Лекарят на годината в Пловдив доц. д-р Елеан Зънзов: Живеем ...
Доц. доктор Елеан Зънзов, дм е шеф на Клиниката по пластично-възстановителна и естетична хирургия в УМБАЛ „ Св. Георги “ в Пловдив. Той е приключил компетентност „ Медицина " в Медицински университет - Пловдив, през 1994 година Придобива Общински народен съвет " Доктор по медицина " през 2015 година, а три години по-късно - научно звание „ Доцент “. Член е на Съюза на българските медицински експерти, на Българското хирургическо сдружение, както и на Българската асоциация по пластична, реконструктивна и естетична хирургия. Доц. доктор Зънзов е и републикански съветник по термични контузии. Преди броени дни беше почетен с оценката „ Лекар на годината 2025 “ на Регионалната лекарска гилдия – Пловдив към Българския лекарски съюз. Церемонията се организира на 15 октомври във връзка Деня на българския доктор.
- Доц. Зънзов, на 15 октомври бяхте почетен с влиятелното отличие „ Лекар на годината “ в Пловдив. Какво е за вас тази премия? Огромно самопризнание, повече отговорност или нещо друго?
- За мен това е най-голямата премия, защото идва от лекарското съсловие - от Българския лекарски съюз и от хората, които са най-близо до това, което върша. Така че, тяхната оценка за мен е огромно самопризнание. Отговорността, която носим несъмнено е част от нашата специалност и няма по какъв начин да работим без нея.
- Две злополучни събития насочиха вниманието към Клиниката по пластично-възстановителна и естетична хирургия в УМБАЛ „ Св. Георги “ в Пловдив – доброволецът Светослав, който се хвърли в огъня по време на стихиите в Свиленградско, и този с дискотеката в Кочани. Нека да стартираме със Светослав.
- Мина година и няколко месеца от тази преживелица. Спокойно мога да погледна обратно и да сме щастливи от резултата, който постигнахме със положението на Светослав. Но сега, в който той беше тук и се беше случила контузията, естествено имаше доста въпроси, имаше доста неща, за които не беше ясно по какъв начин ще се развият. Надявах се всичко да протече удобно. За злощастие, не всеки път зависи от нас. Хубаво е, че всичко свърши доста добре. Светослав е един доста огромен войник, момче което гледа в бъдещето, същински образец за това по какъв начин човек би трябвало да се оправя с компликациите.
- А казусът „ Кочани “? Как мина той през вашите очи?
- По случая „ Кочани “ беше задействана стратегия за интернационална взаимопомощ при бедствени обстановки. Така при нас дойдоха три момчета, жители на Република Македония. Двама от тях бях с шокови изгаряния. И при тях може да кажем, че протекоха доста удобно както лекуването, по този начин и възобновяване. И сега са доста добре. Поддържаме връзка с тях, със Светльо също. Много се веселя, че те резервираха едно доверие и отношение към нас и нашата работа. За всяко едно нещо се обръщат към нас, с цел да са сигурни, че то би било удобно за тях. Именно това доверие е нещо, което лекува пациентите.
Впоследствие тримата си отпътуваха в Република Северна Македония. Държат през известно време да идват при нас, с цел да проверим по какъв начин вървят нещата, по какъв начин вървят резултатите от лекуването. Поддържаме доста тясна връзка.
- Това са хубавите моменти в специалността ви. Със сигурност има неприятни такива. Как се справяте с тази отговорност и с това напрежение, обвързвано с работата ви?
- Това е част от професионализма, част от работата на всеки един доктор. Безспорно при него идват страдащи хора и той би трябвало да е водещата фигура. Той е индивидът, който ще даде вяра и ще помогне на хората. В случая сме длъжни стресът да го преодолеем с цел да бъдем потребни на пациентите си.
- Клиниката по пластично-възстановителна и естетична хирургия в УМБАЛ „ Св. Георги “ в Пловдив навърши 45-години. Как отбелязвате годишнината от основаването ѝ?
