Мангъров: Това разделяне трябва да се направи, но 99% от частните болници ще увехнат
Доц. доктор Атанас Мангъров, шеф на Клиниката за лекуване на детски инфекциозни заболявания към СБАЛИПБ " Проф. Ив. Киров “ ЕАД – София, в изявление за предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус "
Новината за " 100-дневна кашлица " или така наречен коклюш разтревожи мощно Англия и Хърватия. Има ли защо ние да се тормозим?
Коклюшът е заболяване, което го е имало постоянно. В предишното е било доста необятно публикувано. За него има ваксина доста от дълго време, още от 30-те години на предишния век, като за жалост, коклюшът е единственото ваксинопредотвратимо заболяване, което сега демонстрира трайна наклонност към увеличение на броя на случаите. Като аргументите за това са две. Едната е, че около всички тия осъществявания с Коронавирус " ваксина “ стана мръсна дума и доста хора престанаха да имунизират децата си, само че това е от скоро – това е от последните две-три години. Другата причина за разпространяването на коклюша – той освен във Англия и Хърватия, а е на всички места – е това, че в множеството страни, такива като нас, от Европейския съюз някъде от началото на ХХ век, от 2000 и някоя година насам старите целоклетъчни ваксини за коклюш, които бяха употребявани от средата на ХХ век, се замениха с така наречен ацелуларни ваксини.
А за какво се замениха?
Причината за това беше, че старите ваксини, целоклетъчните, при които целият коклюшен бактерий беше, нагледно казано, изработен на салата, инжектира се. Те даваха доста добър имунитет, като в това числовата те даваха и така наречен дългогодишен клетъчен имунитет, само че те имаха доста странични дейности. Всъщност доста, само че задоволително съществени, с цел да провокират съществени опасения. Обичайно беше след тези ваксини да се получи висока температура, да се получи зачервяване, болежка, оток на мястото на убождането. В някои случаи се стигаше до гърчове след тези ваксини, така наречен енцефалопатия, заради което тези ваксини бяха сменени 90-те години с така наречен безклетъчни ацелуларни ваксини, при които от коклюшните бактерии се вземат единствено дейните съставки, които се инжектират…
А не цялата " салата “?
Не целият бактерии, изработен на " салата “, при което страничните дейности, нежеланите реакции бяха доста по-малко. Но се оказа, че тези ваксини имат един сериозен минус – те не дават дългогодишен имунитет и при тях на всеки четири-пет години имунитетът " изветрява “ и се постановат нови реимунизации – едното нещо. И второто, по-важното: Оказва се, че тези ваксини защищават децата и изобщо хората, които са имунизирани, от това да се разболеят тежко или изобщо да се разболеят от коклюш, само че не защищават от това имунизираните да се заразяват и надлежно да популяризират коклюшните бактерии – нещо, което при другите ваксини, при старите, при целоклетъчните ваксини това го нямаше. Те имаха опция да обезпечават дългогодишен имунитет и второ, те предотвратяваха както заразяването на имунизираните, по този начин и тяхната дарба да популяризират бактериите.
В резултат на което стигаме до това, с което започнахме – че сега коклюшът е единственото ваксинопредотвратимо заболяване, при което се следи трайна наклонност към увеличение на новооткритите случаи, макар че в доста страни имаме доста високо ваксинално покритие. Т.е. виждаме, че не всеки път напредъкът в науката води до напълно позитивни резултати. При новите ваксини имаме някои съществени, положителни страни. Те имат по-малко нежелани реакции, само че въпреки това пък имат и прекомерно съществени дефекти, най-много под формата на това, че те не стопират разпространението на коклюша и тия, които са имунизирани, не се разболяват, само че не престават да популяризират болестта, вследствие на което става това, което казахме.
Има ли защо да се тормозим? Тази вълна, която разтревожи Англия и Хърватия, има ли заплаха да засегне и нас? Доц. Мангъров тук ни изясни, че то постоянно е имало коклюш и ще има. Различни ваксини обаче към този момент съществуват, нали по този начин, доцент Мангъров?
