Липсата на смисъл е големият проблем на хората днес
Доц. доктор Елена Мустакова за напрежението, смисъла и силата на вътрешната резистентност в новия епизод на „ Уменията на 21-век "
Преди по-малко от век терминът „ стрес " е прочут единствено на медиците и по-напредничавите филолози като „ неспецифичният отговор на организма на всяко показано пред него условие ". Откакто доктор Ханс Селие вкарва тази леко скучна формулировка през 30-те години на ХХ век, минава доста време. Днес думата „ стрес " е една от най-често споменаваните - в диалози с другари, в офиса, у дома, и се трансформира в универсално пояснение за тревогата, изтощението и напрежението, които съпътстват актуалния живот.
Но какво в действителност е стресът? И още по-важно: може ли да се избегне, по какъв начин се преодолява и има ли универсални техники за оправянето с него? За това приказваме с клиничния и обществен психолог доцент доктор Елена Мустакова, а целият диалог може да гледате в новия епизод на видеокаста „.
Д-р Мустакова, какво прави живота в 21-век толкоз сложен?
Живеем в неповторимо време на динамични промени, които носят чувство за неустойчивост и неустановеност. Всички го усещаме, само че постоянно не разбираме за какво ни е толкоз мъчно. Това е забавен исторически миг, по едно и също време време на тествания и на големи благоприятни условия. Случва се безусловно скок в съзнанието - трансформира се методът, по който мислим, учим и живеем. Това изисква нови опори, само че тъкмо тях хората всеобщо са изгубили. А когато я няма тази непоклатимост, стресът се настанява трайно.
Какви са главните провокации пред актуалния човек съгласно Вас?
Те са най-разнообразни, само че могат да бъдат систематизирани в четири съществени категории. Първо - вътрешно-психичните: чувството за неустойчивост отключва тревога, депресивни положения, психосоматични признаци. Второ - междуличностните: в изискванията на неустойчивост доста връзки се разпадат, а общуването става все по-трудно. Третата категория е обвързвана с познанието - живеем в ера на информативен безпорядък, в който е мъчно да разберем кое е истина. Да се ориентираме в това море от искания за познание изисква нови когнитивни умения. И четвъртата група са проблеми, обвързвано със социума: той се трансформира трагично, а акомодацията към него изисква нов вид схващане за обществото и нашето място в него. Тези четири категории обобщават един безконечен лист от тествания, а всички други провокации в действителност произтичат от тях.
А по какъв начин технологиите, медиите и езикът въздействат на психологичното ни здраве?
Езикът, с който приказваме и който ни заобикаля, изключително посредством медиите, оформя метода, по който мислим и претърпяваме света. Проблемът е, че медиите постоянно употребяват ефектен, даже обезсърчаващ език. Вместо да успокои, центрира и насочи вниманието ни към значителното, той основава звук и комплициране. И въпреки всичко, медията е голяма мощ. Ако се употребява рационално, тя може да отвори хоризонти, да слага проблемите в подтекст и да въодушевява надълбоко осмисляне. „ Уменията на 21-век " е образец за това - пространство, което употребява медиен канал като опция по един рационален, логичен и уравновесен метод.
Споменахте неналичието на опори като източник на днешните проблеми. Как да разберем, че сме изгубили смисъла? И по какъв начин можем да го намерим още веднъж?
Загубата на смисъл постоянно се усеща като вътрешно безпокойство, тревога или чувство за непрестанно вътрешно бързане. Това положение може да се прояви в тялото - да вземем за пример посредством бодърствуване или сърцетуптене - или в държанието като нервност, изолираност, даже експанзия в обществената среда. Първата и най-важна крачка е човек да си признае, че е изгубил смисъла. Това осъзнаване постоянно идва след мъчителни събития в живота или след здравословен срив, само че има хора, които доближават до това схващане умишлено. Когато назовеш това, което те тормози най-дълбоко, настава вътрешно усмиряване. Тогава се освобождаваме от напрежението на отричането - когато дълго време сме се престрували, ние сме прекъснали връзките със самите себе си. Когато това завърши, стигаме до едно естествено притихване, което ни разрешава да се вслушаме във вътрешността. От дълбокото слушане поражда потребността от медитация, дихателни практики, тишина. Те не просто успокояват съзнанието, само че и основават нов вътрешен модел на прекарване. Когато човек изпита този спокоен, явен метод на наличие, той схваща, че е допустимо и друго - не просто оцеляване, а живот с вътрешен център.
