Доц. д-р Боян Славенков е един от един от авторите

Доц. доктор Боян Славенков е един от един от създателите на предизборната платформа на Съюз на демократичните сили през 1990 година Икономически консултант на президента доктор Желю Желев от 1990 до 1997 година Дългогодишен учител по ръководство и предприемачество в ПУ " П. Хилендарски ".

- Доц. Славенков, имахте ли опция да се запознаете с предизборните платформи на главните играчи на идния парламентарен избор? Какво харесахте в тях?

- Моите наблюдения демонстрират, че изборните резултати все по-малко зависят от политическите и стопански стратегии на партийните централи, по-конкретно на трите водещи през последните години партии ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, и това се потвърждава от динамичността на електоралните настройки. Преди публикуването на тези стратегически документи и по-късно не се вижда никаква осезаема смяна в желанията.

Всъщност направената констатация визира и по-малките партии и обединявания, които не могат да се разграничат от общата инерция. Отнася се и за нововъзникналите обединения като „ Изправи се! Мутри вън!” и „ ИТН ". И до момента в който за тях публикуването на програмните документи има смисъла на публично и политическа легитимация на пазара на хрумвания и ползи - и в този смисъл има наложителен и бих споделил сакрален темперамент, то за трансформиралите се към този момент в мастодонти три най-големи сили предизборните стратегии явно са натоварени с други, по-изразено рутинни, ритуални и пропагандни функционалности.

Старите играчи на политическия пазар обаче знаят, че българинът нормално гласоподава или по прочувствени аргументи, или рефлекторно, или ирационално, или заради нещо друго от рода на закани, възродени страхове, сантименти към тоталитарното минало и други. И се стремят да им поднесат комфортен за храносмилане микс, в който би трябвало да са включени умерени дози от всичко належащо за преглъщане, без внезапни промени на съставните детайли. Естествено, всичко това е съпроводено с хвалебствия за благотворното влияние на предлаганото меню и майсторството на основния готвач и компания, както и с рекомендации за метода на приложимост и обещания за дълъг и спокоен живот.

Тъкмо заради посоченото подобие предизборните платформи на главните партии в акцията 2021 са еднообразни, познати по своята технология на създаване и съдържателна същина. Особено впечатляващо, само че и обезпокоително е отсъствието на нов език като информационно средство и метод за поднасяне на нови хрумвания и визия. От структурна позиция те повтарят задачите и дилемите, залегнали в Европейския проект за възобновяване и резистентност, като в това упражнение евентуално виждат застраховка против възможни обвинявания в неактуалност и традиционализъм.

В съдържателната си страна стратегиите са приспособени към някои специфики на обществената действителност - високата беднотия, обществените неравенства, незадоволителните темпове на стопански напредък и на иновативността, само че това е реализирано с общо повторение на мантрите на Брюксел по тематиката. Ако има нещо по-интересно в цялото еднообразие на предизборните документи, това е откровената позиция на Българска социалистическа партия по въпроса за повишение на налога върху прихода на физическите лица, с което тя удостоверява желанието си да се бори за понижаване на бедността и дълбокото икономическо неравноправие в страната, както и острият акцент на Демократична България върху контрола на основния прокурор като средство за определяне на върховенството на закона, и съответните промени в Конституцията в същата тенденция.

Това са двата свежи нюанса в обсъжданите документи, изпъкващи на фона на яростните битка за власт и “непосилната лекост на битието “, с които стратезите дават обещание всичко и по доста.

- Възможно ли е част от тези разнообразни платформи да се обединят и да послужат като основа за една бъдеща коалиция?

- В най-новата ни история сме били очевидци на всевъзможни обединения, а най-безпринципната от политическа позиция беше Тройната коалиция отпред със Сергей Станишев, формирана на чисто клиентелистка основа и оправдавана с особената историческа нужда на момента, потребността от национално избавление или нещо сходно. В този смисъл сходен управнически казус може да бъде още един неведнъж и даже да се окаже „ рационално " решение заради най-неочаквани съображения. Но в случай че това се случи, в основата му няма да стоят икономическите причини и пожелания на платформите на всеки от участниците в възможната коалиция, координирани по непротиворечив метод в обща управническа визия, а суровата проза на задкулисието и щенията на олигархията.

