Авгиевите обори с македонските проблеми
Доц. доктор Игнат Ст. МИНКОВ
Дойде време най-сетне "авгиевите обори " с македонските проблеми на България, натрупвани близо два века с фалшификациите върху голямото българско историческо завещание в западните български земи, да бъдат разчистени. Да се открие хубавичко основа на историческата истина и върху нея да стартира да се построява същинската история и държавност на приетата на първо време от България независима македонска страна.
Приемането на Македония в НАТО стана повод на събитията. То наложи появяването на Договора за другарство, добросъседство и съдействие сред Р България и Р Македония, подписан на 1 август 2017 година и към този момент влезнал в действие. Чл. 8/2 в него планува основаване на "Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия на паритетен принцип по исторически и просветителни въпроси, с цел да способства за обективно, основаващо се на достоверни и учредени на доказателства исторически извори за научно пояснение на историческите събития и персони, ориентирани към подсилване на добросъседските връзки в духа на европейските полезности ". Българската част от тази комисия от авторитетни учени, общественици и дипломати под управлението на нейния ръководител доцент доктор Ангел Димитров - историк и посланик, към този момент организира първото си съвещание. Договорът планува комисията да показва годишни отчети за активността си пред държавните управления на двете страни. Организатор на осъществяването на контракта е основаната съгласно член 12 Смесена междуправителствена комисия със съпредседатели министрите на външните работи на България и Македония, която би трябвало да се привиква минимум един път годишно.
Българският народ с голяма вяра чака осъществяването на този контракт. Защото неговата поява е от дълго време назряла. Тя надвишава конюнктурната теза за добросъседство, належащо изискване страните от Западните Балкани да влязат в НАТО. Както постоянно се случва в историята, някакво съответно, второстепенно събитие като влизането на Македония в НАТО (организация, изживяла своята роля, макар историческата си изтощеност през днешния ден поддържана на изкуствено дишане като нападателна мощ против Русия) може да отприщи решаването на доста по-важни, от дълго време назрели и нетърпящи отсрочване проблеми. Всъщност влизането на Македония в Европейски Съюз е действителната причина за превъзмогване на несъгласията сред София и Скопие. Но защото то към момента не е на дневен ред, приемането в НАТО изигра ролята на катализатор за оживление на застоя.
Правителството на Бойко Борисов може да влезе в историята с подписването на контракта. Но се притеснявам, че както персонално той и министърът на външните работи Екатерина Захариева, по този начин ръководещата партия ГЕРБ и немалка група дейни либерали и мултикултуралисти, от години финансирани извън, в устрема си да изпълнят най-старателно поръките на своите ментори, не си дават сметка, че основното значение и роля на контракта са в:
* отстояване на ограбеното национално културно-историческо завещание на българския народ и разрешаване на историческите несъгласия сред България и Македония;
* основаване на здрави, правилни и справедливи исторически предпоставки за създаване на македонската етнокултурна общественост и държава;
* създаване на днешните и бъдещите взаимоотношения сред България и Македония върху темелите на правилно избраното историческо завещание, на актуалното държавно и интернационално право, изискване за влизане на Македония в Европейски Съюз.
Тези предпоставки са толкоз фундаментални, че не могат да бъдат изместени от конюнктурни, злободневни "актуални " потребности.
* * *
За България и българите изчистването на подправените наслагвания върху историческото ни завещание в Македония има най-съществени учредения. Многовековната ни история от основаването на българската националност през VII-IX век насам, когато се образува дефинитивно и нейното етнокултурно землище, включва неотменно и протичащото се в югозападните български земи. Неслучайно българите от тези лимити водят десетилетия най-тежките и изнурителни войни против Византия на Василий II за опазване независимостта на своята страна.
