Експертен борд започва изработката на Национално ръководство за поведение при хепатоцелуларен карцином
Доц. доктор Димитър Калев е приключил Медицинския университет - Варна през 1979 година Има добити специалности " Медицинска онкология ", " Пулмология и фтизиатрия ", " Вътрешни заболявания ”.
Основател и ръководител на Организационния комитет на Годишната национална онкологична конференция МОРЕ (Мултидисциплинарни Онкологични Разговори и Екстракти). Зам.-председател на УС на Съвместната онкологична национална мрежа (СОНМ), която инициира основаването на Българския народен хъб на Мисията против рака.
Член е на Европейската асоциация по здравна онкология (ESMO), на Американската асоциация по клинична онкология (ASCO), на Българското онкологично сдружение (БОД).
От 2008 до 2016 година е началник на Клиниката по здравна онкология в УМБАЛ " Св. Марина " - Варна. От 2016 година е началник на направление " Медицинска онкология и лъчелечение " в СБАЛОЗ " Марко А. Марков " - Варна и съветник в Аджибадем Сити Клиник Варна ”.
Доц. Калев, в календара на научните събития на СОНМ през май следва среща на Националния експертен ръб СОНМ-МОРЕ 2026 за клинично управление за държание при хепатоцелуларен карцином. Какви са дилемите на експертния ръб в това направление?
Това е 24-ият подред народен експертен ръб в 17-годишната история на плана Мултидисциплинарни онкологични диалози и екстракти (МОРЕ). Всъщност това са експертни панели, които създават онкологични клинични управления, учредени на доказателства. От 2022 година, когато бе учредена Съвместната онкологична национална мрежа (СОНМ), бордовете разгласяват своите продукции към този момент от името на тази клъстерна организация. От 2010 година до момента са направени и предоставени на българската онкологична общност 23 клинични управления за държание при разнообразни типове злокачествени тумори.
Тази година СОНМ-МОРЕ привиква 42-членен народен експертен ръб, с цел да създаде Национално управление за държание при хепатоцелуларен карцином. Това е най-честият недоброкачествен израстък с генезис от черния дроб и в Европа от него заболяват годишно над 900 000 души. Голямото му обществено значение е обвързвано и с необятната разпространеност на някои хронични чернодробни болести, които подготвят към хепатоцелуларен карцином – хроничните хепатити, чернодробната цироза и стеатозната чернодробна болест (алкохолна и неалкохолна).
Тазгодишният експертен ръб включва най-авторитетни български експерти от региона на гастроентерологията, чернодробната хирургия, здравната онкология, радиология, нутрициология и други По традиция специалистите ще проведат две работни срещи – през май и юли – и ще разгласяват управлението през октомври по време на СОНМ Асамблеята 2026.
Досегашната активност на националните експертни бордове на СОНМ-МОРЕ какво въздействие оказва върху организацията и качеството на онкологичните грижи в България?
Още с първото си издание експертните бордове на СОНМ-МОРЕ дефинираха за своя генерална задача да култивират и да внедряват в клиничното мислене на българските онколози правилата на медицината, учредена на доказателства. На процедура всяко направено до момента клинично управление не е нищо друго, с изключение на стандарти и рекомендации за диагностични и лечебни практики с научно потвърдена най-висока успеваемост. От 2020 година експертните бордове усъвършенстваха своята методология посредством метода GRADE (Grading of Recommendations, Assessment, Development and Evaluation), който към този момент е най-прозрачният и решителен аршин за качество на научни доказателства в международната здравна просвета. За страдание, към този момент 17 години българските здравни институции и формалната онкологична общност се съпротивляват на този вид мислене. Затова и управленията на СОНМ-МОРЕ към този момент са единствено четиво, само че не са нормативни документи и оперативни стандарти в българската здравна система. Това е и една от аргументите българската онкология да е с най-лошите индикатори за успеваемост сред всички страни членки на Европейския съюз. Лично аз мисля, че това е феномен на поколенията и новата генерация български онколози, която се утвърждава в този момент, ще мисли и постъпва по напълно нов метод, съчетавайки просвета и морал.
От какво зависи въвеждането на национални популационни скринингови стратегии в България, с цел да достигнем равнището на водещите страни в Европейски Съюз? Виждате ли положителни стъпки от страна на институциите в този развой?