Отделните платформи не са взаимодопълващи се, а конкуриращи се. Затова обединяването под общия знаменател ще ги направи невъзможни за осъществяване. Разбира се, че са вероятни избрани взаимни отстъпки, само че този развой също има своята пределна допустимост. Тя обрисува самобитните „ червени зони “, както е очебийно в програмата на Българска социалистическа партия, чието пристъпване се смята за осквернение.

Но по-важно значение има методологическата различност и количественото разминаване сред предстоящите планирани резултати и разбирането за работа на стопанския механизъм. Съществуват значително прогнози, които не обрисуват бърз напредък и възобновяване, а противоположното - потъването в депресивно положение на международната стопанска система, от която България е мощно подвластна. А всички стратегии са положени в оптимистичното русло, с цел да наподобяват обещанията аргументирани, бодри и безпроблемни.

Но дали ще се случи тъкмо по този начин е подозрително.

Ето за какво заради вътрешните си проблеми като програмни документи на едно бъдеще ръководство предизборните платформи доста мъчно биха могли да се коалират, за разлика от самите партии и политици, които са подготвени на всевъзможни комбинации в името на властта.

- Как оценявате икономическите ограничения за подкрепяне на бизнеса и жителите в пандемията? Адекватни ли са те на фона на прилаганите в Западна Европа?

- Антикризисната ограничения имат няколко съществени минуса. Започнаха да се ползват със забавяне и в непълен размер, в някакъв смисъл и несъобразени с логиката на сходен вид политики. Например, кому беше толкоз нужно намаляването на ставката на Данък добавена стойност за ресторантьорския бизнес с 10%, от което не последва никакъв резултат и за притежателите, и за потребителите? В тези дейности на държавното управление би трябвало се търсят главните аргументи за доста по-малкото разпространяване на финансовия запас по ограниченията 60/ 40, и 80/ 20 към личния състав на засегнатите от епидемията икономически единици, като включително могат да се прибавят и неизползваните други принадлежности за тази цел.

Отчетеното опазване на към 300 000 работни места е въпреки всичко положително достижение, само че то ненапълно се компроментира от подозрението за истинността на заявените цифри. В този подтекст би трябвало да се възприемат и статистическите данни на европейските институции, съгласно които България се подрежда на предпоследно място по относителния размер на помощите за компенсиране на приходите на чиновниците в затворените предприятия. За отбелязване е фактът, че по програмата 80/20, която в по-голяма степен покрива вредите на засегнатите чиновници до този миг, са усвоени единствено 40 млн. лв. при отпуснати 150 млн. лв., а по другата мярка - ”Запази ме ", раздаването на помощта е в неразвито положение. Към посочените дефекти бих прибавил и селективността на ограниченията, доколкото има случаи, в които помощи са получавали и такива, които действително не са имали потребност от тях, проточването на процеса, неговата бюрократизация и други.

Тук първичните положителни планове не съумяха да доближат заявените цели заради оплитането им в ниската подготвеност и споровете на ползи, от които от дълго време българската администрация страда.

И най-после, непростимо би било в коментара на антикризисната проблематика да се заобиколи или премълчи безразборното и волунтаристично разпределяне на бюджетни средства по умозаключителен и непоследователен метод, който се трансформира в всекидневие през миналата година. Но в синтезиран тип държавната политика към бизнеса отчетливо ще се прояви след прекъсването на ограниченията, когато ще стартират банкрутите на доста компании, поддържани на изкуствено дишане

- Частни компании от ден на ден упорстват страната да се намесва в бизнеса им, да ги подкрепя. Хотелиерите даже предложиха страната да изкупи 25 на 100 от дяловете им. Не опонира ли това на правилата на пазарната стопанска система?

- Да, всяка интервенция на страната, която нарушава разпоредбите на пазарната игра, е нарушение на правилата на модерната стопанска система и колкото по-продължителна е тя, толкоз в по-голямо несъгласие влиза с тях. Особено в случай че се осъществя в несъответстващи форми, каквито са администрирането, опекунството, лобирането за обособени компании и браншове, предварителното изтъкване на спечелилите в конкурентната битка, погазването на върховенството на закона и други. Изключението от общите правила се следи в интервали на остри стопански рецесии и теорията и практиката са определили механизмите на държавното интервениране на пазара, макар че след Великата криза от 2007- 2008 година има двоякост и по тези въпроси. И въпреки всичко хубавичко и работещата икономическа логичност безапелационно показва нежелателните отрицателни процеси при невъздържание на държавната угриженост за бизнеса.

