Доц. д-р Мария Атанасова: При COVID симптоми и отрицателен а...
Доц. доктор Мария Атанасова е учител в Катедрата по микробиология и имунология на Медицинския университет в Пловдив. Тя е и началник на Лабораторията по вирусология към УМБАЛ „ Св. Георги “, в която се правят проучвания за COVID-19. Има две специалности - по микробиология и по вирусология.
- Доц. Атанасова, за какво е значимо да се потвърди разновидността на SARS-CoV-2 и трансформира ли се лекуването при съществуването на избрана разновидност?
- Еволюцията на SARS-CoV-2, отразяваща измененията в неговата конструкция заради настъпили разновидности, е предмет на непрестанно наблюдаване и оценка от СЗО в съдействие с национални институции, сътрудници и експертни мрежи. В края на 2020 година се появиха нови вирусни разновидности, които съставляват нараснал риск за публичното здраве: английски - Алфа (септември 2020 г.), южноафрикански - Бета (септември 2020 г.), бразилски - Гама (ноември 2020 г.), индийски - Делта (декември 2020 г.). Това докара до характеризирането на характерни разновидности на интерес (VOI) и разновидности на угриженост (VOC). Последните имат някои промени, които могат съществено да повлияят на свойствата на вируса. Например Делта разновидността се популяризира по-бързо от английския вид, а най-новият - Омикрон като се изключи че е още по-заразен от Делта разновидността, прави и много по-слабо ефикасни наличните ваксини против коронавирус заради многочислените (над 30) разновидности в спайк протеина. Вероятно
при Омикрон по-слаб може да се окаже и резултатът на някои лечебни препарати,
по-специално моноклоналните антитела, чието лечебно деяние е обвързвано с обезвреждане на вирусния спайк протеин. С други думи - да, една значима смяна, изключително когато визира вирусната конструкция, която се свързва с рецептора на клетката-гостоприемник, може да докара до нужда от смяна в лекуването с обезвреждащи моноклонални антитела, а евентуално и до редефиниране на коронавирус имунизациите.
В лабораторно-диагностичен проект разновидността Омикрон може да бъде пропуснат от тези PCR проби, които са проектирани по този начин, че да дефинират единствено един вирусен ген - кодиращия S протеина. Затова СЗО предлага те да не се употребяват в подтекста на всеобщото разпространяване на Омикрон.
- На какъв принцип се взема решение кои от пробите да бъдат оценени за Омикрон?
- Основен способ за следене на циркулиращите разновидности на SARS-CoV-2 и възможното пораждане на нови е целогеномното секвениране на проби от коронавирус положителни пациенти (доказани с PCR изследване). У нас то се прави в Националната референтна лаборатория по грип и ОРЗ на НЦЗПБ-София още от началото на 2021 година Всички лаборатории в страната, извършващи диагностика на ковид-19, са задължени да изпращат най-малко 10% от позитивните си проби за разбор. Впоследствие бе получено в допълнение предписание от министъра на опазването на здравето предпочитано да се изпращат за секвениране проби от коронавирус положителни пациенти, които са имунизирани с наличните у нас два типа ваксини (иРНК и векторна) или са прекарали болестта. В този случай задачата е
да се откри дали не се е появил вид, който се изплъзва от механизмите на постваксиналния имунитет
или имунитета, добит след естествено боледуване. Благодарение на резултатите от секвенирането можахме да проследим появяването у нас и след това превъзходството на делта разновидността през лятото на предходната година, а сега ставаме очевидци на изместването на този вид от Омикрон, който се чака още по-бързо да стане преобладаващ заради по-висока контагиозност (заразност, преносимост от човек на човек) и по-кратък инкубационен интервал. В поддръжка на това очакване е настоящата информация от уеб страницата на НЦЗПБ - от 10.01.2022 година, показваща, че при секвениране на 505 проби със SARS-CoV-2, получени от 9 области в страната за интервала 20.12.2021 година - 03.01.2022 година, се оказва, че 10.3% са с омикрон (BA.1) и 89.7% са с делта вид (B.1.617.2 или подвариантите AY.*).