Струва ми се, че българската общност продължава да не схваща, че в националната здравна система няма научно обоснована предварителна защита, в това число и скрининг за най-значимите онкологични болести – рака на гърдата, на маточната шийка, на простатната жлеза, на дебелото и правото черво, на белите дробове и така нататък Така наречените профилактични проучвания, реализирани от общопрактикуващите лекари и заплащани от Националната здравна каса, са безпринципни скринингови процедури с изрично потвърдена неефективност и в епидемиологичен, и във финансов аспект. Европейските страни от дълго време са изоставили този опортюнистичен метод, въвеждайки така наречен проведен популационен скрининг, който се стреми да обхване цялата общественост от популацията с избран риск за обещано онкологично заболяване. Поради неналичието на подобен вид скринингови стратегии България също е на едно от последните места в Европейския съюз по критериите за предварителна защита.
От единствено себе си се схваща, че популационният скрининг може да бъде единствено държавна политика и би трябвало да бъде проведен, финансиран и провеждан извънредно от държавните здравни институции. Това също е нов вид мислене с прозрения за дълготрайни резултати и по тази причина, сходно на клиничните управления, до момента срещаше упорита политическа и институционална опозиция. Едва с последното държавно управление Министерството на здравеопазването реши да пристъпи към казуса с експертно-научна методология, учредявайки работни групи въз основа на действителна експертиза, вместо на корпоративни ползи. Съвсем неотдавна две работни групи към този момент подадоха в Министерство на здравеопазването планове за проведен популационен скрининг за рак на маточна шийка и за колоректален рак. Те към този момент съдържат всички съвременни концепти, логаритми и критерии за успеваемост, с цел да могат да се трансфорат в първите български национални скринингови стратегии. Процесът изисква изобретателна междуинституционална синергия, всичко занапред следва, само че за първи път е поставена действителна научно-политическа основа, което ме кара да съм оптимист.
Вие представлявате СОНМ и Националния хъб на Мисията против рака в България. Как платформа като националния хъб може да спомогне за решаването на организационни, структурни, медицински проблеми в онкологичната помощ?
Националните хъбове на Европейската Мисия против рака са самодейност и инструкция на Европейската комисия за всяка страна членка на Европейски Съюз да инициира действия за рационализиране на онкологичните грижи в подтекста на личните си държавни и районни проблеми и потребности. За тази цел бе основан паневропейският консорциум European Cancer Missions Hubs (ECHoS) – план на „ Хоризонт Европа “, целящ да поддържа националните хъбове в техните планове и действия в региона на предварителната защита, диагностиката и лекуването на онкологичните болести. Радикално новаторският метод в основаването на национални хъбове е неправителствената самодейност, която си слага за цел да сътвори общонационално придвижване, приобщавайки разнообразни заинтригувани страни от петте сфери на обществения живот – политика, университети, проучвателен центрове, бизнес и пациентски/благотворителни организации. Според мен този пентахеликсен модел за национална синергия е една от най-съвършените и вдъхновяващи инвенции на модерното европейско мислене.
През юли 2024 година СОНМ бе призната за пълновръстен член на ECHoS и по този начин закупи статута на автентичен неправителствен основател за основаване на хъб на Европейската Мисия против рака у нас. След продължителни срещи и полемики с разнообразни институции от цялата страна през март тази година бе извършено учредително заседание и беше показан Българският народен хъб на Мисията против рака. Участваха представители от над 90 институции – министерства, университети, кметства, промишленост, пациентски и други неправителствени организации, които подписаха меморандум за съдействие. На учредителния конгрес гостуваха към 20 представители на ECHoS и на задгранични национални хъбове. Предстои регистриране на Българския народен хъб като юридическо лице в категорията на неправителствена организация с нестопанска цел за социална изгода.
Подобно на управленията, учредени на доказателства, и на националните стратегии за популационен скрининг Националният хъб на Мисията на рака е напълно нов вид мислене в организацията на нашата здравната система. Оттук нататък негова задача ще бъде въвеждането, апробирането и институционалното одобряване на най-ефективните европейски модели за онкологична предварителна защита, инфраструктура на пациентските направления, здравно обучение, качество на живот и тъждество на достъпа до онкологични грижи. Лично аз разгадавам само на този метод – от неправителствени експертни и публични планове към политически нормативни промени, т.е. съзидание изпод нагоре. Това е кредото на Българския народен хъб на Мисията против рака.
