Поборникът от Баня: Марин Савов се кълне пред Левски и е гер...
Доц. доктор Красимир Коев е експерт по очни заболявания, лекар на науките по национална сигурност и откривател. Работи в Многопрофилна транспортна болница в Пловдив. Като откривател дружно с проф. Лъчезар Аврамов основава първия в България офталмологичен лазер за нискоинтензивна лазерна терапия. Има 6 приети потребни модела и 5 патента. Носител е на оценката „ Изобретател на годината “ за 2025 година на Съюза на изобретателите в България. Автор е на над 200 научни изявления, 5 монографии и учебник по очни заболявания.
Наред с многото си разностранни професионални ползи доцент Коев е прочут и като правнук на революционера и сподвижник на Левски – Марин Савов, на който посвещава книгата „ Поборник, опълченец и стожер на Съединението през 1885 година “. Тя ще бъде показана в родния град на революционера – Баня, на 15 март, когато по време на родова среща, ще бъдат маркирани 175 година от рождението и 100 година от гибелта му. След премиерата на книгата комитет „ Родолюбие “ ще направи възстановка на основаването на революционен комитет в Баня от Васил Левски, който заклева Марин Савов над пищова и камата. Възстановчици в облекло на опълченци ще участват и по време на панихидата пред паметната плоча на героя.
За житейски път на храбрия си предходник пред „ Марица “ споделя доцент доктор Красимир Коев.
Интервю на Татяна Белева
- Как се роди концепцията да напишете книга за прародител си- поборника опълченец Марин Савов?
- Идеята се зароди от комбинацията сред родова памет, родолюбие и устрема за запазване на историческата памет, както и от желанието ми да не бъдат забравени подвизите на един човек, рискувал живота си за свободата на България. Като „ поборник “ от село Баня,
той е част от една героична ера, която образува нашата национална еднаквост.
В днешното време постоянно търсим морални ориентири. Историята на Марин Савов е изпълнена с достолепие и всеотдайност, които си заслужава да бъдат разказани на наследниците му.
Считам, че имам дълг към родното място на рода ми – село Баня, през днешния ден към този момент град, има богата история, а описвайки ориста на прародител ми всъщност разказвам и историята на самия район в подтекста на националноосвободителните битки. Писането на такава книга е моя персонална задача – тя трансформира сухите исторически обстоятелства в жива, прочувствена история.
Доц. Красимир Коев
- Какво е стимулирало Марин Савов и какво се знае и пази за него в рода ви?
- Няколко са главните фактори, свързани с историческата конюнктура и персоналните му контакти, които го трансформират в бунтовник. Той израства по време на Османското робство, когато българите нямат лична страна и политическа независимост. Това поражда мощно патриотично възприятие и предпочитание за избавление измежду доста млади българи от неговото потомство. Именно тази обща национална идея е един от основните претекстове той да се включи в революционното придвижване.
Прадядо ми става член на локалния революционен комитет, основан от Васил Левски в родното му село – тогава Баня още не е град. Той даже
полага клетва над пищова и камата на Апостола на свободата.
Това присъединяване във Вътрешната революционна организация – ВРО, мощно го ангажира с битката за национално избавление. След залавянето на Левски Марин Савов бяга във Влашко, където става хъш. Там се среща и поддържа връзка с известни български дейци като Филип Тотю, Христо Ботев, Стефан Стамболов, Захари Стоянов, които още повече го въодушевяват да се включи интензивно в битката за свободата на България.
- Как житието му, е обвързвано с историческите събития?
- Неговият живот пресича най-съдбоносните събития от края на XIX и началото на XX век и е част от националната летопис. Той е бил част освен от революционния разгар още преди 1876 година В края на Априлското въстание той е бил участник в четата на Филип Тотю. Значим исторически миг е присъединяване му в
първия артилерийски двубой с калибрирани оръдия в българската история,
където се употребява заводски съветски топ против османските сили. Марин Савов е бил опълченец, сражавал се за свободата на България на Шипка и Шейново по време на Руско-турската война (1877–1878 г.). Това го слага в редиците на героите, извоювали държавността ни.
Но това не е последният път, в който той се бори за страната си. Активно взе участие в отбраната на акта на Съединението през 1885 година Същата година Марин Савов взе участие и в Сръбско-българската война - като доброволец и част от бранителите на родината, той се бие във „ войната на капитаните против генералите “ при Сливница и Пирот.
