Доц. д-р Надежда Йонкова: Крайно време е да получим еднозначен отговор по въпросите за имунитета на президента
Доц. доктор Надежда Йонкова, зам.-директор на Института за страната и правото към Българска академия на науките даде изявление за "Правен свят ".
- Доц. Йонкова, предходната седмица основният прокурор Иван Гешев насочи запитване до Конституционния съд по отношение на рамките на имунитета на президента и вицепрезидента, което единствено по себе си провокира противоположни отзиви в юридическите среди. Има ли учредения за такова запитване и съдържат ли се неясноти в наредбата на член 103 от Конституцията?
- Считам питането за изцяло резонно. Темата е извънредно забавна от теоретична позиция и несъмнено потребна от практическа. Нещо повече, не разбирам драматизма, който породи от тази обстановка.
По създание един индивид от изчерпателно изброените в Конституция на Република България и имащи право да сезират Конституционния съд е упражнил своето право. Отправено от способен орган до различен способен орган. От друга срана, в случай че отправеното запитване беше неприемливо, Конституционен съд нямаше да образува дело. Фактът, че е формирано, удостоверява допустимостта на действието на основния прокурор.
Следва да отбележа, че и в теорията, тематиката не е изследвана в задоволителна дълбочина, а дребното създатели писали по тематиката, като изключим учебниците по Конституционно право, мисля че не повече от 3 монографии, са отдадени на президента, а съответно за отговорността на президента мисля, че има единствено един труд. Като безкористен академик ще си разреша да насоча вашето внимание към мненията на най-авторитетните ни учени.
Например проф. Емилия Друмева в "Конституционно право ", написа, че материалноправният съставен елемент на имунитета на президента на Р. България включва неотговорност за дейностите, осъществени при осъществяване на служебни функционалности, като се изключи държавна измяна и нарушаване на Конституцията (чл. 103, алинея 1 от КРБ), а процесуалноправният - цялост за задържане и за възбуждане на наказателно гонене (чл. 103, алинея 4 от КРБ).
Според проф. Друмева плануванаъа неотговорност на президента и вицепрезидента е функционална, т.е. единствено за дейности, осъществени при осъществяване на служебните им функционалности.
Нейният обсег не покрива обаче случаите на държавна измяна и нарушаване на Конституцията. И в същото издание създателят задава въпроса - може ли да бъде търсена наказателна, гражданска или административна отговорност от някогашен президент след края на мандата му за дейности, осъществени по работа във време на мандата му и непредставляващи държавна измяна или нарушаване на Конституцията? Проф. Друмева заключава, че Конституция на Република България не дава експлицитен отговор.
Ето, виждате, че един от най-видните модерни български професори по конституционно право и някогашен член на Конституционния съд разсъждава по тези тематики от години и признава, че Конституцията не ни отговоря на тях. Точно за това питането на основния прокурор е извънредно настоящо. Крайно време е да получим еднопосочен отговор на тези въпроси и това може да стори единствен Конституционен съд.
Друг изтъкнат български конституционалист член кор. проф. доктор Борис Спосов, който е посветил цяла монография на президентската институция, показва, че на първо място в член 103, алинея 1 се има поради политическата отговорност на президента и тя е отговорност за дейности, осъществени при осъществяване на служебни функционалности. Конституцията няма поради персоналната, неслужебната сфера от живота на президента и вицепрезидента, която не може да бъде съображение за слагане в ход на отговорността по член 103.
И тук поражда въпросът за съчетаването на наказателната неотговорност и осъществяването на действие отвън предпазеното с функционален имунитет. Ако би трябвало да обобщим, всички признават, че имунитетът е единствено за дейности в качеството на президент, надлежно вицепрезидент – за които се търси политическа отговорност по реда избран в Конституция на Република България, само че остава неразбираем въпросът, в случай че е осъществено закононарушение от общ темперамент в друго качество по какъв начин да се действа. И завършвам с това с което започнах питането на основния прокурор е извънредно резонно.
- Каква, съгласно Вас, е разликата сред понятията "държавна измяна " и "нарушения на Конституцията " и какво следва да направи основният прокурор, в случай че има данни за вероятно осъществено закононарушение от общ темперамент от страна на президента?
