Доц. Харалан Александров е социален антрополог, публицист, преподавател в Нов

Доц. Харалан Александров е обществен антрополог, журналист, учител в Нов български университет. Специализира в университети в Канада, Словакия, Англия, Унгария и Русия. Защитава докторска дисертация в университета в Бристол, Англия. Член на Института за взаимоотношения сред хората и на настоятелството на Институт " Отворено общество " - София.

Какъв е залогът на изборите за Европейски парламент в неделя?

Залогът е доста висок и по тази причина акцията бе подчинена на остра борба сред главните политически играчи. Напрежението не е просто политическо, то е обществено, културно, морално и екзистенциално. Фоновата тревога нараства заради разколебаването на европейския план, който е жизненоважен за развиването на България, както и заради изостреното опълчване в световен проект.

В този подтекст не е изненадващо истеризирането на акцията, която стартира с разкрития за битова алчност, за евтини жилища, тераси и изби.

След първичното стъписване обаче ГЕРБ си върна самодейността и чувството за първа мощ. Това в най-голяма степен е заслуга на премиера Борисов.

Обиколката му из страната тази седмица е в най-хубавите обичаи на политическия театър. Лидерът е измежду народа, може да бъде забелязан, пипнат и прегърнат. Предстои забавен край, в който на едно равнище ще премерят сили твърдите партийни ядра, а на друго - потопът от компромати и харизмата на Борисов.

Какво бъдеще за България в Европейски Съюз обрисува тази акция?

В хода на акцията се случи нещо удивително - отместване от примитивна популистка изразителност към много по-разумни и градивни тези. Политическите артисти смениха курса в придвижване, тъй като си дадоха сметка, че агресивното антиевропейско говорене се асоциира с разрушителност и това не им носи поддръжка.

Изведнъж се откри впечатляващ консенсус по отношение на европейското бъдеще на България, въпреки да липсва изчерпателен спор за параметрите на това бъдеще. Това не е изненадващо ​- на всички места поддръжката за Европейски Съюз нараства макар ожесточената хибридна война, която се води против него ​- или таман заради това. В подтекста на бруталната офанзива против актуалната европейска цивилизация апелите за изваждане на България от Европейски Съюз и присъединението <210> към някакъв изфантазиран евразийски съюз звучат като искрено национално изменничество.

Кои дребни партии имат действителен късмет на изборите за Екологичен потенциал?

Вътрешна македонска революционна организация, Коалицията Демократична България, която показва полезностите и настроенията на забележителна част от модерните, предприемчиви и демократични българи, които незнайно за какво се назовават десни. Става въпрос за образованата градска междинна класа, която не се усеща задоволително показана в този парламент и в политическия живот на страната.

Не е несъмнено дали в неделя този придирчив електорат ще отиде до урните, само че в действителност бъдещето принадлежи таман на тази категория хора. Все-повече млади българи пътуват, учат в чужбина, развиват настройки на ангажирани жители, отворени към света

Партиите към този момент включват хора с подобен профил в листите си - Андрей Новаков от ГЕРБ, Цветелина Петкова от Българска социалистическа партия, Кристиян Шкварек от Вътрешна македонска революционна организация.

Да чакаме ли смяна на политическата сцена след тези избори?

По-скоро би трябвало да чакаме смяна на моралната сцена. Ако има нещо позитивно към свадите с жилища и къщи, то е всеобщото чувство, че не може повече по този начин.

Промяната в държанието на политическата класа, а и на цялата политическа общественост, е извънредно наложителна, във въздуха витае очакване да се появи водач на тази смяна. Обикновено в сходна обстановка се явява някой избавител на бял кон, само че обществото е изтощено да опитва със самозвани спасители.

Тъй че огромният въпрос е кой от играчите на терена има потенциал да извърши смяна. Основните съперници за водачество върху неизбежните промени остават ГЕРБ и Българска социалистическа партия. Корнелия Нинова и нейният център-нападател Елена Йончева дават поръчка за радикална кавга с всички неприятни и корумпирани политици, т.е. пробват се да влязат в ролята на възмездителя. Действително мнозина желаят ГЕРБ и цялото статукво да бъдат осъдени, само че при този сюжет наказването минава през самонаказание, т.е. овластяване на Българска социалистическа партия отпред с тези люти лелки.

Борисов ясно съобщи, че счита да прочисти ГЕРБ от гнилите ябълки, и в подмяна изиска мандат на доверие да приключи започнатата инфраструктурна и индустриална рационализация на страната. В негова изгода работи и фактът, че множеството българи, въпреки гневни, не са озверели до такава степен, че да желаят отмъщение непременно.