При оповестяването на Балканската война на 5 октомври 1912 година се записва доброволец, само че заради напредналата му възраст – тогава към този момент е 61 години, е върнат вкъщи.
Неговата биография демонстрира приемствеността в българската битка – от незаконните комитети на Левски, през пожарите на Април 1876-а и окопите на Шипка, до постоянната войска на Царство България. Той е образец за индивида институция, който гради страната с оръжие в ръка на всеки сериозен стадий. В град Баня и до през днешния ден се отдава респект пред неговата паметна плоча и паметника на починалите, като се отбелязва годишнината от неговата гибел.
Паметната плоча на Марин Савов на мястото, където е бил домът му в Баня
- Какво остава отвън наличната за всички история на България в този интервал?
- Любопитен факт, който представям в книгата си за Марин Савов, е, че с изключение на войник, той е и ловък посланик. На третия ден от Съединението – 9 септември, той провежда срещата сред най-високопоставените представители на княжеството - княза Батенберг, министър-председателя Петко Каравелов и ръководителя на Народното събрание Стефан Стамболов, и краткотрайния шеф на Източна Румелия доктор Георги Странски и Захари Стоянов. По това време прародител ми е ръководител на локалния комитет на Съединението и приближен човек на Захари Стоянов. В този незабравим ден в село Баня – и по-конкретно в дома на Марин Савов, се вземат съдбоносни държавни решения за военната отбрана на Съединението и за неговото интернационално признание.
Два месеца по-късно прародител ми се включва в Доброволната тайфа на остарелия челник Панайот Хитов и се бие при Сливница на 5, 6 и 7 ноември 1885 година където българска армия организира уверено стълкновение против сърбите. Участва и в боевете на 11 ноември при Цариброд и на 14 и 15 ноември при Пирот, където още веднъж демонстрира храброст и подвиг, които са оценени с българския медал „ Кръст за смелост “.
В негова част през днешния ден в град Баня съществува сдружение на запасното войнство, носещо неговото име.
След войните се завръща в родния край с ореола на „ Георгиевски джентълмен “ с общо четири ордена.
Тези оценки не са били единствено железни знаци, а са му давали право на поборническа пенсия и голямо публично почитание. До края на живота си той е именуван „ Поборника “. С решение на Народното събрание за присъединяване му в националноосвободителните битки е отпусната поборническа пенсия и той е публично вписан в регистрите като поборник с право на прехрана до гибелта си на 16 март 1926 година Личната му пенсионна кореспонденция под № 907/1897 година от поделение пенсионно в Министерството на финансите за приемане на поборническа пенсия с решение на Народното събрание се съхранява в Български исторически списък към Народната библиотека „ Св. Св. Кирил и Методий ” в София.
- Как желаете да бъде запомнен?
- Искам Марин Савов да остане в паметта като знак на непреклонния български дух. Искам той да бъде запомнен като моста сред робството и свободата. Той не е бил просто наблюдаващ, а деен участник, който сменя четническата пушка с опълченския шинел и най-после с униформата на постоянната българска армия. Той е от тези мъже който са били скромни в спокойно време. Той е човек, който след войните се е върнал към земята в Баня, без да парадира с подвизите си, воден от идеала, а не от облагите. Марин Савов е
един от дребното, които са извървели целия път – от тайната клетва пред Левски до действителната държавност.
Затова считам, че освен за нас, неговите близки роднини, той е същински страж на клетвата пред Левски. Той е доказателство, че свободата не е подарък, а е извоювана с цената на десетилетия персонални ограничения. Като деца не сме осъзнавали изцяло смисъла на направеното от „ Поборника “. В спомените ми са останали игрите с неговите саби. Чрез моята книга Марин Савов ще бъде запомнен като корена на нашия жанр, което ще даде самочувствие на идващите генерации, по този начин както бе за моето и за предходните генерации.
Прадядо ми е имал петима синове и три дъщери. Синовете му Саво, Вълко и Димитър вземат участие в двете Балкански войни и в Първата международна война. Неговият внук, подпоручик Мончо Маринов, взе участие в заключителния стадий на Втората международна война и умира героичен при река Драва в Унгария.