- По отношение на държавна измяна, обичайно се приема, че в теорията няма спор, само че очевидно има и други отзиви, най-малко в медийното пространство попаднах на такива. Моето мнение, а и освен, е, че държавната измяна се свързва с политическата отговорност на президента и, едвам в случай че такава е открита по реда очакван в Конституция на Република България, следва да се пристъпи към търсене на наказателна отговорност за измяна. И ще си разреша още един път да се върна към член сътрудник Борис Спасов:
"И в този случай се има поради политическата им отговорност, а не наказателно-правната, което се вижда от наредбите на член 103, алинея 3, второто изречение на Конституцията. Тази наредба планува политическа глоба за посочените действия, а точно преустановяване на техните компетенции. Политическата отговорност може да бъде наречена още и конституционна. Тя е юридическа по своята същина и се основава на закона (Конституцията). Поради това и глобата й е юридическа. "
Обстоятелството, че президентът и вицепрезидентът на Републиката носят политическа отговорност не значи, че те не могат да понесат и наказателно-правната отговорност за действия, осъществени при осъществяване на своите функционалности, само че този въпрос не се урежда от Конституцията, а от Закона за Конституционния съд. Според член 24, алинея 6 на посочения закон "когато Конституционният съд приключи пълномощията на президента или вицепрезидента за държавна измяна, делото се изпраща на основния прокурор ".
Смисълът на тази наредба е да се даде на основния прокурор да реши има ли осъществено закононарушение и в случай че има, да възбуди наказателно гонене.
Прави усещане събитието, че Конституционният съд ще изпрати делото на основния прокурор единствено когато откри държавна измяна, само че не и нарушаване на Конституцията, въпреки и за такова действие президентът и вицепрезидентът да носят отговорност, според член 103, алинея 3. Това дава съображение да се заключи, че законодателят се отнася по друг метод към правната характерност на действията "държавна измяна " и "нарушение на Конституцията ".
Наказателният кодекс в член 95 открива закононарушението "измяна ". "Държавната измяна ", която се има поради в член 103, алинея 3 на Конституцията, е нещо друго. Това е действие, което разкрива детайли и от политически, и от юридически темперамент, като юридическите детайли не са единствено и не са постоянно престъпни.
Държавната измяна по смисъла на посочения член 103 е действие или редица действия, ориентирани срещу страната, за да се промени откритата форма на държавно устройство или формата на държавно ръководство, да се пречи за реализиране задачите на страната, за смяна на политическия режим във щета на обществото.
Тя постоянно е съображение за политическа отговорност на президента и вицепрезидента и води до предварително преустановяване на техните компетенции. Но държавната измяна може да бъде и съображение за наказателното им гонене, в случай че действията, посредством които е осъществена, съдържат престъпен детайл, както може да се чака в множеството случаи.
Това ще реши основният прокурор, а Конституционният съд, който е способен да се занимае с обвиняването в държавна измяна, е задължен да изпрати обсъжданото от него дело на основния прокурор, с цел да се реши има ли съображение да се възбуди наказателно гонене и да се подхващат нужните ограничения.
По отношение на нарушаване на Конституцията ситуацията е комплицирано, тъй като тук неяснотите са доста повече. Възникват въпроси всяко нарушаване ли на норма от Конституция на Република България ще води до търсене политическа отговорност? Спасов счита, че това е разбиране с недоизяснено наличие.
Очевидно, когато става дума за такава тежка последица, каквато е предварителното преустановяване на пълномощията, основанията за слагането й в деяние би трябвало да бъдат основни. Според Спасов нарушение на Конституцията по смисъла на член 103, алинея 3 ще бъде нейното прекратяване или фактическото й потъпкване, неспазването или нарушаването на главните конституционни правила.
Въобще, би трябвало да са осъществени похищения против Конституцията, които засягат нейни основни детайли. Но това са единствено теоретични разсъждения и те не се съдържат в текстовете на Конституция на Република България и действително видяно може да се поясняват и доста по-широко.
Точно по тези аргументи в действителност самодейността на основния прокурор да насочи въпросите си е извънредно значима. Добре е тези въпроси да бъдат изяснени от единствения способен да пояснява Конституцията орган в страната – Конституционен съд. Важно е това да е известно, а не да се търси експресно решение при зародила обстановка. Дано да не поражда такава, само че е добре нещата да са ясни.
- Напрежение породи и по отношение на публикуваните от прокуратурата материали по едно съответно досъдебно произвеждане, в които се съдържаха записи от приложени по отношение на командира на Военновъздушни сили СРС-та. Предполага се, че в тези диалози попада и разговор сред ген. Стойков и президента Румен Радев. Някои Ваши сътрудници обаче настояват, че е неприемливо такива записи да стават обществено притежание и че даже основният прокурор е направил закононарушение по отношение на стартирането им до медиите.
