Скопие ще бъде троянския кон на Кремъл в ЕС
Доц. доктор Спас Ташев се занимава със статистика и демография към Българска академия на науките. Завършил е Дипломатическия институт при Министерство на външните работи, УНСС и Тракийски университет. Основател и пръв шеф на Културно-информационния център на Република България в Скопие и някогашен заместник-председател на Държавната организация за българите в чужбина.
Доц. Ташев, къде се коренят проблемите от т. нар македонски въпрос: в югославизма на Скопие или в грешките на София?
Да стартираме с българските неточности. В избрани интервали те граничат с закононарушения – освен национални, само че и самостоятелни. Когато упрекваме Югославия или Република Северна Македония, би трябвало да си дадем сметка, че България има не по-малка виновност и е направила не по-малки зверства по потискането на българското съзнание. И от двете страни на границата би трябвало да извървим пътя към превъзмогването на това тъмно завещание.
Да оставим Скопие, само че грешките от наша страна не престават и през днешния ден.
Разбира се. Който не е сложил добра диагноза, няма по какъв начин да приложи вярна терапия. В случая - разрешаване на „ Македонския въпрос “.
Да не забравяме, че България беше първата страна, признала самостоятелна Македония, след това имаше много прилични контакти сред държавното управление на ОДС и министър председателят Любчо Георгиевски, който представляваше враждебната през днешния ден ВМРО-ДПМНЕ, след което настъпи бездейно мъртвило. В него ли са скрити настоящите неточности на българската политика?
Признаването беше верен, само че индивидуален ход. Ако не го бяхме създали ние, щеше да го стори Турция.
Не ви ли се коства безотговорна пасивността по тематиката на българските дипломати в Европа и по света, които имаха задоволително време да разяснят характерностите на казуса и позицията на българската страна?
Имаме огромен концептуален проблем, залегнал в така наречен рамкова позиция на българското държавно управление. Ние твърдим, че общата ни история със Скопие е до 1944 година и по-късно всеки е тръгнал по своя път. Възприемайки такава времева граница, всички битки и репресии на хора с българско съзнание останаха отвън сферата на вниманието ни, заради което загубихме значим мотив: правата на индивида. За актуалния човек на Запад историята надали е най-важното, само че когато стане дума за правата на индивида и езика на омразата, алармите светват. Не изиграхме коза с репресиите против българи в тогавашна Югославия, а по-късно и в самостоятелна Македония. В това отношение българската бездейност в годините граничи с закононарушение. Министерство на външните работи е имало данни за закононарушения, само че не ги е предавало на интернационалните правозащитни организации. Само тази година имаме фрапантни случаи на нарушение на правата на индивида. Единият е с Васил Гарванлиев от Струмица, участникът на РСМ в „ Евровизия “, който беше подложен на гонене, тъй като в клипа му са се мярнали цветовете на българското знаме. Когато се обясни, че носи българско съзнание, желаеха да го изтеглят като представител на Скопие.
Този случай не беше нито разшумян, нито употребен от българската власт и агитация.
Можехме да го използваме на европейско равнище, с цел да дадем образец за дейностите на северномакедонското държавно управление. Не го направихме. Друг проблем. По време на онлайн преброяването в РСМ над 100 македонски жители решили да заявяват себе си като българи. Но службите в Скопие деликатно са следили изявите им и 36 от тях са извикани на " информативни " диалози. Интересно какво би станало, в случай че българските служби стартират да привикват жители по отношение на тяхното етническо съзнание.
От друга страна, не е загадка, че скопски специфични служби работят съвсем гладко на българска територия във връзка с македонски бежанци – и двамата го знаем от наши общи познати, пострадали на тези дейности.
За страдание и в този момент има лица с българско съзнание, които са с ефикасни присъди в Македония и по тази причина се укриват в България. Отново няма съответна позиция на българските управляващи. А съществуването на приети бежанци би ни дало съществени причини пред нашите евроатлантически сътрудници.
Докато сътрудници като „ Зорка “ обикалят гладко улиците на София.
Първо югославските служби, а след това и наследниците им в Скопие настройват македонските емигранти у нас против българите, живеещи там. Тук би трябвало да се намеси страната и да сътвори стратегии за подкрепяне. Скопие основава спънки и българския бизнес. Само преди месец беше разрушена българска инвестиция в размер на 1.2 млн. евро в Скопие. Става дума за атракционен ресторант във водите на река Вардар. Не чух ответна реакция от българска страна.
