Доц. д-р Стефан Шивачев: 22 септември е звезден миг за бълга...
Доц. доктор Стефан Шивачев е един от най-авторитетните български историци. Несменяем шеф на Регионалния исторически музей в Пловдив в продължение на три десетилетия, преди да се отдръпна от поста при започване на септември. Автор на скъпи проучвания и исторически писания, в които показва видни българи - „ Дарителят Кирил Нектариев “ и „ Хаджи Гьока Павлов “.
- Доц. Шивачев, 114 година по-късно получи ли справедлива оценка Денят на независимостта, който дълги години беше подценяван и оставаше в сянката на Съединението?
- Обявяването на независимостта на България през 1908 година постоянно е било употребявано от едни ръководещи за печелене на престиж и е било бодил в очите на други властимащи без роля в събитието, основно за развиването на страната. След 1944 година, когато и цар Фердинанд, и Демократическата партия са недолюбвани от новата комунистическа власт, Денят на независимостта е жертван на давност.
До 1990 година датата даже не е формален празник. След 1990 година Денят на независимостта получи действителна оценка, а участниците в него - нужното внимание.
- Как се стига до оповестяването на независимостта на Княжество България през 1908 година?
- Корените на събитието са 30 година обратно. Решенията на Берлинския конгрес от 1878 година разпокъсват българските земи на пет елементи. Великите сили жестоко потъпкват опциите ни за развиване с ограничаващите Османската империя контракти както за Княжество България, по този начин и за Източна Румелия. Безмитният импорт и високите транспортни цени обричат на застой българската стопанска система. Към краха на националния Санстефански блян се прибавя и фактът, че България е наказана да е маломерна и периферна страна.
Юридически интернационалният статут дори на Княжество България след Освобождението е на самостоятелно и подвластно на султана, който продължава да назначава ръководещ княз в Източна Румелия за 5-годишен интервал и след Съединението. В продължение на 30 години след Освобождението българските ръководещи вършат опити да се отърват от рестриктивните мерки, наложени от Берлинския конгрес.
През 1903 година Илинденско-Преображенското въстание за автономност на Македония и Одринско е несполучливо - Великите сили не му обръщат такова внимание, както на Априлското въстание и Съединението. Оказва се, че единственият метод за избавление на подвластните на Османската империя земи и обединяването им с Княжеството е войната.
Младотурската гражданска война през 1908 година освобождава Османската империя от всевластието на султана, само че афишира за османци хората от всички етноси на нейна територия, в това число поробените българи в Одринска Тракия и Македония. Назряват съществени проблеми, с изключение на българския - Австро-Унгария е подготвена да анексира Босна и Херцеговина, ръководена от нея след Берлинския конгрес, Гърция пък желае цялостни права върху остров Крит. Започва обща дипломатическа игра с претенции към Османската империя на Австро-Унгария, България, Гърция.
Княз Фердинанд и министър председателят Александър Малинов се договарят за оповестяване на независимостта през септември. Използван е привидно малък мотив - на 30 август българският дипломатически сътрудник в Цариград, пловдивчанинът Иван Стефанов Гешов, не е поканен на приема за годишнината от възшествието на султана Абдул Хамид II. Гешов е отзован в София след тази засегнатост.
На 10 септември императорът на Австро-Унгария Франц Йосиф приема във Виена с почести като независим държател княз Фердинанд, който вече си е поръчал в Германия царската корона. Князът поема за Русе, откъдето с премиера Малинов, който написа манифеста, идват в остарялата българска столица Царевград Търнов. Там в църквата „ Свети 40 мъченици “ князът афишира независимостта. Така княжеството става царство България.
Първи нарушаваме решенията на Берлинския конгрес, ден преди Австро-Унгария да анексира Босна и Херцеговина, два дни преди Гърция да си вземе Крит.
- Какъв е звездният момент на Пловдив в тези трагични събития?
- 23 септември 1908 година е пловдивският ден в това бурно време. Новият цар идва в столицата на Източна Румелия, където е посрещнат от целия град с внушителна арка на площада пред Военния клуб.