Да, да.
Интересното е обаче, че новата ваксина по-малко нежелани реакции има по-късно, само че пък по-щадяща може би.
По-щадяща е, само че дава по-слабо под напрежение имунитет. И най-важното – тя не предотвратява разпространяването на вируса от тия, които са имунизирани. Те се заразяват, не се разболяват и не се разболяват тежко, само че това, че са имунизирани, не ги стопира да продължат да популяризират коклюша.
Нека да кажем, че тази ваксина е една от наложителните ваксини при дребните дечица. Кога би трябвало да се сложи тя?
Тази ваксина се слага най-рано през втория месец и колкото по-рано се сложи, толкоз по-добре. Тя е част от така наречен шествалентна ваксина, която се употребява в този момент за дифтерията, тетанус, коклюш, полиомиелит, хемофилус инфлуенце и Хепатит Б. Тя би трябвало да се сложи колкото може по-рано, тъй като най-застрашени са най-малките деца, които не са имунизирани и при които имунитетът от майките, в случай че го имат, изчезва някъде към края на първия-втория месец най-много. И по тази причина тази ваксина не трябва да се отсрочва. Тя се прави на втори, трети, четвърти месец, на 1 и 6 месеца, по-късно има реимунизация на 6-годшна възраст и неотдавна има и реимунизация на 12-годишна възраст със специфична ваксина, която е дифтерия, тетанус и коклюш, единствено че с по-малко наличие на дифтерия и коклюш, и се планува тази ваксина да бъде въведена за в бъдеще и на 17-годишна възраст и по-късно на всеки 10 години. Това, което в този момент всеки от нас получава или би трябвало да получава на всеки 10 години след 17-годишна възраст – дифтерия и тетанус, да получава дифтерия, тетанус и коклюш. Само че тази ваксина, която е дифтерия, тетанус и коклюш, която е предопределена за огромни деца и за възрастни, която е с понижено наличие на коклюшен антиген, тъй като когато коклюшната ваксина се слага на остарели години, има по-сериозни странични резултати, тя е много скъпа.
Новата ваксина?
Новата ваксина, да. Нова-нова – тя е от 20-30 години, от края на 90-те години. Изобщо не е нова. Нова е за нас, тъй като ние преди две години въведохме имунизацията за коклюш при децата на 12-годишна възраст точно с тази особено пригодена за тях ваксина. Но това не са нови ваксини и тия ваксини са правени по разпоредбите на изкуството. Но се оказа, както ви споделих, че при тия ваксини има един фундаментален проблем, който постанова да се вършат реимунизации на всеки няколко години, тъй като до момента в който старите ваксини даваха…
По-добър имунитет, сегашните…
… клетъчен имунитет, който беше до живот на процедура или доста дълъг, при тези имунитетът се задържа за към 4-5 години, заради което се постановат непрекъснати реимунизации.
Кога един възрастен обаче е редно да си сложи такава ваксина и по кое време е добре да се замисли?
Ами, когато събере 50-60 лв. за имунизацията, е редно да си сложи. Когато отиде при персоналния си доктор, с цел да му прави тези на всеки 10 години реимунизации за дифтерия и тетанус, хубаво е да си сложи и за коклюш, тъй като сега коклюшът се разнася от възрастните, а най-тежко боледуват най-малките деца. Между другото, добре е тази ваксина да се слага и на бременни.
На бременни?
