Няма лидерски дебати, защото няма лидери
Доц. Христов, на финала сме на следващата предизборна акция? Отличава ли се тя с нещо от акциите през миналите пет години?
Всяка предизборна акция е друга, само че тази е много по-спокойна и умерена спрямо предходните - и като плътност и храброст на посланията, и като интензитет. Можем дори да кажем, че е вяла, постна.
Основната причина е, че политическите сили не желаят да вършат внезапни ходове, а да концентрират към себе си тези гласоподаватели, които по този начин или другояче към този момент са спечелили, тъй като има нов огромен важен състезател на „ пазара “, който на всичкото от горната страна се държи умерено. Затова и не виждаме доста тежки конфликти и присъщите компромати.
От какво се опасяват - да не кажат или създадат нещо, което може да отблъсне и твърдите ядра ли? Или пък калкулират вид да се коалират и всяка остра рецензия към съперника в този момент след това ще бъде освен напомняна, само че и може да им донесе електорална вреда в бъдеще?
И двете. Казваме, че да използваш компромати в една политическа акция, е като да кихнеш в пепелник – цапаш съперника, себе си, цялата осведомителна среда и отказваш хората да гласоподават.
В същото време никой няма да се закълне в най-святото, че няма да се коалира след изборите, тъй като сега политическата среда е фрагментирана.
Аз не смятам, че това е неприятно. Учи политическите сили на съдружно говорене и прави очевидно от кои полезности и правила не биха отстъпили.
„ Новият важен състезател “ е „ Прогресивна България “, обединението към Румен Радев. Тази тактика на безмълвие явно (според социологията) му оказва помощ, само че може ли да му изиграе неприятна смешка на финала на акцията? В същото време го виждаме по места в страната измежду хората. Компенсират ли срещите лице в лице неналичието на отговори на въпросите, които има към него в народен мащаб?
Ходенето по места и срещите с хора са безусловно наложителни по време на предизборна акция. Колкото и авторитетни да са обществените мрежи, подкастите и прочие, няма нито един сигнал, че нещо друго скоро може да замести общуването лице в лице. Имаме и напълно свеж образец от Унгария – бъдещият министър председател Петер Модьор, който детронира Виктор Орбан, разгласи, че за две години е посетил над 700 градове и села, някои от които по 7 пъти.
Що се отнася до мълчанието: Радев от ден първи пази резултат. Винаги, когато влизаш в една акция с някакъв имиджов актив, се стремиш да го запазиш.
Преди време споделих, че той би трябвало да уцели точната порция безмълвие – да не прави доста внезапни ходове, само че и да не се крие. Стратегията му се потвърди като работеща за началото на акцията. Предвид обстоятелството обаче, че огромни групи хора вземат решението за кого ще гласоподават в последния миг, следва да забележим до каква степен това безмълвие ще ги притегли или пък отблъсне.
С декемврийските митинги огромни очаквания бяха предоставени на младите, така наречен потомство GenZ – виждате ли тактики в акцията за привличането им?
Още първоначално стана ясно, че ще има борба за младите. Към момента най-ярко забележимата тактика за привличането им е от страна на „ Продължаваме промяната-Демократична България “, която се пробва да резервира протестната сила. Отварям обаче една скоба – силата на младите е проблематична, тъй като тя доста бързо нараства, само че и доста бързо се разсейва. Като бързо изтичаща вода е и тези, които желаят да я запазят, би трябвало някак да я прихванат от 1 декември и да я занесат до 19 април.
Споменахме неналичието на по този начин типичните за България кална акция и компромати. Може ли да се дължи и на осъзнаването най-накрая, че те трансформират атакувания обект в жертва, на която хората стартират да симпатизират?
Възможно е и имаме свеж образец с нещастието „ Петрохан “. Темата заглъхна, партиите стопираха да я употребяват, тъй като е ясно, че когато нажежаваш подобен вид неприятна атмосфера в обществото, това може да изиграе неприятна смешка и на теб.
Против съм обаче и говоренето, че едно или друго настрана отрицателно събитие е сринало цяла акция. Много е мъчно да се направи такава причинно-следствена връзка. Комуникационните науки още не са се справили с това да абстрахират обособените детайли от една акция, с цел да се види въздействието на всеки един от тях.
Наблюдаваме систематична липса на лидерски диспути. Каква е вероятната причина?
Простият отговор е, тъй като няма водачи. А няма водачи, тъй като няма ярки, харизматични персони, които да вървят дружно със мощна идеология.