Съществуват ли универсални техники за връщането в този вътрешен център и успокоение?
Да, дишането е подобен инструмент. То е най-пряката връзка с нервната система. Препоръчвам една съответна техника, препоръчана от доктор Андрю Уейл, бащата на интегративната медицина в Съединени американски щати. Вдишваме постепенно през носа, започвайки от диафрагмата, като си представяме, че събираме съзнанието си в „ третото око " - центъра сред веждите. След това издишваме през устата, завършена като буквата „ О ", с чуваем тон, като че ли издухваме всичко излишно. Издишването би трябвало да е по-дълго от вдишването. Десет такива цикъла всяка заран, последвани от една минута тишина, могат да трансформират целия ви ден.
Как родителите могат да възпитат резистентност у децата си?
Ако родителят е под напрежение, заплеснат и невротизиран, той елементарно ще стартира да крещи или просто няма да участва пълноценно във времето с децата си. А те го усещат интуитивно, имат изключителни „ антени ", изключително до петата година. Първата стъпка към пълноценно родителство е пълноценното наличие. Когато възрастният се свърже със себе си, той стартира да участва същински и стартира да чува детето си същински. Тогава и детето усеща, че е забелязано, чуто, разбрано. Това не значи липса на престиж, а осъзнато водене. При него престижът идва не от напън, а от надълбоко слушане и откликване на потребностите на детето по структуриран, логичен метод, без да го глезим и да прекаляваме, само че по едно и също време с това насочвайки детската му душeвност градивно.
Кой е най-важният урок, който бихте желали хората да запомнят от този диалог?
Иска ми се всеки, който гледа или чете този диалог, да осъзнае, че живеем във време на изключителни благоприятни условия! Да, ситуацията е сложна, животът е стресиращ и нерешителен - не недооценявам това. Но за първи път в човешката история имаме толкоз необятен достъп до познание и запаси за личностно и групово развиване. Светът към нас безусловно ни кани да създадем скок в развиването си - да преосмислим всичко, което ни е дърпало обратно: контузиите, моделите, ограничаващите вярвания, които сме носили от детството си.
Това е време на пробуждане, а най-хубавото е, че в никакъв случай не е късно. В практиката си съм работила с хора на по 65-70 години. Чак когато се освободят от професионалните си функции и задания, стартират да усещат какъв брой паника имат и са я носили години наред. Но даже тогава е допустимо катурване, в случай че има подготвеност за осъзнаване и нов избор.
Ако тематиката за напрежението и регулирането му те интересува, виж в цялостния диалог с доцент доктор Мустакова в
За видеокаста „ Уменията на 21-век "
Образователният видеокаст „ Уменията на 21-ви век " е продължение на сполучливата вътрешна стратегия за образования в персонални, обществени и цивилен умения, която се организира измежду чиновниците на Lidl. Той обезпечава платформа за диалог по значими за личностното развиване и израстване тематики. Водещи на видеокаста са двама специалисти от HR екипа на Lidl - Александрина Николова и Александър Стоичков. В диалози със експерти в разнообразни области те разискват настоящи тематики като медийна просветеност, създаване на персонален бранд в обществените мрежи, асертивна връзка, слагане и реализиране на персонални цели, баланс сред работа и персонален живот и доста други.
За госта:
Доц. доктор Елена Мустакова е клиничен психолог, психотерапевт и откривател с интернационално самопризнание. Тя е специалист в региона на психологичното здраве, обществената промяна и устойчивото развиване. Автор е на голям брой научни изявления и книги, отдадени на връзката сред личностното благоденствие и груповата отговорност. Нейните писания са сравнявани с тези на Маслоу.
За Лидл България:
Lidl е най-голямата верига магазини за хранителни артикули в Европа. Част e от немската Schwarz Gruppe и участва в 31 страни. В България Lidl започва своята активност през 2010 година Днес компанията има 138 магазина в 58 града и над 4000 чиновници. Предимствата на характерния бизнес модел, необятната гама артикули с оптимално съответствие качество-цена и въвеждането на редица новаторски практики и модели, постановиха Lidl в България като смарт дискаунтър, предлагащ високо качество на добра цена, и компания, която подхожда почтено, отговорно, с мисъл и грижа за своите клиенти, чиновници и сътрудници.
