Факелът на просвещението
Доц. доктор Петър Ненков
Денят на националните будители има изключително място в календара на историческата ни памет. Тази дата събира в себе си като във фокус вековния блян на българина към хубост и съвършенство, към независимост и познание. Защото без факела на просвещението, без силата на духа, успехите на българското оръжие не биха били задоволителни, с цел да оцелее през вековете страната България. Затова, когато славим меча, не би трябвало да забравяме кръста и перото. Те вървят ръка за ръка в нашата история и без тях нямаше да устоим на всички нашествия и робства.
Без знанието народът ни би се трансформирал в навалица от слепци, залутани в марка. В страшните години на турското иго народът ни оцеля на инат на нечовешките унижения и страдания не заради случайността, а с помощта на пробудилото се национално съзнание. То се оказа по-силно от ятагана и фарисейството на фанариотите и накара народа ни през бунтовната пролет на 1876-а да извика на всеослушание: “Свобода или гибел! ”.
Пръв прокара пъртина в непрогледната тъма на робството през 1762 година Паисий Хилендарски със своята “История славянобългарска ”. Той пръв попита тренираните на рабски поклони мозъци на своите сънародници, заради що се срамят да се нарекат българи. Те, които са имали славни царе и велики патриарси!
Неговата апостолска задача бе продължена от Софроний Врачански. Той посвещава живота си на светлата концепция за пробуждането на българския народ.
И други книжовници и национални будители сеят семена в равнищата на националната памет. Сред тях се откроява Петър Берон от Котел, който издава през 1824 година своя “Рибен буквар ” и с него слага началото на новобългарското светско обучение.
Жаждата към познания кара богатия бежанец от Габрово Васил Априлов да построи през 1835 година първото българско светско учебно заведение в родния си град. Той притегля в него за преподавател Неофит Рилски, който пръв вкарва в българското учебно заведение взаимоучителната методика и къса изрично с килийния способ на образование.
Появяват се профилирани учебни заведения по търговия в Свищов и по педагогика в Пловдив.
Борбата за самостоятелна българска черква за първи път се демонстрира в Търново, Враца, Велес, Кукуш, където локалното население не желае в църквите да служат гръцки свещеници и да правят проповедите си на неразбираемия за тях гръцки език. За малко време битката за самостоятелна българска черква обгръща цялата българска земя. Начело на нея застават: Иларион Макариополски, Неофит Бозвели, Петко Славейков, Тодор Бурмов, Гаврил Кръстевич и доктор Стоян Чомаков.
На Великден 1869 година в Цариград Иларион Макариополски, завърнал се от изгнание, демонстративно не загатва името на Вселенския патриарх в своята проповед в българската черква " Свети Стефан ". На 28 февруари 1870 година султанът издава ферман, с който признава за самостоятелна българската черква отпред с екзарх.
През 1844 година Константин Фотинов издава в Смирна първото българско от време на време списание “Любословие ”, а две години по-късно в Лайпциг студентът по химия Иван Богоров, родом от Карлово, издава първия български вестник “Български орел ”.
През 1838 година е основана първата българска печатница в Солун от архимандрит Теодосий Синаитски, родом от Дойран. Малко по-късно открива своя печатница в Пловдив и бележитият възрожденски просветник и книгоиздател Христо Г. Данов, родом от Клисура.
Копривщенецът Найден Геров - съветски вицеконсул в Пловдив, поставя началото на актуалната българска лирика със стихотворението си “Стоян и Рада ”, отдадено на първата българска поетеса Елена Мутева от Калофер.
Васил Друмев е пионер в българската белетристика и драматургия. Заедно с него творят такива бележити писатели като: Добри Чинтулов, Петко Славейков, Константин Миладинов, Георги Раковски, Райко Жинзифов, Григор Пърличев и доста други.
Талантливият драматург Добри Войников основава първата българска театрална натрупа. През 50-те години на XIX век, съвсем едновременно, пораждат първите български читалища в Лом, Шумен и Свищов. До Освобождението техният брой доближава 1400. Те се трансформират в родолюбиви огнища и самобитни културни институции.
Върховите достижения в българската публицистика, лирика и прозаичност принадлежат на тримата титани на национално-освободителната ни гражданска война: Георги Раковски, Любен Каравелов и Христо Ботев. Техните вестници “Дунавски лебед ”, “Знаме ”, “Свобода ”, “Независимост ”, “Дума на българските емигранти ” са същински трибуни за революционната агитация против турския феодално-деспотичен терор.
През XIX век се оформят три фамозни български иконописни и резбарски школи - Тревненска, Самоковска и Дебърска, които оставят трайни следи в строителството на църкви, учебни заведения и манастири. Фреските на Захарий Зограф са същински връх в църковната ни живопис.Появяват се първите български художници с академично обучение, като Станислав Доспевски, Николай Павлович и други. Мостовете и хановете на Уста Кольо Фичето и през днешния ден ни удивляват със своето великолепие и резистентност.
/>
Безспорно на върха на тази плеяда от национални будители, книжовници и революционери стои Васил Левски. Той основава Вътрешната революционна организация, която приготвя народа за въоръжено въстание против турския феодално-деспотичен терор.
Смъртта му не може да възпре шепа „ луди глави ”, които напролет на 1876-а развяха знамената със страшната опция на българската национално-освободителна гражданска война „ Свобода или гибел ” и подвигнаха народа на въстание.
Саможертвата и героизмът на българите от Перущица и Батак, Панагюрище и Клисура и други въстанали селища накара Русия да разгласи война на Османската империя. Война, която роди Свободата на България след пет века на иго, нямащо аналог по своята свирепост.
Благодарение на тези национални будители, книжовници и революционери нашето Отечество мина през всички тествания на времето и възкръсна като страна, с цел да пребъде!