Възпоменателна фотография от 1908 година на опълченци от Пловдивския край. Марин Савов е първия ред, втори отляво на дясно
Удостоверения, подписани от Филип Тотю и други негови приятели за присъединяване на Марин Савов в четата на Филип Тотю, Сръбско-турската война и българското опълчение
Наред с многото си разностранни професионални ползи доцент Коев е прочут и като правнук на революционера и сподвижник на Левски – Марин Савов, на който посвещава книгата „ Поборник, опълченец и стожер на Съединението през 1885 година “. Тя ще бъде показана в родния град на революционера – Баня, на 15 март, когато по време на родова среща, ще бъдат маркирани 175 година от рождението и 100 година от гибелта му. След премиерата на книгата комитет „ Родолюбие “ ще направи възстановка на основаването на революционен комитет в Баня от Васил Левски, който заклева Марин Савов над пищова и камата. Възстановчици в облекло на опълченци ще участват и по време на панихидата пред паметната плоча на героя.
За житейски път на храбрия си предходник пред „ Марица “ споделя доцент доктор Красимир Коев.
Интервю на Татяна Белева
- Как се роди концепцията да напишете книга за прародител си- поборника опълченец Марин Савов?
- Идеята се зароди от комбинацията сред родова памет, родолюбие и устрема за запазване на историческата памет, както и от желанието ми да не бъдат забравени подвизите на един човек, рискувал живота си за свободата на България. Като „ поборник “ от село Баня,
той е част от една героична ера, която образува нашата национална еднаквост.
В днешното време постоянно търсим морални ориентири. Историята на Марин Савов е изпълнена с достолепие и всеотдайност, които си заслужава да бъдат разказани на наследниците му.
Считам, че имам дълг към родното място на рода ми – село Баня, през днешния ден към този момент град, има богата история, а описвайки ориста на прародител ми всъщност разказвам и историята на самия район в подтекста на националноосвободителните битки. Писането на такава книга е моя персонална задача – тя трансформира сухите исторически обстоятелства в жива, прочувствена история.
Доц. Красимир Коев
- Какво е стимулирало Марин Савов и какво се знае и пази за него в рода ви?
- Няколко са главните фактори, свързани с историческата конюнктура и персоналните му контакти, които го трансформират в бунтовник. Той израства по време на Османското робство, когато българите нямат лична страна и политическа независимост. Това поражда мощно патриотично възприятие и предпочитание за избавление измежду доста млади българи от неговото потомство. Именно тази обща национална идея е един от основните претекстове той да се включи в революционното придвижване.
Прадядо ми става член на локалния революционен комитет, основан от Васил Левски в родното му село – тогава Баня още не е град. Той даже
полага клетва над пищова и камата на Апостола на свободата.
Това присъединяване във Вътрешната революционна организация – ВРО, мощно го ангажира с битката за национално избавление. След залавянето на Левски Марин Савов бяга във Влашко, където става хъш. Там се среща и поддържа връзка с известни български дейци като Филип Тотю, Христо Ботев, Стефан Стамболов, Захари Стоянов, които още повече го въодушевяват да се включи интензивно в битката за свободата на България.
- Как житието му, е обвързвано с историческите събития?
- Неговият живот пресича най-съдбоносните събития от края на XIX и началото на XX век и е част от националната летопис. Той е бил част освен от революционния разгар още преди 1876 година В края на Априлското въстание той е бил участник в четата на Филип Тотю. Значим исторически миг е присъединяване му в
първия артилерийски двубой с калибрирани оръдия в българската история,
където се употребява заводски съветски топ против османските сили. Марин Савов е бил опълченец, сражавал се за свободата на България на Шипка и Шейново по време на Руско-турската война (1877–1878 г.). Това го слага в редиците на героите, извоювали държавността ни.
Но това не е последният път, в който той се бори за страната си. Активно взе участие в отбраната на акта на Съединението през 1885 година Същата година Марин Савов взе участие и в Сръбско-българската война - като доброволец и част от бранителите на родината, той се бие във „ войната на капитаните против генералите “ при Сливница и Пирот.
При оповестяването на Балканската война на 5 октомври 1912 година се записва доброволец, само че заради напредналата му възраст – тогава към този момент е 61 години, е върнат вкъщи.