От изключително значение е присъединяване на българското население тук във възрожденските обновителни процеси и образуването на единния образ на българската национална общественост, доказано и с интернационално приети документи. След разкъсването на българската етническа територия с Берлинския контракт от 1878 година нашите предшественици и младата ни страна вложиха всичките си витални сили, цялата си национална сила и мощност за народностното ни обединяване. Тези старания и удивителна безрезервност са мощен източник на горделивост и очакване, причина за самочувствие и убеденост във опциите ни и отсега нататък! И неслучайно основните ни старания бяха ориентирани към македонските земи, където народностната ни орис претърпя най-драматични събития, където са се подвизавали българи, написали най-светли страници от нашата история - Климент и Наум, Самуил и потомците му, Константин Тих, Паисий, братя Миладинови, Жинзифов, Пърличев и Шапкарев, дейците на Илинден.
Подвизите на нашите бойци през Балканската и Първата международна война, всеотдайната им жертвоготовност и храброст в сраженията не бяха, с цел да завладеем непознати земи, а с цел да обединим страната си! И неслучайно след краха от войните народът ни изпадна в шок, обезверен от на вятъра отдадените старания и многохилядните жертви. Покрусата, националната злополука от провалянето (въпреки успехите в боевете), потискащи ни и през днешния ден, могат да бъдат надживени единствено като се отбрани истината, че жертвите са били неотменни и затова оправдани. И този извод би трябвало да стане и европейско притежание, тъй като никой няма право да осъжда народа ни, че е желал да сплоти националните си сили. Трябва да е пределно ясно, че през днешния ден България не може да се подреди почтено сред европейските нации в новата единна общественост на Европейски Съюз, в случай че не отстои истината за своето историческо завещание. То би трябвало да заеме полагащото му се справедливо място в общата история на Европа.
Този проблем има най-пряко отношение и към вътрешнонационалното ни положение. Една от аргументите за дълбокия ни народен срив през днешния ден, за намаляване на сплотяващите ни сили, за безпощадното вътрешнополитическо опълчване е принизяването на националното, в т. ч. и неглижиране на историческото ни завещание, примирението то да бъде ограбено, неумението и неналичието на увереност да защитим позициите си, единодушието да се откажем от тях поради наложено ни от господстващи сили конюнктурно държание.
Дошъл е решителен час! В него или ще отстоим достолепието си на горделив европейски народ с многовековна история, или покорно ще продължим да се сриваме и изчезваме в невъзможността си да се утвърдим като незаслужаваща бъдеще разкапваща се общественост.
Такъв е за България залогът!
* * *
Истината за историческото завещание на македонските земи е не по-малко значима за популацията на Македония (и Беломорска Тракия). Крайно време е считащите се тук за македонци да намерят същинските учредения на своята еднаквост. Защото корените й не слизат до историческите пластове, оставени от Филип и Александър Македонски. Идентичността им не може да се построи и като се лишава историята, културното завещание на българската нация и страна, идентичността и наследството на локалното българско население. Македонците с съображение желаят да са народът, даващ образа на Македония, тяхната просвета, цивилизационни достижения, нравствени правила и правни правила да дефинират европейските черти на тяхната страна. Да сплотяват към това голямо културно-цивилизационно европейско притежание и локалното албанско население. В диалог с Арбен Джафери (до гибелта си през 2012 година най-уважаваният албански водач и най-мъдър политик, който съм срещал в Македония) той изрече пред мен разочарованието си от македонците по този начин: "Как да построяват и управляват страна, та те даже не знаят кои са и какви са! " Много от албанците се присмиват и даже гаврят с "историческите напъни " на македонците, на изригващия от тези напъни фанатизъм, отвод и некадърност да чуят каквито и да било отрезвяващи доводи.