Нарасналият брой случаи на коронавирус от началото на тази седмица (над 10 000) е индикация, че делът на Омикрон евентуално продължава да се усилва. Но това ще покажат резултатите от идващото секвениране.
- Каква е надеждността на PCR и антигенните тестванията, които до момента използвахме, за идентифициране на Омикрон?
- За Омикрон ще продължаваме да разчитаме на до момента наличните диагностични средства. Както мнозина знаят, антигенните проби са по принцип по-слабо чувствителни, защото при тях не се прави намножаване на вирусни съставни елементи в първичния материал. Те дават положителен резултат при лица със симптоматична зараза, както и в границите на към 48 часа преди първите признаци - в тези шпации има най-голямо количество вирус в горните дихателни пътища.
При тестване отвън тези времеви рамки резултатът може да е подправено негативен
Що се отнася до Омикрон, в документ от декември 2021 година на Агенцията за здравна сигурност на Англия се споделя, че „ първичните данни демонстрират, че антигенните проби, употребявани от английската работа Test and Trace, са в положение да открият Оmicron “. По принцип, антигенните проби са конструирани да потвърждават в клиничния материал така наречен нуклеокапсиден протеин - една вътрешна конструкция, която обкръжава вирусния генетичен материал. Тази конструкция, за разлика от спайк протеина, е доста по-малко наранена от разновидности при разновидността Омикрон, по тази причина се смята, че антигенните проби ще продължат да дават съответстващи резултати. От друга страна, Американската администрация по храните и медикаментите (FDA) съобщи неотдавна, че „ ранните данни допускат, че тестванията за антиген откриват разновидността на Омикрон, само че може да имат понижена сензитивност “. Ето за какво при всички съмнителни случаи, когато е налице симптоматика или неотдавнашен контакт с болен от коронавирус, а антигенният тест е негативен, би трябвало да се премине към тестване с PCR. Той е по-чувствителният способ, в основата му стои доказване в клиничния материал на вирусни гени, авансово намножени до милиони копия. По този метод може да бъде намерено даже и по-малко количество вирусни частици в секрет от носоглътка или фаринкс. И в действителност, в нашата лаборатория сме очевидци на не един случай, когато пациентът има няколко поредни отрицателни антигенни теста и след това положителен PCR тест.
- В Съединени американски щати минаха напълно към потреблението на мултиплексни PCR проби. Какви са преимуществата на този метод? Можем ли да чакаме внедряване на такива проби и у нас?
- Коронавирусната пандемия даде подтик за по-масовото приложение на лабораторната диагностика на инфекциите на респираторния тракт. Основни и тук са молекулярно-генетичните способи. Особено перспективно е приложението на мултиплексната PCR (mPCR) технология, позволяваща в границите на към 1 час в единична проба (напр. назофарингеален или пълнозвучен секрет или храчка - при пневмония)
да бъдат по едно и също време засечени характерни гени на повече от 20 причинители
на остри респираторни болести - както вируси, по този начин и бактерии. Този способ може да разкрие симултанно наличие (коинфекция) на два и даже повече вируса или бактерии и вируси в клиничния материал при човеци с респираторна зараза. С такава методика прави научни изследвания в Катедрата по микробиология и имунология на МУ-Пловдив нашата докторантка доктор Андреана Ангелова. Получените резултати, които представихме на научни конгреси, разкриват, че коинфекциите не са по никакъв начин редки. През предходната година бяха открити 2 случая на смесена зараза със SARS-CoV-2 и RSV (респираторно-синцитиален вирус) при пациенти от Педиатрична клиника, които протекоха тежко. При други четири деца се откриха инфекции от коклюш (бактериален агент) дружно с риновируси. Как си взаимодействат обособените вируси при коинфекции е комплициран, неуточнен въпрос и поле за бъдещи научни проучвания. Както се вижда, смисъла на mPCR методиката за бърза и точна диагностика на асоциирани инфекции е несъмнено. Оттук следва и навременното назначение на съответно лекуване, както и бързото предприемане на противоепидемични ограничения по отношение на контактните за попречване на нови епидемиологични огнища.