От няколко години насам европейски медии разгласяват, че български политически водачи и държавни чиновници безскрупулно развиват търговия с български паспорти измежду македонски жители. Дотам ли го докарахме в грижите за нашите сънародници в РСМ?
За страдание, да. До момента нямаме ясни правила по какъв начин се кандидатства и по какъв начин се получава българско поданство. При едни и същи условия, с едни и същи документи, брат получава поданство, а сестра му не.
Не мирише ли това на корупция?
Риба най-лесно се лови в мътна вода. А ние съзнателно поддържаме водата мътна.
Отиваме към съответния мотив за диалога - „ Бялата книга за езиковия спор сред България и РСМ “, издадена от екип под ваше управление. Самото наименование демонстрира, че предназначението на книгата е да провокира спор. Търсите ли резултат от изданието в Европейски Съюз и по света?
Белите книги по принцип са държавни документи с цитираното предопределение. Но изхождайки от обстоятелството, че България няма държавна позиция, гражданският бранш иззе тази активност. Не получихме никаква поддръжка и издадохме книгата с поддръжката на частни лица. До момента имаме версии на български, британски и немски, всеки миг ще излезе и испанският превод в Аржентина. Нашите сътрудници са приспособили текста и на скопската езикова норма.
Чух, че Министерство на външните работи не е откупило нито една численост. Вярно ли е?
Ние даже предложихме да им я подарим. Старото управление въобще не ни отговори. С нас се свързаха посланици на редица европейски страни, които желаеха да получат „ Бялата книга “, само че ние им отговорихме, че би трябвало да я изискат посредством Министерство на външните работи, на което сме подготвени да подарим безграничен брой екземпляри. Най-сетне служебното управление реши да одобри първоначално 200 бройки.
Какъв е изводът, който неутралният четец зад граница ще си направи, прочитайки вашата „ Бяла книга “?
„ Бялата книга “ запълва бели петна в познанията за битките в Македония след 1944 година. На фона на историята и развиването на българския език, демонстрираме обстоятелства за неговото гонене, даваме модерни образци за заличаване на антични монументи и стигаме до наши дни, когато жители на РСМ са репресирани поради българското им съзнание. Винаги давам образеца с Мария Стоименова. Тя е подложена на средновековни инквизиции, седем дни е държана без храна и вода, права до стената, без да може да спи, а РСМ желае да бъде съвременна европейска страна. Нека в този момент някой да каже, че Скопие е покрило условията за Европейски Съюз. Ако Скопие влезе нереформирано в Европейски Съюз, това ще взриви Общността.
Личната орис на общия ни другар и ваш съекипник Владо Тренески не е по-благополучна - той живее като актуален хъш и невъзвращенец в София, а тук го преследват сътрудници на секрети македонски служби. Дали това става със знанието на българските служби?
С бездействието им. Скопските сътрудници от дълго време са стъпили на българска територия. Първо, те желаят да покажат, че българите в РСМ са малко. При земетресението в Скопие през 1963 година, постройката на УДБА рухва и стартира издирването на досиета на 100 000 локални българи. Значи имаме публични самопризнания за тази численост, а не за някакви 1000 или 2000, както се твърди. Другото, което вършат скопските служби, е да разединяват македонските българи – и там, и тук. Тези им дейности са доста сполучливи. Вероятно това е част от страданието на общия ни другар Владо Тренески.
В подтекста на тематиката, по какъв начин оценявате политическата работа на българските патриотични обединения и в частност на Вътрешна македонска революционна организация? Спомагат ли те за решаването на проблемите или ги задълбочават?
Въпросът ви е доста комплициран. Това е тематика, върху която от дълго време мисля. Търси се резултата на служебната победа – да завоюват политически дивиденти с престижа на Вътрешна македонска революционна организация. Но когато партията натрупа негативи, има и служебна загуба, която се натрупа на историческото формирование. Вътрешна македонска революционна организация е славна надпартийна организация и би трябвало да сплотява българите, а не да ги разединява. Принципно считам, че модерни партии не би трябвало да носят имена на исторически организации. Представете си какво би било, в случай че в този момент се появят БРЦК или ВДРО (Вътрешна добруджанска революционна организация)! Всичко това е общобългарско завещание.
Има теза, че и тукашното, и тамошното Вътрешна македонска революционна организация си вземат решение вътрешнополитически проблеми с патриотична реторика. Това за сметка на националните ползи ли се случва?
