този начин - разнообразни разновидности на коалиция от силите на смяната плюс цивилен сдружения.
- Колко време ще би трябвало на " Продължаваме промяната " да излъчат ярки политически фигури по места? В Пловдив не се сещам за такива.
- Не е наложително да е човек от " Продължаваме промяната " - може да е от редиците на " Демократична България " или да е цивилен деятел, който пази някакви дела. В София най-печелившият претендент на либерално-демократичните сили би бил Борис Бонев. Това е човек с потвърдени цивилен дела, с доста работа на терен и с насъбран опит като общински консултант.
- Какви са възможностите на акад. Николай Денков да сформира подсилен от другите партии кабинет?
- Шансовете за основаването на кабинет в границите на този парламент са доста дребни, макар че кандидатурата на акад. Денков е доста представителна и вдъхваща доверие. " Продължаваме промяната " поставя много старания, с цел да се стигне до държавно управление на малцинството, подкрепяно за избрани политики от други партии в Народното събрание. Считам, че възможностите за основаването на подобен кабинет са дребни, предвид на досегашната борба на политическите сили в Народното събрание и неуспеха на предходния кабинет на ГЕРБ. " Продължаваме промяната " и " Демократична България " не поддържаха по този начин нареченото „ експертно държавно управление на ГЕРБ ”. Няма логичност да мислим, че ГЕРБ на собствен ред ще поддържа Политическа партия, в случай че не надделее калкулацията, че в случай че не го създадат, могат да бъдат упрекнати, че са тласнали България към предварителни избори. Всичко това обаче е в областта на хипотетичното.
- Защо ГЕРБ да имат такива задръжки, при изискване че те много сполучливо стартират противоположния разказ - че " Продължаваме промяната " и " Демократична България " вършат това?
- Този боязън съществува освен в ГЕРБ. Има го и в " Продължаваме промяната ". И по тази причина са тези обезверени опити за сформиране на държавни управления. Наблюдаваме ги и при двете водещи политически сили, макар че възможностите бяха и остават минимални. Оттук нататък в общественото пространство ще има борба за интерпретация на разказите „ Кой е отговорен България да няма постоянно държавно управление ” и за какво още веднъж електоратът е тласкан към изборните секции за пети път в границите на две години. Не съм уверен, че на този стадий разказът на ГЕРБ надвива. Той е конструиран към въпроса „ Кой е отговорен за несъставянето на държавно управление и за сегашната политическа обстановка? ”. Разказът се добавя всеки ден и преди да доближи в съответната си настояща версия до хората, минава през разнообразни „ филтри “ в общественото пространство. Затова партиите реагират ежедневно, само че и всички си вършат сметки за предварителни избори.
- Докога ще гледаме тази политическа флуидност - двете съществени сили не си поддържат кабинетите, само че в това време гласоподават дружно за толкоз противоречив закон като вкарването на " клас прослужено време ” в минималната работна заплата?
- Даденият проблем е образец единствено за моментно съвпадане на позициите. Независимо какъв брой още ще съществува, този парламент е жертван на такива пъкъл хок ситуативни обединения при гласоподаване на водещи законопроекти и взимане на значими външнополитически решения. В никакъв случай обаче от този нов за България модел на държание в Народното събрание не би трябвало да се вадят някакви дебели заключения, че да речем, има трайна коалиция. Някои ситуативни обединения се срещат по-често, а други по-рядко през миналите месеци. Има краткотрайни придвижвания и прегрупирания и по този начин се образуват взаимно изключващи се обединения. В предишния парламент, най-малко до лятото, главната коалиция бе „ Антикорупционна ”. Сега останаха единствено две антикорупционни партии, до момента в който не може да се каже, че в границите на сегашният парламент се е появила „ Евроатлантическа коалиция ”, за която пророкуваха някои сътрудници политолози. Подкрепата за Украйна с изпращането на военна помощ не може да се пояснява като такава коалиция. Има съвпадане на възгледите, само че не и коалиция. Антикорупционната коалиция от предния Народното събрание се разпадна, само че не беше сменена с евроатлантическа коалиция. За Политическа партия и Демократична България нуждата от битка с корупцията не може да бъде прикрита с мантията на евроатлантизма.
- Разговорите за кабинет, по този начин или другояче, буксуват. Не би трябвало ли Народното събрание да се насочи към гласуването на бюджет, колкото и компромисен да е той?
- Би трябвало да има нов бюджет, макар че служебното държавно управление бяга като демон от тамян по тази тематика. Причината е, че доста неща са се трансформирали спрямо базовите индикатори, при които бе признат бюджетът за предходната година. Служебното държавно управление към този момент ръководи прекомерно дълго и бяга по тъчлинията, без да може да даде благонадежден отговор на провокациите пред България - неналичието на обновен бюджет е единствено един от образците за това. От една страна - президентът следва някаква логичност, основана на нуждата Народното събрание да одобри най-важните закони, и има своите причини, от друга - служебното държавно управление споделя - няма да внасяме нов бюджет, по простата причина, че това е работа на постоянно държавно управление. Но такова може и да няма. Тази несрещана до момента обстановка в нашата най-нова политическа история допуска отсега нататък да бъдат прецизирани пълномощията на служебното държавно управление, в това число във връзка с бюджета.
- Кой ще и кой ще завоюва в петите избори през последните две години. Кога ще свърши тази „ Игра с нулев резултат ”, както я назовават в Теорията на игрите?
- Безспорно би трябвало да има една партия, която да получи доста по-голямо доверие от гласоподавателите, само че и да има надеждни съдружници в Народното събрание, с цел да се улесни основаването на работеща съдружно държавно управление. Вече без най-малко тристранни обединения няма по какъв начин да се мине. Въпросът е, че даже да се сътвори такова държавно управление в сегашната обстановка, то ще бъде неустойчиво. Трябва да има безапелационен победител на изборите, който да се употребява с по-широко доверие, с цел да може България да има устойчиво ръководство. Аз чакам разбъркване на политическата дъска след локалните избори, когато е изцяло допустимо хегемонията на ГЕРБ да бъде прекратена и това да се отрази на националните резултати оттова нататък. Но до тогава можем да минем и през два предварителни избора за парламент през 2023 година Със сигурност се обрисуват едни предварителни избори, само че теоретично са вероятни и втори предварителни. Някой вярвал ли е преди време, че в този момент ще разясняваме ставащите все по-вероятни предварителни избори през март, които да бъдат пети подред в границите на две години.
Визитка:
Доц. доктор Иво Инджов е учител по публицистика във ВТУ „ Св. св. Кирил и Методий “ и специалист по политически връзки. Има издадени няколко книги по проблеми на медиите и публицистиката. Работил е като публицист в разнообразни печатни медии.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