Администрацията е „войската“ на властта
Доц. доктор Григор Сарийски е финансов и стопански специалист в Института за стопански проучвания при Българска академия на науките.
Доц. Сарийски, тръгваме в посоката на икономическите балони. Негативната оценка на съвсем всички специалисти за Бюджет' 2021 е единомислеща. Все отново, каква е Вашата характерност?
Куп безредни ограничения, с които сякаш ще се бори корона рецесията, а действително съставляват стремително предизборно харчене. Увеличението на заплатите на държавните чиновници, на минималните пенсии, новите добавки и останалите тласъци ме връщат към посланието на император Луций Септимий Север, който споделя на синовете си: плащайте добре на армията, останалото ще се оправи единствено. Единствената разлика е, че у нас армията се състои от държавни служители и представители на третата възраст.
Тоталитарното общество се крепеше точно на този принцип – храни войската, с цел да пази властта.
Сравнението сред тоталитарното и настоящето общество е като сред две разнообразни животни с идентичен цвят на кожата. Тогава хранехме войската, само че имахме подсигурена защита. Сега служителите и пенсионерите не могат да опазят границата, само че могат да качват и смъкват държавни управления. Тези пари за армията ще имат резултат само върху крайното ползване, което се видя през третото тримесечие – 9.3% растеж. Проблемът е, че въпросните разходи не хранят българската стопанска система, а непознатите производители. България не създава нито един приключен артикул и по тази причина крайното ползване у нас е мощно подвластно от вноса на битови уреди, електроника, коли и така нататък
Щом бюджетът е избирателен, тази „ войска “ ще се прилъже да гласоподава за раздаващите и да възпроизведе настоящето ръководство, единствено в случай че стартира да благоденства. Ще се случи ли това благополучие?
Няма да благоденстват, само че ще може да им се натяква, че е по този начин. Да вземем за образец коефициента за заменяне на прихода. След последното нарастване, българският пенсионер ще може да компенсира с пенсията си едвам 1/3 от заплатата, която е получавал по време на работа. Докато пенсионерите в Австрия, Италия и Гърция получават близо 70% от заплатите си. Разходите за пенсии у нас са обидно дребни. Заедно с нарастването, те едвам доближават 10% от Брутният вътрешен продукт, до момента в който в Гърция и Италия това съответствие е 16-17 на 100. Паралелът демонстрира какъв брой незаслужено е разпределението на това, което се създава в България.
Какво обаче се създава в България, откакто администрацията, пенсионерите и целият силов бранш се устоят главно от налозите на бизнеса?
Парите идват от налози, само че огромният проблем е базата, върху която се заплащат тези налози. Бизнес с дребни приходи и ниска добавена стойност не носи особена изгода нито за себе си, нито за хазната. Но, в случай че погледнем структурата на заетостта, ще се убедим, че у нас се подтиква точно подобен бизнес – хотели, заведения за хранене, таксита, превоз, хранилища... Все действия, които не носят огромни облаги и не оферират високи заплати. През 2008 година, преди да стартира огромната рецесия, заетите в тези сектори бяха към 38%, малко по-късно набъбнаха на 42% и от този момент до момента са все толкоз. Изводът е явен: България не насърчава производства с висока добавена стойност, а подтикваните не носят огромни облаги и положителни заплати. Не може да усилваш броя на водачите и чистачките и да очакваш, че обществото ще забогатява.
Тогава от кое място ще дойдат парите за благоденствието на администрацията и пенсионерите – от европейски пари и нови заеми ли?
И от двете. Затова и министър председателят - след всяка совалка в Брюксел - все приказва какъв брой пари сме договорили и по какъв начин по-бързо да ги усвоим. Българската стопанска система се крепи главно на тях. За да се храни, политическият и икономическият хайлайф разчита най-вече на заеми и на еврофондове. Проблемът идва от написаното със дребен шрифт - от изискванията за приемане на тези пари. В последната многогодишна финансова рамка, да вземем за пример, благовидната дефиниция „ Върховенството на закона “ на процедура изисква узаконяване на външния напън, който може да се употребява по всевъзможен мотив - за приемане на бежанци, за одобрение на актове като Истанбулската спогодба и прочие Страните от Централна Европа обаче събраха силата и куража да кажат „ не “ на сходни претенции, тъй като явно държат на суверенитета си повече, в сравнение с дотациите.