Говорихме, по какъв начин преди време връзките сред Иван Костов и Любчо Георгиевски бяха доста топли. Аз съм от възстановителите на Вътрешна македонска революционна организация в България, посещавал съм неведнъж тогавашната Република Македония, бил съм посетител на ВМРО-ДПМН, с част от членската им маса имахме прелестно съгласие, доста от тях бяха българи. Не е загадка, че младежкия си интервал някогашният външен министър на Македония - Антонио Милошевски, беше бистър българин и съм бил подготвен да се закълна в познанията и чистотата му. Сега е проводник на най-гнусната антибългарска агитация. Това е образец по какъв начин тези партии паразитират върху казуса, а не работят за разрешаването му.
Книгата ви е съсредоточена върху езиковата страна на казуса. Уважаваният проф. Иван Илчев, член на двустранната историческа комисия, е мощно песимистичен за признаването на българския език в РСМ и залага по-скоро на спасяването на историята. Как разглеждате тази теза?
Смятам, че с лансирането на тази теза се позволява неточност. В РСМ има хора, които са съхранили българското си съзнание и не престават да назовават езика български. Трябва да признаем обстоятелството, че един и същи език може да има две имена – в тази ситуация македонски и български, според кой по какъв начин се самоопределя. И Скопие би трябвало да одобри това. Вероятно молдовският образец може да бъде някаква база, върху която да стъпим – там е решено, че молдовският език е формален, само че че под молдовски език се схваща румънският език. Рано или късно ще стигнем до формулата „ един език с две имена “.
Това е доста покрай друга формула – „ Един народ, две страни “.
Трябва да търсим съвременни формули, само че не и да отстъпваме от нашите ползи.
Политическата трактовка на настоящата обстановка е, че пречейки на РСМ да влезе в Европейски Съюз, ние обслужваме ползите на Кремъл. Как работи в тази ситуация факторът „ Москва “?
Ако някой се направи труда да прегледа съветските медии в последните 3-4 година, ще види действителната позиция на Москва по въпроса – ясно антибългарска и в поддръжка на Скопие. Кремъл пази правото на Скопие да влезе в Европейски Съюз и подлага на критика нашата позиция. Ако ние обслужвахме съветските ползи, щяхме да получим някаква индиректна поддръжка. Подобно нещо няма. Скопие сполучливо ще играе ролята на троянски кон на Русия в Европейски Съюз. Допуснем ли това, Европа няма да стане по-силна, в противен случай, нашият район мощно ще отслабне, с несъгласия и местни проблеми. Вижте какво се получи в НАТО, оказа се, че македонски офицери обслужват съветски и сръбски ползи, по тази причина пактът е отказал на 200 от тях достъп до класифицирана информация.
Разговора води: Емил Янев
Доц. Ташев, къде се коренят проблемите от т. нар македонски въпрос: в югославизма на Скопие или в грешките на София?
Да стартираме с българските неточности. В избрани интервали те граничат с закононарушения – освен национални, само че и самостоятелни. Когато упрекваме Югославия или Република Северна Македония, би трябвало да си дадем сметка, че България има не по-малка виновност и е направила не по-малки зверства по потискането на българското съзнание. И от двете страни на границата би трябвало да извървим пътя към превъзмогването на това тъмно завещание.
Да оставим Скопие, само че грешките от наша страна не престават и през днешния ден.
Разбира се. Който не е сложил добра диагноза, няма по какъв начин да приложи вярна терапия. В случая - разрешаване на „ Македонския въпрос “.
Да не забравяме, че България беше първата страна, признала самостоятелна Македония, след това имаше много прилични контакти сред държавното управление на ОДС и министър председателят Любчо Георгиевски, който представляваше враждебната през днешния ден ВМРО-ДПМНЕ, след което настъпи бездейно мъртвило. В него ли са скрити настоящите неточности на българската политика?
Признаването беше верен, само че индивидуален ход. Ако не го бяхме създали ние, щеше да го стори Турция.
Не ви ли се коства безотговорна пасивността по тематиката на българските дипломати в Европа и по света, които имаха задоволително време да разяснят характерностите на казуса и позицията на българската страна?
Имаме огромен концептуален проблем, залегнал в така наречен рамкова позиция на българското държавно управление. Ние твърдим, че общата ни история със Скопие е до 1944 година и по-късно всеки е тръгнал по своя път. Възприемайки такава времева граница, всички битки и репресии на хора с българско съзнание останаха отвън сферата на вниманието ни, заради което загубихме значим мотив: правата на индивида. За актуалния човек на Запад историята надали е най-важното, само че когато стане дума за правата на индивида и езика на омразата, алармите светват. Не изиграхме коза с репресиите против българи в тогавашна Югославия, а по-късно и в самостоятелна Македония. В това отношение българската бездейност в годините граничи с закононарушение. Министерство на външните работи е имало данни за закононарушения, само че не ги е предавало на интернационалните правозащитни организации. Само тази година имаме фрапантни случаи на нарушение на правата на индивида. Единият е с Васил Гарванлиев от Струмица, участникът на РСМ в „ Евровизия “, който беше подложен на гонене, тъй като в клипа му са се мярнали цветовете на българското знаме. Когато се обясни, че носи българско съзнание, желаеха да го изтеглят като представител на Скопие.
