Доц. д-р Искрен Иванов: Сътрудничеството на България с Китай е възможност да водим прагматична външна политика в турбулентния свят
Доц. доктор Искрен Иванов е прочут български политолог и учител по интернационалните връзки в СУ „ Св.Климент Охридски ”. По мотив 75-годишнината от установяването на дипломатически връзки сред Китай и България, особено за КМГ, той разяснява ролята и мястото на Китай в световната политика и актуалната система за интернационална сигурност, както и главните гледни точки, които следва да се имат поради при нейното анализиране. Българският политолог се стопира и на петте съществени детайла на китайската „ стратегическа просвета ” в подтекста на възхода на Поднебесната. Специално място и внимание в коментара е отделено на българо-китайското съдействие в другите области на живота, в изискванията на комплицираната геополитическа конюнктура в международен мащаб.
„ В научния спор съществуват голям брой гледни точки за това по какъв начин би трябвало да се преглежда системата на интернационалната сигурност, като това, което ги сплотява е, че множеството от тях подчертават върху обособените субекти в нея, връзките сред тях и механизмите, по които те си взаимодействат. Китай постоянно е бил значима част от този спор защото неговата стратегическа просвета съчетава в себе си няколко съставния елемент, които имат отношение освен към хилядолетната му история, само че и към новите геополитически действителности на нашето време. Големият проблем с осмислянето на Китай е, че огромна част от теориите, които го нареждат като световен артист проучват външната му политика през призмата на школи, които пораждат на Запад след края на Втората международна война. Проблемът, несъмнено не е чисто научен, само че и методологически, поради големият недостиг на знание за китайската външна политика и невъзможността да бъде разбрана в цялост нейната философия, без да бъдат наранени класическите и модерните мостри на китайската просвета. Или казано с други думи, съществува голяма цивилизационна преграда, която се дължи на справедливи исторически и политически фактори, които затрудняват разбирането на Китай. Дори самата дума за „ Китай “ е непозната на китайската философска традиция защото тя за пръв е употребена от група португалски мореплаватели, които вършат своето първо пътешестване до този район, епохи след именитото пътешестване на Марко Поло. Следователно, преди да нареждаме Китай в актуалната интернационална система, на първо място е належащо да осмислим неговата стратегическа просвета.
Пет детайла на китайската стратегическа просвета
Понятието „ стратегическа просвета “ отбелязва западното схващане за системата от полезности, вярвания и политически категории на една страна. В този смисъл, това е и понятието, което в най-голяма цялост може да ни помогне да осмислим Китай, подобен какъвто той е, а не подобен, за какъвто той се показва в множеството теории. Стратегическата просвета на Китай почива върху няколко стълба, които няма по какъв начин да бъдат разбрани, без да бъдат направени паралели с античната и модерната история на Китай.
Първият главен дирек на китайската стратегическа просвета сплотява историческото завещание на Конфуцианството, Даоизма, философския етюд за „ Изкуството на войната “ на Сун Дзъ и нормативните категории на китайския мъдрец Менций. Този голям по своето наличие дял може да бъде свестен посредством понятието 中国, което в дословен превод значи „ Средна земя “ или още – „ Централен район “. Тя може да бъде допълнена от още три понятия - 天地, 宇宙 и世界. В дословен превод те се превеждат като „ небе – земя “, „ галактика “, „ свят “. Следва да обобщим, че тези категории нареждат Китай като „ център на вселената “, „ поднебесна цивилизация “, чиято визия за историята и мястото на китайците в нея радикално се разграничава от актуалните западни мостри, които се стараят да осмислят китайската цивилизация през призмата на Хегеловата или Платоновата диалектика. В този смисъл, политическото развиване на Китай е отдадено точно на неговата роля и място като източник на естетика и непоклатимост в системата на световната политика.