Основател и ръководител на Организационния комитет на Годишната национална онкологична конференция МОРЕ (Мултидисциплинарни Онкологични Разговори и Екстракти). Зам.-председател на УС на Съвместната онкологична национална мрежа (СОНМ), която инициира основаването на Българския народен хъб на Мисията против рака.
Член е на Европейската асоциация по здравна онкология (ESMO), на Американската асоциация по клинична онкология (ASCO), на Българското онкологично сдружение (БОД).
От 2008 до 2016 година е началник на Клиниката по здравна онкология в УМБАЛ " Св. Марина " - Варна. От 2016 година е началник на направление " Медицинска онкология и лъчелечение " в СБАЛОЗ " Марко А. Марков " - Варна и съветник в Аджибадем Сити Клиник Варна ”.
Доц. Калев, в календара на научните събития на СОНМ през май следва среща на Националния експертен ръб СОНМ-МОРЕ 2026 за клинично управление за държание при хепатоцелуларен карцином. Какви са дилемите на експертния ръб в това направление?
Това е 24-ият подред народен експертен ръб в 17-годишната история на плана Мултидисциплинарни онкологични диалози и екстракти (МОРЕ). Всъщност това са експертни панели, които създават онкологични клинични управления, учредени на доказателства. От 2022 година, когато бе учредена Съвместната онкологична национална мрежа (СОНМ), бордовете разгласяват своите продукции към този момент от името на тази клъстерна организация. От 2010 година до момента са направени и предоставени на българската онкологична общност 23 клинични управления за държание при разнообразни типове злокачествени тумори.
Тази година СОНМ-МОРЕ привиква 42-членен народен експертен ръб, с цел да създаде Национално управление за държание при хепатоцелуларен карцином. Това е най-честият недоброкачествен израстък с генезис от черния дроб и в Европа от него заболяват годишно над 900 000 души. Голямото му обществено значение е обвързвано и с необятната разпространеност на някои хронични чернодробни болести, които подготвят към хепатоцелуларен карцином – хроничните хепатити, чернодробната цироза и стеатозната чернодробна болест (алкохолна и неалкохолна).
Тазгодишният експертен ръб включва най-авторитетни български експерти от региона на гастроентерологията, чернодробната хирургия, здравната онкология, радиология, нутрициология и други По традиция специалистите ще проведат две работни срещи – през май и юли – и ще разгласяват управлението през октомври по време на СОНМ Асамблеята 2026.
Досегашната активност на националните експертни бордове на СОНМ-МОРЕ какво въздействие оказва върху организацията и качеството на онкологичните грижи в България?
Още с първото си издание експертните бордове на СОНМ-МОРЕ дефинираха за своя генерална задача да култивират и да внедряват в клиничното мислене на българските онколози правилата на медицината, учредена на доказателства. На процедура всяко направено до момента клинично управление не е нищо друго, с изключение на стандарти и рекомендации за диагностични и лечебни практики с научно потвърдена най-висока успеваемост. От 2020 година експертните бордове усъвършенстваха своята методология посредством метода GRADE (Grading of Recommendations, Assessment, Development and Evaluation), който към този момент е най-прозрачният и решителен аршин за качество на научни доказателства в международната здравна просвета. За страдание, към този момент 17 години българските здравни институции и формалната онкологична общност се съпротивляват на този вид мислене. Затова и управленията на СОНМ-МОРЕ към този момент са единствено четиво, само че не са нормативни документи и оперативни стандарти в българската здравна система. Това е и една от аргументите българската онкология да е с най-лошите индикатори за успеваемост сред всички страни членки на Европейския съюз. Лично аз мисля, че това е феномен на поколенията и новата генерация български онколози, която се утвърждава в този момент, ще мисли и постъпва по напълно нов метод, съчетавайки просвета и морал.
От какво зависи въвеждането на национални популационни скринингови стратегии в България, с цел да достигнем равнището на водещите страни в Европейски Съюз? Виждате ли положителни стъпки от страна на институциите в този развой?