Перспективите за използване у нас на mPCR са огромни и в последно време се вижда внедряване на mPCR проби за респираторни вируси в някои частни медико-диагностични лаборатории, само че към момента цената им е прекомерно висока.
- Като вирусолог по какъв начин оценявате държанието на вируса и можем ли да чакаме нови изненади от него?
- Дори най-големите специалисти мъчно могат да предвиждат с безспорна акуратност по какъв начин ще се развива държанието на SARS-CoV-2. Виждаме, че в прогнозите вземат участие и математици, които употребяват комплицирани стратегии за моделиране на епидемиологичния развой. И въпреки всичко, светът на микроорганизмите постоянно може да ни изненада и тази пандемия сподели най-малко на мен, че човек не трябва да живее с подправеното самочувствие, че може да управлява всичко, отнасящо се до живата материя. Това, което сигурно експертите знаят, е, че всяка пандемия затихва, когато се получи задоволително огромна каста от обществото, която е имунна. Тук,
обаче става въпрос за представител на РНК вирусите, които по хипотеза са много изменчиви,
а появилите се нови мутанти могат бързо да се разпространят, с помощта на бързите транспортни връзки и изключителната подвижност на хората на 21. век. Това доста затруднява основаването на постоянен групов имунитет - било посредством естествено боледуване или посредством имунизация. Оптимистичната догадка тук е, че с появяването на разновидности като Омикрон - мощно контагиозни, само че по-слабо вирулентни и с тяхната доминация, болестта ще се трансформира в лека, сезонна респираторна зараза, каквато предизвикват известните отпреди човешки коронавируси - Human coronaviruses 229Е, NL63, OC63 и HKU1. Историята на медицината също демонстрира, че няма пандемия, която да е траяла повече от 2-3 години. Затова аз съм по-скоро оптимист. Но до момента в който към момента сме в пандемична вълна, дано се придържаме прецизно към общоизвестните противоепидемични ограничения, с цел да бъде редуцирана тежестта на инфекцията и напролет или при започване на лятото да имаме шанса за връщане към естественото си всекидневие отпреди пандемията.
- Доц. Атанасова, за какво е значимо да се потвърди разновидността на SARS-CoV-2 и трансформира ли се лекуването при съществуването на избрана разновидност?
- Еволюцията на SARS-CoV-2, отразяваща измененията в неговата конструкция заради настъпили разновидности, е предмет на непрестанно наблюдаване и оценка от СЗО в съдействие с национални институции, сътрудници и експертни мрежи. В края на 2020 година се появиха нови вирусни разновидности, които съставляват нараснал риск за публичното здраве: английски - Алфа (септември 2020 г.), южноафрикански - Бета (септември 2020 г.), бразилски - Гама (ноември 2020 г.), индийски - Делта (декември 2020 г.). Това докара до характеризирането на характерни разновидности на интерес (VOI) и разновидности на угриженост (VOC). Последните имат някои промени, които могат съществено да повлияят на свойствата на вируса. Например Делта разновидността се популяризира по-бързо от английския вид, а най-новият - Омикрон като се изключи че е още по-заразен от Делта разновидността, прави и много по-слабо ефикасни наличните ваксини против коронавирус заради многочислените (над 30) разновидности в спайк протеина. Вероятно
при Омикрон по-слаб може да се окаже и резултатът на някои лечебни препарати,
по-специално моноклоналните антитела, чието лечебно деяние е обвързвано с обезвреждане на вирусния спайк протеин. С други думи - да, една значима смяна, изключително когато визира вирусната конструкция, която се свързва с рецептора на клетката-гостоприемник, може да докара до нужда от смяна в лекуването с обезвреждащи моноклонални антитела, а евентуално и до редефиниране на коронавирус имунизациите.
В лабораторно-диагностичен проект разновидността Омикрон може да бъде пропуснат от тези PCR проби, които са проектирани по този начин, че да дефинират единствено един вирусен ген - кодиращия S протеина. Затова СЗО предлага те да не се употребяват в подтекста на всеобщото разпространяване на Омикрон.