Вторият дирек на китайската стратегическа просвета включва социализма с китайски характерности – системата от хрумвания за ръководството на политическата, икономическата и културната система на актуален Китай. По-голямата част от западните теории преглеждат тази философия като статична категория в подтекста на Марксистките теории, само че това, което отличава китайският модел от последните е динамичното схващане за развиването на стопанската система, показано първо от Мао Дзъдун, а по-късно развито от неговия правоприемник Дън Сяопин. Не на последно място – доказателство за тази разлика е и възникването на съвременна междинна класа в Китай, феномен, който дълги години се считаше за извънредно достижение единствено на демократичните демокрации. В този дух е и китайското схващане за политиката, най-ясно изразен в трудовете на професор Даниел Бел, учител в Университета Цинхуа, който дефинира тази система от правила като „ меритокрация “.
Третият дирек сплотява военно-стратегическите доктрини на Китай, които китайските учени от Университета във Фудан дефинират като система, която се базира върху два съществени детайла: разбирането на алтернативата за сигурността в китайската военна мисъл и инструментите за ръководство на спорове. За разлика от западните школи, които виждат алтернативата на сигурността като положение на връзките сред двама „ държавни артисти ”, което съвсем постоянно приключва с война или спор, китайското схващане залага върху регулирането на тези връзки, тъй че те да не ескалират във боен конфликт. Пример в това отношение е обективния факт, че Китай е единствената нуклеарна мощ, която абсолютно е заявила спазването на така наречен “no-first-use policy ”, която касае използването на нуклеарно оръжие.
Четвъртият дирек сплотява китайското философско схващане за дълготрайно обмисляне на външно-политическите тактики. Характерна специфичност на демократичните демокрации е, че тактиките, които се приготвят от тях имат кратковременен темперамент и са отдадени на една цел. Китайската стратегическа мисъл залага на по-дългосрочен преглед и повече цели. В доста връзки, основите на китайската външна политика, каквато я познаваме през днешния ден, не са сложени след края на Студената война, а сега, в който стартира доближаването сред Съединени американски щати и Китай. Друг образец в това отношение са връзките сред Китай и останалите азиатски страни, които следват дълготрайни тактики за постигането на баланс и дълготраен мир в района на Пасифика.
И най-после, това е отрицанието на универсализма като философска категория, която постанова следването на избран политически модел. Този аспект още веднъж е двустранен защото той не е ориентиран единствено към външни модели, само че и към това Китай да изнася своя модел към други субекти в интернационалните връзки. Това е и повода, заради която учени дефинират този метод като „ китайски мултилатерализъм “, почиващ върху концепцията за споделени полезности, съдействие, учредено на взаимни ползи и отвод от експорт на китайския политически модел зад граница. В този дух е модерното китайско схващане за многополюсен свят на съдействие и разговор, което беше застъпено от китайска страна на няколко пъти при срещите на китайския президент Си Дзинпин и неговия американски сътрудник Джо Байдън.
„ Възходът “ на Китай – политически проекции
Темата за възхода на Китай е централна за преобладаващите западни школи в лицето на реализма и нео-либерализма. В подтекста на тези теории, „ възходът “ постоянно се въплъщава от британската дума “rise ” – в случай че следваме етимологичното значение на този термин, ще забележим, че той се показва в пре-позиционирането на Китай от районен към световен артист. Тази смяна в статута на Китай е операционализирана в западната литература като причина за смяна на салдото на силите в системата на интернационалните връзки. В този дух, модерните теории за интернационалната сигурност виждат тази смяна като система от конкурентни взаимоотношения, които в последна сметка могат да доведат до нова конкуренция във въоръжаването, изостряне на алтернативата на сигурността в световен проект и битка за преразпреление на световните пазари. Ако би трябвало да обобщим – възходът на Китай постоянно се преглежда като предизвикателство, а не като опция за постигането на мир и естетика в интернационалната система. Голяма част от обясненията в тази посока почиват върху остарялото римско схващане „ Ако искаш мир, готви се за война “. Тези концепции са ясно изразени в огромна част на научната литература, отдадена на възхода на Китай.
