Да правиш професионален театър, без да виждаш: историята на българския `Невиждан театър`
Доц. доктор Велимир Велев е актьор, режисьор и възпитател, един от възпитаниците на театралната легенда проф. Юлия Огнянова. Преподавател e в НАТФИЗ, както и в националните академии на Хърватия и Черна гора. В персоналния си живот той е татко на 5 деца. Но неговата професионална задача е доста по-различна от тази на останалите му сътрудници. Той е основател и режисьор на “Невиждан спектакъл ” – единствената по рода си в света натрупа от незрящи артисти, които творят в областта на образния спектакъл. През 2017 година „ Невиждан спектакъл “ се връща от най-големия интернационален съветски сценичен фестивал в Омск с три награди.
С Велимир Велев беседваме за провокациите пред основаването и поддържането на натрупа от незрящи, която обаче прави спектакъл за зрящи.
Доц. Велев, какво е „ Невиждан спектакъл “?
Нарекохме го „ Невиждан “ след появяването на трупата на първия международен фестивал на незрящите в Загреб, където реакцията бе, че това, което вършат актьорите от тази натрупа, е нещо невиждано. И в действителност никой нито беше чувал и виждал, нито си беше представял, че това може да се случва – незрящи да вършат образен спектакъл, с лекост да владеят образни театрални средства като сенки, спонтанни кукли, да рисуват и да играят с марионетки, без безусловно да виждат това, което вършат. При сходна работа се изисква зрение, с цел да можеш да получаваш противоположна връзка от художествения резултат, който създаваш. И по този метод да можеш да контролираш внушението и възействието, което стига до фена.
А по какъв начин е допустимо артистът хем да е незрящ, хем да се координира с останалите артисти и обекти на сцената?
Оказа се, че е допустимо. Много от незрящите се оправят добре с пространството – и у дома и на открито – обикновено се придвижват из града. И макар клопките в един безреден град като София, те се оправят. В случая обаче координацията и взаимоотношението сред актьорите на сцената е доста по-трудна задача. Не контактуват вербално, взаимодействат си в безмълвие и дружно основават облици с тела и ръце. Усещат къде се намират едни по отношение на други, къде се намират по отношение на осветлението, ситуирано на разнообразни места по сцената, къде са по отношение на екрана, каква е позицията и ракурса на тялото и ръцете на всеки. И едвам отсам стартира актьорската игра – по този начин основания облик на екрана би трябвало да се “одухотвори ” да му се вдъхне живот и да стартира да поддържа връзка с останалите образи-герои в спектакъла. Това в действителност е отвън съществуващите показа за трудност на актьорския развой на сцената. Поради това, моята обучителна методология е ориентирана върху насърчаване на рецептори и сензорика, отвън стандартните граници на това разбиране.
Бихте ли споделили, че това, което вършат тези хора, е нещо съвсем оттатък човешките благоприятни условия?
И сътрудници, и експерти от чужбина смятат „ Невиждан спектакъл “ за нещо отвън човешките благоприятни условия. Преди малко ви описах незадълбочено процеса на основаване на облик посредством сянка и неговото одухотворяване. Но този развой се повтаря от самото начало от началото до края на спектакъла. Нещата, които би трябвало да изиграят, са доста. Трябва вземем поради, че пространството за всеки театър се трансформира – позицията на прожекторите един по отношение на различен и по отношение на екрана и така нататък Като прибавим, че те играят в продължение на към час – време, за което човек, даже и да е зрящ, може да загуби ориентировка, в случай че затвори очи, то разумно е заключението, че това е невероятно. Но откакто е реалност, явно то е в човешките благоприятни условия. Може би е отвън границите на това, което сме привикнали да възприемаме. И по тази причина влиза в тази категория.
Как се роди концепцията за образен спектакъл с незрящи артисти?
В началото индивидът, който инициира театралната работа с незрящи деца бе преводачът Блажо Николич. Това беше негова персонална самодейност – предложения ме и станахме двама. Не беше нито план по целева стратегия, нито подкрепяна от фондове или по някаква друга линия активност. В началния интервал Николич се грижеше финансово за нещата – за материали и принадлежности, превоз, за това децата да бъдат почерпени и така нататък В един миг по този начин стана, че той се отдръпна, беше му невероятно да продължава да движи това начинание. Каза: „ Трябва да продължиш “. Така останах самичък.
Как успявате да финансирате активността на „ Невиждан спектакъл “?
