Доц. д-р Радка Савова е началник на Клиниката по диабет

Доц. доктор Радка Савова е шеф на Клиниката по диабет в СБАЛ по детски заболявания “Проф. Иван Митев ”. Завършва е медицина в Медицинска академия - София през 1979 година В продължение на три години е практикува като ординатор в поделение за деца с хронични, респираторни и алергични болести в Морския санаториум в Св. Влас. През 1984 година е назначена като постоянен помощник в Клиниката по диабет и обменни болести в Първи педиатричен комплекс на МА - София, като поетапно заема длъжностите старши и основен помощник. През 1986 година придобива компетентност по педиатрия, а през 2001 година - по детска ендокринология и обмяна на веществата. През 2009 година пази дисертационен труд за признание на научно-образователна степен " лекар по медицина ". През 2016 година се хабилитира като доцент по педиатрия.

Доц. Савова е член на интернационалните и национални сдружения по ендокринология и диабетология, създател е на голям брой изявления в интернационалните и български научни списания, взе участие в международни и български конгреси и симпозиуми. Участва в два интернационалните плана за епидемиология на захарния диабет EURODIAB и DIAMOND и
в план за общоевропейски указател за деца с диабет SWEET.

Доц. Савова бе един от лекторите на  Според данните, показани на събитието, заболеваемостта от инсулинов диабет при децата е повишена три пъти от 1080 година насам.

Доц. Савова, казахте, че заболеваемостта от диабет вид 1 при децата се усилва, повода единствено в неприятните хранителни привички ли е? Има ли други фактори, които мощно въздействат?

Има голяма химизация на околната среда – битова, индустриална, хранителна химия, лекарствена химия, хербициди. В човешкото тяло влизат стотици непознати за имунната система молекули всеки ден. Това трансформира имунните отговори и от време на време провокира автоимунните болести. Не можем да кажем кое тъкмо и по какъв начин.

На едно друго събитие, обвързвано с диабета, беше казано, че при някои от преболедувалите COVID-19 има случаи на отключване на диабет. Имате ли такива наблюдения при децата?

Всяка зараза е тип стрес за тялото. Стресът от зараза, интервенция или контузия активизира контраинсуларни хормони. Смисълът на тези хормони е да изкарат повече глюкоза в периферията на тялото, тъй като евентуално то има потребност от отбрана. В такива моменти се вижда, че потенциалът на панкреасната жлеза да отдели инсулин не е съответен за потребностите на този стрес.

Стресът отключва положението там, където към този момент го е имало като преддиабетно. Едва ли COVID-19 основава диабета на момента у човек, който е бил напълно здрав. Хипотезата е да се е появил Коронавирус панкреатит, т. е. вирусът да възпали панкреаса и оттова да даде такава непълнота - транзиторна или непрекъсната. Но другояче всяка зима случаите на диабет при нас зачестяват, по-рано причина за това беше грипът. Всяка друга респираторна или чревна зараза може да провокира повишаване на случаите – през юли, октомври, февруари ние имаме пик на заболеваемостта във връзка със сезонните инфекции. Сега имаме 7-8 деца, при които COVID-19 отключи диабет, само че дали той го е предизвикал е друга догадка.

Във Вашата презентация споменахте, че има разлика в заболеваемостта в обособените региони? Какво е обяснението за тази разлика?

Това са сурови данни. Северозападна България да вземем за пример е регион със застаряващо население. Детската популация е доста асиметрична – децата сред 0 и 4 години са доста по-малко от децата на възраст 14 - 18 години и тази асиметричност, на една застаряваща детска популация, доста би изкривила данните, в случай че не се направи стандартизирана статистика. Такава не сме създали. Трябва да преведем данните към една общоприета детска популация, която е симетрична 1 към 1 към 1 девойки - момчета и тогава ще забележим. Иначе като сурови данни са стряскащи. Допускам, че в бедните региони храната е доста по-химизирана. Това е моя персонална догадка.

Диабетът е там, където е модерното общество – в скандинавските страни, Англия, Канада, Съединени американски щати, Средна Европа. Някои арабски страни с висок стандарт на живот, като Кувейт да вземем за пример, гонят скандинавските страни. Там диабетиците са 20 на 100 000 души население. Какво ядат – купуват съвременни, нови храни.

Казвате, че при диабет нерядко се случва да не се сложи вярната диагноза. Има ли заблуждаващи признаци, които отклоняват вниманието и даже експерт може да сбърка и да не открие диабета в точния момент?

Понякога родителите търсят лекарска помощ, когато децата са отпуснати, заболели, изтощени, само че не дават точните признаци. Класическите признаци са отслабването на тегло, жаждата и честото уриниране . След което идват ацетоновият мирис, коремната болежка и повръщането, което към този момент е положение преди диабетната кома . И когато пропуснат първите признаци и отидат с коремна болежка и повръщане, родителите най-често не помнят да кажат, че детето преди този момент е пиело доста течности и е слабеело.