Същевременно, следва да създадем уточнението, че китайското схващане за напредъка и просперитета на китайската страна почива върху напълно други метафизичен и политически категории. Те са ясно систематизирани от китайския академик и професор по интернационалните връзки в Университета Цинхуа – Йан Суетонг и неговия сътрудник от Шандунския институт за интернационална сигурност Яцин Цин. Идеите на Суетон и Цин могат да бъдат преведени за западен език с разбиране, което основно в теориите за световната политика – rejuvenescence (в дословен превод – подмладяване) или връщане към времената отпреди „ векът на унижението “ и Опиумните войни. В този дух е и понятието 天下 – визията за света като световна общественост, в която всяка цивилизация е свободна да избира културните и политически мостри на своето развиване, своите съдружници, сътрудници и другари без да следва универсални модели на политическо държание. В този свят Китай заема позицията на един от икономическите центрове в системата на интернационалните връзки, който, в съгласуваност и разговор с останалите полюси, е поръчител за постигането на баланс в системата за сигурност, върху която се крепи както световната стопанска система, по този начин и външната политика на всяка една Велика мощ. В една такава система, китайците са призовани да обитават Китай като 八仙 (на старокитайски - 僊), „ сян “ – народ, който от време на време минава през епохи на напредък и падения, в търсене на величие за своята цивилизация и разцвет за своята страна.
В този дух са и множеството концепции за ролята и мястото на Китай в световната политика, изключително изразени в политическата философия на Президента Си Дзинпин за „ мирния напредък на Китай “ (中国和平崛起), която е съществена за разбирането на китайската външна политика през днешния ден. Голяма част от тези постулати могат да бъдат открити върху 14-те обещания и 13-те достижения, които китайският водач стартира като част от политическите си хрумвания.
От тях, централно място заемат следните: усилване и отбрана на националната сигурност на Китай, обезпечаване на стопански и културен разцвет и поредно отстояване на китайските национални ползи в подтекста на политиката по „ Единен Китай “. Казано в резюме, философските основи на китайската външна политика няма по какъв начин да бъдат разбрани отвън политическите им измерения, заложени в концепциите на китайското ръководство. Голяма част от западните школи се пробват да осмислят тези хрумвания като две самостоятелни категории, само че тъкмо в това се състои и разликата в двата научни метода. Ако в западните теории, самостоятелните категории се осмислят поотделно, тъй като това не допуска съществуването на идеални видове, китайският метод дава не „ самостоятелност “ в категории, а „ причинност “ сред тях. В този смисъл, китайската стратегическа просвета всъщност е отбранителна, а не ориентирана към постигането на надмощие.
В резюме, китайската визия за „ възхода “ на Китай в системата на интернационалните сигурност не е обвързвана с слагането на конкурентни взаимоотношения сред Запада и Китай. Тя не е ориентирана към експорт на китайския модел или образуването на модел, подобен с този на Студената война от предишния век. За Китай, „ възходът “ на страната е натурален исторически развой, който се обуславя от обективните промени в системата на интернационалните връзки. В доста връзки доказателство в тази посока е позицията на Китай във връзка с актуалните спорове и рецесии, образуването на многостранни формати като ШОС, които сплотяват освен обичайните китайски сътрудници в лицето на страните от Централна Азия, само че и страни като Индия, която е част от други западни формати като „ Четворката “, както и сътрудници на разговора - като Република Турция.
Китай и България – 75 години дипломатически връзки
Исторически факт е, че България е една от първите страни в света, признала Китай след края на Гражданската война. В този мисъл, българо – китайските връзки постоянно са били приемане за даденост и политиката на София към Пекин се е обуславяла както от богатите културни връзки сред двете страни, по този начин и от обстоятелството, че Китай заема максимален дял в износа на селскостопанска продукция от България. На прага на осмото десетилетия от тези връзки е редно да показа три съществени аспекта на българската външна политика, които следва да бъдат взети поради в подтекста на връзките с Китай.