Не съумявам. Допреди няколко години се справях независимо. Преподавах в няколко академии отвън България и с парите, които получавах в чужбина, покривах належащите разноски, без да съм съумял да придвижа нещо доста огромно. За участията на интернационалните фестивали се справяхме някак благодарение на Национален фонд „ Култура “, плюс свои средства и единични дарения. В разнообразни интервали, разнообразни сърцати хора са подкрепяли трупата със своята сила. Например, надарената режисьорка Дора Петрова направи документален филм и с него събра благотворително дребна сума, с която да се подкрепи проектирането на специфични прожектори за спектакъла на сенките. Също през трупата са прекосявали доста разнообразни доброволни асистенти. В момента с нас са Лазар Панев и Мария-Луиза Спасова - артисти, приключили НАТФИЗ. Но, като цяло, съществуването на театъра е на ръба и постоянно някаква мъничка моментна поддръжка се появява като знамение в последния миг преди цялата активност да рухне.
Получавала ли е трупата поддръжка от страната или от частни донори?
Имаше един частен донор за пътуването на последния интернационален фестивал в Омск, Русия предходната година. Иначе през тези 13 години се надявах, че трупата ще получи поддръжка от страната или от мецанати. Както и да се откри сцена за регулярни спектакли, тъй че да може постоянно да се генерират някакви приходите. Мечтаех си всичко това да даде опция на незрящите артисти в тази дребна натрупа за непрекъснато възнаграждение, с цел да могат в действителност да живеят от театралната си работа. И надлежно да отделят повече време за това. Това до този миг, за жалост, не е станало.
Как се устоят самите артисти от трупата?
Издържат се по този начин, както могат. Те към този момент имат други специалности и в общи линии са в изискванията на всички артисти от дребните частни трупи по света. Звучи като анекдот истината, че в случай че в чужбина кажеш, че си артист, те питат: „ А какво работиш? “ В този смисъл, тези незрящи момчета и девойки са в позицията на всички други артисти по света. Аз се надявах, че когато трупата набере популярност в България, тя ще получи поддръжка, защото е сигнално друга, нова и единствена. И то в международен мащаб.
Какви са главните провокации пред трупата на „ Невиждан спектакъл “ и пред Вас като неин режисьор?
Доста са, и то от най-различно естество. Един от най-големите спънки е неналичието на лична сцена. За незрящите артисти е извънредно значимо да имат лично пространство. Чуждото пространство изисква време, с цел да бъде опознато, с цел да се състоят подготовките. Често не доближава време за това. Материалната част, с която работи трупата, е тежка за “прибиране ” всякога. Работи се с осветяване, със сенки, с кукли, с материали, които са закачени в самото пространство. Личното пространство дава опция тези неща да бъдат складирани. Както и опция на незрящите артисти сами да ги намират и боравят с тях. А да се местиш непрестанно, значи потребност от подобаващ превоз, какъвто ние по принцип нямаме, с цел да може всичко да бъде извозено до наетата сцена. Самите незрящи артисти също би трябвало да стигнат до това място. Там всичко би трябвало да се подреди по сцената и чак тогава да се стартира работа. Когато се завърши – всичко би трябвало да се събере още веднъж, да се пакетира, да се натовари и да се извози някъде, където би трябвало да се съхранява. Всичко това е в действителност един огромен проблем. Ако имахме лично пространство, аз съм уверен, че нещата биха потръгнали и към регулярни представления.
На каква възраст са актьорите в „ Невиждан спектакъл “?
Ами към този момент пораснаха. От деца станаха огромни хора. В един миг едни се оттегляха, а други идваха. В момента възрастта им е от 18 до 26 години.
А към този момент какъв брой време съществува трупата?
От 2009 година Значи, това са 9 години. Но самата работа в учебното заведение стартира през 2005 година
Забелязали ли сте предубеждения по отношение на „ Невиждан спектакъл “?
Не мисля. Има някаква настройка в обществото изобщо към хората с увреждания. Но в театралния салон у феновете това се стопява за минути, още от началото на спектакъла. И пред хората на сцената застават момчета и девойки, които вършат в действителност невиждани неща – каквито елементарните хора в залата надали биха могли, макар че виждат. Осъзнаването, че тези незреящи вършат неща, които за множеството зрящи в салона са невъзможни, работи необикновено мощно мотивиращо за хората, кара ги да видят себе си по друг метод. За фена, тези артисти от хора с увреждания се трансформират в свръхсъщества. И техния образец зарежда с позитивизъм. С изясненост, че няма от какво да се оплакваш или отчайваш, че няма невъзможни неща, щом тези момчета и девойки могат да създадат чудеса без да виждат.