Но това е единствено едната причина. Другата е обвързвана с методите, по които се популяризира информацията. Политиците доста бързо откриха удобствата на обществените мрежи и другите форми на изложение, при които можеш обществено и непосредствено да отправиш доста послания и самичък да избереш дали да влезеш в разговор или не. Но работата ти е свършена: достигнал си до избрани хора, споделил си каквото имаш да кажеш и си тръгваш.
Как да си разбираем „ новото съвременно “ измежду водачите да вземат участие в по-алтернативни медийни изяви от вида при Мон Дьо, Карбовски, Дачков?
Мон Дьо показва човешката страна на политиците и присъединяване в подобен формат е за да приближиш този политик до хората, да го очовечиш малко. От тях има смисъл за госта.
Каналите на Карбовски, Дачков и други са доста по-близо до партийни медии и присъединяване в тях има смисъл доколкото цели основаване на наличие, което след това да бъде популяризирано – да се споделя в обществените мрежи, да се вадят цитати, които след това да влизат в медиите, да се консолидира аудиторията, която по този начин или другояче към този момент те харесва.
Новост за акцията е възбраната за политическа реклама във Фейсбук и Instagram. Печелим ли или губим като гласоподаватели, че част от информацията не доближава до нас?
Няма никаква разлика. Социалните мрежи са нагледно казано място, където в случай че те изгонят през вратата, можеш да влезеш през прозореца. Имат извънредно доста благоприятни условия за основаване на наличие. Ако Фейсбук и Instagram забранят политическата реклама, тя ще се води в Tik-Tok.
Ние потребителите употребяваме голям брой обществени мрежи по едно и също време и ги избираме съгласно наличието, до което желаеме да достигнем. Тоест, в случай че не намираме несъмнено наличие в едната мрежа, ще го потърсим в другата.
Когато обаче политическата реклама е неразрешена, виждаме и други практики – обединения стартират да събират остарели страници и да ги преобразуват, както вършат от „ Прогресивна България “.
Визирате отчета на Балканска самодейност за свободни медии и „ Сенсика “, който онагледи по какъв начин десетки групи и профили в мрежите се преформатират да вземем за пример от „ авточасти втора ръка “ в „ Радев – министър председател “ и се „ помпат “ изкуствено. Но вършат ли хората разлика сред същинското и напомпаното наличие?
Много комплициран въпрос и нещо, което би трябвало да се изследва. Това, което вършат „ Сенсика “ и БИСМ е доста хубаво и доста потребно, само че касае единствено онази част от разбора, обвързвана с логаритмите. Другата е обвързвана със самото наличие – по какъв начин това, което се основава като текст, визия и послания резонира в главите на хората.
Лично аз нямам доверие в така наречен румънски модел. Не мисля, че е допустимо Калин Джорджеску да е спечелил единствено посредством обществените мрежи, тъй като колкото и добре да познаваш логаритмите, в случай че не успяваш да създаваш наличие, което да допре хората, нищо не можеш да направиш. Независимо какъв брой си образован, какъв брой съветски тролове са се намесили, на теб ти би трябвало свястно говорене.
А свястно ли са изхарчени 600 000 евро единствено в първите 20 дни от акцията за медийна автореклама – каквото сподели разбор на Отворен парламент?
Медиите са елементарен, комфортен, законен и подобаващ канал за постигане до избрана публика. На фона на този един милион, с който се финансират противозаконни и неетични практики…, данните за медийните контракти са публични, има оповестени цени. Доколко са ефикасни обаче ще забележим след изборите. Гледаме каква е сумата, вложена в медийни участия и какъв брой гласове са получили съответните обединения - и като разделим едното на другото се получава цената на глас.
Един милион евро за противозаконни практики е сумата оповестена от Министерство на вътрешните работи като хваната досега при акции против пазаруването на гласове. В този смисъл е ли е и държавното управление част от предизборната акция?
От една страна на Министерство на вътрешните работи това му е работата. От друга - средата сега е такава, че който и да излезе напред, на секундата бива политизиран – незабавно го свързват с избрани политически кръгове. Дори и да седиш и да си мълчиш, едните отново ще те поддържат, до момента в който другите ще скачат против теб.
*Александър Христов е доцент във ФЖМК на СУ и в УНСС. Председател е на Българската асоциация на ПР организациите (БАПРА) за мандат 2022 – 2024 и на Центъра за разбори и спешни връзки. Бил е публицист, заемал е мениджърски позиции в информационни отдели във финансови институции и в ПР организации. Той е и ръководещ сътрудник на ПР организация Параграф 42. Придобива докторска степен във ФЖМК през 2008 година с тематика, обвързвана с отрицателните въздействия на рекламата.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
-->
Всяка предизборна акция е друга, само че тази е много по-спокойна и умерена спрямо предходните - и като плътност и храброст на посланията, и като интензитет. Можем дори да кажем, че е вяла, постна.