- На какъв принцип се взема решение кои от пробите да бъдат оценени за Омикрон?
- Основен способ за следене на циркулиращите разновидности на SARS-CoV-2 и възможното пораждане на нови е целогеномното секвениране на проби от коронавирус положителни пациенти (доказани с PCR изследване). У нас то се прави в Националната референтна лаборатория по грип и ОРЗ на НЦЗПБ-София още от началото на 2021 година Всички лаборатории в страната, извършващи диагностика на ковид-19, са задължени да изпращат най-малко 10% от позитивните си проби за разбор. Впоследствие бе получено в допълнение предписание от министъра на опазването на здравето предпочитано да се изпращат за секвениране проби от коронавирус положителни пациенти, които са имунизирани с наличните у нас два типа ваксини (иРНК и векторна) или са прекарали болестта. В този случай задачата е
да се откри дали не се е появил вид, който се изплъзва от механизмите на постваксиналния имунитет
или имунитета, добит след естествено боледуване. Благодарение на резултатите от секвенирането можахме да проследим появяването у нас и след това превъзходството на делта разновидността през лятото на предходната година, а сега ставаме очевидци на изместването на този вид от Омикрон, който се чака още по-бързо да стане преобладаващ заради по-висока контагиозност (заразност, преносимост от човек на човек) и по-кратък инкубационен интервал. В поддръжка на това очакване е настоящата информация от уеб страницата на НЦЗПБ - от 10.01.2022 година, показваща, че при секвениране на 505 проби със SARS-CoV-2, получени от 9 области в страната за интервала 20.12.2021 година - 03.01.2022 година, се оказва, че 10.3% са с омикрон (BA.1) и 89.7% са с делта вид (B.1.617.2 или подвариантите AY.*).
Нарасналият брой случаи на коронавирус от началото на тази седмица (над 10 000) е индикация, че делът на Омикрон евентуално продължава да се усилва. Но това ще покажат резултатите от идващото секвениране.
- Каква е надеждността на PCR и антигенните тестванията, които до момента използвахме, за идентифициране на Омикрон?
- За Омикрон ще продължаваме да разчитаме на до момента наличните диагностични средства. Както мнозина знаят, антигенните проби са по принцип по-слабо чувствителни, защото при тях не се прави намножаване на вирусни съставни елементи в първичния материал. Те дават положителен резултат при лица със симптоматична зараза, както и в границите на към 48 часа преди първите признаци - в тези шпации има най-голямо количество вирус в горните дихателни пътища.
При тестване отвън тези времеви рамки резултатът може да е подправено негативен
Що се отнася до Омикрон, в документ от декември 2021 година на Агенцията за здравна сигурност на Англия се споделя, че „ първичните данни демонстрират, че антигенните проби, употребявани от английската работа Test and Trace, са в положение да открият Оmicron “. По принцип, антигенните проби са конструирани да потвърждават в клиничния материал така наречен нуклеокапсиден протеин - една вътрешна конструкция, която обкръжава вирусния генетичен материал. Тази конструкция, за разлика от спайк протеина, е доста по-малко наранена от разновидности при разновидността Омикрон, по тази причина се смята, че антигенните проби ще продължат да дават съответстващи резултати. От друга страна, Американската администрация по храните и медикаментите (FDA) съобщи неотдавна, че „ ранните данни допускат, че тестванията за антиген откриват разновидността на Омикрон, само че може да имат понижена сензитивност “. Ето за какво при всички съмнителни случаи, когато е налице симптоматика или неотдавнашен контакт с болен от коронавирус, а антигенният тест е негативен, би трябвало да се премине към тестване с PCR. Той е по-чувствителният способ, в основата му стои доказване в клиничния материал на вирусни гени, авансово намножени до милиони копия. По този метод може да бъде намерено даже и по-малко количество вирусни частици в секрет от носоглътка или фаринкс. И в действителност, в нашата лаборатория сме очевидци на не един случай, когато пациентът има няколко поредни отрицателни антигенни теста и след това положителен PCR тест.