От гарата до Военния клуб шествието е грандиозно - цар Фердинанд, министър председателят Малинов, който е бил преди този момент арбитър в Пловдив, министри, генерали, граждани с букети цветя. Реч произнася кметът с европейска тапия доктор Иван Кесяков. Елитът на Пловдив в облекла алафранга участва на тържествения прием, където приветства приветствието на новия цар.
- Османската империя ни постанова високи обезщетения, които ръководещите вземат решение със заем от Русия, който по този начин и не изплащаме до дъно. Как се случва това?
- След оповестяването стартира дипломатическа битка за признание на независимостта на страната ни. До 1908 година плащаме налог на султана, който не желае елементарно да се откаже от него.
А българите няма по какъв начин да платят желаните 142 млн. златни франка. Намесва се Русия, която предлага компромисна скица, като опрощава на Османската империя 78 млн. дълг - репарации след Руско-турската освободителна война. Русия ни дава заем в размер на 82 млн. златни франка, част от който погасяваме до Първата международна война. След фрапантните промени в европейските финансови връзки, настъпили след болшевишката гражданска война през 1917 година, преставаме да плащаме остатъка от заема.
- Дипломацията ни ли има съществена заслуга за триумфа ни в постигането на независимостта?
- Обявяването на независимостта е изключителна победа на българската дипломация. И княз Фердинанд се оказва на висотата на събитията, на дилемите пред България. Голяма е ролята на държавното управление на Демократическата партия, на премиера Александър Малинов, на изгряващия политик Андрей Ляпчев. Използвайки удобната интернационална конюнктура, ръководещите тогава съумяват да осъществят значимата задача.
На 6 април 1909 година Ляпчев и външният министър Халил Рифат паша подписват в Цариград протокол, с който Османската империя признава независимостта на България. Така е сложено началото на новия стадий на същински свободната българска страна. Получаваме право да сключваме интернационалните контракти, приготвя се основаването на Балканския съюз.
Обявяването на Фердинанд за цар на самостоятелна страна обаче има и негативна роля за него в персонален проект. Напомпаното му самочувствие става спънка за реализирането на главната задача - завършването на националното обединяване на българските земи. Стига се до Междусъюзническата война, до първата, втората национална злополука и абдикацията на Фердинанд през 1918 година
- Грешка ли е, че не Денят на независимостта е разгласен за наш народен празник?
- Има страни като Съединени американски щати, в които народен празник е точно денят на независимостта. Празниците на Сърбия и Гърция, с които постоянно се съизмерваме, са свързани с въстанията, довели до освобождението им от Османската империя и възкресяването на държавността.
Като историк и държавник считам, че изборът на 3 март за народен празник е верен. На тази дата след пет века османско господство възкръсва Третата българска страна. От 3 март 1878 година стартира всичко. Съединението, Денят на независимостта, битката за национално обединяване са последици.
- Доколко сме самостоятелни през днешния ден? Не попадаме ли от орбитата на Москва в тази на Брюксел?
- Ако през целия 20. век в съвсем всички случаи сме попадали на неверната страна заради обстоятелството, че дребните страни нямат опция за независима политика, подвластни са от така наречен Велики сили. След 1990 година България за първи път направи верния избор. Прозападната ориентировка на България няма опция на изток. Това, че Освобождението е плод на руско-турска война, не трябва да се смесва със актуалната ориентировка на страната ни. Но не самата ориентировка е разковничето за разцвет.
Нужна е битка, с цел да осъществяваме опциите за развиване, които имаме като членове на Европейски Съюз, на НАТО, като част от европейското семейство. Да не забравяме националната мъдрост - безпаричен родственик в богат жанр няма.
- В продължение на три десетилетия бяхте отпред на Регионалния исторически музей в Пловдив. С кой триумф на институцията се гордеете най-вече?
- Прекрачих прага на музея през 1985 година, в продължение на 30 година бях негов началник. Гордея се, че сполучливо преведох музея през извънредно сложен интервал - на преосмисляне на историята след 1989 година След измененията се поставяше под въпрос даже самото битие на музея. С сътрудниците успяхме да извървим този път почтено.