При нас не е тъкмо по този начин – в България върховенството на закона е нарушено от тежка корупция по високите етажи на властта, която е добре известна на Брюксел.
Точно по този начин е, само че това е напълно различен диалог.
Това е диалогът, който прогонва огромните задгранични вложители.
За да се привлекат вложения в план с висока добавена стойност е нужна добра капиталова среда, която надалеч не се изчерпва с ниските налози. Нужни са непоклатимост, предвидимост, ниска корупция, отбрана на правото на благосъстоятелност. Проблем е и неналичието на електронна администрация, тъй като тя може да спре гешефтите. Резултатите са налице – мегакомпании като "Амазон " и "Майкрософт " се ориентираха към Гърция, а не към България. Тази непривлекателност в очите на стратегическите вложители е една от главните аргументи да изоставаме по всички индикатори за кохезия и конвергенция.
Значи и Вие смятате, че евросредствата и новите държавни задължения ще отидат напълно за заплати и пенсии, а не за промени и вложения?
Разбира се. Първата причина е, че някой би трябвало да бъде избран отново. А втората - че резултатите от обезпечаването на добра среда за бизнес, вложения и демографска политика биха облагодетелствали хората, само че след време, а не при настоящето ръководство. Затова множеството държавни управления през последните 30 година бягат от тези политики като демон от тамян. Погледнете демографската политика. В бюджета тя е най-оскъдно написаната от всички, а стопанската система зависи главно от възрастовата конструкция на популацията. Ако няма младежи, кой ще учи, работи и използва?
Какви цели са заложени в Бюджет' 2021 във връзка с демографската политика?
Изготвяне на три отчета и това е всичко. Ако погледнете количествените индикатори, да вземем за пример - броят на еднократните помощи за раждане на дете през интервала 2021-2023 година, ще се убедите, че политика няма. Заложен е един непрекъснат брой - по 64 000 раждания годишно, без никаква смяна. Това приказва задоволително за желанията на държавното управление, за неналичието на предвидливост.
Чисто политически видяно, в случай че сегашните ръководещи в действителност се готвят за нов мандат, не минират ли пространството пред себе си с тези планувани рецесии? Или са наясно, че "разминирането " няма да е тяхна грижа?
Ако попитате един върл алкохолик кое е най-хубавото средство срещу махмурлук, той ще ви предложи да продължавате да пиете. Правителството прави същото - дейностите, които подхваща, не са ориентирани към отрезвяване и стабилизиране на стопанската система, а към отсрочване на неизбежния край.
Какво значи неминуем край?
Нещо като гръцкия сюжет. Има един лимит на дълга, оттатък който връщане обратно няма: задълженията порастват безотговорно, кредиторите отхвърлят да ви рефинансират и единственият вид за връщане на заемите е... да извършите като гърците - продавате острови, летища, пристанища, каквото можете. С две думи - разпродавате страната.
Една политическа смяна в положение ли ще бъде да преодолее това проваляне?
Колкото повече се отсрочва тази смяна, толкоз по-болезнена ще е тя. Администрацията ще свикне да взима високи заплати, а ние ще свикнем да финансираме увеличените заплати и обществени заплащания за сметка на дълга, изключително на фона на ниските разноски по обслужването му. Но сега, когато ситуацията се възстановява и лихвените проценти стартират да нарастват, този дълг ще стартира да пораства автоматизирано – поради рефинансирането на падежиращите нисколихвени излъчвания с нови, само че теглени на напълно разнообразни пазарни равнища. Така най-малко протекоха сюжетите в Италия и Гърция...
