Кървавият код на българина
доцент доктор Петър Ненков
На 13 септември 1923 година избухва Септемврийското въстание. Първи се подвигат казанлъшките села Мъглиж, Енина, Шипка. След тях въстават Стара и Нова Загора... На 23 септември в протеста се включват селищата в Северозападна България - Фердинанд, Вършец, Оряхово, Берковица, Бяла Слатина и Лом...
Силите обаче са неравни и скоро въстанието е смазано с огън и кръв от държавното управление на професора кръволок Александър Цанков, пристигнало на власт след военния прелом на 9 юни 1923 година.
По села и градове се разиграват такива диви подиуми на отплата и свирепост, които карат писателят Антон Страшимиров да възкликне покъртен: “Клаха народа, както турчин не го е клал! ”
Водени от изпепеляваща завист към въстаниците, юначагите от щпиц командите стоварват своя пестник върху огнищата на въстанието. Гърмът на черковните камбани известява на света за ужасяващото кръвопролитие, което кара и най-закоравелите сърца да потръпнат в смут. Българин коли българин, брат предава брат си!
Тези невиждани подиуми, почтени за драмите на Шекспир, надминават всяко въображение и раздрусват Европа, която ги жигосва посредством своите най-светли мозъци. Зверствата на държавното управление са " пирова “ победа над въстаналия български народ.
Садистите са в стихията си. Те разплакват дете и майка, разнасят по селата като башибозуци отрязаните глави на въстаниците, набучени на колове, и се снимат край обезглавените им трупове. После карат майките на убитите да играят хоро към тях.
Но вместо да уплашат народа със своите зверства, те още повече се отдалечават от него. Докато най-сетне издълбават такава голяма бездна, която нищо не може да запълни.
Огоста и Марица потичат кървави от разстреляните без съд и присъда по крайбрежията им. По Дунав плават препълнени шлепове с арестанти, които са давени в мътните вълни на реката. Избити са хиляди почтени синове на народа...
Въстанието е удавено в огън и кръв, само че то се трансформира в оня заплашителен Рубикон, който кръвопийците в никакъв случай не ще съумеят да преминат.
За него убитият в Дирекцията на полицията през 1925 година Гео Милев ще напише:
„ Всичко писано от философи и поети
ще се сбъдне!
Без господ и без стопанин,
Септември ще бъде май!
Ще бъде! ”
На 13 септември 1923 година избухва Септемврийското въстание. Първи се подвигат казанлъшките села Мъглиж, Енина, Шипка. След тях въстават Стара и Нова Загора... На 23 септември в протеста се включват селищата в Северозападна България - Фердинанд, Вършец, Оряхово, Берковица, Бяла Слатина и Лом...
Силите обаче са неравни и скоро въстанието е смазано с огън и кръв от държавното управление на професора кръволок Александър Цанков, пристигнало на власт след военния прелом на 9 юни 1923 година.
По села и градове се разиграват такива диви подиуми на отплата и свирепост, които карат писателят Антон Страшимиров да възкликне покъртен: “Клаха народа, както турчин не го е клал! ”
Водени от изпепеляваща завист към въстаниците, юначагите от щпиц командите стоварват своя пестник върху огнищата на въстанието. Гърмът на черковните камбани известява на света за ужасяващото кръвопролитие, което кара и най-закоравелите сърца да потръпнат в смут. Българин коли българин, брат предава брат си!
Тези невиждани подиуми, почтени за драмите на Шекспир, надминават всяко въображение и раздрусват Европа, която ги жигосва посредством своите най-светли мозъци. Зверствата на държавното управление са " пирова “ победа над въстаналия български народ.
Садистите са в стихията си. Те разплакват дете и майка, разнасят по селата като башибозуци отрязаните глави на въстаниците, набучени на колове, и се снимат край обезглавените им трупове. После карат майките на убитите да играят хоро към тях.
Но вместо да уплашат народа със своите зверства, те още повече се отдалечават от него. Докато най-сетне издълбават такава голяма бездна, която нищо не може да запълни.
Огоста и Марица потичат кървави от разстреляните без съд и присъда по крайбрежията им. По Дунав плават препълнени шлепове с арестанти, които са давени в мътните вълни на реката. Избити са хиляди почтени синове на народа...
Въстанието е удавено в огън и кръв, само че то се трансформира в оня заплашителен Рубикон, който кръвопийците в никакъв случай не ще съумеят да преминат.
За него убитият в Дирекцията на полицията през 1925 година Гео Милев ще напише:
„ Всичко писано от философи и поети
ще се сбъдне!
Без господ и без стопанин,
Септември ще бъде май!
Ще бъде! ”
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