- Отбелязахме го в неофициална конюнктура на 24 октомври с всички сътрудници, със основателя на клиниката проф. Трайков, с всички сътрудници, които са минали през клиниката, с една голяма признателност към тях - към нашите учители, хората, които ни оставиха и ни заразиха с този професионализъм. Съвсем отговорно мога да кажа, че традициите в клиниката са от самото ѝ основаване и с помощта на това, че ние наследихме една доста добра здравна процедура и видяхме по какъв начин би трябвало да бъдат нещата, сега съумяваме да сме потребни и сполучливи.
- Има ли случай, който се е отбелязал блестящо в съзнанието ви, с изключение на тези два, за които споменахме – Светослав и случая „ Кочани “?
- Има доста случаи. Всеки един пациент, изключително тежките такива, идват тук с тяхната история, с трудностите, които би трябвало да преодолеят. Безспорно всеки ден се сблъскваме със орисите на хората. И отново споделям, че лекарят би трябвало да е този, който да е водещия в тази ситуация - да даде вяра, да помогне по всевъзможен метод, с цел да могат тези хора да преминат през тежките моменти в живота им.
- Прибирате ли се у дома с историите ма пациентите или по-скоро лекарят би трябвало да се запази след края на работното му време за деня?
- Няма по какъв начин да не се прибереш, а и да живееш 24 часа с това, което се случва. Не можем да оставим единствено тук пациентите си и мисълта за тях. Безспорно е част от нашата работа.
- Да ви върна малко по-назад във времето и да кажете от кой момент датира връзката ви с медицината?
- Произхождам от лекарско семейство – татко ми е доктор, майка ми е здравна сестра. Така че, от най-малка възраст пребивавам в такава конюнктура, с вярата на моите родители, че някое от децата им ще продължи техния път, което се случи в мое лице. И продължава да се случва в лицето на моите деца. Щастлив съм, че една традиция продължава да съществува.
- Какви занимания има доктор Зънзов, с които може да разпуска в дребното си свободно време?
- Хобитата са доста, няма да стигне времето да ги изброя. Преди години моите другари ги бяха изброили към 15. Сега към този момент не знам какъв брой са, само че обичам зимните спортове, обичам да се катеря по планините, обичам да върша екскурзии. Общо взето, мога да кажа, че и в почивката се пробвам да бъда експерт.
- Какво си пожелавате?
- Това, което имам сега ми е изцяло задоволително. Чувствам любовта на хората. Работим добре с екипа ми. Така че, единственото, което мога да си пожелая е нещата да не престават по този метод.
- Доц. Зънзов, на 15 октомври бяхте почетен с влиятелното отличие „ Лекар на годината “ в Пловдив. Какво е за вас тази премия? Огромно самопризнание, повече отговорност или нещо друго?
- За мен това е най-голямата премия, защото идва от лекарското съсловие - от Българския лекарски съюз и от хората, които са най-близо до това, което върша. Така че, тяхната оценка за мен е огромно самопризнание. Отговорността, която носим несъмнено е част от нашата специалност и няма по какъв начин да работим без нея.
- Две злополучни събития насочиха вниманието към Клиниката по пластично-възстановителна и естетична хирургия в УМБАЛ „ Св. Георги “ в Пловдив – доброволецът Светослав, който се хвърли в огъня по време на стихиите в Свиленградско, и този с дискотеката в Кочани. Нека да стартираме със Светослав.
- Мина година и няколко месеца от тази преживелица. Спокойно мога да погледна обратно и да сме щастливи от резултата, който постигнахме със положението на Светослав. Но сега, в който той беше тук и се беше случила контузията, естествено имаше доста въпроси, имаше доста неща, за които не беше ясно по какъв начин ще се развият. Надявах се всичко да протече удобно. За злощастие, не всеки път зависи от нас. Хубаво е, че всичко свърши доста добре. Светослав е един доста огромен войник, момче което гледа в бъдещето, същински образец за това по какъв начин човек би трябвало да се оправя с компликациите.
- А казусът „ Кочани “? Как мина той през вашите очи?