Фейсбук
Денят на националните будители има изключително място в календара на историческата ни памет. Тази дата събира в себе си като във фокус вековния блян на българина към хубост и съвършенство, към независимост и познание. Защото без факела на просвещението, без силата на духа, успехите на българското оръжие не биха били задоволителни, с цел да оцелее през вековете страната България. Затова, когато славим меча, не би трябвало да забравяме кръста и перото. Те вървят ръка за ръка в нашата история и без тях нямаше да устоим на всички нашествия и робства.
Без знанието народът ни би се трансформирал в навалица от слепци, залутани в марка. В страшните години на турското иго народът ни оцеля на инат на нечовешките унижения и страдания не заради случайността, а с помощта на пробудилото се национално съзнание. То се оказа по-силно от ятагана и фарисейството на фанариотите и накара народа ни през бунтовната пролет на 1876-а да извика на всеослушание: “Свобода или гибел! ”.
Пръв прокара пъртина в непрогледната тъма на робството през 1762 година Паисий Хилендарски със своята “История славянобългарска ”. Той пръв попита тренираните на рабски поклони мозъци на своите сънародници, заради що се срамят да се нарекат българи. Те, които са имали славни царе и велики патриарси!
Неговата апостолска задача бе продължена от Софроний Врачански. Той посвещава живота си на светлата концепция за пробуждането на българския народ.
И други книжовници и национални будители сеят семена в равнищата на националната памет. Сред тях се откроява Петър Берон от Котел, който издава през 1824 година своя “Рибен буквар ” и с него слага началото на новобългарското светско обучение.
Жаждата към познания кара богатия бежанец от Габрово Васил Априлов да построи през 1835 година първото българско светско учебно заведение в родния си град. Той притегля в него за преподавател Неофит Рилски, който пръв вкарва в българското учебно заведение взаимоучителната методика и къса изрично с килийния способ на образование.
Появяват се профилирани учебни заведения по търговия в Свищов и по педагогика в Пловдив.
Борбата за самостоятелна българска черква за първи път се демонстрира в Търново, Враца, Велес, Кукуш, където локалното население не желае в църквите да служат гръцки свещеници и да правят проповедите си на неразбираемия за тях гръцки език. За малко време битката за самостоятелна българска черква обгръща цялата българска земя. Начело на нея застават: Иларион Макариополски, Неофит Бозвели, Петко Славейков, Тодор Бурмов, Гаврил Кръстевич и доктор Стоян Чомаков.
На Великден 1869 година в Цариград Иларион Макариополски, завърнал се от изгнание, демонстративно не загатва името на Вселенския патриарх в своята проповед в българската черква " Свети Стефан ". На 28 февруари 1870 година султанът издава ферман, с който признава за самостоятелна българската черква отпред с екзарх.
През 1844 година Константин Фотинов издава в Смирна първото българско от време на време списание “Любословие ”, а две години по-късно в Лайпциг студентът по химия Иван Богоров, родом от Карлово, издава първия български вестник “Български орел ”.
През 1838 година е основана първата българска печатница в Солун от архимандрит Теодосий Синаитски, родом от Дойран. Малко по-късно открива своя печатница в Пловдив и бележитият възрожденски просветник и книгоиздател Христо Г. Данов, родом от Клисура.
Копривщенецът Найден Геров - съветски вицеконсул в Пловдив, поставя началото на актуалната българска лирика със стихотворението си “Стоян и Рада ”, отдадено на първата българска поетеса Елена Мутева от Калофер.
Васил Друмев е пионер в българската белетристика и драматургия. Заедно с него творят такива бележити писатели като: Добри Чинтулов, Петко Славейков, Константин Миладинов, Георги Раковски, Райко Жинзифов, Григор Пърличев и доста други.
Талантливият драматург Добри Войников основава първата българска театрална натрупа. През 50-те години на XIX век, съвсем едновременно, пораждат първите български читалища в Лом, Шумен и Свищов. До Освобождението техният брой доближава 1400. Те се трансформират в родолюбиви огнища и самобитни културни институции.
Върховите достижения в българската публицистика, лирика и прозаичност принадлежат на тримата титани на национално-освободителната ни гражданска война: Георги Раковски, Любен Каравелов и Христо Ботев. Техните вестници “Дунавски лебед ”, “Знаме ”, “Свобода ”, “Независимост ”, “Дума на българските емигранти ” са същински трибуни за революционната агитация против турския феодално-деспотичен терор.
През XIX век се оформят три фамозни български иконописни и резбарски школи - Тревненска, Самоковска и Дебърска, които оставят трайни следи в строителството на църкви, учебни заведения и манастири. Фреските на Захарий Зограф са същински връх в църковната ни живопис.Появяват се първите български художници с академично обучение, като Станислав Доспевски, Николай Павлович и други. Мостовете и хановете на Уста Кольо Фичето и през днешния ден ни удивляват със своето великолепие и резистентност.
/>
Безспорно на върха на тази плеяда от национални будители, книжовници и революционери стои Васил Левски. Той основава Вътрешната революционна организация, която приготвя народа за въоръжено въстание против турския феодално-деспотичен терор.
Смъртта му не може да възпре шепа „ луди глави ”, които напролет на 1876-а развяха знамената със страшната опция на българската национално-освободителна гражданска война „ Свобода или гибел ” и подвигнаха народа на въстание.
Саможертвата и героизмът на българите от Перущица и Батак, Панагюрище и Клисура и други въстанали селища накара Русия да разгласи война на Османската империя. Война, която роди Свободата на България след пет века на иго, нямащо аналог по своята свирепост.
Благодарение на тези национални будители, книжовници и революционери нашето Отечество мина през всички тествания на времето и възкръсна като страна, с цел да пребъде!
Фейсбук
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