- Не съм експерт в наказателното право и развой, само че измежду изявленията по тематиката персонално аз намирам мнението на доцент Кръстев за разумно и обосновано. Факт е, че щом едно СРС се е трансформирало във материално доказателство, което се намира в кориците на дело и то не е с гриф секретно, то съгласно мен няма спор, че е обществено. Това е и главен принцип на процеса - делата са обществени и в това има логичност – по този начин се реализира предварителната защита към останалите субекти.
- Реално, Вие евентуално сте чули записите. Каква е Вашата оценка – можем ли да кажем, че има данни за това, че президентът е направил закононарушение?
- Според мен, никой в този миг не е в положение, с изключение на способените органи от правосъдната власт, а и не е редно, да коментара без да е осведомен с всички доказателства, а и не мисля, че въпросните записи са единственото доказателство в кориците на делото. Никое дело не се основава само на СРС.
- Държавният глава не пожела да разяснява всъщност наличието на записите, само че пък беше безапелационен, че дейностите на основния прокурор по отношение на съответното досъдебно произвеждане и последвалото запитване до Конституционен съд съставляват "атака ". Извършил ли е законово нарушаване основният прокурор Иван Гешев по отношение на активността си по случая?
- Конкретна оценка и то за правомерност на дейностите на който и да е държавен орган, без да са известни съответни обстоятелства и условия е меко казано неправилно да се дава. От това, което е обществено известно, аз персонално не виждам нарушаване на закона от страна на основния прокурор.
Доц. доктор Надежда Йонкова е приключила магистратура по право (1997), магистратура по финанси (2002) и е защитила докторска степен по правна социология (2011). Основната й академична активност е обвързвана с изследователската й позиция в Институт за държвата и правото при Българска академия на науките (като доцент от 2014г.) Доц.
Йонкова се занимава главно с проблемите на оценка и предварителна защита на девиационния риск в държавната администрация, противопоставяне на дискриминирането, тъждество на половете. Работила е по въпросите на политиката за интеграция на имигранти и е създала (в съавторство с проф. Наумова) Методология за събиране и анализиране на информация в региона на политиките по интеграция на имигранти. Към момента е зам.-директор на Института за страната и правото към Българска академия на науките.
- Доц. Йонкова, предходната седмица основният прокурор Иван Гешев насочи запитване до Конституционния съд по отношение на рамките на имунитета на президента и вицепрезидента, което единствено по себе си провокира противоположни отзиви в юридическите среди. Има ли учредения за такова запитване и съдържат ли се неясноти в наредбата на член 103 от Конституцията?
- Считам питането за изцяло резонно. Темата е извънредно забавна от теоретична позиция и несъмнено потребна от практическа. Нещо повече, не разбирам драматизма, който породи от тази обстановка.
По създание един индивид от изчерпателно изброените в Конституция на Република България и имащи право да сезират Конституционния съд е упражнил своето право. Отправено от способен орган до различен способен орган. От друга срана, в случай че отправеното запитване беше неприемливо, Конституционен съд нямаше да образува дело. Фактът, че е формирано, удостоверява допустимостта на действието на основния прокурор.
Следва да отбележа, че и в теорията, тематиката не е изследвана в задоволителна дълбочина, а дребното създатели писали по тематиката, като изключим учебниците по Конституционно право, мисля че не повече от 3 монографии, са отдадени на президента, а съответно за отговорността на президента мисля, че има единствено един труд. Като безкористен академик ще си разреша да насоча вашето внимание към мненията на най-авторитетните ни учени.
Например проф. Емилия Друмева в "Конституционно право ", написа, че материалноправният съставен елемент на имунитета на президента на Р. България включва неотговорност за дейностите, осъществени при осъществяване на служебни функционалности, като се изключи държавна измяна и нарушаване на Конституцията (чл. 103, алинея 1 от КРБ), а процесуалноправният - цялост за задържане и за възбуждане на наказателно гонене (чл. 103, алинея 4 от КРБ).
Според проф. Друмева плануванаъа неотговорност на президента и вицепрезидента е функционална, т.е. единствено за дейности, осъществени при осъществяване на служебните им функционалности.
