Георги Лозанов: Христос ни предупреди, че сме изгубили...
Доц. Георги Лозанов е специалист по медии и публицистика. Роден на 26 април 1958 година Дългогодишен учител във Факултета по публицистика и всеобща връзка на Софийски университет (от 1994). Гост- учител в Нов български университет, НАТФИЗ „ Кр. Сарафов “, Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “ и Националната художествена академия „ Николай Павлович “. Председател на Съвет за електронни медии в интервала 2010-2016 година Води авторско тв предаване по Bulgaria on Air - „ Необичайните обвинени “. Автор на книги, студии, публикации.
Доц. Георги Лозанов, медиен специалист
Интервю на Хенриета Георгиева
Кое прави Възкресение най-светлия християнски празник?
Прави го директната му връзка с най-важния въпрос за индивида - въпроса за безсмъртието. Всеки надълбоко в себе си е изправен пред този въпрос, а Исус Христос, неговата орис, самото му битие, дава един от най-красивите отговори. И освен хубав, а и милосърден, тъй като оставя безсмъртието на индивида не в ръцете на Бога, а на самия човек. Подсказва му, че веднъж земният живот му е даден като подарък, само че след това безконечният живот зависи от неговите морални старания.
Всичко това е централната проблематика, заплетеният възел на човешкото съществуване. И в един ден, с едно събитие - Възкресението, той се разплита. И то по доста наличен метод - да кажем, държиш едно алено яйце и битието ти се прояснява, става твое схващане, трансформира се в интимно прекарване. Докато повтаряш „ Смертю смерт поправ ”, намираш излаз от екзистенциалната тревога, получаваш утешение, пристигнало свише.
Саможертвата ли е най-важният урок на Спасителя?
Саможертвата на Христос е едно огромно трагично предизвестие към индивида, че е изгубил пътя си. Представям си Бог Отец, който е толкоз отчаян от личния си план за индивида, че се постанова да изпрати Сина си на Земята, с цел да го поправя. А какво прави индивидът със Сина му? Разпъва го на кръст. И все пак и посредством самото това Бог поправя плана си, тъй като дава на индивида доказателство за съществуването си, което укрепва вярата му за хилядолетия напред. А единствено тя може да трансформира индивида в подобен, какъвто Бог е желал той да бъде - кадърен да вижда оттатък рамките на забележимото.
Какво е чувството персоналният ти рожден ден да съответствува със Страстната седмица?
50-годишнината ми съответства с Възкресението и тогава беше най-запомнящият се празник, почувствах като че ли поддръжка и от небесата.
Тази година обаче рожденият ми ден съответствува с Разпети петък, който напълно не е празничен миг. Но пък след него идва Възкресението, а и както е известно - съботата е най-трудна - Спасителят е към този момент разпнат, а още не е възкръснал. Тогава би трябвало всеки самичък в себе си да реши има ли го, няма ли го, може ли да бъде избавен, или не може. Не знам за какво, но все ми се коства, че ние сме съботна нация, не ни стига религия, пред решителността избираме оцеляването. А то е колкото привилегия, толкоз и неволя, тъй като те настройва комформистки, кара те да се примиряваш. Проф. Никола Георгиев беше споделил, че единствено на един вол му стига обичайното българско благопожелание „ Да си жив и здрав ”, на човек му би трябвало и още нещо...
Умеем ли да честваме? Не доминира ли трапезната наслада, даже на празника?
Точно на Великден българите отиват в църквата. И това даже да е официално, не е без значение, тъй като колкото и да сме битово вторачени в дребните житейски наслади, надълбоко в себе си всеки има нужда да се допре да нещо оттатък личния си опит, което не му е обещано да знае какво е.
А и различавам сред религия и вяра, въпреки че постоянно ги употребяват като синоними. Вярата е дълбока вкоренена човешка нужда, а религията от своя страна е роман. Религиите са доста, т.е. има доста разкази, които задоволяват тази човешка нужда от религия.
