Кардиологът доц. Сотир Марчев: Стресът докарва на жените страшната болест тако-цубо
Доц. доктор Сотир Марчев е роден е през 1961 година в Благоевград. Завършва със златен орден британска гимназия, а по-късно също с отличен триумф и Медицинския университет в София. Има две специалности – по вътрешни заболявания и по кардиология. Специализирал е ехокардиография и инвазивна кардиология и електрофизиология във Виена, Осака, Белград. Има акредитация по ехокардиография от Европейското кардиологично сдружение, чийто почетен член е. Доцент по кардиология към Медицинския университет в Плевен.
– Доц. Марчев, сърдечните заболявания са съдбоносни за обособения човек, само че от време на време въздействат и върху историята. Кой е българският образец?
– Точно преди 1000 година на 6 октомври 1014 година цар Самуил, виждайки ослепената си войска, умира ненадейно. След гибелта му Първото българско царство пада бързо под византийска власт. И може да се каже, че това трансформира хода на историята.
– От какво умират хората при неочакван стрес?
– Това е доста експлоатирана тематика в телевизионните сериали и чест мотив за боязън в всекидневието. Наскоро видях мой пациент нервно да тъпче пред дома си. Какво правиш, запитвам го. “Играе обичаният ми футболен тим и в този момент са дузпите. Излязох, да не виждам, с цел да не получа идващ инфаркт ”, изяснява той. И в действителност по време на футболни мачове се е случвало да изнесат някого от публиката на носилка. Наскоро от ефира четоха писмо на мексикански публицист, чийто дядо през 1994 г. умрял, като видял Стоичков да вкарва гол на Мексико…
– Щеше ли да е жив и през днешния ден, в случай че не беше гледал?
– От 1994 година актуалната кардиология знае отговора. На 17 януари бе разтресен от огромно земетресение Лос Анджелис – най-богатият град на най-богатия щат (Калифорния), на най-богатата страна (САЩ). Земетресенията са образец за въздействието на неочаквания стрес върху здравето. По време на трус някои пациенти са с холтери за артериално налягане или за ЕКГ върху тялото си. От записи в апаратите се вижда по какъв начин при пациенти пулсът от 85 в минута стига до 160, когато земята се люшва.
Има и записи по какъв начин артериалното налягане се повишава от 130/80 преди земетресението до 160/120 по време на труса. Тогава вредите бяха огромни, срутиха се постройки, мостове, естакади. Фалираха застрахователи и презастрахователи. В деня на земетресението броят на пациентите с инфаркт беше сензитивно по-голям, в сравнение с този ден в предходни години, когато не е имало земетресение. Но в идващите седмици след труса броят на инфарктите се оказва по-малък, в сравнение с тези дни в предишните години. Изводът е, че огромният неочакван стрес от земетресението е предизвикал инфаркти на хората, които по този начин или другояче са щели да получат инфаркт през идващите седмици. Стресът е предизвикал тези инфаркти да се случат при земетресението.
– Има ли и други безспорни образци?
– Голямото земетресение (9-а степен по Рихтер) в Япония на 11 март 2012 година Случаите на изострен коронарен синдром бяха внезапно нараснали след земетресението за сметка на понижаването на броя им три месеца по-късно под нормалното. Казано непосредствено, отговорът на горния въпрос е: ядосваме се, не ядосваме се – разликата е 3 месеца живот. Пациентите, умряли по време на напрежението от футболния мач, най-вероятно са щели да получат инфаркт през идващите седмици. Цар Самуил е бил на към 70 година и даже борбата при Ключ да се беше развила иначе, евентуално отново би получил сърдечен случай малко по-късно.
– В практиката си следили ли сте персонално резултатите от стрес?
– Най-пресният образец е от 24 май тази година, когато стана земетресение и у нас. Събрахме холтерите на пациентите от лечебните заведения на Българския кардиологичен институт по време на труса. Отделните хора реагират самостоятелно, аналогично на това по какъв начин всеки от тях се плаши от земетресение. При всички пулсът се повишава, само че нормалните промени са да вземем за пример от пулс 65 в минута преди земетресението до 90 в минута при труса.