Когато те не помнят първата група признаци, сътрудниците, преглеждайки и правейки диференциална диагноза на коремна болежка и повръщане, се хващат за гнойна ангина, алено гърло или за бъбречна зараза и си отклоняват вниманието, без да позволен, че това дете в действителност е със захарен диабет. Трябва всеки персонален доктор, всяко незабавно поделение, приемно поделение да има един глюкомер. Да се мери кръвната захар на болното дете. Освен захарен диабет, то може да има и ниска захар, тъй като е било гладно от три дни или тъй като има някакво заболяване, което предизвиква хипогликемия (кръвна захар под 3,5). Това е доста рисково положение, особено за децата, когато гладуват по някаква причина, да вземем за пример заболяване. Така че, в случай че някой успее да задължи лекари в незабавни отделения и фамилни лекари, всяко дете, което влезе, да му измерят кръвната захар с елементарен глюкомер, а фамилните лекари имат такива, ще стане доста елементарно. Нищо и никаква кръвна захар, 50 ст. е лентичката.

Темата за скрининга, за ранната диагностика стои ли при вас?

Не е оправдана. Защото ние би трябвало да измерим 100 000 деца, с цел да намерим 10 или 15. Освен това едно дете може да има естествена кръвна захар на гладно и след две седмици да се върне със захарен диабет. Няма никаква диагностична стойност кръвната захар на гладно. По никакъв метод скринингът не е оневинен.

Оставам с усещане, че сякаш всеки от центровете, които наблюдават диабетно заболели деца, работи самичък за себе си. При Вас нещата са доста добре проведени. Имате независим е-регистър, какъвто, обстоен, за страната няма.

Лично аз съм основала нашия е-регистър през 1991 година, когато пристигна първия компютър „ Правец “. Тогава го започнахме.

Значи данните, с които Вие разполагате, могат да бъдат показателни за страната?

Това е представителна извадка за страната, тъй като въпреки всичко София държи най-големия указател. Ние хоспитализираме деца от цялата страна. За цялата страна децата с тази диагноза са сред 1500 и 2000, а в профилираните клиники в гр. София се следят към 800.

Стана дума за основаването на амбулаторни центрове, където децата да бъдат проследявани, без да се постанова да бъдат одобрявани в болница. Възможно ли е те да станат факт в околните години?

Възможно е. Дори самата ЛКК комисия, която е разположена в болничното заведение, задължава пациентите да влязат в болничното заведение, да се записват като процедура, с персоналната карта на родителя или на дете над 14 години, да дадат венозна кръв за гликиран хемоглобин и на обяд да си тръгнат с протоколите. Но някои сътрудници наложително ги хоспитализират по този метод си усилват малко клиничните пътеки. Ние не го вършим. Хоспитализираме за слагане на помпа просто с цел да забележим по какъв начин ще тръгне бонус калкулаторът първите дни, дали добре сме го настроили и то за деца от провинцията, софиянци ги пускаме да си спят по домовете, когато имат датчик.

Струва ми се, че е огромна математика за родителя непрестанно да пресмята въглехидратите/кръвна захар, с цел да знае по какъв начин да работи.

Обучаваме родителите всички артикули, които са на пазара, които имат у дома, с които готвят, да знаят какъв брой въглехидрати съдържат. Например една филийка от 25 г има 12 г глюкоза, ето ви 12 г въглехидрати. Ако изяде детето изяде 50 г самун майката ще вкара на помпата 24 г въглехидрати. Ако е картофено пюре, картоф, ориз, фасул, леща, грах, макарони, юфка, кроасан, геврек, солети, сухарчета всичко това майката знае какъв брой грама въглехидрати има. Учим ги, пресата върху родителите е огромна, само че като ги вкараме " в коловоза " с първия престой, след месец към този момент знаят въглехидратното преброяване, оправят се него и са подготвени да сложим помпа, тъй като помпа без въглехидратно преброяване не може.

Обучавате ли младежите и с какъв триумф? Казахте, че са резервирани към датчици, помпи, не обичат да ги управляват, даже в случай че става дума за кръвна захар.

Тийнейджърите желаят да си изградят лично мнение за диабета и при тях правилото е " проба-грешка " и отказване на всичко, което възрастните споделят. Това държание на отричане, на неприемане и на създаване на лично мнение, минава през преживелиците " проба-грешка ", до момента в който схванат кое може и кое не. Труден непокорен интервал – " не ме интересува, нямам диабет ", " няма да си измервам кръвната захар ", " няма да си повеждам дневник, оставете ме на мира ", " не ми влизайте в стаята, аз си знам ". Това са диалозите при тях и е трудничко.

Психолозите знаят по какъв начин би трябвало да се подходи, само че не желаят да го вършат. Въпреки това ние отново ги образоваме. От значение е положителното фамилно образование. Когато едно дете се построи като перфекционист от малко, когато родителите са вид водачи и преобладават с престижа си, нещата потеглят. Не ни " вървят " глезените деца, които са възпитавани като дребни принцове или деца на нефункциониращи фамилии.

Какъв сезон е лятото за децата с диабет?

Чудесен – двигателна интензивност, слънце, понижени инсулинови дози, благополучие.