Неговата биография демонстрира приемствеността в българската битка – от незаконните комитети на Левски, през пожарите на Април 1876-а и окопите на Шипка, до постоянната войска на Царство България. Той е образец за индивида институция, който гради страната с оръжие в ръка на всеки сериозен стадий. В град Баня и до през днешния ден се отдава респект пред неговата паметна плоча и паметника на починалите, като се отбелязва годишнината от неговата гибел.
Паметната плоча на Марин Савов на мястото, където е бил домът му в Баня
- Какво остава отвън наличната за всички история на България в този интервал?
- Любопитен факт, който представям в книгата си за Марин Савов, е, че с изключение на войник, той е и ловък посланик. На третия ден от Съединението – 9 септември, той провежда срещата сред най-високопоставените представители на княжеството - княза Батенберг, министър-председателя Петко Каравелов и ръководителя на Народното събрание Стефан Стамболов, и краткотрайния шеф на Източна Румелия доктор Георги Странски и Захари Стоянов. По това време прародител ми е ръководител на локалния комитет на Съединението и приближен човек на Захари Стоянов. В този незабравим ден в село Баня – и по-конкретно в дома на Марин Савов, се вземат съдбоносни държавни решения за военната отбрана на Съединението и за неговото интернационално признание.
Два месеца по-късно прародител ми се включва в Доброволната тайфа на остарелия челник Панайот Хитов и се бие при Сливница на 5, 6 и 7 ноември 1885 година където българска армия организира уверено стълкновение против сърбите. Участва и в боевете на 11 ноември при Цариброд и на 14 и 15 ноември при Пирот, където още веднъж демонстрира храброст и подвиг, които са оценени с българския медал „ Кръст за смелост “.
В негова част през днешния ден в град Баня съществува сдружение на запасното войнство, носещо неговото име.
След войните се завръща в родния край с ореола на „ Георгиевски джентълмен “ с общо четири ордена.
Тези оценки не са били единствено железни знаци, а са му давали право на поборническа пенсия и голямо публично почитание. До края на живота си той е именуван „ Поборника “. С решение на Народното събрание за присъединяване му в националноосвободителните битки е отпусната поборническа пенсия и той е публично вписан в регистрите като поборник с право на прехрана до гибелта си на 16 март 1926 година Личната му пенсионна кореспонденция под № 907/1897 година от поделение пенсионно в Министерството на финансите за приемане на поборническа пенсия с решение на Народното събрание се съхранява в Български исторически списък към Народната библиотека „ Св. Св. Кирил и Методий ” в София.
- Как желаете да бъде запомнен?
- Искам Марин Савов да остане в паметта като знак на непреклонния български дух. Искам той да бъде запомнен като моста сред робството и свободата. Той не е бил просто наблюдаващ, а деен участник, който сменя четническата пушка с опълченския шинел и най-после с униформата на постоянната българска армия. Той е от тези мъже който са били скромни в спокойно време. Той е човек, който след войните се е върнал към земята в Баня, без да парадира с подвизите си, воден от идеала, а не от облагите. Марин Савов е
един от дребното, които са извървели целия път – от тайната клетва пред Левски до действителната държавност.
Затова считам, че освен за нас, неговите близки роднини, той е същински страж на клетвата пред Левски. Той е доказателство, че свободата не е подарък, а е извоювана с цената на десетилетия персонални ограничения. Като деца не сме осъзнавали изцяло смисъла на направеното от „ Поборника “. В спомените ми са останали игрите с неговите саби. Чрез моята книга Марин Савов ще бъде запомнен като корена на нашия жанр, което ще даде самочувствие на идващите генерации, по този начин както бе за моето и за предходните генерации.
Прадядо ми е имал петима синове и три дъщери. Синовете му Саво, Вълко и Димитър вземат участие в двете Балкански войни и в Първата международна война. Неговият внук, подпоручик Мончо Маринов, взе участие в заключителния стадий на Втората международна война и умира героичен при река Драва в Унгария.
Възпоменателна фотография от 1908 година на опълченци от Пловдивския край. Марин Савов е първия ред, втори отляво на дясно
Удостоверения, подписани от Филип Тотю и други негови приятели за присъединяване на Марин Савов в четата на Филип Тотю, Сръбско-турската война и българското опълчение
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