Мисля, че християнският набожен роман е основал най-развитата и най-човеколюбивата цивилизация. Вероятно звуча малко като християнски фундаменталист, само че такива са най-малко резултатите съгласно метода, по който историците ги мерят. Което, несъмнено, не пречи други, които имат вяра в други религии, да настояват същото за своите. Особено ислямът. Небезизвестният американски социолог Самюъл Хънтингтън основава даже геополитическата идея за „ конфликта на цивилизациите “, на християнството и исляма. Дай боже да няма подобен конфликт, само че в случай че се случи, ще е най-голямата безсмислица в актуалния свят. Защото това, което споделям за християнството, напълно не е мотив за отричане на исляма. Коранът, както е известно, е една осъвременена Библия, зародил след нея и ненапълно възпроизвеждащ същите полезности. Терористичните актове или други форми на експанзия, в които участници влизат с Аллах на уста и в името на исляма, са в действителност негово отричане, резултат от политическите му използва.
Всяко нещо може да бъде политически използвано против него самото. Така става и с християнството в значително случаи - вследствие на това през вековете са загивали хора в името на най-човеколюбивата и милостива вяра.
Дори детската брошура „ Мечо Пух ” да обявиш за само вярната, да я превърнеш в своя идеология, да накараш хората да живеят съгласно една- единствена книга, и да сложиш портретите на Йори и Прасчо зад първите държавни ръководители, от това ще се възпроизведе злокобно общество.
Какво най-вече му липсва на българина през днешния ден?
Липсват му демократични полезности, казано най-общо. Когато стартира преходът и ние считахме, че нещата ще се решат, в случай че въведем положителни демократични закони, каквито имаше в развитите демократични страни.
Само че законът е външна норма - спазваш я, тъй като в противоположен случай общността ще те глоби. Ала не можеш да вкараш половината население в пандиза. Затова доста по-важни от законовите правила са човешките полезности.
Чак когато полезностите на демократичната народна власт влязат вътре в индивида по нашите земи, ще станем същински европейци и ще можем да твърдим, че преходът е приключил.
Имат ли съображение тезите, че вихрещият се „ Апартамент гейт ” е евентуално ново начало на филтриране, излекуване на обществото?
Има граница на толерантност на хората по отношение на елитите, изключително по отношение на политическия хайлайф, която към този момент фактически е премината и хората са подготвени да се заловен за всичко, единствено и единствено да има някакво отмъщение. Хората са недоволни от личния си живот и гледат на елитите като отговорни за това, желаят и те да стартират да страдат, желаят жертвоприношение. За тази цел всичко прави работа на недоволния - както и в тази ситуация разкритията с жилищата на властта.
По-скоро считам, че „ Апартамент гейт ” отклонява отрицателните страсти в една посока и разтоварва хората от тях, като образува някакво чувство за отмъщение, а не е същинска битка с корупцията по високите етажи на властта.
Ако би трябвало да търсим корените на корупцията, те са в слабата рационализация на българското общество и до през днешния ден. Модернизацията значи легални обществени процедури, по които да се движи обществото, размяната и разпределението на богатствата в него.
Оптимист ли сте за бъдещето? Витаят много опасения за промени на Европейски Съюз и ориста на Европа.
Поначало съм оптимист, това не е обвързвано с празниците. Не виждам трагично на проблеми, които се вадят като доста огромен риск за българите, емиграцията да вземем за пример. Просто се трансформира визията за това какво значи България, какво значи национална просвета. Във всички случаи тя към този момент няма териториални граници.
Живеем в либерален свят с всичките му дефекти, само че така или другояче демократичната народна власт е най-хубавият артикул на модерното общество. Въпросът е, че българското общество хем се пробва да живее в някаква народна власт, хем продължава да бъде ненапълно патриархално и немодернизирано. От това се получава чувството за безконечна рецесия в страната.
Има ли потребност съгласно вас от еврокомисар за независимост на словото?