Всичко казано дотук се отнася, несъмнено, единствено за неочаквания стрес и за исхемичната болест на сърцето. Статистиката от земетресението в Япония през март 2012 година сподели, че за разлика от острия коронарен синдром, при който първичното покачване на случаите се компенсира от последващо намаляване, при случаите на сърдечна непълнота се следи единствено покачване и никакво обезщетително намаляване по-късно.
– Как неочакваният стрес предизвиква сърдечна непълнота?
– Повече данни имаме за резултата на неочаквания стрес върху дамите. Обикновено възрастни дами при неприятни вести получават преходна сърдечна непълнота и единици от тях умират. Най-често след 3-4 седмици съвсем всички се възвръщат. Това заболяване се назовава стресова кардиомиопатия. То за първи път беше намерено в Япония през 1990 година При него по време на заболяването лявата камера на сърцето заприличва на амфора.
Обаче в японската история си нямат нито амфори, нито делви и по тази причина назовават заболяването тако-цубо – японски съд, който най-вече наподобява на амфора. Използва се за лов на октоподи. “Тако ” значи октопод, “цубо ” – чаша. Това заболяване го описахме в България за първи път през 2006 година и от този момент насам се диагностицира все по-масово. Най-често пациентките са възрастни дами, нормално след отрицателни вести. Например една от болните получава ултимативeн период да върне заем, а няма пари. Друга, която беше изгубила щерка си и сама се грижеше за внучката си, е сюрпризирана от 16-годишното момиче със известието, че е бременно. Трета пациентка беше ненадейно изгубила брачна половинка си. На друга мъжът изневерил и схванало цялото село…
– Женска диагноза?
– Доста по-рядко се случва при мъже и при младежи. Например млад тенекеджия беше получил тако-цубо кардиомиопатия, когато работодателят му, бързайки да съобщи някакъв строителен обект, го пратил да работи върху влажен и хлъзгав покрив.
При стресова кардиомиопатия болният има ЕКГ и лабораторни проучвания като при изострен инфаркт, само че инвазивното проучване демонстрира, че кръвоносните му съдове са проходими. Ако не се направи инвазивно проучване, всички си мислят, че това е било инфаркт. Причинява се от стресовите хормони – адреналин и норадреналин, които непосредствено влияят върху сърдечния мускул. Този стрес при мъже – както при цар Самуил, може да докара до неочаквана гибел. При дами без исхемична болест на сърцето и с чисти коронарни съдове се включва предпазен механизъм и мускулните кафези престават да реагират на стресовите хормони. Така поражда тако-цубо кардиомиопатията.
Лошата новина е, че стресът в действителност може да разбие сърце, а положителната – че нормално това отминава единствено за няколко седмици.
– Съветът да не се ядосваме е елементарен за предоставяне, само че сложен за съблюдаване. Какво друго може да предложи медицината?
– През 1988 година Нобеловият комитет присъжда Нобеловата премия по медицина на сър Джеймс Блек по тази причина, че е разкрил първия Н2-блокер (симетидин) и първия бета-блокер (пропранолол). За тези му открития английската кралица го афишира за рицар и оттова – купата сър. Бета-блокерите са медикаменти, които блокират пътя на нервите от мозъка до тялото. Човек отново се ядосва, само че този стрес не достига до органите му. При всички олимпийски дисциплини, свързани със пукотевица (биатлон, спортна пукотевица и др.), бета-блокерите се считат за допинг и са неразрешени. Стресът от надпреварата не доближава до ръката на стрелеца и той стреля по-точно (казано на медицински език бета-блокерите понижават периферния тремор). При млади мъже бета-блокерите имат един важен непряк резултат. Ако видят красива гола жена, възбудата в мозъка им не доближава до половия им член, т.е. бета-блокерите могат да причинят еректилна дисфункция. Разбира се, при дами този непряк резултат го няма.
Бета-блокерите понижават неочакваната гибел след прекаран миокарден инфаркт. Но не всички. Бета-блокерите, които понижават неочакваната гибел, са мастноразтворими и влизат в централната нервна система. Тези, които нямат профилактичен резултат, са водоразтворими и не влизат в централната нервна система. По отношение на неочакваната гибел актуалната кардиология гледа на мозъка като на спусъка, а на сърцето като на целта. Или както споделя народът, “всички си патим от главата ”.
Интервю на Любомира Николаева, www.24chasa.bg