Къде в чужбина сте представяли спектакъла?
Представяли сме го в Загреб, в Карловац, Хърватия, и в Русия няколко пъти. Различното на тази натрупа от незрящи артисти е, че тя взе участие на интернационалните фестивали наедно с най-хубавите зрящи експерти от целия свят. „ Невиждан спектакъл “ не влиза в категорията на спектакъл на хора с увреждания. Той не влиза и в категорията на арт или обществена терапия. Той просто се подрежда до всички професионални театри на зрящи хора, на хора без увреждания.
А какви са отзивите от чужбина?
Актьорското равнище на трупата на „ Невиждан спектакъл “ е в действителност високо. А неналичието на зрение в допълнение се трансформира и в художествено средство на сцената. Театърът в професионално и художествено отношение неведнъж е признаван за международно театрално и културено събитие. Както от най-именитите ни съветски сътрудници, които са доста тежки на сходен жанр самопризнания, по този начин и от интернационалните журита и от многочислените сътрудници, участници и съперници, селектирани от целия свят.
Къде може да се гледа „ Невиждан спектакъл “?
Както към този момент споделих, театърът няма лична сцена. При предходните държавни управления той получаваше сцена №17 в Министерството на културата за подготовки, само че по персонално убеждение от страна на министрите, като неофициална поддръжка. След това няколко сезона бяхме в Младежкия спектакъл, само че тежката му стратегия от ден на ден затрудняваше работата на трупата. Дори и за един и същи театър са нужни през целия ден подготовки и работа на сцената. А Младежкият спектакъл с натоварения си репертоар не можеше да обезпечава това всякога. В един миг трупата напусна Младежкия спектакъл и я подслони новата зала на бившето кино „ Левски “. Но и там не бе за дълго, изкарахме два сезона. Освен това сцената там трябваше да се достроява всякога, тъй като наличното театрално пространство в залата е много дребно. Последно трупата игра на огромната сцена в Народния спектакъл при цялостен салон. Засега търсенето на сцена за спектаклите на Невиждан спектакъл към момента продължава.
Как смятате да продължите Вашата задача в бъдеще?
Сега имам желание да възвърна самата школа с незрящи, само че като школа към „ Невиждан спектакъл “. Нарекох тази школа „ Училище за зрение “. И към този момент съм отворил вратите без възрастово ограничаване. Тоест всеки, който желае, е добре пристигнал. Говоря за незрящи, само че и за зрящи също. Реших в работата, в тренингите да смеся зрящи и незрящи артисти – това ми е новата идея. Във взаимоотношението сред зрящите и незрящите артисти всеки получава нови очи за света. Това съм го видял от опит. Зрящите си сменят гледната точка към живота, което е нов взор и ново зрение. При незрящите също се вижда сходен развой, развиват се личностно, получават убеденост и вътрешна непоклатимост. Освен това, самите тренинги развиват в тях сетива, разнообразни от нормалните, с които са привикнали да се оправят в живота. Изграждат спомагателен нюх за пространството, за партнирането, професионални актьорски умения, взор за театралния развой и отношение към изкуството, като цяло. И въз основата на всичко това се гради “невижданото ” изкуство, което те вършат на сцената.
Какво обръщение бихте отправили към читателите?
Невиждан спектакъл работи за зрящите, заради повода, че върху хората той има доста мощен нравствено трансформиращ резултат. Нещо, което е и задачата на самото театрално изкуство изобщо. Днес театърът в огромна степен е преместен в посока на суетност, упоритост, показност и облага. Докато изначалната задача на театъра е била да трансформира и възвръща морала и духа на хората. На това се е посветил и „ Невиждан спектакъл “ – работи за 9-те милиарда на планетата. Тази натрупа е международен феномен – тя ще продължи да “завоюва света ”, само че е родена и ще остане тук, и това не й пречи да работи за смяна на хората на Земята. В България доста хора са обезверени, че страната и държавното управление нищо няма да трансформират. И избират да емигрират там, където има удобни условия за живот, съгласно тях. Не имат вяра, че тук нещо зависи от тях, че могат нещо да изградят. Мисля, че посланието на „ Невиждан спектакъл “ е, че това е допустимо, без значение от всичко, макар страната и политиците. Можем да създадем България прелестно място за живот, стига да работим за това. Защото най-хубавият метод да работиш за себе си е като работиш за другите. И актьорите, които сега са в трупата на „ Невиждан спектакъл “, могат с цялото си сърце и душа да го потвърдят.