- По случая „ Кочани “ беше задействана стратегия за интернационална взаимопомощ при бедствени обстановки. Така при нас дойдоха три момчета, жители на Република Македония. Двама от тях бях с шокови изгаряния. И при тях може да кажем, че протекоха доста удобно както лекуването, по този начин и възобновяване. И сега са доста добре. Поддържаме връзка с тях, със Светльо също. Много се веселя, че те резервираха едно доверие и отношение към нас и нашата работа. За всяко едно нещо се обръщат към нас, с цел да са сигурни, че то би било удобно за тях. Именно това доверие е нещо, което лекува пациентите.
Впоследствие тримата си отпътуваха в Република Северна Македония. Държат през известно време да идват при нас, с цел да проверим по какъв начин вървят нещата, по какъв начин вървят резултатите от лекуването. Поддържаме доста тясна връзка.
- Това са хубавите моменти в специалността ви. Със сигурност има неприятни такива. Как се справяте с тази отговорност и с това напрежение, обвързвано с работата ви?
- Това е част от професионализма, част от работата на всеки един доктор. Безспорно при него идват страдащи хора и той би трябвало да е водещата фигура. Той е индивидът, който ще даде вяра и ще помогне на хората. В случая сме длъжни стресът да го преодолеем с цел да бъдем потребни на пациентите си.
- Клиниката по пластично-възстановителна и естетична хирургия в УМБАЛ „ Св. Георги “ в Пловдив навърши 45-години. Как отбелязвате годишнината от основаването ѝ?
- Отбелязахме го в неофициална конюнктура на 24 октомври с всички сътрудници, със основателя на клиниката проф. Трайков, с всички сътрудници, които са минали през клиниката, с една голяма признателност към тях - към нашите учители, хората, които ни оставиха и ни заразиха с този професионализъм. Съвсем отговорно мога да кажа, че традициите в клиниката са от самото ѝ основаване и с помощта на това, че ние наследихме една доста добра здравна процедура и видяхме по какъв начин би трябвало да бъдат нещата, сега съумяваме да сме потребни и сполучливи.
- Има ли случай, който се е отбелязал блестящо в съзнанието ви, с изключение на тези два, за които споменахме – Светослав и случая „ Кочани “?
- Има доста случаи. Всеки един пациент, изключително тежките такива, идват тук с тяхната история, с трудностите, които би трябвало да преодолеят. Безспорно всеки ден се сблъскваме със орисите на хората. И отново споделям, че лекарят би трябвало да е този, който да е водещия в тази ситуация - да даде вяра, да помогне по всевъзможен метод, с цел да могат тези хора да преминат през тежките моменти в живота им.
- Прибирате ли се у дома с историите ма пациентите или по-скоро лекарят би трябвало да се запази след края на работното му време за деня?
- Няма по какъв начин да не се прибереш, а и да живееш 24 часа с това, което се случва. Не можем да оставим единствено тук пациентите си и мисълта за тях. Безспорно е част от нашата работа.
- Да ви върна малко по-назад във времето и да кажете от кой момент датира връзката ви с медицината?
- Произхождам от лекарско семейство – татко ми е доктор, майка ми е здравна сестра. Така че, от най-малка възраст пребивавам в такава конюнктура, с вярата на моите родители, че някое от децата им ще продължи техния път, което се случи в мое лице. И продължава да се случва в лицето на моите деца. Щастлив съм, че една традиция продължава да съществува.
- Какви занимания има доктор Зънзов, с които може да разпуска в дребното си свободно време?
- Хобитата са доста, няма да стигне времето да ги изброя. Преди години моите другари ги бяха изброили към 15. Сега към този момент не знам какъв брой са, само че обичам зимните спортове, обичам да се катеря по планините, обичам да върша екскурзии. Общо взето, мога да кажа, че и в почивката се пробвам да бъда експерт.
- Какво си пожелавате?
- Това, което имам сега ми е изцяло задоволително. Чувствам любовта на хората. Работим добре с екипа ми. Така че, единственото, което мога да си пожелая е нещата да не престават по този метод.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