Преди по-малко от век терминът „ стрес " е прочут единствено на медиците и по-напредничавите филолози като „ неспецифичният отговор на организма на всяко показано пред него условие ". Откакто доктор Ханс Селие вкарва тази леко скучна формулировка през 30-те години на ХХ век, минава доста време. Днес думата „ стрес " е една от най-често споменаваните - в диалози с другари, в офиса, у дома, и се трансформира в универсално пояснение за тревогата, изтощението и напрежението, които съпътстват актуалния живот.
Но какво в действителност е стресът? И още по-важно: може ли да се избегне, по какъв начин се преодолява и има ли универсални техники за оправянето с него? За това приказваме с клиничния и обществен психолог доцент доктор Елена Мустакова, а целият диалог може да гледате в новия епизод на видеокаста „.
Д-р Мустакова, какво прави живота в 21-век толкоз сложен?
Живеем в неповторимо време на динамични промени, които носят чувство за неустойчивост и неустановеност. Всички го усещаме, само че постоянно не разбираме за какво ни е толкоз мъчно. Това е забавен исторически миг, по едно и също време време на тествания и на големи благоприятни условия. Случва се безусловно скок в съзнанието - трансформира се методът, по който мислим, учим и живеем. Това изисква нови опори, само че тъкмо тях хората всеобщо са изгубили. А когато я няма тази непоклатимост, стресът се настанява трайно.
Какви са главните провокации пред актуалния човек съгласно Вас?
Те са най-разнообразни, само че могат да бъдат систематизирани в четири съществени категории. Първо - вътрешно-психичните: чувството за неустойчивост отключва тревога, депресивни положения, психосоматични признаци. Второ - междуличностните: в изискванията на неустойчивост доста връзки се разпадат, а общуването става все по-трудно. Третата категория е обвързвана с познанието - живеем в ера на информативен безпорядък, в който е мъчно да разберем кое е истина. Да се ориентираме в това море от искания за познание изисква нови когнитивни умения. И четвъртата група са проблеми, обвързвано със социума: той се трансформира трагично, а акомодацията към него изисква нов вид схващане за обществото и нашето място в него. Тези четири категории обобщават един безконечен лист от тествания, а всички други провокации в действителност произтичат от тях.
А по какъв начин технологиите, медиите и езикът въздействат на психологичното ни здраве?
Езикът, с който приказваме и който ни заобикаля, изключително посредством медиите, оформя метода, по който мислим и претърпяваме света. Проблемът е, че медиите постоянно употребяват ефектен, даже обезсърчаващ език. Вместо да успокои, центрира и насочи вниманието ни към значителното, той основава звук и комплициране. И въпреки всичко, медията е голяма мощ. Ако се употребява рационално, тя може да отвори хоризонти, да слага проблемите в подтекст и да въодушевява надълбоко осмисляне. „ Уменията на 21-век " е образец за това - пространство, което употребява медиен канал като опция по един рационален, логичен и уравновесен метод.
Споменахте неналичието на опори като източник на днешните проблеми. Как да разберем, че сме изгубили смисъла? И по какъв начин можем да го намерим още веднъж?
Загубата на смисъл постоянно се усеща като вътрешно безпокойство, тревога или чувство за непрестанно вътрешно бързане. Това положение може да се прояви в тялото - да вземем за пример посредством бодърствуване или сърцетуптене - или в държанието като нервност, изолираност, даже експанзия в обществената среда. Първата и най-важна крачка е човек да си признае, че е изгубил смисъла. Това осъзнаване постоянно идва след мъчителни събития в живота или след здравословен срив, само че има хора, които доближават до това схващане умишлено. Когато назовеш това, което те тормози най-дълбоко, настава вътрешно усмиряване. Тогава се освобождаваме от напрежението на отричането - когато дълго време сме се престрували, ние сме прекъснали връзките със самите себе си. Когато това завърши, стигаме до едно естествено притихване, което ни разрешава да се вслушаме във вътрешността. От дълбокото слушане поражда потребността от медитация, дихателни практики, тишина. Те не просто успокояват съзнанието, само че и основават нов вътрешен модел на прекарване. Когато човек изпита този спокоен, явен метод на наличие, той схваща, че е допустимо и друго - не просто оцеляване, а живот с вътрешен център.