Оставям музея с непрекъснато обновяващи се експозиции, представящи историческия път на Пловдив и района. В последните години има засилен напор на непознати и наши туристи към експозициите. За гостите е интересно да схванат по какъв начин от забравена от бога османска провинция единствено за 70-80 години Пловдив придобива европейски образ, става част от съвременна страна.
- Доц. Шивачев, 114 година по-късно получи ли справедлива оценка Денят на независимостта, който дълги години беше подценяван и оставаше в сянката на Съединението?
- Обявяването на независимостта на България през 1908 година постоянно е било употребявано от едни ръководещи за печелене на престиж и е било бодил в очите на други властимащи без роля в събитието, основно за развиването на страната. След 1944 година, когато и цар Фердинанд, и Демократическата партия са недолюбвани от новата комунистическа власт, Денят на независимостта е жертван на давност.
До 1990 година датата даже не е формален празник. След 1990 година Денят на независимостта получи действителна оценка, а участниците в него - нужното внимание.
- Как се стига до оповестяването на независимостта на Княжество България през 1908 година?
- Корените на събитието са 30 година обратно. Решенията на Берлинския конгрес от 1878 година разпокъсват българските земи на пет елементи. Великите сили жестоко потъпкват опциите ни за развиване с ограничаващите Османската империя контракти както за Княжество България, по този начин и за Източна Румелия. Безмитният импорт и високите транспортни цени обричат на застой българската стопанска система. Към краха на националния Санстефански блян се прибавя и фактът, че България е наказана да е маломерна и периферна страна.
Юридически интернационалният статут дори на Княжество България след Освобождението е на самостоятелно и подвластно на султана, който продължава да назначава ръководещ княз в Източна Румелия за 5-годишен интервал и след Съединението. В продължение на 30 години след Освобождението българските ръководещи вършат опити да се отърват от рестриктивните мерки, наложени от Берлинския конгрес.
През 1903 година Илинденско-Преображенското въстание за автономност на Македония и Одринско е несполучливо - Великите сили не му обръщат такова внимание, както на Априлското въстание и Съединението. Оказва се, че единственият метод за избавление на подвластните на Османската империя земи и обединяването им с Княжеството е войната.
Младотурската гражданска война през 1908 година освобождава Османската империя от всевластието на султана, само че афишира за османци хората от всички етноси на нейна територия, в това число поробените българи в Одринска Тракия и Македония. Назряват съществени проблеми, с изключение на българския - Австро-Унгария е подготвена да анексира Босна и Херцеговина, ръководена от нея след Берлинския конгрес, Гърция пък желае цялостни права върху остров Крит. Започва обща дипломатическа игра с претенции към Османската империя на Австро-Унгария, България, Гърция.
Княз Фердинанд и министър председателят Александър Малинов се договарят за оповестяване на независимостта през септември. Използван е привидно малък мотив - на 30 август българският дипломатически сътрудник в Цариград, пловдивчанинът Иван Стефанов Гешов, не е поканен на приема за годишнината от възшествието на султана Абдул Хамид II. Гешов е отзован в София след тази засегнатост.
На 10 септември императорът на Австро-Унгария Франц Йосиф приема във Виена с почести като независим държател княз Фердинанд, който вече си е поръчал в Германия царската корона. Князът поема за Русе, откъдето с премиера Малинов, който написа манифеста, идват в остарялата българска столица Царевград Търнов. Там в църквата „ Свети 40 мъченици “ князът афишира независимостта. Така княжеството става царство България.
Първи нарушаваме решенията на Берлинския конгрес, ден преди Австро-Унгария да анексира Босна и Херцеговина, два дни преди Гърция да си вземе Крит.
- Какъв е звездният момент на Пловдив в тези трагични събития?
- 23 септември 1908 година е пловдивският ден в това бурно време. Новият цар идва в столицата на Източна Румелия, където е посрещнат от целия град с внушителна арка на площада пред Военния клуб.
От гарата до Военния клуб шествието е грандиозно - цар Фердинанд, министър председателят Малинов, който е бил преди този момент арбитър в Пловдив, министри, генерали, граждани с букети цветя. Реч произнася кметът с европейска тапия доктор Иван Кесяков. Елитът на Пловдив в облекла алафранга участва на тържествения прием, където приветства приветствието на новия цар.
