Доц. д-р Елена Кантарева-Дечева - спасителката на антични мозайки
Доц. доктор Елена Кантарева-Дечева става шеф на Общинския институт след извоюван конкурс през април тази година. Преди това е била краткотрайно изпълняваща длъжността. Ръководи екип от над 85 души. Преподавател е по технология и техника на живописта и стенописта, иконопис и стенна живопис, по консервация и реституция в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив. Членува в Международния комитет за консервация на мозайки.През 2023 година Фондацията за насърчаване на артистични гении ѝ връчи наградата „ Борис Христов “ за изключителния ѝ принос към развиването на културното завещание на Пловдив. Името ѝ закупи гласност най-много около реставрацията и експонирането на мозайките на двете раннохристиянски базилики в Пловдив – Малката и Епископската, финансирани от фондация „ Америка за България “ и Община Пловдив. За тази си активност, дружно с целия и екип, през 2020 година беше удостоена с премия „ Пловдив “ в категория „ Опазване на културното завещание и запазване на паметта “. 
Намираме доцент Кантарева в дребния ѝ кабинет на втория етаж на Посетителския център „ Епископска базилика “ в Пловдив. Събота е и телефонът ѝ не звъни толкоз постоянно, колкото в работните дни. След към час ще посреща интерпарламентарна група и ще я разведе да прегледат многоцветните късноантични мозайки, изложени в центъра. Най-старите са на 16 века. Преди това всички ще би трябвало да сложат върху обувките защитни терлици, наложителни за всеки клиент без изключение. Шестнайсет века напредък и падения Доц. Кантарева влиза в ролята на наш гид из историята на Епископската базилика, която е цялостна с върхове и падения, някои в напълно дословен смисъл. Почти усещаме страхопочитанието, с което жителите на Филипопол са влизали през петте входа във внушителната за времето си постройка. Дори по актуалните разбирания размерите ѝ са впечатляващи – 83 м дълга и 36 м необятна, като в най-хубавите си дни е можела да събере над хиляда богомолци под покрива си. 
Издигната е през 4. век върху по-стари основи, едните евентуално са на храм, отдаден на императорския фетиш. Древните камъни се виждат под стъкления под на първия етаж на днешния Посетителски център – модернистичния „ скафандър “ върху останките от базиликата, който беше публично открит през 2021 година, само че още преди този момент беше определен в Националния конкурс за Сграда на годината в категория „ Култура “. (С него Пловдив сподели по какъв начин един археологически обект може да се интегрира в актуалната градска среда и древността да оживее посредством виртуална действителност и игрови метод, привлекателни за гости от всички възрасти.) 
Като практични хора римляните желали да открият базиликата допустимо най-бързо, тъй че първоначално измазали пода с най-обикновен хоросан, който розовеел поради начупените в него тухли. Явно локалната християнска общественост била заможна и приходите от храма били положителни, тъй като след няколко години върху част от пода била подредена мозайка в три цвята – черен, бял и охра, в стила на Западната римска империя. Представете си колосален килим с едри геометрични фигури, към който по-късно били добавени нови елементи, по-многоцветни, с живописни елементи с византийски привкус. Общо 2000 квадратни метра! 
Подът обаче почнал да поддава, тук-там пропаднал с 50 см – дали заради земетресение, само че по-вероятно заради нестабилната почва, и се наложило да се прави главен ремонт на базиликата. Някъде след началото на 5. век положили и нова мозайка, доста по-живописна. Появил се освен паунът с луксозна разперена опашка покрай централния вход на базиликата, само че и паното в предолтарната част със 100 птици от 12 типа – от папагали до танцуващи токачки, които са визитната картичка на Посетителския център през днешния ден. Това бил пикът в „ кариерата “ на базиликата. 
Отново заради земетресение или поддаване на основите тя почнала да се разрушава. В изоставения храм се появили сиромашки колиби – тук-там личат даже следите от огнищата им. После тук почнали да погребват хора. Някои от погребенията са осъществявани напряко върху мозаечния пласт, за други той бивал издълбан. Археолозите са разкрили останките на над 200 души, които в този момент са препогребани в единия завършек на тогавашния храм. Минават епохи. През 80-те години на 20. век в центъра на Пловдив стартира огромно преустрояване. Изпод пръстта излизат елементи от красиви мозайки.И тук за първи път доцент Кантарева среща бъдещата си професионална орис. Съдбата работи със съвпадения „ Аз съм от Пловдив. Между 1982 и 1986 година стартира взрив на археологически открития – в центъра и при най-малките поправки се доближава до археология. Имам спомен от тези огромни разкопки, тъкмо бях приключила Художествената гимназия в града. Може би това беше мотивация да аплайвам в Художествената академия не друга компетентност, а „ Консервация и реституция “. През 1989 година се дипломирах с откъс от антична мозайка, и то тъкмо от Епископската базилика. Така че по стичане на събитията животът ми е обвързван с тази базилика. 