С Велимир Велев беседваме за провокациите пред основаването и поддържането на натрупа от незрящи, която обаче прави спектакъл за зрящи.
Доц. Велев, какво е „ Невиждан спектакъл “?
Нарекохме го „ Невиждан “ след появяването на трупата на първия международен фестивал на незрящите в Загреб, където реакцията бе, че това, което вършат актьорите от тази натрупа, е нещо невиждано. И в действителност никой нито беше чувал и виждал, нито си беше представял, че това може да се случва – незрящи да вършат образен спектакъл, с лекост да владеят образни театрални средства като сенки, спонтанни кукли, да рисуват и да играят с марионетки, без безусловно да виждат това, което вършат. При сходна работа се изисква зрение, с цел да можеш да получаваш противоположна връзка от художествения резултат, който създаваш. И по този метод да можеш да контролираш внушението и възействието, което стига до фена.
А по какъв начин е допустимо артистът хем да е незрящ, хем да се координира с останалите артисти и обекти на сцената?
Оказа се, че е допустимо. Много от незрящите се оправят добре с пространството – и у дома и на открито – обикновено се придвижват из града. И макар клопките в един безреден град като София, те се оправят. В случая обаче координацията и взаимоотношението сред актьорите на сцената е доста по-трудна задача. Не контактуват вербално, взаимодействат си в безмълвие и дружно основават облици с тела и ръце. Усещат къде се намират едни по отношение на други, къде се намират по отношение на осветлението, ситуирано на разнообразни места по сцената, къде са по отношение на екрана, каква е позицията и ракурса на тялото и ръцете на всеки. И едвам отсам стартира актьорската игра – по този начин основания облик на екрана би трябвало да се “одухотвори ” да му се вдъхне живот и да стартира да поддържа връзка с останалите образи-герои в спектакъла. Това в действителност е отвън съществуващите показа за трудност на актьорския развой на сцената. Поради това, моята обучителна методология е ориентирана върху насърчаване на рецептори и сензорика, отвън стандартните граници на това разбиране.
Бихте ли споделили, че това, което вършат тези хора, е нещо съвсем оттатък човешките благоприятни условия?
И сътрудници, и експерти от чужбина смятат „ Невиждан спектакъл “ за нещо отвън човешките благоприятни условия. Преди малко ви описах незадълбочено процеса на основаване на облик посредством сянка и неговото одухотворяване. Но този развой се повтаря от самото начало от началото до края на спектакъла. Нещата, които би трябвало да изиграят, са доста. Трябва вземем поради, че пространството за всеки театър се трансформира – позицията на прожекторите един по отношение на различен и по отношение на екрана и така нататък Като прибавим, че те играят в продължение на към час – време, за което човек, даже и да е зрящ, може да загуби ориентировка, в случай че затвори очи, то разумно е заключението, че това е невероятно. Но откакто е реалност, явно то е в човешките благоприятни условия. Може би е отвън границите на това, което сме привикнали да възприемаме. И по тази причина влиза в тази категория.
Как се роди концепцията за образен спектакъл с незрящи артисти?
В началото индивидът, който инициира театралната работа с незрящи деца бе преводачът Блажо Николич. Това беше негова персонална самодейност – предложения ме и станахме двама. Не беше нито план по целева стратегия, нито подкрепяна от фондове или по някаква друга линия активност. В началния интервал Николич се грижеше финансово за нещата – за материали и принадлежности, превоз, за това децата да бъдат почерпени и така нататък В един миг по този начин стана, че той се отдръпна, беше му невероятно да продължава да движи това начинание. Каза: „ Трябва да продължиш “. Така останах самичък.
Как успявате да финансирате активността на „ Невиждан спектакъл “?