Всъщност те желаят да получат правдивост, без да стопира развиването на страната. И за кой ли път, импозантната фигура на Борисов наподобява в положение да откликне на тези два копнежа: той може да е задоволително необработен, с цел да накаже провинилите се, и в същото време задоволително благонадежден, с цел да обезпечи непоклатимост и развиване. Въпросът в този момент е до каква степен хората са подготвени да му се доверят за следващ път.

Ясно е, че Европа ще се промени след изборите. Как и какъв брой обаче?

Труден въпрос. До оня ден изглеждаше по този начин, като че ли силата на европейския план е изчерпана, вирулентната антиевропейска агитация завладява мозъците и Европа е напът да се срине назад към дребнавия шовинизъм и местен нарцисизъм от предишния век.

Последните развития обаче опровергават тази катастрофична прогноза. Изглежда, мъката на Брекзит и позорният скандал, който раздруса Австрия, отвориха очите на доста хора за перверзията на антиевропейския псевдонационализъм.

Все повече хора си дават сметка, че Европейски Съюз е гаранция не просто за персоналната им независимост и разцвет, а за оцеляването и развиването на техните народи. Противно на популистките внушения, националният суверенитет на дребните страни е вероятен само в постоянна рамка от интернационалните връзки, каквато съставлява Европейски Съюз.

Помислете какво ще се случи със суверенитета на България, в случай че не съществуваше тази удържаща рамка, в случай че бяхме изправени сами пред натиска на две нападателни полудиктатури с имперски упоритости, каквито са Турция на Ердоган и Русия на Путин? Очевидно е, че нашият народен интерес изисква повече, а не по-малко европейска интеграция.

От друга страна, Европейски Съюз в този си тип надалеч не е идеален и има съществени проблеми с икономическите и обществените несъответствия, с миграцията и интеграцията на непознатите култури.

Възможно ли е да се появи ново потомство водачи?

Разбира се. Това ново водачество ще пристигна от поколението, което има европейска, а не провинциална еднаквост. Но в случай че Европа се разпадне на обособени анклави, на което се надяват нейните врагове, тези региони ще раждат провинциални водачи.

Това е огромната драма на този континент - че прекомерно дълго време е бил разкъсван от войни и съперничества и общата еднаквост, доколкото я е имало, е съществувала само в границите на старите мултикултурални империи като Хабсбургската. Процесът на промяна на националните страни в постнационална целокупност надалеч не е приключен, нито е необратим, и в този смисъл дебатът за Европа на нациите е изцяло законен и своевременен.

Това ли е драмата на България?

Драмата на България е неуспехът на престижите и омразата към елитите, които блокират появяването на качествено водачество. Ние сме изначално подозрителни към овластените елити, тъй като имаме травматичен исторически опит.

Разбира се, Европейски Съюз е несравнимо по-хуманен, либерален и търпелив от османската и руската империя, само че и неговият хайлайф си остава отдалечен и частично неразбираем. Тази изконна недоверчивост слага в мъчно състояние българите, които се причисляват към европейския политически хайлайф, да вземем за пример евродепутатите, които ще избираме в неделя. Наместо да дебатират за европейска политика, са принудени ритуално да се вричат в преданост към родината и племето. Дори Джамбазки, един от най-грамотните и дейни депутати, които сме имали в Брюксел, закичи билбордовете си с лозунга “Браним България ”.

Не би трябвало ли България да бъде бранена?

Разбира се, че би трябвало, само че нашите врагове не са в Брюксел, там са нашите другари и съдружници. В Брюксел би трябвало да бъдат отстоявани ползите на разнообразни обществени групи в България, което нашите представители се учат да вършат в придвижване. Но наред с това би трябвало да бъдат отстоявани ползите на Европа в един все по-несигурен свят.

Ние сме част от този съюз и имаме думата по значимите въпроси за неговото бъдеще. Това е чест, отговорност и предизвикателство, пред каквито сме изправени за първи път в нашата дълга история.

И дано не забравяме, че планът за европейска България е доста остарял. Това в действителност е планът на Българското възобновление, фантазията на най-светлите български мозъци. Независимо дали са си представяли свободна България като просветена монархия като Раковски, или република като Левски, те непроменяемо са я виждали като част от водещата европейска цивилизация. И са се жертвали за нея.

А ние, които живеем в тази осъществена фантазия, се оплакваме, оглеждаме се за несъществуващи мигранти, плашим децата с джендъри и броим лешниците в шоколада. Дължим на нашите предшественици освен това от това.