Този случай не беше нито разшумян, нито употребен от българската власт и агитация.
Можехме да го използваме на европейско равнище, с цел да дадем образец за дейностите на северномакедонското държавно управление. Не го направихме. Друг проблем. По време на онлайн преброяването в РСМ над 100 македонски жители решили да заявяват себе си като българи. Но службите в Скопие деликатно са следили изявите им и 36 от тях са извикани на " информативни " диалози. Интересно какво би станало, в случай че българските служби стартират да привикват жители по отношение на тяхното етническо съзнание.
От друга страна, не е загадка, че скопски специфични служби работят съвсем гладко на българска територия във връзка с македонски бежанци – и двамата го знаем от наши общи познати, пострадали на тези дейности.
За страдание и в този момент има лица с българско съзнание, които са с ефикасни присъди в Македония и по тази причина се укриват в България. Отново няма съответна позиция на българските управляващи. А съществуването на приети бежанци би ни дало съществени причини пред нашите евроатлантически сътрудници.
Докато сътрудници като „ Зорка “ обикалят гладко улиците на София.
Първо югославските служби, а след това и наследниците им в Скопие настройват македонските емигранти у нас против българите, живеещи там. Тук би трябвало да се намеси страната и да сътвори стратегии за подкрепяне. Скопие основава спънки и българския бизнес. Само преди месец беше разрушена българска инвестиция в размер на 1.2 млн. евро в Скопие. Става дума за атракционен ресторант във водите на река Вардар. Не чух ответна реакция от българска страна.
От няколко години насам европейски медии разгласяват, че български политически водачи и държавни чиновници безскрупулно развиват търговия с български паспорти измежду македонски жители. Дотам ли го докарахме в грижите за нашите сънародници в РСМ?
За страдание, да. До момента нямаме ясни правила по какъв начин се кандидатства и по какъв начин се получава българско поданство. При едни и същи условия, с едни и същи документи, брат получава поданство, а сестра му не.
Не мирише ли това на корупция?
Риба най-лесно се лови в мътна вода. А ние съзнателно поддържаме водата мътна.
Отиваме към съответния мотив за диалога - „ Бялата книга за езиковия спор сред България и РСМ “, издадена от екип под ваше управление. Самото наименование демонстрира, че предназначението на книгата е да провокира спор. Търсите ли резултат от изданието в Европейски Съюз и по света?
Белите книги по принцип са държавни документи с цитираното предопределение. Но изхождайки от обстоятелството, че България няма държавна позиция, гражданският бранш иззе тази активност. Не получихме никаква поддръжка и издадохме книгата с поддръжката на частни лица. До момента имаме версии на български, британски и немски, всеки миг ще излезе и испанският превод в Аржентина. Нашите сътрудници са приспособили текста и на скопската езикова норма.
Чух, че Министерство на външните работи не е откупило нито една численост. Вярно ли е?
Ние даже предложихме да им я подарим. Старото управление въобще не ни отговори. С нас се свързаха посланици на редица европейски страни, които желаеха да получат „ Бялата книга “, само че ние им отговорихме, че би трябвало да я изискат посредством Министерство на външните работи, на което сме подготвени да подарим безграничен брой екземпляри. Най-сетне служебното управление реши да одобри първоначално 200 бройки.
Какъв е изводът, който неутралният четец зад граница ще си направи, прочитайки вашата „ Бяла книга “?
„ Бялата книга “ запълва бели петна в познанията за битките в Македония след 1944 година. На фона на историята и развиването на българския език, демонстрираме обстоятелства за неговото гонене, даваме модерни образци за заличаване на антични монументи и стигаме до наши дни, когато жители на РСМ са репресирани поради българското им съзнание. Винаги давам образеца с Мария Стоименова. Тя е подложена на средновековни инквизиции, седем дни е държана без храна и вода, права до стената, без да може да спи, а РСМ желае да бъде съвременна европейска страна. Нека в този момент някой да каже, че Скопие е покрило условията за Европейски Съюз. Ако Скопие влезе нереформирано в Европейски Съюз, това ще взриви Общността.