След Академията започнах работа към Националния институт за монументи на културата в групата за мозайките и работното ми място беше тук, на базиликата. Около нея тогава имаше построена железна защитна постройка. Бяха годините на прехода. Към средата на 90-те страната освободи от работа всички реставратори. Сградата остана без защита, в нея се заселиха бездомници, които започнаха да режат скелето, с цел да продават метала, до момента в който най-после защитната сграда се срути. Към 2000 година разчистиха срутеното и след това цели 15 години мозайките на тогавашната Епископска базилика останаха изложени на атмосферните въздействия. През 2015 година положението на горния им пласт беше доста тежко. “Екипът на фондация „ Америка за България “ среща Борда на шефовете с двете раннохристиянски базилики в Пловдив – с изключение на Епископската има и друга, по-малка. От фондацията избират Малката, тъй като Епископската наподобява доста комплициран обект, приказваме за най-голямата раннохристиянска базилика в България и една от най-големите на Балканите. 
Малката базилика се намира покрай крепостната стена на Филипопол. Мозайките ѝ са от 5. век, с орнаментално-геометрични и растителни изображения. Емблематични са изображенията на два елена и двойка гълъби. Реставрацията ѝ е приключена през 2013 г.След триумфа с Малката базилика от „ Америка за България “ взаимно с Община Пловдив вземат решение да финансират и реставрационните работи по мозайките на Епископската базилика и построяването на огромен Посетителски център, където те да бъдат изложени с цялото си величие. Процесът е тежък, комплициран, включва даже унищожаване на пътно платно, което минава върху част от Епископската базилика и с което се ангажира персонално тогавашният кмет на Пловдив Иван Тотев.Доц. Кантарева управлява реставрацията на подовите мозайки и в двете базилики, балансирайки сред отчаянието и вярата. „ Към 2015 година, преди да стартираме плана на Епископската базилика, бях изгубила всякаква вяра. Виждах по какъв начин пустее обектът, трансфорат в бунище, хората си разхождаха тук кучетата. Имаше израснали високи дървета. Мислех, че тази мозайка ще бъде изгубена. Стана обаче Малката базилика и след нея по изумителен метод се случи и Голямата. В този смисъл професионалният ми живот е цялостен с чудеса. “ 
Сериен обект – какво е то? Двата обекта дружно с близката до Епископската базилика постройка „ Ирини “ (предполагаемата резиденция на епископа на Филипопол се намира в подлез в съседство, за жалост, не може да бъде обсъждана сега, само че там има страховит мозаечен медальон с женска глава и надпис Ирини) са обединени в серийна недвижима културна полезност „ Епископската базилика и късноантичните мозайки на Филипопол, римска провинция Тракия “. Това става допустимо поради сходни характерности като време на създаване, мозаечно благосъстояние и други Сериен обект е нова категория за значими монументи на културата, които демонстрират сходства.
Намираме доцент Кантарева в дребния ѝ кабинет на втория етаж на Посетителския център „ Епископска базилика “ в Пловдив. Събота е и телефонът ѝ не звъни толкоз постоянно, колкото в работните дни. След към час ще посреща интерпарламентарна група и ще я разведе да прегледат многоцветните късноантични мозайки, изложени в центъра. Най-старите са на 16 века. Преди това всички ще би трябвало да сложат върху обувките защитни терлици, наложителни за всеки клиент без изключение. Шестнайсет века напредък и падения Доц. Кантарева влиза в ролята на наш гид из историята на Епископската базилика, която е цялостна с върхове и падения, някои в напълно дословен смисъл. Почти усещаме страхопочитанието, с което жителите на Филипопол са влизали през петте входа във внушителната за времето си постройка. Дори по актуалните разбирания размерите ѝ са впечатляващи – 83 м дълга и 36 м необятна, като в най-хубавите си дни е можела да събере над хиляда богомолци под покрива си. Издигната е през 4. век върху по-стари основи, едните евентуално са на храм, отдаден на императорския фетиш. Древните камъни се виждат под стъкления под на първия етаж на днешния Посетителски център – модернистичния „ скафандър “ върху останките от базиликата, който беше публично открит през 2021 година, само че още преди този момент беше определен в Националния конкурс за Сграда на годината в категория „ Култура “. (С него Пловдив сподели по какъв начин един археологически обект може да се интегрира в актуалната градска среда и древността да оживее посредством виртуална действителност и игрови метод, привлекателни за гости от всички възрасти.) Като практични хора римляните желали да открият базиликата допустимо най-бързо, тъй че първоначално измазали пода с най-обикновен хоросан, който розовеел поради начупените в него тухли. Явно локалната християнска общественост била заможна и приходите от храма били положителни, тъй като след няколко години върху част от пода била подредена мозайка в три цвята – черен, бял и охра, в стила на Западната римска