Доц. Мира Душкова: Филологията не трябва да се неглижира
Доц. доктор Душкова е началник на катедра " Български език, литература, история и изкуство " в Русенския университет
" Филологията не би трябвало да се неглижира и изтиква в периферията ". Това сподели в изявление за Българска телеграфна агенция доцент доктор МираДушкова - началник на катедра " Български език, литература, история и изкуство " в Русенския университет.
Тя се занимава с просвета към този момент 17 години.
" В университета науката следва разумната поредност, която се изисква в университетските среди. Моята сфера е литературознанието и литературната история. Занимавам се най-много с изследване на проблеми, свързани със актуалната българска литература и с литературната периодика, с анализиране на литературни текстове, с текстология. И това го върша, тъй като ми е забавно, тъй като считам, че е значимо да се откриват нови обстоятелства ", сподели доцент Душкова.
По думите ѝ обстоятелствата не са единствено в интернет. За филолозите като нея полето за проучване е главно в библиотеките, в архивите, в старите периодически издания. Срещат се и компликации - да вземем за пример някои документи не са непокътнати, а литературната периодика е недостъпна или липсва в районните библиотеки.
Но съгласно доцент Душкова най-големият проблем, който се следи през годините, е пренебрегването на филологията.
" Причината е, че не се прави оценка в огромна степен значимостта на филологическите открития, като се залита по някакви наукометрии, свързани с " реферирани и индексирани издания ". Има разминаване сред наукометрията и полезността - такава каквато ние, филолозите, считаме, че показват нашите текстове ", изяснява Душкова.
Тя се надява, че това неглижиране на филологията и изтикването ѝ в периферията ще спре.
" Трябва да се осъзнае, че без българския език и литература и без българската история ние, българите, няма да съществуваме ", споделя доцентката.
По думите ѝ общите проблеми са свързани с количествените измерватели, които се изискват от хората, които се занимават с просвета.
" Важно е да се знае, че не всеки път количеството и качеството вървят ръка за ръка. За съществено и задълбочено проучване от време на време се нужни сред три и шест месеца ", споделя Душкова.
Според нея различен главен проблем е търсенето от някои на лесна просвета, на бързо академично израстване.
" Това е обвързвано и с плагиатството, което е пагубно за науката. Обществеността, която е отвън университетските среди, откакто види плагиатството, откакто бъде очевидец на бързото академично израстване, не приема изключително съществено учените, като слага всички под един знаменател. Науката би трябвало да бъде откривателство, творчество, нововъведение. Тя не може да върви напред и да се развива с плагиати ", съобщи доцент МираДушкова.
" Филологията не би трябвало да се неглижира и изтиква в периферията ". Това сподели в изявление за Българска телеграфна агенция доцент доктор МираДушкова - началник на катедра " Български език, литература, история и изкуство " в Русенския университет.
Тя се занимава с просвета към този момент 17 години.
" В университета науката следва разумната поредност, която се изисква в университетските среди. Моята сфера е литературознанието и литературната история. Занимавам се най-много с изследване на проблеми, свързани със актуалната българска литература и с литературната периодика, с анализиране на литературни текстове, с текстология. И това го върша, тъй като ми е забавно, тъй като считам, че е значимо да се откриват нови обстоятелства ", сподели доцент Душкова.
По думите ѝ обстоятелствата не са единствено в интернет. За филолозите като нея полето за проучване е главно в библиотеките, в архивите, в старите периодически издания. Срещат се и компликации - да вземем за пример някои документи не са непокътнати, а литературната периодика е недостъпна или липсва в районните библиотеки.
Но съгласно доцент Душкова най-големият проблем, който се следи през годините, е пренебрегването на филологията.
" Причината е, че не се прави оценка в огромна степен значимостта на филологическите открития, като се залита по някакви наукометрии, свързани с " реферирани и индексирани издания ". Има разминаване сред наукометрията и полезността - такава каквато ние, филолозите, считаме, че показват нашите текстове ", изяснява Душкова.
Тя се надява, че това неглижиране на филологията и изтикването ѝ в периферията ще спре.
" Трябва да се осъзнае, че без българския език и литература и без българската история ние, българите, няма да съществуваме ", споделя доцентката.
По думите ѝ общите проблеми са свързани с количествените измерватели, които се изискват от хората, които се занимават с просвета.
" Важно е да се знае, че не всеки път количеството и качеството вървят ръка за ръка. За съществено и задълбочено проучване от време на време се нужни сред три и шест месеца ", споделя Душкова.
Според нея различен главен проблем е търсенето от някои на лесна просвета, на бързо академично израстване.
" Това е обвързвано и с плагиатството, което е пагубно за науката. Обществеността, която е отвън университетските среди, откакто види плагиатството, откакто бъде очевидец на бързото академично израстване, не приема изключително съществено учените, като слага всички под един знаменател. Науката би трябвало да бъде откривателство, творчество, нововъведение. Тя не може да върви напред и да се развива с плагиати ", съобщи доцент МираДушкова.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