Не ми харесва тази концепция. За решение на проблемите не е необходим нещо като министър на информацията. Решението е подсказано от редица други европейски рекомендации - би трябвало да се увеличи, а и изобщо да се вкара медийно обучение. Вече би трябвало да имаш предварителни познания - както по четене, с цел да можеш да четеш, по този начин по медии, с цел да можеш да разчиташ посланията им, с цел да не се превръщаш в тяхна жертва. Затова считам, че би трябвало да има час по медии, както има час изобразяване или пеене.
Доц. Георги Лозанов, медиен специалист
Интервю на Хенриета Георгиева
Кое прави Възкресение най-светлия християнски празник?
Прави го директната му връзка с най-важния въпрос за индивида - въпроса за безсмъртието. Всеки надълбоко в себе си е изправен пред този въпрос, а Исус Христос, неговата орис, самото му битие, дава един от най-красивите отговори. И освен хубав, а и милосърден, тъй като оставя безсмъртието на индивида не в ръцете на Бога, а на самия човек. Подсказва му, че веднъж земният живот му е даден като подарък, само че след това безконечният живот зависи от неговите морални старания.
Всичко това е централната проблематика, заплетеният възел на човешкото съществуване. И в един ден, с едно събитие - Възкресението, той се разплита. И то по доста наличен метод - да кажем, държиш едно алено яйце и битието ти се прояснява, става твое схващане, трансформира се в интимно прекарване. Докато повтаряш „ Смертю смерт поправ ”, намираш излаз от екзистенциалната тревога, получаваш утешение, пристигнало свише.
Саможертвата ли е най-важният урок на Спасителя?
Саможертвата на Христос е едно огромно трагично предизвестие към индивида, че е изгубил пътя си. Представям си Бог Отец, който е толкоз отчаян от личния си план за индивида, че се постанова да изпрати Сина си на Земята, с цел да го поправя. А какво прави индивидът със Сина му? Разпъва го на кръст. И все пак и посредством самото това Бог поправя плана си, тъй като дава на индивида доказателство за съществуването си, което укрепва вярата му за хилядолетия напред. А единствено тя може да трансформира индивида в подобен, какъвто Бог е желал той да бъде - кадърен да вижда оттатък рамките на забележимото.
Какво е чувството персоналният ти рожден ден да съответствува със Страстната седмица?
50-годишнината ми съответства с Възкресението и тогава беше най-запомнящият се празник, почувствах като че ли поддръжка и от небесата.
Тази година обаче рожденият ми ден съответствува с Разпети петък, който напълно не е празничен миг. Но пък след него идва Възкресението, а и както е известно - съботата е най-трудна - Спасителят е към този момент разпнат, а още не е възкръснал. Тогава би трябвало всеки самичък в себе си да реши има ли го, няма ли го, може ли да бъде избавен, или не може. Не знам за какво, но все ми се коства, че ние сме съботна нация, не ни стига религия, пред решителността избираме оцеляването. А то е колкото привилегия, толкоз и неволя, тъй като те настройва комформистки, кара те да се примиряваш. Проф. Никола Георгиев беше споделил, че единствено на един вол му стига обичайното българско благопожелание „ Да си жив и здрав ”, на човек му би трябвало и още нещо...
Умеем ли да честваме? Не доминира ли трапезната наслада, даже на празника?
Точно на Великден българите отиват в църквата. И това даже да е официално, не е без значение, тъй като колкото и да сме битово вторачени в дребните житейски наслади, надълбоко в себе си всеки има нужда да се допре да нещо оттатък личния си опит, което не му е обещано да знае какво е.
А и различавам сред религия и вяра, въпреки че постоянно ги употребяват като синоними. Вярата е дълбока вкоренена човешка нужда, а религията от своя страна е роман. Религиите са доста, т.е. има доста разкази, които задоволяват тази човешка нужда от религия.