империя. Представете си колосален килим с едри геометрични фигури, към който по-късно били добавени нови елементи, по-многоцветни, с живописни елементи с византийски привкус. Общо 2000 квадратни метра! Подът обаче почнал да поддава, тук-там пропаднал с 50 см – дали заради земетресение, само че по-вероятно заради нестабилната почва, и се наложило да се прави главен ремонт на базиликата. Някъде след началото на 5. век положили и нова мозайка, доста по-живописна. Появил се освен паунът с луксозна разперена опашка покрай централния вход на базиликата, само че и паното в предолтарната част със 100 птици от 12 типа – от папагали до танцуващи токачки, които са визитната картичка на Посетителския център през днешния ден. Това бил пикът в „ кариерата “ на базиликата. Отново заради земетресение или поддаване на основите тя почнала да се разрушава. В изоставения храм се появили сиромашки колиби – тук-там личат даже следите от огнищата им. После тук почнали да погребват хора. Някои от погребенията са осъществявани напряко върху мозаечния пласт, за други той бивал издълбан. Археолозите са разкрили останките на над 200 души, които в този момент са препогребани в единия завършек на тогавашния храм. Минават епохи. През 80-те години на 20. век в центъра на Пловдив стартира огромно преустрояване. Изпод пръстта излизат елементи от красиви мозайки.И тук за първи път доцент Кантарева среща бъдещата си професионална орис. Съдбата работи със съвпадения „ Аз съм от Пловдив. Между 1982 и 1986 година стартира взрив на археологически открития – в центъра и при най-малките поправки се доближава до археология. Имам спомен от тези огромни разкопки, тъкмо бях приключила Художествената гимназия в града. Може би това беше мотивация да аплайвам в Художествената академия не друга компетентност, а „ Консервация и реституция “. През 1989 година се дипломирах с откъс от антична мозайка, и то тъкмо от Епископската базилика. Така че по стичане на събитията животът ми е обвързван с тази базилика. След Академията започнах работа към Националния институт за монументи на културата в групата за мозайките и работното ми място беше тук, на базиликата. Около нея тогава имаше построена железна защитна постройка. Бяха годините на прехода. Към средата на 90-те страната освободи от работа всички реставратори. Сградата остана без защита, в нея се заселиха бездомници, които започнаха да режат скелето, с цел да продават метала, до момента в който най-после защитната сграда се срути. Към 2000 година разчистиха срутеното и след това цели 15 години мозайките на тогавашната Епископска базилика останаха изложени на атмосферните въздействия. През 2015 година положението на горния им пласт беше доста тежко. “Екипът на фондация „ Америка за България “ среща Борда на шефовете с двете раннохристиянски базилики в Пловдив – с изключение на Епископската има и друга, по-малка. От фондацията избират Малката, тъй като Епископската наподобява доста комплициран обект, приказваме за най-голямата раннохристиянска базилика в България и една от най-големите на Балканите. Малката базилика се намира покрай крепостната стена на Филипопол. Мозайките ѝ са от 5. век, с орнаментално-геометрични и растителни изображения. Емблематични са изображенията на два елена и двойка гълъби. Реставрацията ѝ е приключена през 2013 г.След триумфа с Малката базилика от „ Америка за България “ взаимно с Община Пловдив вземат решение да финансират и реставрационните работи по мозайките на Епископската базилика и построяването на огромен Посетителски център, където те да бъдат изложени с цялото си величие. Процесът е тежък, комплициран, включва даже унищожаване на пътно платно, което минава върху част от Епископската базилика и с което се ангажира персонално тогавашният кмет на Пловдив Иван Тотев.Доц. Кантарева управлява реставрацията на подовите мозайки и в двете базилики, балансирайки сред отчаянието и вярата. „ Към 2015 година, преди да стартираме плана на Епископската базилика, бях изгубила всякаква вяра. Виждах по какъв начин пустее обектът, трансфорат в бунище, хората си разхождаха тук кучетата. Имаше израснали високи дървета. Мислех, че тази мозайка ще бъде изгубена. Стана обаче Малката базилика и след нея по изумителен метод се случи и Голямата. В този смисъл професионалният ми живот е цялостен с чудеса. “ Сериен обект – какво е то? Двата обекта дружно с близката до Епископската базилика постройка „ Ирини “ (предполагаемата резиденция на епископа на Филипопол се намира в подлез в съседство, за жалост, не може да бъде обсъждана сега, само че там има страховит мозаечен медальон с женска глава и надпис Ирини) са обединени в серийна недвижима културна полезност „ Епископската базилика и късноантичните мозайки на Филипопол, римска провинция Тракия “. Това става допустимо поради сходни характерности като време на създаване, мозаечно благосъстояние и други Сериен обект е нова категория за значими монументи на културата, които демонстрират сходства.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