Доц. д-р Тодор Широв, д.м., е специалист по отоневрология и

Доц. доктор Тодор Широв, д.м., е експерт по отоневрология и УНГ заболявания в УМБАЛ “Царица Йоанна - ИСУЛ”, гр. София. Специализирал е в Холандия, Чехия, Италия, член е на Научното сдружение по отоларингология в България. От 40 години преподава на студенти и специализиращи лекари. Има над 40 научни изявления у нас и в чужбина.

Защо загубата на подушване може да е както независимо заболяване, по този начин и признак на друга болест? Какви са аргументите за възникването и развиването на това положение? По какъв метод загубата на подушване е обвързвана с заболяването на Алцхаймер и Паркинсон? Отговор на тези и доста още въпроси вижте в изявлението на Яна Бояджиева от blitz.bg с доцент доктор Тодор Широв.

- Доц. Широв, да стартираме с въпроса - заболяване или признак е загубата на подушване?

- Възможни са и двата разновидността. Може да е независимо заболяване, само че и признак на друга болест. Затова би трябвало да се обръща внимание на такива пациенти, да се изследват, с цел да се разбере защо тъкмо нарушаване става дума.

В доста случаи загубата на подушване като независимо заболяване е относително безобидно - извънредно неприятно чувство е, само че не съставлява опасност за здравето и живота на пациента. В други случаи обаче, когато е признак на нещо друго, на някакъв развой или заболяване, най-много в мозъка, тогава може да се окаже даже животозастрашаващо. Това изисква изключително съществено внимание от страна на експертите.

- Какви са аргументите за самото заболяване - загуба на обонянието и при кои заболявания то може да се прояви като признак?

- Най-общо казано, се дължи на увреждане на обонятелните кафези, които са рецепторни кафези в носната лигавица. Те се намират на тавана на носа, най-високата му част, която граничи с мозъка, с предната черепна яма. Но може да се дължи и на заболяване на нервните пътища, които са в мозъка.

Или пък на обонятелните зони, които са ситуирани на няколко места в мозъка, най-много в дълбоките зони – таламус, лимбична система. Именно в тях се намират такива значими центрове, като центъра на паметта и на страстите. От тази позиция има два типа нарушаване на обонянието: едното е периферно, когато са повредени рецепторните кафези в лигавицата на носа.

Другият вид увреждане е централно, когато са повредени пътищата, които организират нервните импулси до мозъка или самите мозъчни структури, които осъзнават обонятелните тласъци.

- По какви аргументи се случва периферно увреждане на обонянието?

- Когато приказваме за периферно увреждане на обонянието, би трябвало да отбележа, че рецепторните кафези на носната лигавица могат да бъдат повредени по най-различни аргументи. От една страна, това се случва при вирусни инфекции. При всяка грипна зараза има избран % хора, които губят обонянието си. И в някои случаи това, за жалост, е окончателно. Защото вирусите доста целеустремено нападат нервните кафези.

А тези обонятелни кафези в лигавицата на носа са невросензорни. Така че някои хора получават понижение на обонянието, от време на време даже и загуба. И, за жалост, не всеки път го възвръщат

Това може да се случи при всякаква вирусна зараза, индикативен образец е и коронавирусът. Друга причина, която повлиява обонянието, е агресивното влияние на някои химически субстанции. Например, органични разтворители – ацетон, бензол, толуол, а също и някои други артикули от химическите производства – акрилати, кадмий.

Така че доста хора, които работят в химическите производства или с органични разтворители и не употребяват защитни средства, получават друга степен понижение или увреждане на обонянието. Това се отнася за бояджийските действия, за работа в бензиностанции и другите химически производства.

Разбира се, една банална причина за понижение на обонянието при всяка хрема е елементарното задръстване на носа. Когато при хрема носната лигавица набъбне, тя запушва носа и хората дишат мъчно. Носът е цялостен със тайни и тогава чисто механично обонятелните тласъци не могат да стигнат до горната част на носа и хората получават краткотрайно понижение или загуба на обонянието.

След това обаче, с прекосяване на хремата, се възстановява и обонянието. Но както споделих, когато е наранено от вирусни инфекции, тогава нарушеното подушване не може да се възстановява след излекуване. Този периферен вид нарушено подушване може да се срещне и при разнообразни типове алергии.

- Какво е особено за централното понижаване на обонянието?

- Централното понижаване на обонянието е по-сериозно положение. Засегнати са нервните пътища или обонятелните центрове в мозъка. Това се случва заради няколко аргументи: една от честите аргументи е съдовата, когато се повреждат периферните съдове в мозъка. Това са капилярите, а знаете, че те са извънредно тънки. Имайте поради, че мозъкът има над 600 километра капиляри, в случай че се разпрострат един до различен.