Именно за тези балони приказваме.
За страдание това се отнася за целия свят. В отчета на Института за интернационалните финанси (IIF) се споделя, че от началото на годината международният дълг се е нараснал с 15 трилиона $ и в края на септември е достигнал 365% от международния брутен артикул. За да се избегне сривът на дълговите пазари, огромна част от него бе монетизиран. В Съединени американски щати, да вземем за пример, Федералният запас изкупи 57-58% от чистия приръст на издадените облигации от началото на годината. Това е пирамида, която при нормализиране на лихвените проценти няма по какъв начин да не се срути. Много добре помним този сюжет от средата на 90-те години у нас.
Валутният ръб обаче към момента не разрешава такива процеси.
От началото на годината паричната маса в България нарастна с 6 милиарда лв.. Направете параленост сред повишаването на номиналния Брутният вътрешен продукт и прирастът на паричната маса и ще се убедите, че парите в послание се усилват доста по-бързо, в сравнение с стоките и услугите в стопанската система. От 102.5 милиарда лева при започване на 2020 година, единствено до края на септември необятните пари набъбнаха до108.4 милиарда. А прогнозите са, че до края на годината паричната маса ще се усили с над 8 на 100.
При подобен изпреварващ растеж не може да се поддържа ниска инфлация. Рано или късно цените ще тръгнат нагоре и ще изядат приходите и спестяванията на популацията. Единствената причина, заради която към момента няма нарастване на цените, е пандемията: хората просто започнаха да не купуват. Нормализира ли се крайното ползване, нарастването на цените е неизбежно.
Миналото тримесечие беше регистриран нулев растеж на крайното ползване, което си е чиста магия. Особено спрямо двуцифрените спадове на оборотите в търговията на дребно и индустриалното произвеждане за същия интервал. Можем единствено да гадаем по какъв начин сме съумели да произведем и да продадем по-малко артикули и услуги, само че да "изконсумираме " тъкмо толкоз, колкото през хубавичко и богата 2019 година.
Разговора води: Емил Янев
Доц. Сарийски, тръгваме в посоката на икономическите балони. Негативната оценка на съвсем всички специалисти за Бюджет' 2021 е единомислеща. Все отново, каква е Вашата характерност?
Куп безредни ограничения, с които сякаш ще се бори корона рецесията, а действително съставляват стремително предизборно харчене. Увеличението на заплатите на държавните чиновници, на минималните пенсии, новите добавки и останалите тласъци ме връщат към посланието на император Луций Септимий Север, който споделя на синовете си: плащайте добре на армията, останалото ще се оправи единствено. Единствената разлика е, че у нас армията се състои от държавни служители и представители на третата възраст.
Тоталитарното общество се крепеше точно на този принцип – храни войската, с цел да пази властта.
Сравнението сред тоталитарното и настоящето общество е като сред две разнообразни животни с идентичен цвят на кожата. Тогава хранехме войската, само че имахме подсигурена защита. Сега служителите и пенсионерите не могат да опазят границата, само че могат да качват и смъкват държавни управления. Тези пари за армията ще имат резултат само върху крайното ползване, което се видя през третото тримесечие – 9.3% растеж. Проблемът е, че въпросните разходи не хранят българската стопанска система, а непознатите производители. България не създава нито един приключен артикул и по тази причина крайното ползване у нас е мощно подвластно от вноса на битови уреди, електроника, коли и така нататък
Щом бюджетът е избирателен, тази „ войска “ ще се прилъже да гласоподава за раздаващите и да възпроизведе настоящето ръководство, единствено в случай че стартира да благоденства. Ще се случи ли това благополучие?