Не съумявам. Допреди няколко години се справях независимо. Преподавах в няколко академии отвън България и с парите, които получавах в чужбина, покривах належащите разноски, без да съм съумял да придвижа нещо доста огромно. За участията на интернационалните фестивали се справяхме някак благодарение на Национален фонд „ Култура “, плюс свои средства и единични дарения. В разнообразни интервали, разнообразни сърцати хора са подкрепяли трупата със своята сила. Например, надарената режисьорка Дора Петрова направи документален филм и с него събра благотворително дребна сума, с която да се подкрепи проектирането на специфични прожектори за спектакъла на сенките. Също през трупата са прекосявали доста разнообразни доброволни асистенти. В момента с нас са Лазар Панев и Мария-Луиза Спасова - артисти, приключили НАТФИЗ. Но, като цяло, съществуването на театъра е на ръба и постоянно някаква мъничка моментна поддръжка се появява като знамение в последния миг преди цялата активност да рухне.
Получавала ли е трупата поддръжка от страната или от частни донори?
Имаше един частен донор за пътуването на последния интернационален фестивал в Омск, Русия предходната година. Иначе през тези 13 години се надявах, че трупата ще получи поддръжка от страната или от мецанати. Както и да се откри сцена за регулярни спектакли, тъй че да може постоянно да се генерират някакви приходите. Мечтаех си всичко това да даде опция на незрящите артисти в тази дребна натрупа за непрекъснато възнаграждение, с цел да могат в действителност да живеят от театралната си работа. И надлежно да отделят повече време за това. Това до този миг, за жалост, не е станало.
Как се устоят самите артисти от трупата?
Издържат се по този начин, както могат. Те към този момент имат други специалности и в общи линии са в изискванията на всички артисти от дребните частни трупи по света. Звучи като анекдот истината, че в случай че в чужбина кажеш, че си артист, те питат: „ А какво работиш? “ В този смисъл, тези незрящи момчета и девойки са в позицията на всички други артисти по света. Аз се надявах, че когато трупата набере популярност в България, тя ще получи поддръжка, защото е сигнално друга, нова и единствена. И то в международен мащаб.
Какви са главните провокации пред трупата на „ Невиждан спектакъл “ и пред Вас като неин режисьор?
Доста са, и то от най-различно естество. Един от най-големите спънки е неналичието на лична сцена. За незрящите артисти е извънредно значимо да имат лично пространство. Чуждото пространство изисква време, с цел да бъде опознато, с цел да се състоят подготовките. Често не доближава време за това. Материалната част, с която работи трупата, е тежка за “прибиране ” всякога. Работи се с осветяване, със сенки, с кукли, с материали, които са закачени в самото пространство. Личното пространство дава опция тези неща да бъдат складирани. Както и опция на незрящите артисти сами да ги намират и боравят с тях. А да се местиш непрестанно, значи потребност от подобаващ превоз, какъвто ние по принцип нямаме, с цел да може всичко да бъде извозено до наетата сцена. Самите незрящи артисти също би трябвало да стигнат до това място. Там всичко би трябвало да се подреди по сцената и чак тогава да се стартира работа. Когато се завърши – всичко би трябвало да се събере още веднъж, да се пакетира, да се натовари и да се извози някъде, където би трябвало да се съхранява. Всичко това е в действителност един огромен проблем. Ако имахме лично пространство, аз съм уверен, че нещата биха потръгнали и към регулярни представления.
На каква възраст са актьорите в „ Невиждан спектакъл “?
Ами към този момент пораснаха. От деца станаха огромни хора. В един миг едни се оттегляха, а други идваха. В момента възрастта им е от 18 до 26 години.
А към този момент какъв брой време съществува трупата?
От 2009 година Значи, това са 9 години. Но самата работа в учебното заведение стартира през 2005 година
Забелязали ли сте предубеждения по отношение на „ Невиждан спектакъл “?
Не мисля. Има някаква настройка в обществото изобщо към хората с увреждания. Но в театралния салон у феновете това се стопява за минути, още от началото на спектакъла. И пред хората на сцената застават момчета и девойки, които вършат в действителност невиждани неща – каквито елементарните хора в залата надали биха могли, макар че виждат. Осъзнаването, че тези незреящи вършат неща, които за множеството зрящи в салона са невъзможни, работи необикновено мощно мотивиращо за хората, кара ги да видят себе си по друг метод. За фена, тези артисти от хора с увреждания се трансформират в свръхсъщества. И техния образец зарежда с позитивизъм. С изясненост, че няма от какво да се оплакваш или отчайваш, че няма невъзможни неща, щом тези момчета и девойки могат да създадат чудеса без да виждат.
Къде в чужбина сте представяли спектакъла?