Това е голяма мрежа за кръвоснабдяване, само че те са доста тънки, някои от тях са толкоз тънки, че единствено един еритроцит може да мине през тях. Но тези съдове с възрастта се повреждат. Инфекциите също могат да увредят тези съдове.

При пациенти със систематични болести, като диабет, дислипидемии - висок холестерол или изменени съотношения на холестерола и триглицеридите - това също води до нараснала податливост към свиване на тези съдовете. Разбира се, има и наследствени аргументи

Така че от време на време пациенти със съдови рискови фактори, като диабет, нараснало кръвно налягане, наднормено тегло, метаболитен синдром, също могат да получат понижение на обонянието.

Следваща причина са възпалителни процеси в мозъка - менингити, менингоенцефалити, които също могат да доведат до понижение на обонянието. И другата огромна група са систематичните неврологични болести. Такива са Паркинсоновата болест и Алцхаймер.

- Има ли и други, да ги назовем, външни аргументи за нарушавания в обонянието?

- Не би трябвало да пропусна да посоча още един от факторите за загуба на подушване. Това е черепно-мозъчната контузия. При удари на главата, най-много в предно-задна посока, изключително при пътно-транспорти катастрофи, в случай че човек падне на тротоара и си удари главата или някой го удари с пестник откъм гърба, начело и впрочем сходни обстановки, има възможност да се раздерат обонятелните нишки и човек да загуби обонянието си. Така че контузията е една от немаловажните аргументи за загуба на обонянието.

- Доц. Широв, ще ви помоля да коментирате по-подробно една от аргументите, които посочихте нагоре. В обява посочвате, че загубата на подушване е един от признаците на Алцхаймер – по този начин ли е?

- Първо да отбележа другия забавен миг: при огромна част от пациентите с Паркинсонова болест обонянието е понижено, тъй като се повреждат проводните пътища, които водят обонятелните тласъци до съответните мозъчни центрове. По отношение на Алцхаймер, огромни изследвания в последно време потвърдиха, че един от първите признаци е увреждане на обонянието. Но това не значи, че е понижено обонянието. Просто казусът при тези хора е, че те не разпознават миризмите.

- А по какъв начин потвърждавате нарушаване или липса на подушване при хора с Алцхаймер? Т.е., по какъв начин изследвате обонянието?

- Имаме няколко тест-субстанции, които миришат, да кажем, на лимон, на роза, на терпентин, на някои други по този начин познати миризми. При нас има уред, който количествено може да дефинира степента на нарушаване.

Например можем да пуснем 5 куб. см, 10, 15, 20 куб. см, като по този метод градираме концентрацията на обонятелната субстанция. И пациенти с начален Алцхаймер, споделят: да, усещаме някаква миризма. Проблемът е, че не могат да разпознаят тъкмо каква е. Това нарушено различаване на разнообразни миризми е присъщ признак за началото на болестта.

Това може да служи за ранна диагноза на хора с Алцхаймер - хора със напълно леки нарушавания в паметта, комплициране и така нататък Ако им се направи подобен обонятелен тест, той може да даде огромна информация. Проблемът е, че тези обонятелни проби не са всеобщо използвани в България. От една страна, тъй като няма единна методика в целия свят по какъв начин да се изследва обонянието, въпреки това – има проби, които са субективни.

В други страни, на Запад, ги продават в аптеките. Това са едни листчета, 5-6 на брой, напоени със съответната миризма, и пациентът може самичък дори да си изследва обонянието. При нас обаче, в България, не се оферират такива проби. Аз персонално съм разговарял с разнообразни компании за импорт на такива проби, само че те очевидно нямат търговски интерес.

- Пак в обява казвате, че от време на време загубата на подушване може да избави човешки живот. Какво значи това?

- Обонятелният анализатор е доста подценяван. Хората не усещат, че го имат, до момента в който не го изгубят. За жал, за множеството неща в живота е по този начин. Но загубата на обонянието може да има тежки последствия.

Каква е главната функционалност на обонятелния анализатор, приказвам въобще в животинския свят, освен измежду хората? Той има две съществени функционалности – да продължава рода и да поддържа рода. Какво запознат съм „ да продължава рода”? Много животни се откриват като двойка и се развъждат посредством обонятелни тласъци. Например, има пеперуди, при които мъжката пеперуда от километри усеща миризмата на женската, намират се и се развъждат. При животните това е доста добре изразено, несъмнено, само че малко хора схващат, че и при нас до известна степен е по този начин.

