Доц. д-р Румен Бостанджиев е един от най-добрите български сексолози.

Доц. доктор Румен Бостанджиев е един от най-хубавите български сексолози. Лицензиран психотерапевт. Консултант в региона на сексологията и психотерапията. Завършил с отличие Медицинска академия - София. Специализира сексология в Холандия и Белгия, а през 2008 година приключва Международната академия по полова медицина, извършена в Оксфорд, Лисабон и Рим. Преподавател в Бургаския свободен университет, където управлява Лаборатория за психична поддръжка и развиване. Член на Европейската федерация по сексология, на Българската асоциация по психотерапия, член на Европейската асоциация по полова медицина. Директор на частен Институт " Интеракт " към Фондация " Сексуалност и здраве ".

- Мит ли е схващането, че жегата пали пристрастеностите?

- Ако приказваме за „ еротичните пристрастености “, би било прекомерно тъпо да чакаме те да се палят единствено при летни температури. Желанието ни за непосредственост, деликатност, обич и наслаждение е четирисезонно и кривата, която следва, рядко е успоредна на температурните криви. По-интересно е за какво се опитваме да разбираем държанието си все с нещо, което е отвън нас. Това звучи по-скоро като опрощение.

Ако чакаме лятната почивка, с цел да „ съживим “ замрелия „ фамилен секс “, може да се окаже, че не сме избрали най-горещите дни на годината. Някой пък би могъл да се оправдае, че тъкмо жегата го скапва и убива половата му самодейност.

Истината е, че не температурният, а прочувственият градус на връзките дефинира равнището на полова интензивност. Ако интимността е замръзнала, жегата мъчно ще подгрее връзките ни. Тази смяна изисква положителна воля и от двете страни, а от време на време и малко професионална поддръжка.

- Как летните отпуски се отразяват на интимния живот на българина - съживява ли се тръпката, или по-скоро се появяват търкания?

- Обикновено през този интервал поръчките за фамилна консултация в кабинета ми зачестяват. Ето някои от най-честите препъникамъни за пълноценна еротична връзка по време на лятната почивка:

- Постоянно наличие на децата в стаята, в която спят родителите.

- Постоянно наличие на хора от огромна и шумна компания, която прави невероятно интимното усамотяване.

- Акцент върху нощните препивания и преяждания, след които човек е некадърен за полови подвизи.

Съчетаването на ваканцията с опция за еротични прекарвания изисква креативен метод и излизане от стандартните клишета за плажната досада и среднощните гощавки.

Най-злокачественият вид на фамилна почивка е този, в който тя авансово е замислена като неприятно фамилно обвързване, което обаче няма по какъв начин да се анулира. В тази режисура другият постоянно ще ни е отговорен за всичко и да изпълняваме смъртоносен дует върху изпънатите си нерви е единствената опция.

- Опасни или освежаващи са обичайните летни ваканционни мимолетни свалки?

- Сценарият със ситуационни запознанства с хора, с които прекарваме дружно почивката си, без очакване тези връзки да продължат, е характерен за фамилно необвързани хора, само че може да битува и като бленувана фикция за отегчени до гибел от наличието си брачни сътрудници. В мисленето на доста хора връзките, изключително еротичните, са основно с утилитарно приложение - „ освежих се с една мимолетна връзка “ - като че ли взимаме студен душ след знойния ден. Човешкото наличие обаче не е предмет, който може да бъде употребен и изхвърлен. Всеки от нас е човешко създание със свободна воля и неповторими прекарвания, а връзките, които построяваме, следват своя, не всеки път прогнозируема логичност.

Опасностите се крият в пренебрежителното ни отношение точно към тази уникалност и прочувствена непредвидимост на всяка нова среща. Ако не познаваме и не разбираме личните си прекарвания и потребности, в случай че не зачитаме прекарванията и ползите на другия, в случай че не сме склонни да партнираме отговорно, освен летните свалки, само че и всяка друга човешка връзка би ни изправила пред съществени разочарования и спорове.