Няма да благоденстват, само че ще може да им се натяква, че е по този начин. Да вземем за образец коефициента за заменяне на прихода. След последното нарастване, българският пенсионер ще може да компенсира с пенсията си едвам 1/3 от заплатата, която е получавал по време на работа. Докато пенсионерите в Австрия, Италия и Гърция получават близо 70% от заплатите си. Разходите за пенсии у нас са обидно дребни. Заедно с нарастването, те едвам доближават 10% от Брутният вътрешен продукт, до момента в който в Гърция и Италия това съответствие е 16-17 на 100. Паралелът демонстрира какъв брой незаслужено е разпределението на това, което се създава в България.
Какво обаче се създава в България, откакто администрацията, пенсионерите и целият силов бранш се устоят главно от налозите на бизнеса?
Парите идват от налози, само че огромният проблем е базата, върху която се заплащат тези налози. Бизнес с дребни приходи и ниска добавена стойност не носи особена изгода нито за себе си, нито за хазната. Но, в случай че погледнем структурата на заетостта, ще се убедим, че у нас се подтиква точно подобен бизнес – хотели, заведения за хранене, таксита, превоз, хранилища... Все действия, които не носят огромни облаги и не оферират високи заплати. През 2008 година, преди да стартира огромната рецесия, заетите в тези сектори бяха към 38%, малко по-късно набъбнаха на 42% и от този момент до момента са все толкоз. Изводът е явен: България не насърчава производства с висока добавена стойност, а подтикваните не носят огромни облаги и положителни заплати. Не може да усилваш броя на водачите и чистачките и да очакваш, че обществото ще забогатява.
Тогава от кое място ще дойдат парите за благоденствието на администрацията и пенсионерите – от европейски пари и нови заеми ли?
И от двете. Затова и министър председателят - след всяка совалка в Брюксел - все приказва какъв брой пари сме договорили и по какъв начин по-бързо да ги усвоим. Българската стопанска система се крепи главно на тях. За да се храни, политическият и икономическият хайлайф разчита най-вече на заеми и на еврофондове. Проблемът идва от написаното със дребен шрифт - от изискванията за приемане на тези пари. В последната многогодишна финансова рамка, да вземем за пример, благовидната дефиниция „ Върховенството на закона “ на процедура изисква узаконяване на външния напън, който може да се употребява по всевъзможен мотив - за приемане на бежанци, за одобрение на актове като Истанбулската спогодба и прочие Страните от Централна Европа обаче събраха силата и куража да кажат „ не “ на сходни претенции, тъй като явно държат на суверенитета си повече, в сравнение с дотациите.
При нас не е тъкмо по този начин – в България върховенството на закона е нарушено от тежка корупция по високите етажи на властта, която е добре известна на Брюксел.
Точно по този начин е, само че това е напълно различен диалог.
Това е диалогът, който прогонва огромните задгранични вложители.
За да се привлекат вложения в план с висока добавена стойност е нужна добра капиталова среда, която надалеч не се изчерпва с ниските налози. Нужни са непоклатимост, предвидимост, ниска корупция, отбрана на правото на благосъстоятелност. Проблем е и неналичието на електронна администрация, тъй като тя може да спре гешефтите. Резултатите са налице – мегакомпании като "Амазон " и "Майкрософт " се ориентираха към Гърция, а не към България. Тази непривлекателност в очите на стратегическите вложители е една от главните аргументи да изоставаме по всички индикатори за кохезия и конвергенция.
Значи и Вие смятате, че евросредствата и новите държавни задължения ще отидат напълно за заплати и пенсии, а не за промени и вложения?
Разбира се. Първата причина е, че някой би трябвало да бъде избран отново. А втората - че резултатите от обезпечаването на добра среда за бизнес, вложения и демографска политика биха облагодетелствали хората, само че след време, а не при настоящето ръководство. Затова множеството държавни управления през последните 30 година бягат от тези политики като демон от тамян. Погледнете демографската политика. В бюджета тя е най-оскъдно написаната от всички, а стопанската система зависи главно от възрастовата конструкция на популацията. Ако няма младежи, кой ще учи, работи и използва?
Какви цели са заложени в Бюджет' 2021 във връзка с демографската политика?