Мисля, че християнският набожен роман е основал най-развитата и най-човеколюбивата цивилизация. Вероятно звуча малко като християнски фундаменталист, само че такива са най-малко резултатите съгласно метода, по който историците ги мерят. Което, несъмнено, не пречи други, които имат вяра в други религии, да настояват същото за своите. Особено ислямът. Небезизвестният американски социолог Самюъл Хънтингтън основава даже геополитическата идея за „ конфликта на цивилизациите “, на християнството и исляма. Дай боже да няма подобен конфликт, само че в случай че се случи, ще е най-голямата безсмислица в актуалния свят. Защото това, което споделям за християнството, напълно не е мотив за отричане на исляма. Коранът, както е известно, е една осъвременена Библия, зародил след нея и ненапълно възпроизвеждащ същите полезности. Терористичните актове или други форми на експанзия, в които участници влизат с Аллах на уста и в името на исляма, са в действителност негово отричане, резултат от политическите му използва.
Всяко нещо може да бъде политически използвано против него самото. Така става и с християнството в значително случаи - вследствие на това през вековете са загивали хора в името на най-човеколюбивата и милостива вяра.
Дори детската брошура „ Мечо Пух ” да обявиш за само вярната, да я превърнеш в своя идеология, да накараш хората да живеят съгласно една- единствена книга, и да сложиш портретите на Йори и Прасчо зад първите държавни ръководители, от това ще се възпроизведе злокобно общество.
Какво най-вече му липсва на българина през днешния ден?
Липсват му демократични полезности, казано най-общо. Когато стартира преходът и ние считахме, че нещата ще се решат, в случай че въведем положителни демократични закони, каквито имаше в развитите демократични страни.
Само че законът е външна норма - спазваш я, тъй като в противоположен случай общността ще те глоби. Ала не можеш да вкараш половината население в пандиза. Затова доста по-важни от законовите правила са човешките полезности.
Чак когато полезностите на демократичната народна власт влязат вътре в индивида по нашите земи, ще станем същински европейци и ще можем да твърдим, че преходът е приключил.
Имат ли съображение тезите, че вихрещият се „ Апартамент гейт ” е евентуално ново начало на филтриране, излекуване на обществото?
Има граница на толерантност на хората по отношение на елитите, изключително по отношение на политическия хайлайф, която към този момент фактически е премината и хората са подготвени да се заловен за всичко, единствено и единствено да има някакво отмъщение. Хората са недоволни от личния си живот и гледат на елитите като отговорни за това, желаят и те да стартират да страдат, желаят жертвоприношение. За тази цел всичко прави работа на недоволния - както и в тази ситуация разкритията с жилищата на властта.
По-скоро считам, че „ Апартамент гейт ” отклонява отрицателните страсти в една посока и разтоварва хората от тях, като образува някакво чувство за отмъщение, а не е същинска битка с корупцията по високите етажи на властта.
Ако би трябвало да търсим корените на корупцията, те са в слабата рационализация на българското общество и до през днешния ден. Модернизацията значи легални обществени процедури, по които да се движи обществото, размяната и разпределението на богатствата в него.
Оптимист ли сте за бъдещето? Витаят много опасения за промени на Европейски Съюз и ориста на Европа.
Поначало съм оптимист, това не е обвързвано с празниците. Не виждам трагично на проблеми, които се вадят като доста огромен риск за българите, емиграцията да вземем за пример. Просто се трансформира визията за това какво значи България, какво значи национална просвета. Във всички случаи тя към този момент няма териториални граници.
Живеем в либерален свят с всичките му дефекти, само че така или другояче демократичната народна власт е най-хубавият артикул на модерното общество. Въпросът е, че българското общество хем се пробва да живее в някаква народна власт, хем продължава да бъде ненапълно патриархално и немодернизирано. От това се получава чувството за безконечна рецесия в страната.
Има ли потребност съгласно вас от еврокомисар за независимост на словото?
Не ми харесва тази концепция. За решение на проблемите не е необходим нещо като министър на информацията. Решението е подсказано от редица други европейски рекомендации - би трябвало да се увеличи, а и изобщо да се вкара медийно обучение. Вече би трябвало да имаш предварителни познания - както по четене, с цел да можеш да четеш, по този начин по медии, с цел да можеш да разчиташ посланията им, с цел да не се превръщаш в тяхна жертва. Затова считам, че би трябвало да има час по медии, както има час изобразяване или пеене.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