- Османската империя ни постанова високи обезщетения, които ръководещите вземат решение със заем от Русия, който по този начин и не изплащаме до дъно. Как се случва това?
- След оповестяването стартира дипломатическа битка за признание на независимостта на страната ни. До 1908 година плащаме налог на султана, който не желае елементарно да се откаже от него.
А българите няма по какъв начин да платят желаните 142 млн. златни франка. Намесва се Русия, която предлага компромисна скица, като опрощава на Османската империя 78 млн. дълг - репарации след Руско-турската освободителна война. Русия ни дава заем в размер на 82 млн. златни франка, част от който погасяваме до Първата международна война. След фрапантните промени в европейските финансови връзки, настъпили след болшевишката гражданска война през 1917 година, преставаме да плащаме остатъка от заема.
- Дипломацията ни ли има съществена заслуга за триумфа ни в постигането на независимостта?
- Обявяването на независимостта е изключителна победа на българската дипломация. И княз Фердинанд се оказва на висотата на събитията, на дилемите пред България. Голяма е ролята на държавното управление на Демократическата партия, на премиера Александър Малинов, на изгряващия политик Андрей Ляпчев. Използвайки удобната интернационална конюнктура, ръководещите тогава съумяват да осъществят значимата задача.
На 6 април 1909 година Ляпчев и външният министър Халил Рифат паша подписват в Цариград протокол, с който Османската империя признава независимостта на България. Така е сложено началото на новия стадий на същински свободната българска страна. Получаваме право да сключваме интернационалните контракти, приготвя се основаването на Балканския съюз.
Обявяването на Фердинанд за цар на самостоятелна страна обаче има и негативна роля за него в персонален проект. Напомпаното му самочувствие става спънка за реализирането на главната задача - завършването на националното обединяване на българските земи. Стига се до Междусъюзническата война, до първата, втората национална злополука и абдикацията на Фердинанд през 1918 година
- Грешка ли е, че не Денят на независимостта е разгласен за наш народен празник?
- Има страни като Съединени американски щати, в които народен празник е точно денят на независимостта. Празниците на Сърбия и Гърция, с които постоянно се съизмерваме, са свързани с въстанията, довели до освобождението им от Османската империя и възкресяването на държавността.
Като историк и държавник считам, че изборът на 3 март за народен празник е верен. На тази дата след пет века османско господство възкръсва Третата българска страна. От 3 март 1878 година стартира всичко. Съединението, Денят на независимостта, битката за национално обединяване са последици.
- Доколко сме самостоятелни през днешния ден? Не попадаме ли от орбитата на Москва в тази на Брюксел?
- Ако през целия 20. век в съвсем всички случаи сме попадали на неверната страна заради обстоятелството, че дребните страни нямат опция за независима политика, подвластни са от така наречен Велики сили. След 1990 година България за първи път направи верния избор. Прозападната ориентировка на България няма опция на изток. Това, че Освобождението е плод на руско-турска война, не трябва да се смесва със актуалната ориентировка на страната ни. Но не самата ориентировка е разковничето за разцвет.
Нужна е битка, с цел да осъществяваме опциите за развиване, които имаме като членове на Европейски Съюз, на НАТО, като част от европейското семейство. Да не забравяме националната мъдрост - безпаричен родственик в богат жанр няма.
- В продължение на три десетилетия бяхте отпред на Регионалния исторически музей в Пловдив. С кой триумф на институцията се гордеете най-вече?
- Прекрачих прага на музея през 1985 година, в продължение на 30 година бях негов началник. Гордея се, че сполучливо преведох музея през извънредно сложен интервал - на преосмисляне на историята след 1989 година След измененията се поставяше под въпрос даже самото битие на музея. С сътрудниците успяхме да извървим този път почтено.
Оставям музея с непрекъснато обновяващи се експозиции, представящи историческия път на Пловдив и района. В последните години има засилен напор на непознати и наши туристи към експозициите. За гостите е интересно да схванат по какъв начин от забравена от бога османска провинция единствено за 70-80 години Пловдив придобива европейски образ, става част от съвременна страна.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