Първият главен дирек касае дългогодишната и ясна поддръжка за следването на политиката по „ Единен Китай “. Обективните геополитически процеси, на които ставаме очевидци са явен индикатор за това, че политиката и на двете страни следва да е гъвкава и рационална. Китай постоянно е уважавал цивилизационния избор на България да стане част от европейското семейство – аспект от китайската външна политика, отбелязван категорично в изказванията на голям брой китайски дипломати в София. Ето за какво и политиката на София по Тайванския и Тибетския въпроси следва да бъде ясна и недвусмислена – в поддръжка на политиката по „ Единен Китай “, такава каквато тя е написана освен от всички европейски страни, само че и от Съединени американски щати.
Вторият главен дирек се отнася до положителните връзки на двете страни в културната сфера. Всъщност, тя може би е предпочитана защото множеството българи възприемат Китай точно посредством културните мостри на обичайна китайска просвета. Тези връзки могат да оказват помощ на повече българи да схванат Китай, неговата философия и изгодите от това двете страни да си сътрудничат. Не е инцидентно, че огромна част от българските студенти избират да учат китайски език освен в границите на факултетите, които оферират такова образование, само че и като опция да обогатят езиковите си знания. Доброто схващане на Китай е ключ към осмисляне и на неговата политика.
Третият главен дирек има отношение към самодейността „ Един пояс – Един път “, в която България заема стратегическо значение. Тук е мястото да кажем, че участието на България в Европейския съюз и НАТО по никакъв метод не е спънка пред развиването на стратегическото партньорство с Китай, а в противен случай – опция за това страната да бъде мост в връзките сред Запада и Китай. Такава тактика са възприели доста европейски страни, които виждат в китайската стопанска система опция за взаимноизгодно съдействие. Почти всички от тях през днешния ден са членове, както на Шенгенското пространство, по този начин и на Еврозоната. В този смисъл, съдействието на България с Китай е опция нашата страна да води една още по-прагматична външна политика в турбулентния свят, в който живеем.
Източник: Bulgarian.cri.cn
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед11795 " ЛЕВИЦАТА! " внесе документите си в ЦИК за присъединяване в изборитеАлтернативен Поглед22148Д-р Мариян Карагьозов: Вижда ли се краят на ерата Ердоган след локалните избори в Турция?Алтернативен Поглед17557Д-р Мариян Карагьозов: Ще има ли серпантина на ескалацията на израелско-иранския спор?Алтернативен Поглед60278В съдружен формат „ ЛЕВИЦАТА! “: Седем нови обединения подписаха Споразумение за общо явяване на идните избориАлтернативен Поглед38844 Източник: pogled.info
„ В научния спор съществуват голям брой гледни точки за това по какъв начин би трябвало да се преглежда системата на интернационалната сигурност, като това, което ги сплотява е, че множеството от тях подчертават върху обособените субекти в нея, връзките сред тях и механизмите, по които те си взаимодействат. Китай постоянно е бил значима част от този спор защото неговата стратегическа просвета съчетава в себе си няколко съставния елемент, които имат отношение освен към хилядолетната му история, само че и към новите геополитически действителности на нашето време. Големият проблем с осмислянето на Китай е, че огромна част от теориите, които го нареждат като световен артист проучват външната му политика през призмата на школи, които пораждат на Запад след края на Втората международна война. Проблемът, несъмнено не е чисто научен, само че и методологически, поради големият недостиг на знание за китайската външна политика и невъзможността да бъде разбрана в цялост нейната философия, без да бъдат наранени класическите и модерните мостри на китайската просвета. Или казано с други думи, съществува голяма цивилизационна преграда, която се дължи на справедливи исторически и политически фактори, които затрудняват разбирането на Китай. Дори самата дума за „ Китай “ е непозната на китайската философска традиция защото тя за пръв е употребена от група португалски мореплаватели, които вършат своето първо пътешестване до този район, епохи след именитото пътешестване на Марко Поло. Следователно, преди да нареждаме Китай в актуалната интернационална система, на първо място е належащо да осмислим неговата стратегическа просвета.