Изготвяне на три отчета и това е всичко. Ако погледнете количествените индикатори, да вземем за пример - броят на еднократните помощи за раждане на дете през интервала 2021-2023 година, ще се убедите, че политика няма. Заложен е един непрекъснат брой - по 64 000 раждания годишно, без никаква смяна. Това приказва задоволително за желанията на държавното управление, за неналичието на предвидливост.
Чисто политически видяно, в случай че сегашните ръководещи в действителност се готвят за нов мандат, не минират ли пространството пред себе си с тези планувани рецесии? Или са наясно, че "разминирането " няма да е тяхна грижа?
Ако попитате един върл алкохолик кое е най-хубавото средство срещу махмурлук, той ще ви предложи да продължавате да пиете. Правителството прави същото - дейностите, които подхваща, не са ориентирани към отрезвяване и стабилизиране на стопанската система, а към отсрочване на неизбежния край.
Какво значи неминуем край?
Нещо като гръцкия сюжет. Има един лимит на дълга, оттатък който връщане обратно няма: задълженията порастват безотговорно, кредиторите отхвърлят да ви рефинансират и единственият вид за връщане на заемите е... да извършите като гърците - продавате острови, летища, пристанища, каквото можете. С две думи - разпродавате страната.
Една политическа смяна в положение ли ще бъде да преодолее това проваляне?
Колкото повече се отсрочва тази смяна, толкоз по-болезнена ще е тя. Администрацията ще свикне да взима високи заплати, а ние ще свикнем да финансираме увеличените заплати и обществени заплащания за сметка на дълга, изключително на фона на ниските разноски по обслужването му. Но сега, когато ситуацията се възстановява и лихвените проценти стартират да нарастват, този дълг ще стартира да пораства автоматизирано – поради рефинансирането на падежиращите нисколихвени излъчвания с нови, само че теглени на напълно разнообразни пазарни равнища. Така най-малко протекоха сюжетите в Италия и Гърция...
Именно за тези балони приказваме.
За страдание това се отнася за целия свят. В отчета на Института за интернационалните финанси (IIF) се споделя, че от началото на годината международният дълг се е нараснал с 15 трилиона $ и в края на септември е достигнал 365% от международния брутен артикул. За да се избегне сривът на дълговите пазари, огромна част от него бе монетизиран. В Съединени американски щати, да вземем за пример, Федералният запас изкупи 57-58% от чистия приръст на издадените облигации от началото на годината. Това е пирамида, която при нормализиране на лихвените проценти няма по какъв начин да не се срути. Много добре помним този сюжет от средата на 90-те години у нас.
Валутният ръб обаче към момента не разрешава такива процеси.
От началото на годината паричната маса в България нарастна с 6 милиарда лв.. Направете параленост сред повишаването на номиналния Брутният вътрешен продукт и прирастът на паричната маса и ще се убедите, че парите в послание се усилват доста по-бързо, в сравнение с стоките и услугите в стопанската система. От 102.5 милиарда лева при започване на 2020 година, единствено до края на септември необятните пари набъбнаха до108.4 милиарда. А прогнозите са, че до края на годината паричната маса ще се усили с над 8 на 100.
При подобен изпреварващ растеж не може да се поддържа ниска инфлация. Рано или късно цените ще тръгнат нагоре и ще изядат приходите и спестяванията на популацията. Единствената причина, заради която към момента няма нарастване на цените, е пандемията: хората просто започнаха да не купуват. Нормализира ли се крайното ползване, нарастването на цените е неизбежно.
Миналото тримесечие беше регистриран нулев растеж на крайното ползване, което си е чиста магия. Особено спрямо двуцифрените спадове на оборотите в търговията на дребно и индустриалното произвеждане за същия интервал. Можем единствено да гадаем по какъв начин сме съумели да произведем и да продадем по-малко артикули и услуги, само че да "изконсумираме " тъкмо толкоз, колкото през хубавичко и богата 2019 година.
Разговора води: Емил Янев
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