Нейният обсег не покрива обаче случаите на държавна измяна и нарушаване на Конституцията. И в същото издание създателят задава въпроса - може ли да бъде търсена наказателна, гражданска или административна отговорност от някогашен президент след края на мандата му за дейности, осъществени по работа във време на мандата му и непредставляващи държавна измяна или нарушаване на Конституцията? Проф. Друмева заключава, че Конституция на Република България не дава експлицитен отговор.
Ето, виждате, че един от най-видните модерни български професори по конституционно право и някогашен член на Конституционния съд разсъждава по тези тематики от години и признава, че Конституцията не ни отговоря на тях. Точно за това питането на основния прокурор е извънредно настоящо. Крайно време е да получим еднопосочен отговор на тези въпроси и това може да стори единствен Конституционен съд.
Друг изтъкнат български конституционалист член кор. проф. доктор Борис Спосов, който е посветил цяла монография на президентската институция, показва, че на първо място в член 103, алинея 1 се има поради политическата отговорност на президента и тя е отговорност за дейности, осъществени при осъществяване на служебни функционалности. Конституцията няма поради персоналната, неслужебната сфера от живота на президента и вицепрезидента, която не може да бъде съображение за слагане в ход на отговорността по член 103.
И тук поражда въпросът за съчетаването на наказателната неотговорност и осъществяването на действие отвън предпазеното с функционален имунитет. Ако би трябвало да обобщим, всички признават, че имунитетът е единствено за дейности в качеството на президент, надлежно вицепрезидент – за които се търси политическа отговорност по реда избран в Конституция на Република България, само че остава неразбираем въпросът, в случай че е осъществено закононарушение от общ темперамент в друго качество по какъв начин да се действа. И завършвам с това с което започнах питането на основния прокурор е извънредно резонно.
- Каква, съгласно Вас, е разликата сред понятията "държавна измяна " и "нарушения на Конституцията " и какво следва да направи основният прокурор, в случай че има данни за вероятно осъществено закононарушение от общ темперамент от страна на президента?
- По отношение на държавна измяна, обичайно се приема, че в теорията няма спор, само че очевидно има и други отзиви, най-малко в медийното пространство попаднах на такива. Моето мнение, а и освен, е, че държавната измяна се свързва с политическата отговорност на президента и, едвам в случай че такава е открита по реда очакван в Конституция на Република България, следва да се пристъпи към търсене на наказателна отговорност за измяна. И ще си разреша още един път да се върна към член сътрудник Борис Спасов:
"И в този случай се има поради политическата им отговорност, а не наказателно-правната, което се вижда от наредбите на член 103, алинея 3, второто изречение на Конституцията. Тази наредба планува политическа глоба за посочените действия, а точно преустановяване на техните компетенции. Политическата отговорност може да бъде наречена още и конституционна. Тя е юридическа по своята същина и се основава на закона (Конституцията). Поради това и глобата й е юридическа. "
Обстоятелството, че президентът и вицепрезидентът на Републиката носят политическа отговорност не значи, че те не могат да понесат и наказателно-правната отговорност за действия, осъществени при осъществяване на своите функционалности, само че този въпрос не се урежда от Конституцията, а от Закона за Конституционния съд. Според член 24, алинея 6 на посочения закон "когато Конституционният съд приключи пълномощията на президента или вицепрезидента за държавна измяна, делото се изпраща на основния прокурор ".
Смисълът на тази наредба е да се даде на основния прокурор да реши има ли осъществено закононарушение и в случай че има, да възбуди наказателно гонене.
Прави усещане събитието, че Конституционният съд ще изпрати делото на основния прокурор единствено когато откри държавна измяна, само че не и нарушаване на Конституцията, въпреки и за такова действие президентът и вицепрезидентът да носят отговорност, според член 103, алинея 3. Това дава съображение да се заключи, че законодателят се отнася по друг метод към правната характерност на действията "държавна измяна " и "нарушение на Конституцията ".
Наказателният кодекс в член 95 открива закононарушението "измяна ". "Държавната измяна ", която се има поради в член 103, алинея 3 на Конституцията, е нещо друго. Това е действие, което разкрива детайли и от политически, и от юридически темперамент, като юридическите детайли не са единствено и не са постоянно престъпни.
Държавната измяна по смисъла на посочения член 103 е действие или редица действия, ориентирани срещу страната, за да се промени откритата форма на държавно устройство или формата на държавно ръководство, да се пречи за реализиране задачите на страната, за смяна на политическия режим във щета на обществото.