Пет детайла на китайската стратегическа просвета
Понятието „ стратегическа просвета “ отбелязва западното схващане за системата от полезности, вярвания и политически категории на една страна. В този смисъл, това е и понятието, което в най-голяма цялост може да ни помогне да осмислим Китай, подобен какъвто той е, а не подобен, за какъвто той се показва в множеството теории. Стратегическата просвета на Китай почива върху няколко стълба, които няма по какъв начин да бъдат разбрани, без да бъдат направени паралели с античната и модерната история на Китай.
Първият главен дирек на китайската стратегическа просвета сплотява историческото завещание на Конфуцианството, Даоизма, философския етюд за „ Изкуството на войната “ на Сун Дзъ и нормативните категории на китайския мъдрец Менций. Този голям по своето наличие дял може да бъде свестен посредством понятието 中国, което в дословен превод значи „ Средна земя “ или още – „ Централен район “. Тя може да бъде допълнена от още три понятия - 天地, 宇宙 и世界. В дословен превод те се превеждат като „ небе – земя “, „ галактика “, „ свят “. Следва да обобщим, че тези категории нареждат Китай като „ център на вселената “, „ поднебесна цивилизация “, чиято визия за историята и мястото на китайците в нея радикално се разграничава от актуалните западни мостри, които се стараят да осмислят китайската цивилизация през призмата на Хегеловата или Платоновата диалектика. В този смисъл, политическото развиване на Китай е отдадено точно на неговата роля и място като източник на естетика и непоклатимост в системата на световната политика.
Вторият дирек на китайската стратегическа просвета включва социализма с китайски характерности – системата от хрумвания за ръководството на политическата, икономическата и културната система на актуален Китай. По-голямата част от западните теории преглеждат тази философия като статична категория в подтекста на Марксистките теории, само че това, което отличава китайският модел от последните е динамичното схващане за развиването на стопанската система, показано първо от Мао Дзъдун, а по-късно развито от неговия правоприемник Дън Сяопин. Не на последно място – доказателство за тази разлика е и възникването на съвременна междинна класа в Китай, феномен, който дълги години се считаше за извънредно достижение единствено на демократичните демокрации. В този дух е и китайското схващане за политиката, най-ясно изразен в трудовете на професор Даниел Бел, учител в Университета Цинхуа, който дефинира тази система от правила като „ меритокрация “.
Третият дирек сплотява военно-стратегическите доктрини на Китай, които китайските учени от Университета във Фудан дефинират като система, която се базира върху два съществени детайла: разбирането на алтернативата за сигурността в китайската военна мисъл и инструментите за ръководство на спорове. За разлика от западните школи, които виждат алтернативата на сигурността като положение на връзките сред двама „ държавни артисти ”, което съвсем постоянно приключва с война или спор, китайското схващане залага върху регулирането на тези връзки, тъй че те да не ескалират във боен конфликт. Пример в това отношение е обективния факт, че Китай е единствената нуклеарна мощ, която абсолютно е заявила спазването на така наречен “no-first-use policy ”, която касае използването на нуклеарно оръжие.
Четвъртият дирек сплотява китайското философско схващане за дълготрайно обмисляне на външно-политическите тактики. Характерна специфичност на демократичните демокрации е, че тактиките, които се приготвят от тях имат кратковременен темперамент и са отдадени на една цел. Китайската стратегическа мисъл залага на по-дългосрочен преглед и повече цели. В доста връзки, основите на китайската външна политика, каквато я познаваме през днешния ден, не са сложени след края на Студената война, а сега, в който стартира доближаването сред Съединени американски щати и Китай. Друг образец в това отношение са връзките сред Китай и останалите азиатски страни, които следват дълготрайни тактики за постигането на баланс и дълготраен мир в района на Пасифика.
И най-после, това е отрицанието на универсализма като философска категория, която постанова следването на избран политически модел. Този аспект още веднъж е двустранен защото той не е ориентиран единствено към външни модели, само че и към това Китай да изнася своя модел към други субекти в интернационалните връзки. Това е и повода, заради която учени дефинират този метод като „ китайски мултилатерализъм “, почиващ върху концепцията за споделени полезности, съдействие, учредено на взаимни ползи и отвод от експорт на китайския политически модел зад граница. В този дух е модерното китайско схващане за многополюсен свят на съдействие и разговор, което беше застъпено от китайска страна на няколко пъти при срещите на китайския президент Си Дзинпин и неговия американски сътрудник Джо Байдън.