Македонизмът, насаждан безкомпромисно, цинично и безпощадно от 1944 година насам като наложена от Сърбия държавна идеология на югославската македонска страна, по този начин е обсебил освен голяма част от популацията, само че и македонските политици, че изпитваш шок, като гледаш и слушаш по какъв начин те в "Собранието " (македонския парламент) се надпреварват да се потвърждават кой е "по-батьо " македонец. Акад. Г. Старделов от Македонската академия на науките и изкуствата ме предизвести, че те даже имат създател, който написа, че македонският духовник от Хилендар Паисий е оказал помощ и на други нации (в случая на българите) да осъзнаят своята народностна свяст, като им написал "История славяноболгарска "?!! Когато след повече от час разгорещени разисквания за македонските "научни " позиции с сътрудник хуманитарист, в този момент шеф на един от научните институти в Скопие, оборих с обстоятелства неверните му тези, той, осъзнал безоснователността на позициите си, ужасяващ възкликна: "Та ние към този момент 60 години ги пишем тие работи, по какъв начин по този начин в този момент внезапно да се откажем от това?! "
На другия полюс са българите в Македония, обрекли се до дъно на своята честност към жанр и татковина, понасяли - поради това, че са българи - уволнения, побоища, пренебрежение, отменяне, уединяване, затвори, преглъщали болката, че свободна България ги е изоставила. За тях Македония е тяхната татковина, а те - най-предани нейни чада и синове.
Те с все по-дълбок шок гледат възходящата "македонска вакханалия ". За тях Македония се е трансформирала в "шизофренна страна " с комплицирано, откъснало се от действителния свят и незнаещо какво е, какво желае и към какво се стреми славянско население. Днес те също чакат най-сетне да бъде отстояна истината за историята на Македония, за техните предшественици, за патриотичните им каузи и битките за свободата и добруването на популацията тук.
България е в голям дълг към българите в Македония. Постоянно се занимаваме със Западните околности (не че няма защо), само че нищо на практика не сме създали до момента за отбрана на българите в Македония (както прочее и в Гърция), които са понесли доста повече премеждия и са дали най-вече жертви. А първото, което би трябвало да се направи, е откриване на истината за отношението към тях на сръбската, а сетне и на югославската македонска страна, за избитите, измъчвани, преследвани и изгонени локални учители, културни дейци и общественици, за разселените и прокудените, за ликвидираните български учебни заведения, читалища, библиотеки, за изгорените български книги.
В този развой на откриване на пластовете на предишното е значимо да не се премълчава и истината за вътрешните несъгласия в битките на българите и на българската страна за освобождението на Македония, за времето, когато част от македонските земи бяха управлявани от българската страна (1941-1944 г.), за принудително налаганата "македонска " еднаквост на българското население в Пиринско и т. н.
Следва
Дойде време най-сетне "авгиевите обори " с македонските проблеми на България, натрупвани близо два века с фалшификациите върху голямото българско историческо завещание в западните български земи, да бъдат разчистени. Да се открие хубавичко основа на историческата истина и върху нея да стартира да се построява същинската история и държавност на приетата на първо време от България независима македонска страна.
Приемането на Македония в НАТО стана повод на събитията. То наложи появяването на Договора за другарство, добросъседство и съдействие сред Р България и Р Македония, подписан на 1 август 2017 година и към този момент влезнал в действие. Чл. 8/2 в него планува основаване на "Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия на паритетен принцип по исторически и просветителни въпроси, с цел да способства за обективно, основаващо се на достоверни и учредени на доказателства исторически извори за научно пояснение на историческите събития и персони, ориентирани към подсилване на добросъседските връзки в духа на европейските полезности ". Българската част от тази комисия от авторитетни учени, общественици и дипломати под управлението на нейния ръководител доцент доктор Ангел Димитров - историк и посланик, към този момент организира първото си съвещание. Договорът планува комисията да показва годишни отчети за активността си пред държавните управления на двете страни. Организатор на осъществяването на контракта е основаната съгласно член 12 Смесена междуправителствена комисия със съпредседатели министрите на външните работи на България и Македония, която би трябвало да се привиква минимум един път годишно.
Българският народ с голяма вяра чака осъществяването на този контракт. Защото неговата поява е от дълго време назряла. Тя надвишава конюнктурната теза за добросъседство, належащо изискване страните от Западните Балкани да влязат в НАТО. Както постоянно се случва в историята, някакво съответно, второстепенно събитие като влизането на Македония в НАТО (организация, изживяла своята роля, макар историческата си изтощеност през днешния ден поддържана на изкуствено дишане като нападателна мощ против Русия) може да отприщи решаването на доста по-важни, от дълго време назрели и нетърпящи отсрочване проблеми. Всъщност влизането на Македония в Европейски Съюз е действителната причина за превъзмогване на несъгласията сред София и Скопие. Но защото то към момента не е на дневен ред, приемането в НАТО изигра ролята на катализатор за оживление на застоя.