Бих желал да напомня максимата, че разликата сред лекарството и отровата е в дозата.

Каквито и красиви обещания да чуваме от предизборните платформи на партиите за коренна смяна на бизнес средата и за новите форми на съдействие сред компаниите и страната, механизмът на това взаимоотношение ще остане непазарен, непрогледен и неефикасен, в случай че продължи съществуването на олигархичния модел в ръководството.

От направената обяснения дано да се върна към съответното предложение на хотелиерите, тъй като наподобява прекомерно фрапантно. Да пожелае един притежател да споделя правата си с страната значи, че или не прави оценка какво значи свободата му, или че е подготвен да я жертва непринудено в името на оцеляването. Но в случай че страната реши да взе участие в тази скица, се поражда подозрението за нечиста игра и на двете страни на уравнението, които се готвят да преразпределят публичен запас през каналите на частната самодейност. В българския хотелиер постоянно е имало нещо подозрително.

- Как се случи, че сериозен икономист от вашият сан прописа лирика?

- Аз се интересувам извънредно доста от изкуството и културата и в своите лекции се позовавам на техните достижения. Всъщност и изкуството, и науката имат за цел да се приближат и опознаят истината за света, единствено че вървят по разнообразни пътища и със личните познавателни и изразни средства. А когато те съумеят да си взаимодействат и да се обогатят взаимно, тогава се ражда очарователно вълнуваща Истина-Красота в смисъла, който Хегел, поетите романтици и може би античните гърци влагаха в това разбиране. За мен писането на стихове е средство да проявя себе си по различен, недосегаем и съвсем неосъществим метод на изложение на своята човешка същина, и опция да пребивавам в по-свободен и съгласуван свят. Вероятно в поезията съм търсил послания и внушения, които не съм съумял да реализира по различен метод.

- Автор сте на поема,която наблюдава ориста на доста от героите на политическата сцена у нас. Сатирична ли е тя?

- Аз я назовавам пародия, в която като род се осъществя съществуването на огромно подобие със сатирата като изразно средство, въпреки и разбирана в малко по-различна литературна функционалност... Има и обособени лирични встъпления, исторически съпоставения с епохата на Ренесанса и с един от неговите поетични върхове, какъвто безспорно е “Декамерон " на Бокачо. В поемата паралелно с тях върви и една друга сюжетна линия, на която аз приписвам огромно значение, тъй като ми служи да изляза от омагьосания кръг на бутафорно-гротескната клоунада, в която сме попаднали и която, сходно на силата на земната гравитация, ни държи долу, в ниското, и нямаме сили да се откъснем от нея. Тя е написана в стила на баладата и съдържа детайли от фантастиката, митологията и религиозната догматика, и визира ориста на Ултрон - орела лешояд, подарен ни от зоопарк в Белгия, с цел да развъжда популацията на този изчезващ тип в страната, само че който бандитите гръмнаха за наслаждение край Кърджали.

Но в действителност като цяло доминират сатирата, иронията, сарказъмът, комичното и изобличаване на несъстоятелността на така наречен политическа класа и нейния слугинаж от всевъзможен жанр - медии, пиар организации, псевдоучени, членове на проведената престъпност, партийни почитатели и деятели. По този мотив несъзнателно си припомням една сентенция, че който не се опасява от нищо, се опасява от смеха, въпреки че нашият “елит " е противовес на смелостта и мъжеството. И заслужава непрекъснато да бъде осмиван.

- Кои са главните настоящи лица в поемата? Очаквате ли някои от тях да се притеснят и за какво?

- В галерията на поемата, която съм нарекъл " Вирусиада&Вирусология " са включени най-често срещаните имена на всекидневието – от Борисов до Нинова. Те са показани многопластово и като отразяващи съдбовната светлина и психичните характерности на Краля Слънце, и като елементарен хора със своите себични претекстове, и като част от заболяването, а не от лекуването й.