- Доколко е задоволително да се счита, че и ние, хората, избираме колегата си по миризмата?

- Смята се, че хората подсъзнателно си избират сътрудник вследствие на това каква миризма усещат при него. И то подсъзнателно. Интересно е, че осъзнаваме единствено 2% от миризмите, които усещаме, т.е. едвам толкоз доближават до кората на мозъка.

Останалите 75% отиват в тези дълбоките дялове – таламус, лимбична система, които дефинират мемоари, настроения и така нататък Може и да не си давате сметка, само че всеки знае по какъв начин избрана миризма е допустимо да върне някакъв предходен спомен. Или да ни промени настроението. На това се гради цяла система за терапия, наречена ароматерапия.

- Разкажете и за втората обонятелна функционалност – да поддържа, да съхранява рода. Как се изяснява?

- Да, въпреки това, обонянието служи за предпазване на рода, тъй като по този метод човек си избира храна. И при животните също е по този начин. Ако храната е добра, човек, като я помирише, може да усети, че е добра. Ако е развалена, като я помирише, ще разбере, че е негодна за консумация. Ако няма подушване, може да изяде нещо развалено и да се токсини.

Освен това, в случай че няма подушване, може да обитава в стая с някакви отровни газове, без да го усети, и да се токсини. Аз самият съм бил в такова положение, когато бях в Русия преди години и се спука един ледник (техните хладилници са с амоняк). Ние спяхме и кучето ни разсъни, тъй като амонякът, защото е по-тежък, се разнася долу ниско. Кучето стартира да лае и ни избави живота безусловно. В последна сметка, когато човек няма подушване, може да попадне в обстановка, при която да загуби живота си.

- Доц. Широв, лекува ли се загубата на подушване?

- Една огромна част от загубата на подушване, когато е периферно, т.е., когато са наранени периферните кафези, минава от самосебе си, тъй като тези рецепторни кафези имат податливост да се самовъзстановяват. Ако загубата или намаляването на обонянието трае по-дълго време, да кажем 10-15 дни, и не се възвръща, тогава човек би трябвало да потърси лекарска помощ.

Така че някои случаи се лекуват, други не. В случай, когато изцяло са унищожени всички рецепторни кафези, нормално обонянието не се възвръща. Защото клетките могат да се възстановят, само че в случай че са повредени, в случай че са изцяло починали, няма по какъв начин да се възстановят.

И по тази причина в този момент при Ковид към 97-98% от тези, които са изгубили обонянието си, го възвръщат. Но към 2-3%, съгласно някои статистики, хора, изгубили обонянието си, не го възвръщат изцяло в никакъв случай и остават или с понижено, или със изгубено подушване.

- Съществува ли профилактика за опазване на обонянието?

- По отношение на профилактиката, рекомендацията ми е да се заобикалят нападателни, евентуално нездравословни миризми. Да внимават хората, които работят в химически производства, когато се работи с органични разтворители. Това е главното.

Пак ще кажа, че нарушаванията на обонянието са прекомерно значими и основни, с цел да ги неглижираме и да гледаме лековато на тях. Затова е добре лекарите да знаят, че има експерти, които се занимават особено с диагностиката и лекуването на нарушено подушване. Това нормално са отоневролозите и невролозите също по този начин ненапълно. Така че, когато има такива пациенти, да не се пробват да ги лекуват, в случай че не са доста положителни експерти в тази област. Просто да ги насочват за проучвания и за лекуване при отоневролози или невролози.

Понятията „ хипосмия” и „ аносмия”

„ Аносмията е цялостна загуба на обонянието, хипосмията е понижено подушване. Хората с хипосмия имат подушване, само че им трябват по-силни концентрации, т.е. усещат по-силните миризми, слабите не могат. Имайте поради, че има два типа понижение на обонянието. Едните са количествени и са тъкмо тези, за които приказваме сега – хипосмии и аносмии. Но има и качествени нарушавания на обонянието, когато пациентът възприема миризмите, само че по по-изкривен метод. Например, мирише роза, а му се коства, че е развалено месо.

Тези нарушавания на обонянието могат да са да вземем за пример дизосмия или паросмия. Те се дължат на увреждане на нервните центрове в мозъка, не на рецепторните кафези. Интересен факт е, че при доста пациенти след Ковид, които са изгубили обонянието си, по-късно го възвръщат, само че дълго време им остава това натрапливо чувство за променено усещане на някои миризми. Това се дължи на обстоятелството, че когато повредените рецепторни кафези и връзките с невроните се възвръщат, належащо е тези нови връзки да се „ настроят “ към съответните обонятелни тласъци. За този развой е належащо време и обонятелни тренировки “, изясни лекарят.