Личната орис на общия ни другар и ваш съекипник Владо Тренески не е по-благополучна - той живее като актуален хъш и невъзвращенец в София, а тук го преследват сътрудници на секрети македонски служби. Дали това става със знанието на българските служби?
С бездействието им. Скопските сътрудници от дълго време са стъпили на българска територия. Първо, те желаят да покажат, че българите в РСМ са малко. При земетресението в Скопие през 1963 година, постройката на УДБА рухва и стартира издирването на досиета на 100 000 локални българи. Значи имаме публични самопризнания за тази численост, а не за някакви 1000 или 2000, както се твърди. Другото, което вършат скопските служби, е да разединяват македонските българи – и там, и тук. Тези им дейности са доста сполучливи. Вероятно това е част от страданието на общия ни другар Владо Тренески.
В подтекста на тематиката, по какъв начин оценявате политическата работа на българските патриотични обединения и в частност на Вътрешна македонска революционна организация? Спомагат ли те за решаването на проблемите или ги задълбочават?
Въпросът ви е доста комплициран. Това е тематика, върху която от дълго време мисля. Търси се резултата на служебната победа – да завоюват политически дивиденти с престижа на Вътрешна македонска революционна организация. Но когато партията натрупа негативи, има и служебна загуба, която се натрупа на историческото формирование. Вътрешна македонска революционна организация е славна надпартийна организация и би трябвало да сплотява българите, а не да ги разединява. Принципно считам, че модерни партии не би трябвало да носят имена на исторически организации. Представете си какво би било, в случай че в този момент се появят БРЦК или ВДРО (Вътрешна добруджанска революционна организация)! Всичко това е общобългарско завещание.
Има теза, че и тукашното, и тамошното Вътрешна македонска революционна организация си вземат решение вътрешнополитически проблеми с патриотична реторика. Това за сметка на националните ползи ли се случва?
Говорихме, по какъв начин преди време връзките сред Иван Костов и Любчо Георгиевски бяха доста топли. Аз съм от възстановителите на Вътрешна македонска революционна организация в България, посещавал съм неведнъж тогавашната Република Македония, бил съм посетител на ВМРО-ДПМН, с част от членската им маса имахме прелестно съгласие, доста от тях бяха българи. Не е загадка, че младежкия си интервал някогашният външен министър на Македония - Антонио Милошевски, беше бистър българин и съм бил подготвен да се закълна в познанията и чистотата му. Сега е проводник на най-гнусната антибългарска агитация. Това е образец по какъв начин тези партии паразитират върху казуса, а не работят за разрешаването му.
Книгата ви е съсредоточена върху езиковата страна на казуса. Уважаваният проф. Иван Илчев, член на двустранната историческа комисия, е мощно песимистичен за признаването на българския език в РСМ и залага по-скоро на спасяването на историята. Как разглеждате тази теза?
Смятам, че с лансирането на тази теза се позволява неточност. В РСМ има хора, които са съхранили българското си съзнание и не престават да назовават езика български. Трябва да признаем обстоятелството, че един и същи език може да има две имена – в тази ситуация македонски и български, според кой по какъв начин се самоопределя. И Скопие би трябвало да одобри това. Вероятно молдовският образец може да бъде някаква база, върху която да стъпим – там е решено, че молдовският език е формален, само че че под молдовски език се схваща румънският език. Рано или късно ще стигнем до формулата „ един език с две имена “.
Това е доста покрай друга формула – „ Един народ, две страни “.
Трябва да търсим съвременни формули, само че не и да отстъпваме от нашите ползи.
Политическата трактовка на настоящата обстановка е, че пречейки на РСМ да влезе в Европейски Съюз, ние обслужваме ползите на Кремъл. Как работи в тази ситуация факторът „ Москва “?
Ако някой се направи труда да прегледа съветските медии в последните 3-4 година, ще види действителната позиция на Москва по въпроса – ясно антибългарска и в поддръжка на Скопие. Кремъл пази правото на Скопие да влезе в Европейски Съюз и подлага на критика нашата позиция. Ако ние обслужвахме съветските ползи, щяхме да получим някаква индиректна поддръжка. Подобно нещо няма. Скопие сполучливо ще играе ролята на троянски кон на Русия в Европейски Съюз. Допуснем ли това, Европа няма да стане по-силна, в противен случай, нашият район мощно ще отслабне, с несъгласия и местни проблеми. Вижте какво се получи в НАТО, оказа се, че македонски офицери обслужват съветски и сръбски ползи, по тази причина пактът е отказал на 200 от тях достъп до класифицирана информация.
Разговора води: Емил Янев
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