„ Възходът “ на Китай – политически проекции
Темата за възхода на Китай е централна за преобладаващите западни школи в лицето на реализма и нео-либерализма. В подтекста на тези теории, „ възходът “ постоянно се въплъщава от британската дума “rise ” – в случай че следваме етимологичното значение на този термин, ще забележим, че той се показва в пре-позиционирането на Китай от районен към световен артист. Тази смяна в статута на Китай е операционализирана в западната литература като причина за смяна на салдото на силите в системата на интернационалните връзки. В този дух, модерните теории за интернационалната сигурност виждат тази смяна като система от конкурентни взаимоотношения, които в последна сметка могат да доведат до нова конкуренция във въоръжаването, изостряне на алтернативата на сигурността в световен проект и битка за преразпреление на световните пазари. Ако би трябвало да обобщим – възходът на Китай постоянно се преглежда като предизвикателство, а не като опция за постигането на мир и естетика в интернационалната система. Голяма част от обясненията в тази посока почиват върху остарялото римско схващане „ Ако искаш мир, готви се за война “. Тези концепции са ясно изразени в огромна част на научната литература, отдадена на възхода на Китай.
Същевременно, следва да създадем уточнението, че китайското схващане за напредъка и просперитета на китайската страна почива върху напълно други метафизичен и политически категории. Те са ясно систематизирани от китайския академик и професор по интернационалните връзки в Университета Цинхуа – Йан Суетонг и неговия сътрудник от Шандунския институт за интернационална сигурност Яцин Цин. Идеите на Суетон и Цин могат да бъдат преведени за западен език с разбиране, което основно в теориите за световната политика – rejuvenescence (в дословен превод – подмладяване) или връщане към времената отпреди „ векът на унижението “ и Опиумните войни. В този дух е и понятието 天下 – визията за света като световна общественост, в която всяка цивилизация е свободна да избира културните и политически мостри на своето развиване, своите съдружници, сътрудници и другари без да следва универсални модели на политическо държание. В този свят Китай заема позицията на един от икономическите центрове в системата на интернационалните връзки, който, в съгласуваност и разговор с останалите полюси, е поръчител за постигането на баланс в системата за сигурност, върху която се крепи както световната стопанска система, по този начин и външната политика на всяка една Велика мощ. В една такава система, китайците са призовани да обитават Китай като 八仙 (на старокитайски - 僊), „ сян “ – народ, който от време на време минава през епохи на напредък и падения, в търсене на величие за своята цивилизация и разцвет за своята страна.
В този дух са и множеството концепции за ролята и мястото на Китай в световната политика, изключително изразени в политическата философия на Президента Си Дзинпин за „ мирния напредък на Китай “ (中国和平崛起), която е съществена за разбирането на китайската външна политика през днешния ден. Голяма част от тези постулати могат да бъдат открити върху 14-те обещания и 13-те достижения, които китайският водач стартира като част от политическите си хрумвания.
От тях, централно място заемат следните: усилване и отбрана на националната сигурност на Китай, обезпечаване на стопански и културен разцвет и поредно отстояване на китайските национални ползи в подтекста на политиката по „ Единен Китай “. Казано в резюме, философските основи на китайската външна политика няма по какъв начин да бъдат разбрани отвън политическите им измерения, заложени в концепциите на китайското ръководство. Голяма част от западните школи се пробват да осмислят тези хрумвания като две самостоятелни категории, само че тъкмо в това се състои и разликата в двата научни метода. Ако в западните теории, самостоятелните категории се осмислят поотделно, тъй като това не допуска съществуването на идеални видове, китайският метод дава не „ самостоятелност “ в категории, а „ причинност “ сред тях. В този смисъл, китайската стратегическа просвета всъщност е отбранителна, а не ориентирана към постигането на надмощие.