Основната причина е, че политическите сили не желаят да вършат внезапни ходове, а да концентрират към себе си тези гласоподаватели, които по този начин или другояче към този момент са спечелили, тъй като има нов огромен важен състезател на „ пазара “, който на всичкото от горната страна се държи умерено. Затова и не виждаме доста тежки конфликти и присъщите компромати.
От какво се опасяват - да не кажат или създадат нещо, което може да отблъсне и твърдите ядра ли? Или пък калкулират вид да се коалират и всяка остра рецензия към съперника в този момент след това ще бъде освен напомняна, само че и може да им донесе електорална вреда в бъдеще?
И двете. Казваме, че да използваш компромати в една политическа акция, е като да кихнеш в пепелник – цапаш съперника, себе си, цялата осведомителна среда и отказваш хората да гласоподават.
В същото време никой няма да се закълне в най-святото, че няма да се коалира след изборите, тъй като сега политическата среда е фрагментирана.
Аз не смятам, че това е неприятно. Учи политическите сили на съдружно говорене и прави очевидно от кои полезности и правила не биха отстъпили.
„ Новият важен състезател “ е „ Прогресивна България “, обединението към Румен Радев. Тази тактика на безмълвие явно (според социологията) му оказва помощ, само че може ли да му изиграе неприятна смешка на финала на акцията? В същото време го виждаме по места в страната измежду хората. Компенсират ли срещите лице в лице неналичието на отговори на въпросите, които има към него в народен мащаб?
Ходенето по места и срещите с хора са безусловно наложителни по време на предизборна акция. Колкото и авторитетни да са обществените мрежи, подкастите и прочие, няма нито един сигнал, че нещо друго скоро може да замести общуването лице в лице. Имаме и напълно свеж образец от Унгария – бъдещият министър председател Петер Модьор, който детронира Виктор Орбан, разгласи, че за две години е посетил над 700 градове и села, някои от които по 7 пъти.
Що се отнася до мълчанието: Радев от ден първи пази резултат. Винаги, когато влизаш в една акция с някакъв имиджов актив, се стремиш да го запазиш.
Преди време споделих, че той би трябвало да уцели точната порция безмълвие – да не прави доста внезапни ходове, само че и да не се крие. Стратегията му се потвърди като работеща за началото на акцията. Предвид обстоятелството обаче, че огромни групи хора вземат решението за кого ще гласоподават в последния миг, следва да забележим до каква степен това безмълвие ще ги притегли или пък отблъсне.
С декемврийските митинги огромни очаквания бяха предоставени на младите, така наречен потомство GenZ – виждате ли тактики в акцията за привличането им?
Още първоначално стана ясно, че ще има борба за младите. Към момента най-ярко забележимата тактика за привличането им е от страна на „ Продължаваме промяната-Демократична България “, която се пробва да резервира протестната сила. Отварям обаче една скоба – силата на младите е проблематична, тъй като тя доста бързо нараства, само че и доста бързо се разсейва. Като бързо изтичаща вода е и тези, които желаят да я запазят, би трябвало някак да я прихванат от 1 декември и да я занесат до 19 април.
Споменахме неналичието на по този начин типичните за България кална акция и компромати. Може ли да се дължи и на осъзнаването най-накрая, че те трансформират атакувания обект в жертва, на която хората стартират да симпатизират?
Възможно е и имаме свеж образец с нещастието „ Петрохан “. Темата заглъхна, партиите стопираха да я употребяват, тъй като е ясно, че когато нажежаваш подобен вид неприятна атмосфера в обществото, това може да изиграе неприятна смешка и на теб.
Против съм обаче и говоренето, че едно или друго настрана отрицателно събитие е сринало цяла акция. Много е мъчно да се направи такава причинно-следствена връзка. Комуникационните науки още не са се справили с това да абстрахират обособените детайли от една акция, с цел да се види въздействието на всеки един от тях.
Наблюдаваме систематична липса на лидерски диспути. Каква е вероятната причина?
Простият отговор е, тъй като няма водачи. А няма водачи, тъй като няма ярки, харизматични персони, които да вървят дружно със мощна идеология.