Заедно с тях върви и представянето на членовете само че НОЩ и МЕС, които ловко съчетават лекарската специалност с политиканстването и угодничеството и разумно се включиха в изборната битка като претенденти за народни представители. Като продължение на своето личностното раздвояване. Но има и представители и на необятните национални маси - проститутки, лекарското съсловие, мисирките на Бойко, духовенството, национални лечители, симпатизанти на партии, ромите от квартал " Филиповци ". В повествованието е поканен даже и Сатаната, който е учудващо обективно сериозен към българската националност и даже доброжелателен. И в това време самоуверен и убеден в нуждата си да бъде част от християнската теология, на която е станал незаслужена, само че и нужна жертва.

Дали ще притеснят обектите на преставяне в поемата е проблематично. Ако са закоравели политици, ще употребяват постоянно цитирания образец, който им служи за ризница против рецензии и забележки и ще се опитат по този метод да успокоят личната си съвест или това, което я замества. А той се свежда до правилото: ”Обвиненията не са ориентирани против мен, а против моята партия и аз няма да им се поддам ".

Известно разстройване въпреки всичко може да се породи у тях, тъй като те не одобряват хумора по собствен адрес, нямат благородството да понесат иронията и рецензията.

- Градираха или деградираха политиците у нас през последните 30 години?

- Ние се намираме в голяма нравствена и духовна рецесия през последните десетилетия, която е достигнала до такова положение, че самото говорене за публичен или политически морал звучи и цинично, и рисково... Тя е тотална и не може да подмине родния политик като част от общото, даже да има тип и да е заел ипостаза на херувим.

Зависимостта сред двете страни на монетата е реципрочна и родният политик продължава решително да крачи по пътя на своята деградация.

Ще поддържа мнението си по въпроса с два аргумента. Първия го виждам в несъразмерната и задълбочаваща се бездна сред света на ръководещите и този на ръководените, сред виртуалната действителност, в която живеят първите, и действителното всекидневие на огромна част от популацията, в ненамаляващата беднотия на болшинството и бездушната бездейност на елита по този проблем. А това демонстрира - с изключение на политическа и интелектуална неплатежоспособност на българския политик, и моралната му деградация, ампутираното му възприятие за състрадателност и състрадание към проблемите на елементарния човек.

Втория мотив ще го прегледам в динамичността на изменящите се полезности на коментирания обществен типаж, от времето на началото на демократичния преход до наши дни. Ще го персионализирам в низходящия честен статус на двама от маститите представители на ръководещата върхушка - Александър Йорданов и Георги Марков.

Те бяха в състава на Великото национално заседание, приютило за малко част от изявените представители на българската интелигенция на социализма, запазили имената си чисти и неопетнени от тоталитарния режим, а някои имаха славата на борци против него. Благодарение на сходни персони Народното събрание от 1990 година, без значение от доминирането на довчерашните комунисти, имаше своите морални стожери и образци за подражателство: Йосиф Петров, Желю Желев, Йордан Радичков, Кирил Маричков, Боян Папазов, и други. С тяхната отразена светлина светеха и двамата герои на моя роман, само че доста скоро, дружно с навлизането в идващите парламентарни издания на нови и все по-малко почтени и читави люде в партиите, стартира да се демонстрира и техният честен образ. През 1992 година, след настъпилия раздор сред президента и управлението на Съюз на демократичните сили, Йорданов и Марков бяха на върха на вълната на уличните митинги против д- р Желев, който заклеймяваха с речника на маргинализирани видове, хулеха, горяха книгите и портрета му.

Ако те са изпълнявали партийната заръка, държанието им е обяснимо, само че не и оправдаващо ги, Но аз не се колебая, че персоналните импровизации и нахлуване в благосъстоянието на каруцарския речник е единствено тяхно лично дело. И какво беше учудването ми, когато не след дълго ги срещах по коридорите на Президентството да чакат смирено и с хрисими физиономии благословията на президента да бъдат назначени - единият за дълго и умерено престояване в Конституционния съд, а другият за дипломат в Полша. И да се готвят да целуват ръката, която по този начин злостно хапеха и обругаваха…

И двамата герои на нашето време откриха по-късно топъл банкет в редиците на ГЕРБ, единият като евродепутат, другият единствено като елементарен подобен.