- Доколко осезаемо трансформираха интернет връзките обичайните полови контакти на българина?

- Патриархално-родовата ни традиция от времето на Елин-Пелиновите " Гераци ", която повелява половите контакти да са само в брака, и то най-вече с репродуктивна цел, е изменена доста преди появяването на интернет. Виртуалното другарство дава спомагателни канали за връзка. Днес мъчно може да чуем недоволството, че някой е останал остарял ерген или мома, защото в градчето му няма „ почтени сътрудници “. Чуват се обаче оправдания, че мрежата е цялостна с идиоти и по тази причина не си коства да се търсят нови контакти в нея.

Виртуалната интензивност е чудесна опция нашите мисли и изяви да доближат до безграничен брой хора. Когато обаче не знаем какво тъкмо търсим, най-лесно е да кажем, че не го откриваме. Опитът демонстрира, че хора с ярка характерност, които има какво да споделят с другите и се интересуват от мислите и изявите на себеподобните, доста по-лесно откриват пълноценна връзка в мрежата, а от там и действително другарство отвън нея.

- Има ли рецепта за избавяне на интимния ни живот като леговище на непоклатимост и благополучие във въртележката от проблеми, които ни заливат лавинообразно?

- Естествено такава рецепта няма по какъв начин да съществува, колкото и примамливи заглавия да срещаме измежду поп-фолк психичните изявления в пресата и мрежата.

Човешките връзки са нещо динамично и интензивно, те няма по какъв начин да са „ леговище “. Ако мислим за „ проблемите “ като за „ въртележка “ в парка на ужасите или за лавина, която непрекъснато ни залива, никоя връзка не би могла да бъде ефикасен подслон.

Животът неизбежно ни слага пред провокации, които неуместно назоваваме „ проблеми “. Вместо да се запитаме по какъв начин да посрещнем тези провокации по този начин, че оправянето с тях да е стъпка напред в личностното ни развиване, ние може да скрием глави в някое „ леговище “ на лъжливи „ непоклатимост и благополучие “. Този разглезен сюжети най-вероятно би довел до отчаяние и никаква реанимация на интимния ни живот не би могла „ да го избави “.

Емоционалната непосредственост, доверието и взаимната угриженост, които споделяме с интимния си сътрудник, са най-хубавата опора в търсенето на ефикасни решения на провокациите, пред които непрестанно ни слага животът. Ако съумяваме да преодоляваме дружно с нашия сътрудник тестванията в живота, връзката ни няма да се нуждае от „ избавяне “. Тя няма да е „ леговище “, а стартова площадка за нови взаимни планове и каузи, които ни развиват. „ Въртележката от проблеми “ би се трансформирала в калейдоскоп на приключенията, които осмислят живота ни и вършат връзките ни по-богати и смислени.

- Къде действително в класацията е любовната мощност на българина?

- Това, което на първо време ми хрумва като асоциация с този нов термин „ любовна мощност “, е капацитетът и силата да обичаме. Да обичаме себе си, да обичаме еротичния си сътрудник, да обичаме общността, в която живеем.

Навярно сходна интерпретация няма да се хареса на всеки. Когато приказваме за обич и любов, неизбежно мислим и за секс. Но когато показваме полово предпочитание, не всеки път това значи обич - изключително когато половите планове са адресирани към нечия майка.

Как тогава да измерим „ любовната си мощност “? Тези две смисли на любовта са диаметрално противоположни - любовта като грижа за себе си и за другия и любовта като „ таковане “, в смисъл на прецакване, на себе си и на другия.

Струва ми се, че в тази втора конотация на понятието „ любовна мощност “ бихме могли да оглавим международната ранглиста. Едва ли други народи по света са склонни толкоз постоянно да пожелават майките на близък си, прецаквайки в действителност себе си, защото изразът на ненавист, за разлика от израза на обич, в никакъв случай не води до нещо положително.

- Доколко размерът има значение за половата магия?