Правителството на Бойко Борисов може да влезе в историята с подписването на контракта. Но се притеснявам, че както персонално той и министърът на външните работи Екатерина Захариева, по този начин ръководещата партия ГЕРБ и немалка група дейни либерали и мултикултуралисти, от години финансирани извън, в устрема си да изпълнят най-старателно поръките на своите ментори, не си дават сметка, че основното значение и роля на контракта са в:
* отстояване на ограбеното национално културно-историческо завещание на българския народ и разрешаване на историческите несъгласия сред България и Македония;
* основаване на здрави, правилни и справедливи исторически предпоставки за създаване на македонската етнокултурна общественост и държава;
* създаване на днешните и бъдещите взаимоотношения сред България и Македония върху темелите на правилно избраното историческо завещание, на актуалното държавно и интернационално право, изискване за влизане на Македония в Европейски Съюз.
Тези предпоставки са толкоз фундаментални, че не могат да бъдат изместени от конюнктурни, злободневни "актуални " потребности.
* * *
За България и българите изчистването на подправените наслагвания върху историческото ни завещание в Македония има най-съществени учредения. Многовековната ни история от основаването на българската националност през VII-IX век насам, когато се образува дефинитивно и нейното етнокултурно землище, включва неотменно и протичащото се в югозападните български земи. Неслучайно българите от тези лимити водят десетилетия най-тежките и изнурителни войни против Византия на Василий II за опазване независимостта на своята страна.
От изключително значение е присъединяване на българското население тук във възрожденските обновителни процеси и образуването на единния образ на българската национална общественост, доказано и с интернационално приети документи. След разкъсването на българската етническа територия с Берлинския контракт от 1878 година нашите предшественици и младата ни страна вложиха всичките си витални сили, цялата си национална сила и мощност за народностното ни обединяване. Тези старания и удивителна безрезервност са мощен източник на горделивост и очакване, причина за самочувствие и убеденост във опциите ни и отсега нататък! И неслучайно основните ни старания бяха ориентирани към македонските земи, където народностната ни орис претърпя най-драматични събития, където са се подвизавали българи, написали най-светли страници от нашата история - Климент и Наум, Самуил и потомците му, Константин Тих, Паисий, братя Миладинови, Жинзифов, Пърличев и Шапкарев, дейците на Илинден.
Подвизите на нашите бойци през Балканската и Първата международна война, всеотдайната им жертвоготовност и храброст в сраженията не бяха, с цел да завладеем непознати земи, а с цел да обединим страната си! И неслучайно след краха от войните народът ни изпадна в шок, обезверен от на вятъра отдадените старания и многохилядните жертви. Покрусата, националната злополука от провалянето (въпреки успехите в боевете), потискащи ни и през днешния ден, могат да бъдат надживени единствено като се отбрани истината, че жертвите са били неотменни и затова оправдани. И този извод би трябвало да стане и европейско притежание, тъй като никой няма право да осъжда народа ни, че е желал да сплоти националните си сили. Трябва да е пределно ясно, че през днешния ден България не може да се подреди почтено сред европейските нации в новата единна общественост на Европейски Съюз, в случай че не отстои истината за своето историческо завещание. То би трябвало да заеме полагащото му се справедливо място в общата история на Европа.
Този проблем има най-пряко отношение и към вътрешнонационалното ни положение. Една от аргументите за дълбокия ни народен срив през днешния ден, за намаляване на сплотяващите ни сили, за безпощадното вътрешнополитическо опълчване е принизяването на националното, в т. ч. и неглижиране на историческото ни завещание, примирението то да бъде ограбено, неумението и неналичието на увереност да защитим позициите си, единодушието да се откажем от тях поради наложено ни от господстващи сили конюнктурно държание.
Дошъл е решителен час! В него или ще отстоим достолепието си на горделив европейски народ с многовековна история, или покорно ще продължим да се сриваме и изчезваме в невъзможността си да се утвърдим като незаслужаваща бъдеще разкапваща се общественост.