Струва ми се, че българската общност продължава да не схваща, че в националната здравна система няма научно обоснована предварителна защита, в това число и скрининг за най-значимите онкологични болести – рака на гърдата, на маточната шийка, на простатната жлеза, на дебелото и правото черво, на белите дробове и така нататък Така наречените профилактични проучвания, реализирани от общопрактикуващите лекари и заплащани от Националната здравна каса, са безпринципни скринингови процедури с изрично потвърдена неефективност и в епидемиологичен, и във финансов аспект. Европейските страни от дълго време са изоставили този опортюнистичен метод, въвеждайки така наречен проведен популационен скрининг, който се стреми да обхване цялата общественост от популацията с избран риск за обещано онкологично заболяване. Поради неналичието на подобен вид скринингови стратегии България също е на едно от последните места в Европейския съюз по критериите за предварителна защита.
От единствено себе си се схваща, че популационният скрининг може да бъде единствено държавна политика и би трябвало да бъде проведен, финансиран и провеждан извънредно от държавните здравни институции. Това също е нов вид мислене с прозрения за дълготрайни резултати и по тази причина, сходно на клиничните управления, до момента срещаше упорита политическа и институционална опозиция. Едва с последното държавно управление Министерството на здравеопазването реши да пристъпи към казуса с експертно-научна методология, учредявайки работни групи въз основа на действителна експертиза, вместо на корпоративни ползи. Съвсем неотдавна две работни групи към този момент подадоха в Министерство на здравеопазването планове за проведен популационен скрининг за рак на маточна шийка и за колоректален рак. Те към този момент съдържат всички съвременни концепти, логаритми и критерии за успеваемост, с цел да могат да се трансфорат в първите български национални скринингови стратегии. Процесът изисква изобретателна междуинституционална синергия, всичко занапред следва, само че за първи път е поставена действителна научно-политическа основа, което ме кара да съм оптимист.
Вие представлявате СОНМ и Националния хъб на Мисията против рака в България. Как платформа като националния хъб може да спомогне за решаването на организационни, структурни, медицински проблеми в онкологичната помощ?
Националните хъбове на Европейската Мисия против рака са самодейност и инструкция на Европейската комисия за всяка страна членка на Европейски Съюз да инициира действия за рационализиране на онкологичните грижи в подтекста на личните си държавни и районни проблеми и потребности. За тази цел бе основан паневропейският консорциум European Cancer Missions Hubs (ECHoS) – план на „ Хоризонт Европа “, целящ да поддържа националните хъбове в техните планове и действия в региона на предварителната защита, диагностиката и лекуването на онкологичните болести. Радикално новаторският метод в основаването на национални хъбове е неправителствената самодейност, която си слага за цел да сътвори общонационално придвижване, приобщавайки разнообразни заинтригувани страни от петте сфери на обществения живот – политика, университети, проучвателен центрове, бизнес и пациентски/благотворителни организации. Според мен този пентахеликсен модел за национална синергия е една от най-съвършените и вдъхновяващи инвенции на модерното европейско мислене.
През юли 2024 година СОНМ бе призната за пълновръстен член на ECHoS и по този начин закупи статута на автентичен неправителствен основател за основаване на хъб на Европейската Мисия против рака у нас. След продължителни срещи и полемики с разнообразни институции от цялата страна през март тази година бе извършено учредително заседание и беше показан Българският народен хъб на Мисията против рака. Участваха представители от над 90 институции – министерства, университети, кметства, промишленост, пациентски и други неправителствени организации, които подписаха меморандум за съдействие. На учредителния конгрес гостуваха към 20 представители на ECHoS и на задгранични национални хъбове. Предстои регистриране на Българския народен хъб като юридическо лице в категорията на неправителствена организация с нестопанска цел за социална изгода.
Подобно на управленията, учредени на доказателства, и на националните стратегии за популационен скрининг Националният хъб на Мисията на рака е напълно нов вид мислене в организацията на нашата здравната система. Оттук нататък негова задача ще бъде въвеждането, апробирането и институционалното одобряване на най-ефективните европейски модели за онкологична предварителна защита, инфраструктура на пациентските направления, здравно обучение, качество на живот и тъждество на достъпа до онкологични грижи. Лично аз разгадавам само на този метод – от неправителствени експертни и публични планове към политически нормативни промени, т.е. съзидание изпод нагоре. Това е кредото на Българския народен хъб на Мисията против рака.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