- Разбира се, че размерът има значение. Особено когато става дума за тази част от „ мъжкото ни достолепие “, която няма по какъв начин да бъде употребена по предопределение, тъй като надвишава анатомичните благоприятни условия да бъде побрана там, където би трябвало.

Какво вършим тогава с „ остатъка “? Едно от обичаните извършения в тези случаи е да го демонстрираме на другите като знак на превъзходството ни, на доминирането ни над тях. От антични времена фаличната символика е придобила не толкоз еротично, колкото символно значение в битката за власт и надзор.

Където и да се обърнете, ще видите хора - мъже и дами, които „ си мерят пишките “. Смисълът на този магичен обред обаче не е в поканата за споделено наслаждение, а в обаяние, целящо всяка жаба да си знае гьола и мястото в него.

- Пречка ли са килограмите и възрастта за пълностоен оргазъм?

- През последните години научните проучвания върху оргазма напуснаха сферата на гениталното взаимоотношение и се придвижиха на терена на невро-физиологичните процеси в мозъка, измервани посредством функционален ядрено-магнитен резонанс (fMRI).

Тези изследвания изрично демонстрират, че както оргазмът, по този начин и възприятието на полова задоволеност главно зависят от субективните ни прекарвания в подтекста на междуличностното взаимоотношение сред еротичните сътрудници.

Тези данни са много обезкуражаващи за тези, които разчитат основно на своя полов хардуер. За останалите - уверени последователи на концепцията, че в половото взаимоотношение основни са персоналната харизма и положителното взаимоотношение, нито килограмите, нито възрастта могат да са спънка.

- Опасни ли са стимулантите?

- Като „ стимуланти “ най-често се дефинират препаратите, блокиращи ензима фосфодиестераза в пещеристите тела на члена (PDE5 инхибитори). Реално тези препарати нямат никакво стимулиращо деяние. Това, което ги прави скъп асистент при несигурна ерекция, е опцията да блокират неподходящото влияние на паниката и терзанието върху съдовете в члена. Това разрешава на мъже, претърпели банална засечка, да имат още веднъж постоянна ерекция, без да влизат в клопката на повтарящите се несполуки.

Тези препарати са лекарствени средства и заради това се изписват единствено по лекарска рецепта. Те обаче нямат никакви страховити нежелани резултати. От години в лаичните среди битува митология за рисковете от потреблението на сходни средства, която няма нищо общо с действителността.

Преодоляването на усложненията с ерекцията обаче изисква цялостна и способена оценка на съответната обстановка при всеки обособен случай. Невинаги гълтането на хапчета е задоволително, с цел да се промени проблем, който има и по-сложни самостоятелно психични или междуличностни аспекти. Затова самолечението е нежелано и нормално неефективно. Най-добри благоприятни условия за справяне с сходни проблеми дава консултацията с способен експерт в региона на сексологията, каквито у нас, за жалост, са малко на брой.

- Ражда ли се положителният ухажор, или това е изкуство, което съвсем всеки може да усъвършенства?

- Не познавам добър ухажор, който да се е излюпил или да се е самозародил. Еротичното партниране е изкуство, което се овладява цялостен живот. Някои хора са по-талантливи от други, само че прочувствената и обществената подготвеност, които са в основата на половата подготвеност, се развиват непрестанно.

Основните детайли на половата подготвеност включват опцията човек да схваща личните си прекарвания и да може да ги контролира. Да е сензитивен към прекарванията на сътрудниците и да е кадърен да се приспособява към характерните особености на всяка съответна връзка. Добрият ухажор е податлив непрестанно да се учи от опита си, да импровизира и да посреща креативен новите обстановки, а не да следва клишета и заучени стандарти.

- Кое е по-вредно - дълго полово самоограничение или невъздържание с връзките?

- Зависи от това дали човек ще избере да почине от жадност или ще избра да се удави. Сексът не е нещо, което се мери на кило и е належащо да заковем кантара на „ златната среда “.

- Кой е обичаният ви пиперлив анекдот?

- Често се сещам за Иванчо, който споделя „ То и тате го може, но козата си желае пръч “.

Източник: " Марица "