Тя постоянно е съображение за политическа отговорност на президента и вицепрезидента и води до предварително преустановяване на техните компетенции. Но държавната измяна може да бъде и съображение за наказателното им гонене, в случай че действията, посредством които е осъществена, съдържат престъпен детайл, както може да се чака в множеството случаи.
Това ще реши основният прокурор, а Конституционният съд, който е способен да се занимае с обвиняването в държавна измяна, е задължен да изпрати обсъжданото от него дело на основния прокурор, с цел да се реши има ли съображение да се възбуди наказателно гонене и да се подхващат нужните ограничения.
По отношение на нарушаване на Конституцията ситуацията е комплицирано, тъй като тук неяснотите са доста повече. Възникват въпроси всяко нарушаване ли на норма от Конституция на Република България ще води до търсене политическа отговорност? Спасов счита, че това е разбиране с недоизяснено наличие.
Очевидно, когато става дума за такава тежка последица, каквато е предварителното преустановяване на пълномощията, основанията за слагането й в деяние би трябвало да бъдат основни. Според Спасов нарушение на Конституцията по смисъла на член 103, алинея 3 ще бъде нейното прекратяване или фактическото й потъпкване, неспазването или нарушаването на главните конституционни правила.
Въобще, би трябвало да са осъществени похищения против Конституцията, които засягат нейни основни детайли. Но това са единствено теоретични разсъждения и те не се съдържат в текстовете на Конституция на Република България и действително видяно може да се поясняват и доста по-широко.
Точно по тези аргументи в действителност самодейността на основния прокурор да насочи въпросите си е извънредно значима. Добре е тези въпроси да бъдат изяснени от единствения способен да пояснява Конституцията орган в страната – Конституционен съд. Важно е това да е известно, а не да се търси експресно решение при зародила обстановка. Дано да не поражда такава, само че е добре нещата да са ясни.
- Напрежение породи и по отношение на публикуваните от прокуратурата материали по едно съответно досъдебно произвеждане, в които се съдържаха записи от приложени по отношение на командира на Военновъздушни сили СРС-та. Предполага се, че в тези диалози попада и разговор сред ген. Стойков и президента Румен Радев. Някои Ваши сътрудници обаче настояват, че е неприемливо такива записи да стават обществено притежание и че даже основният прокурор е направил закононарушение по отношение на стартирането им до медиите.
- Не съм експерт в наказателното право и развой, само че измежду изявленията по тематиката персонално аз намирам мнението на доцент Кръстев за разумно и обосновано. Факт е, че щом едно СРС се е трансформирало във материално доказателство, което се намира в кориците на дело и то не е с гриф секретно, то съгласно мен няма спор, че е обществено. Това е и главен принцип на процеса - делата са обществени и в това има логичност – по този начин се реализира предварителната защита към останалите субекти.
- Реално, Вие евентуално сте чули записите. Каква е Вашата оценка – можем ли да кажем, че има данни за това, че президентът е направил закононарушение?
- Според мен, никой в този миг не е в положение, с изключение на способените органи от правосъдната власт, а и не е редно, да коментара без да е осведомен с всички доказателства, а и не мисля, че въпросните записи са единственото доказателство в кориците на делото. Никое дело не се основава само на СРС.
- Държавният глава не пожела да разяснява всъщност наличието на записите, само че пък беше безапелационен, че дейностите на основния прокурор по отношение на съответното досъдебно произвеждане и последвалото запитване до Конституционен съд съставляват "атака ". Извършил ли е законово нарушаване основният прокурор Иван Гешев по отношение на активността си по случая?
- Конкретна оценка и то за правомерност на дейностите на който и да е държавен орган, без да са известни съответни обстоятелства и условия е меко казано неправилно да се дава. От това, което е обществено известно, аз персонално не виждам нарушаване на закона от страна на основния прокурор.
Доц. доктор Надежда Йонкова е приключила магистратура по право (1997), магистратура по финанси (2002) и е защитила докторска степен по правна социология (2011). Основната й академична активност е обвързвана с изследователската й позиция в Институт за държвата и правото при Българска академия на науките (като доцент от 2014г.) Доц.
Йонкова се занимава главно с проблемите на оценка и предварителна защита на девиационния риск в държавната администрация, противопоставяне на дискриминирането, тъждество на половете. Работила е по въпросите на политиката за интеграция на имигранти и е създала (в съавторство с проф. Наумова) Методология за събиране и анализиране на информация в региона на политиките по интеграция на имигранти. Към момента е зам.-директор на Института за страната и правото към Българска академия на науките.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