Не приказва ли това за двойните стандарти и упадъка на ръководещото болшинство и на всичко, което е подвластно от него? Но деградацията визира безсъзнателно и всички нас.

Професията политика е сложна и изисква сложни качества като подготвеност, проницателност, харизматичност, отзивчива дарба, устойчивост, кураж и храброст, управнически умения за образуване и обосноваване на хората, аналитични качества. В нашата действителност тези качества съществуват в обособени политици, само че са в насипно положение, и я няма тази персона, която да ги синтезира и сплотява.

Бих поздравил всеки наш политик, притежаващ способността и гения да види пътя, по който да излезем като общество от порочния кръг на икономическата и духовна беднотия и на фасадната народна власт и неправда. За неодобрение са всички останали, които обитават във властта и в политиката, с цел да задоволява себичният си нагон за персонално облагодетелстване и подправена суетливост.

- Къде се изгуби президентът Румен Радев?

- Той по-скоро мимикрира, тъй като се приготвя за значима личностна трансформация през тази година, като се потопи в дълбоките водите на моралната рецесия. Досега той изглеждаше чист и неоцапан заради две аргументи. Първо, заради отсъствието на властови запас, потреблението на който да го вкара в клопката на изкушенията и корпоративните зависимости. Неправенето на нищо го предпазваше от отговорност и в съзнанието на част от масите е непокътнат несъмнено като чист и неоцапан политик, а прослушването на говоренето му в стила на “ Позитано " евентуално се е приемало от слушателите като нужната цена на благодарността му към партията мандатоносител, което също си е прочут позитив. И на второ място заради еднообразното и целеустремено злословене против дефицитите на изпълнителната власт и частично на законодателната, което пред неизкушения от политическа безпристрастност български фен е минавало за конституционно обвързване на фигурата на националния обединител, изравен над дребните тяснопартийни пристрастености и боричкания.

От през днешния ден обстановката за него се промени радикално и от фигура, стояща най-малко видимо над себичните персонални ползи и подмолната битност на политическия живот в страната, той би трябвало да се трансформира в тяхна съответна персонификация. И като восъчна отливка да одобри релефа и детерминиращия профил на грозната матрицата, която образува политическия спектакъл и му отрежда да играе съответната роля на сцената. И по този път ще се трансформира в “нормален " български политик като всички останали, свален от чистия въздух на безоблачния небесен шир върху горещата и неверна земя на прозаичната реалност, борещ се за власт и привилегии като еднакъв с всички тях.

Ако желае всичко това, Радев би трябвало освен да мисли като представителите на политическата класа, само че и до работи като тях, което включва целия боеприпас на войната за власт - от срамното коленичене пред тези, които ти желаят оставката, до вричането във честност на другите, на които не вярваш, само че си задължен да го направиш, до влизането ти в нови зависимости от олигархични кръгове и подмолно интриганстване, до стоенето в разкрачена поза сред Вашингтон и Кремъл в обсесията да не засегне русофилското Българска социалистическа партия, само че и да не разсърди съдружниците от НАТО.

Затова той в този момент пази невисок профил и мълчи, само че незабавно след изборите ще го забележим в новото му амплоа и в нараснала боеспособност да брани мястото си в Бялата къща.

- Какво е вашата прогноза за идните избори?

- ГЕРБ ще завоюва, в което има и глупост, и нормалност. Да я назовем като лекарите-политикани “новата нормалност “. Докато не намерим същинския лек против герберизма и господството на олигархията.

Българска социалистическа партия ще е втора, тъй като е опустошена от вътрешно-партийните борби, инициирани от вождисткия вид управление на Нинова.

Движение за права и свободи е единна като същинска партия от тоталитарен вид и евентуално ще изпревари “Има подобен народ ", чиито водач декларира, че няма да се коалира с никой. Интересно е какво ще прави в Народното събрание, нямам доверие да му разрешат да изнася своето шоу там.

От останалите претенденти като възможни участници в новото Народно заседание виждам Вътрешна македонска революционна организация, което на вълната на антимакедонизма може да притегли още някои от колебаещите се, стига Каракачанов да не им разреши да обичат България повече от него.

“Изправи се! Мутри вън!” са подготвени на всичко, с цел да седнат в парламентарните кресла и тяхната настъпателност и безпринципна еластичност може както да им помогне, по този начин и да им попречи.