- В Съединени американски щати минаха напълно към потреблението на мултиплексни PCR проби. Какви са преимуществата на този метод? Можем ли да чакаме внедряване на такива проби и у нас?
- Коронавирусната пандемия даде подтик за по-масовото приложение на лабораторната диагностика на инфекциите на респираторния тракт. Основни и тук са молекулярно-генетичните способи. Особено перспективно е приложението на мултиплексната PCR (mPCR) технология, позволяваща в границите на към 1 час в единична проба (напр. назофарингеален или пълнозвучен секрет или храчка - при пневмония)
да бъдат по едно и също време засечени характерни гени на повече от 20 причинители
на остри респираторни болести - както вируси, по този начин и бактерии. Този способ може да разкрие симултанно наличие (коинфекция) на два и даже повече вируса или бактерии и вируси в клиничния материал при човеци с респираторна зараза. С такава методика прави научни изследвания в Катедрата по микробиология и имунология на МУ-Пловдив нашата докторантка доктор Андреана Ангелова. Получените резултати, които представихме на научни конгреси, разкриват, че коинфекциите не са по никакъв начин редки. През предходната година бяха открити 2 случая на смесена зараза със SARS-CoV-2 и RSV (респираторно-синцитиален вирус) при пациенти от Педиатрична клиника, които протекоха тежко. При други четири деца се откриха инфекции от коклюш (бактериален агент) дружно с риновируси. Как си взаимодействат обособените вируси при коинфекции е комплициран, неуточнен въпрос и поле за бъдещи научни проучвания. Както се вижда, смисъла на mPCR методиката за бърза и точна диагностика на асоциирани инфекции е несъмнено. Оттук следва и навременното назначение на съответно лекуване, както и бързото предприемане на противоепидемични ограничения по отношение на контактните за попречване на нови епидемиологични огнища.
Перспективите за използване у нас на mPCR са огромни и в последно време се вижда внедряване на mPCR проби за респираторни вируси в някои частни медико-диагностични лаборатории, само че към момента цената им е прекомерно висока.
- Като вирусолог по какъв начин оценявате държанието на вируса и можем ли да чакаме нови изненади от него?
- Дори най-големите специалисти мъчно могат да предвиждат с безспорна акуратност по какъв начин ще се развива държанието на SARS-CoV-2. Виждаме, че в прогнозите вземат участие и математици, които употребяват комплицирани стратегии за моделиране на епидемиологичния развой. И въпреки всичко, светът на микроорганизмите постоянно може да ни изненада и тази пандемия сподели най-малко на мен, че човек не трябва да живее с подправеното самочувствие, че може да управлява всичко, отнасящо се до живата материя. Това, което сигурно експертите знаят, е, че всяка пандемия затихва, когато се получи задоволително огромна каста от обществото, която е имунна. Тук,
обаче става въпрос за представител на РНК вирусите, които по хипотеза са много изменчиви,
а появилите се нови мутанти могат бързо да се разпространят, с помощта на бързите транспортни връзки и изключителната подвижност на хората на 21. век. Това доста затруднява основаването на постоянен групов имунитет - било посредством естествено боледуване или посредством имунизация. Оптимистичната догадка тук е, че с появяването на разновидности като Омикрон - мощно контагиозни, само че по-слабо вирулентни и с тяхната доминация, болестта ще се трансформира в лека, сезонна респираторна зараза, каквато предизвикват известните отпреди човешки коронавируси - Human coronaviruses 229Е, NL63, OC63 и HKU1. Историята на медицината също демонстрира, че няма пандемия, която да е траяла повече от 2-3 години. Затова аз съм по-скоро оптимист. Но до момента в който към момента сме в пандемична вълна, дано се придържаме прецизно към общоизвестните противоепидемични ограничения, с цел да бъде редуцирана тежестта на инфекцията и напролет или при започване на лятото да имаме шанса за връщане към естественото си всекидневие отпреди пандемията.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