В резюме, китайската визия за „ възхода “ на Китай в системата на интернационалните сигурност не е обвързвана с слагането на конкурентни взаимоотношения сред Запада и Китай. Тя не е ориентирана към експорт на китайския модел или образуването на модел, подобен с този на Студената война от предишния век. За Китай, „ възходът “ на страната е натурален исторически развой, който се обуславя от обективните промени в системата на интернационалните връзки. В доста връзки доказателство в тази посока е позицията на Китай във връзка с актуалните спорове и рецесии, образуването на многостранни формати като ШОС, които сплотяват освен обичайните китайски сътрудници в лицето на страните от Централна Азия, само че и страни като Индия, която е част от други западни формати като „ Четворката “, както и сътрудници на разговора - като Република Турция.
Китай и България – 75 години дипломатически връзки
Исторически факт е, че България е една от първите страни в света, признала Китай след края на Гражданската война. В този мисъл, българо – китайските връзки постоянно са били приемане за даденост и политиката на София към Пекин се е обуславяла както от богатите културни връзки сред двете страни, по този начин и от обстоятелството, че Китай заема максимален дял в износа на селскостопанска продукция от България. На прага на осмото десетилетия от тези връзки е редно да показа три съществени аспекта на българската външна политика, които следва да бъдат взети поради в подтекста на връзките с Китай.
Първият главен дирек касае дългогодишната и ясна поддръжка за следването на политиката по „ Единен Китай “. Обективните геополитически процеси, на които ставаме очевидци са явен индикатор за това, че политиката и на двете страни следва да е гъвкава и рационална. Китай постоянно е уважавал цивилизационния избор на България да стане част от европейското семейство – аспект от китайската външна политика, отбелязван категорично в изказванията на голям брой китайски дипломати в София. Ето за какво и политиката на София по Тайванския и Тибетския въпроси следва да бъде ясна и недвусмислена – в поддръжка на политиката по „ Единен Китай “, такава каквато тя е написана освен от всички европейски страни, само че и от Съединени американски щати.
Вторият главен дирек се отнася до положителните връзки на двете страни в културната сфера. Всъщност, тя може би е предпочитана защото множеството българи възприемат Китай точно посредством културните мостри на обичайна китайска просвета. Тези връзки могат да оказват помощ на повече българи да схванат Китай, неговата философия и изгодите от това двете страни да си сътрудничат. Не е инцидентно, че огромна част от българските студенти избират да учат китайски език освен в границите на факултетите, които оферират такова образование, само че и като опция да обогатят езиковите си знания. Доброто схващане на Китай е ключ към осмисляне и на неговата политика.
Третият главен дирек има отношение към самодейността „ Един пояс – Един път “, в която България заема стратегическо значение. Тук е мястото да кажем, че участието на България в Европейския съюз и НАТО по никакъв метод не е спънка пред развиването на стратегическото партньорство с Китай, а в противен случай – опция за това страната да бъде мост в връзките сред Запада и Китай. Такава тактика са възприели доста европейски страни, които виждат в китайската стопанска система опция за взаимноизгодно съдействие. Почти всички от тях през днешния ден са членове, както на Шенгенското пространство, по този начин и на Еврозоната. В този смисъл, съдействието на България с Китай е опция нашата страна да води една още по-прагматична външна политика в турбулентния свят, в който живеем.
Източник: Bulgarian.cri.cn
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед11795 " ЛЕВИЦАТА! " внесе документите си в ЦИК за присъединяване в изборитеАлтернативен Поглед22148Д-р Мариян Карагьозов: Вижда ли се краят на ерата Ердоган след локалните избори в Турция?Алтернативен Поглед17557Д-р Мариян Карагьозов: Ще има ли серпантина на ескалацията на израелско-иранския спор?Алтернативен Поглед60278В съдружен формат „ ЛЕВИЦАТА! “: Седем нови обединения подписаха Споразумение за общо явяване на идните избориАлтернативен Поглед38844 Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