Представяли сме го в Загреб, в Карловац, Хърватия, и в Русия няколко пъти. Различното на тази натрупа от незрящи артисти е, че тя взе участие на интернационалните фестивали наедно с най-хубавите зрящи експерти от целия свят. „ Невиждан спектакъл “ не влиза в категорията на спектакъл на хора с увреждания. Той не влиза и в категорията на арт или обществена терапия. Той просто се подрежда до всички професионални театри на зрящи хора, на хора без увреждания.
А какви са отзивите от чужбина?
Актьорското равнище на трупата на „ Невиждан спектакъл “ е в действителност високо. А неналичието на зрение в допълнение се трансформира и в художествено средство на сцената. Театърът в професионално и художествено отношение неведнъж е признаван за международно театрално и културено събитие. Както от най-именитите ни съветски сътрудници, които са доста тежки на сходен жанр самопризнания, по този начин и от интернационалните журита и от многочислените сътрудници, участници и съперници, селектирани от целия свят.
Къде може да се гледа „ Невиждан спектакъл “?
Както към този момент споделих, театърът няма лична сцена. При предходните държавни управления той получаваше сцена №17 в Министерството на културата за подготовки, само че по персонално убеждение от страна на министрите, като неофициална поддръжка. След това няколко сезона бяхме в Младежкия спектакъл, само че тежката му стратегия от ден на ден затрудняваше работата на трупата. Дори и за един и същи театър са нужни през целия ден подготовки и работа на сцената. А Младежкият спектакъл с натоварения си репертоар не можеше да обезпечава това всякога. В един миг трупата напусна Младежкия спектакъл и я подслони новата зала на бившето кино „ Левски “. Но и там не бе за дълго, изкарахме два сезона. Освен това сцената там трябваше да се достроява всякога, тъй като наличното театрално пространство в залата е много дребно. Последно трупата игра на огромната сцена в Народния спектакъл при цялостен салон. Засега търсенето на сцена за спектаклите на Невиждан спектакъл към момента продължава.
Как смятате да продължите Вашата задача в бъдеще?
Сега имам желание да възвърна самата школа с незрящи, само че като школа към „ Невиждан спектакъл “. Нарекох тази школа „ Училище за зрение “. И към този момент съм отворил вратите без възрастово ограничаване. Тоест всеки, който желае, е добре пристигнал. Говоря за незрящи, само че и за зрящи също. Реших в работата, в тренингите да смеся зрящи и незрящи артисти – това ми е новата идея. Във взаимоотношението сред зрящите и незрящите артисти всеки получава нови очи за света. Това съм го видял от опит. Зрящите си сменят гледната точка към живота, което е нов взор и ново зрение. При незрящите също се вижда сходен развой, развиват се личностно, получават убеденост и вътрешна непоклатимост. Освен това, самите тренинги развиват в тях сетива, разнообразни от нормалните, с които са привикнали да се оправят в живота. Изграждат спомагателен нюх за пространството, за партнирането, професионални актьорски умения, взор за театралния развой и отношение към изкуството, като цяло. И въз основата на всичко това се гради “невижданото ” изкуство, което те вършат на сцената.
Какво обръщение бихте отправили към читателите?
Невиждан спектакъл работи за зрящите, заради повода, че върху хората той има доста мощен нравствено трансформиращ резултат. Нещо, което е и задачата на самото театрално изкуство изобщо. Днес театърът в огромна степен е преместен в посока на суетност, упоритост, показност и облага. Докато изначалната задача на театъра е била да трансформира и възвръща морала и духа на хората. На това се е посветил и „ Невиждан спектакъл “ – работи за 9-те милиарда на планетата. Тази натрупа е международен феномен – тя ще продължи да “завоюва света ”, само че е родена и ще остане тук, и това не й пречи да работи за смяна на хората на Земята. В България доста хора са обезверени, че страната и държавното управление нищо няма да трансформират. И избират да емигрират там, където има удобни условия за живот, съгласно тях. Не имат вяра, че тук нещо зависи от тях, че могат нещо да изградят. Мисля, че посланието на „ Невиждан спектакъл “ е, че това е допустимо, без значение от всичко, макар страната и политиците. Можем да създадем България прелестно място за живот, стига да работим за това. Защото най-хубавият метод да работиш за себе си е като работиш за другите. И актьорите, които сега са в трупата на „ Невиждан спектакъл “, могат с цялото си сърце и душа да го потвърдят.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