Но това е единствено едната причина. Другата е обвързвана с методите, по които се популяризира информацията. Политиците доста бързо откриха удобствата на обществените мрежи и другите форми на изложение, при които можеш обществено и непосредствено да отправиш доста послания и самичък да избереш дали да влезеш в разговор или не. Но работата ти е свършена: достигнал си до избрани хора, споделил си каквото имаш да кажеш и си тръгваш.
Как да си разбираем „ новото съвременно “ измежду водачите да вземат участие в по-алтернативни медийни изяви от вида при Мон Дьо, Карбовски, Дачков?
Мон Дьо показва човешката страна на политиците и присъединяване в подобен формат е за да приближиш този политик до хората, да го очовечиш малко. От тях има смисъл за госта.
Каналите на Карбовски, Дачков и други са доста по-близо до партийни медии и присъединяване в тях има смисъл доколкото цели основаване на наличие, което след това да бъде популяризирано – да се споделя в обществените мрежи, да се вадят цитати, които след това да влизат в медиите, да се консолидира аудиторията, която по този начин или другояче към този момент те харесва.
Новост за акцията е възбраната за политическа реклама във Фейсбук и Instagram. Печелим ли или губим като гласоподаватели, че част от информацията не доближава до нас?
Няма никаква разлика. Социалните мрежи са нагледно казано място, където в случай че те изгонят през вратата, можеш да влезеш през прозореца. Имат извънредно доста благоприятни условия за основаване на наличие. Ако Фейсбук и Instagram забранят политическата реклама, тя ще се води в Tik-Tok.
Ние потребителите употребяваме голям брой обществени мрежи по едно и също време и ги избираме съгласно наличието, до което желаеме да достигнем. Тоест, в случай че не намираме несъмнено наличие в едната мрежа, ще го потърсим в другата.
Когато обаче политическата реклама е неразрешена, виждаме и други практики – обединения стартират да събират остарели страници и да ги преобразуват, както вършат от „ Прогресивна България “.
Визирате отчета на Балканска самодейност за свободни медии и „ Сенсика “, който онагледи по какъв начин десетки групи и профили в мрежите се преформатират да вземем за пример от „ авточасти втора ръка “ в „ Радев – министър председател “ и се „ помпат “ изкуствено. Но вършат ли хората разлика сред същинското и напомпаното наличие?
Много комплициран въпрос и нещо, което би трябвало да се изследва. Това, което вършат „ Сенсика “ и БИСМ е доста хубаво и доста потребно, само че касае единствено онази част от разбора, обвързвана с логаритмите. Другата е обвързвана със самото наличие – по какъв начин това, което се основава като текст, визия и послания резонира в главите на хората.
Лично аз нямам доверие в така наречен румънски модел. Не мисля, че е допустимо Калин Джорджеску да е спечелил единствено посредством обществените мрежи, тъй като колкото и добре да познаваш логаритмите, в случай че не успяваш да създаваш наличие, което да допре хората, нищо не можеш да направиш. Независимо какъв брой си образован, какъв брой съветски тролове са се намесили, на теб ти би трябвало свястно говорене.
А свястно ли са изхарчени 600 000 евро единствено в първите 20 дни от акцията за медийна автореклама – каквото сподели разбор на Отворен парламент?
Медиите са елементарен, комфортен, законен и подобаващ канал за постигане до избрана публика. На фона на този един милион, с който се финансират противозаконни и неетични практики…, данните за медийните контракти са публични, има оповестени цени. Доколко са ефикасни обаче ще забележим след изборите. Гледаме каква е сумата, вложена в медийни участия и какъв брой гласове са получили съответните обединения - и като разделим едното на другото се получава цената на глас.
Един милион евро за противозаконни практики е сумата оповестена от Министерство на вътрешните работи като хваната досега при акции против пазаруването на гласове. В този смисъл е ли е и държавното управление част от предизборната акция?
От една страна на Министерство на вътрешните работи това му е работата. От друга - средата сега е такава, че който и да излезе напред, на секундата бива политизиран – незабавно го свързват с избрани политически кръгове. Дори и да седиш и да си мълчиш, едните отново ще те поддържат, до момента в който другите ще скачат против теб.
*Александър Христов е доцент във ФЖМК на СУ и в УНСС. Председател е на Българската асоциация на ПР организациите (БАПРА) за мандат 2022 – 2024 и на Центъра за разбори и спешни връзки. Бил е публицист, заемал е мениджърски позиции в информационни отдели във финансови институции и в ПР организации. Той е и ръководещ сътрудник на ПР организация Параграф 42. Придобива докторска степен във ФЖМК през 2008 година с тематика, обвързвана с отрицателните въздействия на рекламата.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
-->
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