Такъв е за България залогът!
* * *
Истината за историческото завещание на македонските земи е не по-малко значима за популацията на Македония (и Беломорска Тракия). Крайно време е считащите се тук за македонци да намерят същинските учредения на своята еднаквост. Защото корените й не слизат до историческите пластове, оставени от Филип и Александър Македонски. Идентичността им не може да се построи и като се лишава историята, културното завещание на българската нация и страна, идентичността и наследството на локалното българско население. Македонците с съображение желаят да са народът, даващ образа на Македония, тяхната просвета, цивилизационни достижения, нравствени правила и правни правила да дефинират европейските черти на тяхната страна. Да сплотяват към това голямо културно-цивилизационно европейско притежание и локалното албанско население. В диалог с Арбен Джафери (до гибелта си през 2012 година най-уважаваният албански водач и най-мъдър политик, който съм срещал в Македония) той изрече пред мен разочарованието си от македонците по този начин: "Как да построяват и управляват страна, та те даже не знаят кои са и какви са! " Много от албанците се присмиват и даже гаврят с "историческите напъни " на македонците, на изригващия от тези напъни фанатизъм, отвод и некадърност да чуят каквито и да било отрезвяващи доводи.
Македонизмът, насаждан безкомпромисно, цинично и безпощадно от 1944 година насам като наложена от Сърбия държавна идеология на югославската македонска страна, по този начин е обсебил освен голяма част от популацията, само че и македонските политици, че изпитваш шок, като гледаш и слушаш по какъв начин те в "Собранието " (македонския парламент) се надпреварват да се потвърждават кой е "по-батьо " македонец. Акад. Г. Старделов от Македонската академия на науките и изкуствата ме предизвести, че те даже имат създател, който написа, че македонският духовник от Хилендар Паисий е оказал помощ и на други нации (в случая на българите) да осъзнаят своята народностна свяст, като им написал "История славяноболгарска "?!! Когато след повече от час разгорещени разисквания за македонските "научни " позиции с сътрудник хуманитарист, в този момент шеф на един от научните институти в Скопие, оборих с обстоятелства неверните му тези, той, осъзнал безоснователността на позициите си, ужасяващ възкликна: "Та ние към този момент 60 години ги пишем тие работи, по какъв начин по този начин в този момент внезапно да се откажем от това?! "
На другия полюс са българите в Македония, обрекли се до дъно на своята честност към жанр и татковина, понасяли - поради това, че са българи - уволнения, побоища, пренебрежение, отменяне, уединяване, затвори, преглъщали болката, че свободна България ги е изоставила. За тях Македония е тяхната татковина, а те - най-предани нейни чада и синове.
Те с все по-дълбок шок гледат възходящата "македонска вакханалия ". За тях Македония се е трансформирала в "шизофренна страна " с комплицирано, откъснало се от действителния свят и незнаещо какво е, какво желае и към какво се стреми славянско население. Днес те също чакат най-сетне да бъде отстояна истината за историята на Македония, за техните предшественици, за патриотичните им каузи и битките за свободата и добруването на популацията тук.
България е в голям дълг към българите в Македония. Постоянно се занимаваме със Западните околности (не че няма защо), само че нищо на практика не сме създали до момента за отбрана на българите в Македония (както прочее и в Гърция), които са понесли доста повече премеждия и са дали най-вече жертви. А първото, което би трябвало да се направи, е откриване на истината за отношението към тях на сръбската, а сетне и на югославската македонска страна, за избитите, измъчвани, преследвани и изгонени локални учители, културни дейци и общественици, за разселените и прокудените, за ликвидираните български учебни заведения, читалища, библиотеки, за изгорените български книги.
В този развой на откриване на пластовете на предишното е значимо да не се премълчава и истината за вътрешните несъгласия в битките на българите и на българската страна за освобождението на Македония, за времето, когато част от македонските земи бяха управлявани от българската страна (1941-1944 г.), за принудително налаганата "македонска " еднаквост на българското население в Пиринско и т. н.
Следва
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