Съществуват ли универсални техники за връщането в този вътрешен център и успокоение?
Да, дишането е подобен инструмент. То е най-пряката връзка с нервната система. Препоръчвам една съответна техника, препоръчана от доктор Андрю Уейл, бащата на интегративната медицина в Съединени американски щати. Вдишваме постепенно през носа, започвайки от диафрагмата, като си представяме, че събираме съзнанието си в „ третото око " - центъра сред веждите. След това издишваме през устата, завършена като буквата „ О ", с чуваем тон, като че ли издухваме всичко излишно. Издишването би трябвало да е по-дълго от вдишването. Десет такива цикъла всяка заран, последвани от една минута тишина, могат да трансформират целия ви ден.
Как родителите могат да възпитат резистентност у децата си?
Ако родителят е под напрежение, заплеснат и невротизиран, той елементарно ще стартира да крещи или просто няма да участва пълноценно във времето с децата си. А те го усещат интуитивно, имат изключителни „ антени ", изключително до петата година. Първата стъпка към пълноценно родителство е пълноценното наличие. Когато възрастният се свърже със себе си, той стартира да участва същински и стартира да чува детето си същински. Тогава и детето усеща, че е забелязано, чуто, разбрано. Това не значи липса на престиж, а осъзнато водене. При него престижът идва не от напън, а от надълбоко слушане и откликване на потребностите на детето по структуриран, логичен метод, без да го глезим и да прекаляваме, само че по едно и също време с това насочвайки детската му душeвност градивно.
Кой е най-важният урок, който бихте желали хората да запомнят от този диалог?
Иска ми се всеки, който гледа или чете този диалог, да осъзнае, че живеем във време на изключителни благоприятни условия! Да, ситуацията е сложна, животът е стресиращ и нерешителен - не недооценявам това. Но за първи път в човешката история имаме толкоз необятен достъп до познание и запаси за личностно и групово развиване. Светът към нас безусловно ни кани да създадем скок в развиването си - да преосмислим всичко, което ни е дърпало обратно: контузиите, моделите, ограничаващите вярвания, които сме носили от детството си.
Това е време на пробуждане, а най-хубавото е, че в никакъв случай не е късно. В практиката си съм работила с хора на по 65-70 години. Чак когато се освободят от професионалните си функции и задания, стартират да усещат какъв брой паника имат и са я носили години наред. Но даже тогава е допустимо катурване, в случай че има подготвеност за осъзнаване и нов избор.
Ако тематиката за напрежението и регулирането му те интересува, виж в цялостния диалог с доцент доктор Мустакова в
За видеокаста „ Уменията на 21-век "
Образователният видеокаст „ Уменията на 21-ви век " е продължение на сполучливата вътрешна стратегия за образования в персонални, обществени и цивилен умения, която се организира измежду чиновниците на Lidl. Той обезпечава платформа за диалог по значими за личностното развиване и израстване тематики. Водещи на видеокаста са двама специалисти от HR екипа на Lidl - Александрина Николова и Александър Стоичков. В диалози със експерти в разнообразни области те разискват настоящи тематики като медийна просветеност, създаване на персонален бранд в обществените мрежи, асертивна връзка, слагане и реализиране на персонални цели, баланс сред работа и персонален живот и доста други.
За госта:
Доц. доктор Елена Мустакова е клиничен психолог, психотерапевт и откривател с интернационално самопризнание. Тя е специалист в региона на психологичното здраве, обществената промяна и устойчивото развиване. Автор е на голям брой научни изявления и книги, отдадени на връзката сред личностното благоденствие и груповата отговорност. Нейните писания са сравнявани с тези на Маслоу.
За Лидл България:
Lidl е най-голямата верига магазини за хранителни артикули в Европа. Част e от немската Schwarz Gruppe и участва в 31 страни. В България Lidl започва своята активност през 2010 година Днес компанията има 138 магазина в 58 града и над 4000 чиновници. Предимствата на характерния бизнес модел, необятната гама артикули с оптимално съответствие качество-цена и въвеждането на редица новаторски практики и модели, постановиха Lidl в България като смарт дискаунтър, предлагащ високо качество на добра цена, и компания, която подхожда почтено, отговорно, с мисъл и грижа за своите клиенти, чиновници и сътрудници.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