Да. Колкото и да звучи извънредно, тъй като във връзка с плода и на самата бременна те нямат някакви нежелания реакции, само че когато една бременна жена се имунизира, равнището на нейните антитела против коклюш се покачва, тя предава тези антитела на новороденото и то е предпазено през тези първи един, два, три месеца, до момента в който се сложи постоянната ваксина за коклюш. Т.е. хубаво е, само че за нас това е към момента разкол. Едва ли в страната има повече от десетина бременни, които да са имунизирани. Но другото, което е по-важно – че родителите не трябва да изчакват детето да порасне, да стане на три, на четири месеца, да укрепне, както си мислят. Коклюшът протича най-тежко при новородените и децата в най-ранната кърмаческа възраст, заради което тази ваксина би трябвало да се слага допустимо най-рано и това е през втория месец. И хубаво е тия ваксини, които са по имунизационния календар, да се слагат по едно и също време. През устата се дава имунизацията за ротавирусен ентерит, която не е наложителна, само че е безвъзмездна, по избор.
Хубаво е да се слага, въпреки че в случай че си я слагат, всички ние в Инфекциозна болница оставаме без работа, тъй като няма заболели. Но е хубаво да нямаме заболели. И по едно и също време и в едното, и в другото краче да се слагат двете ваксини - за шествалентната и за Streptococcus pneumoniae, който е най-честият гноясал менингит в детската възраст. Като отново ще повторя – това са заболявания, които протичат най-тежко при най-малките, заради което те би трябвало да се слагат допустимо най-рано, а не да се отсрочват и или пък детето да пристигна за едната ваксина, пък след една седмица да пристигна за другата ваксина. Това са единствено спомагателни опасности, тъй като един, който схваща от детски заболявания, споделя, че по рисковете, които носи визитата на детската консултация се равнява на поклонничество до Мека, с всички опасности. Защото когато едно такова дете на два-, три-месечна възраст отиде в кабинета и изчака там с още десетина като него, забележителна част от тях кихащи, кашлящи…
Може да се болести с още куп неща.
Просто това са опасности, които не трябва да бъдат поемани. И няма нищо ужасно да се направи в едната и в другата. Те в действителност по този начин би трябвало да се вършат и това, че не се вършат по този метод, това е, което аз назовавам " здравна самоинициатива “ от страна на забележителна част от моите сътрудници.
Как да разпознаем признаците при най-малките и при по-възрастните?
Коклюшът е кашлица, при която на човек му изскачат очите, и няма по какъв начин да бъде неразпозната. Човек посинява, стопира да диша. Това е кашлица, при която пристъпите могат да бъдат няколко минути, просто доста жестока работа е.
Какво да създадем, с цел да подпомогнем?
Нищо не може да създадем, просто да го гушнем, да го успокоим детето. При тази кашлица може да се стигне до прекъсване на дишането, до така наречен апноични паузи, които могат да доведат до мозъчни кръвоизливи. Или това увеличение на вътречерепното налягане при кашличните пристъпи може да докара до кръвоизливи, микро кръвоизливи в мозъка, при което да се получат трайни увреждания. Въобще, коклюшът е една доста същинска болест и който е виждал коклюш, не би си разрешил да си играе с отсрочване и с операции във връзка с имунизациите.
Да, неотложно отиваме при доктор, несъмнено, и експерт, без да се самолекуваме.
Лошото е, че и да отидете, в случай че детето ви е инфектирано с коклюш, доста малко може да извършите, тъй като другата специфичност на коклюша, като се изключи че е продължителна болест, е, че тя не се повлиява от антибиотичното лекуване. При коклюша се дават антибиотици, и то такива, каквито би трябвало да се дават, само че те не оказват въздействие нито върху тежестта, нито върху продължителността на болестта. Те се дават дотолкоз, доколкото детето да не бъде заразно за близките. Но за самото дете антибиотичното лекуване не играе никаква роля.
Доц. Мангъров, по какъв начин минава тази болест при възрастните? Говорихме до момента при дребните дечица, където е най-сериозно, по този начин да се каже, това положение. А при възрастните какво се случва?
При възрастните, заради това, че са възрастни, протича не толкоз тежко, колкото при децата, тъй като те въпреки всичко по-трудно могат да спрат да дишат, спрямо децата. Но при възрастните коклюшът протича като една доста мощна кашлица, при която човек посинява, изскачат му очите, може да повърне. И това нещо става в продължение на седмици. Като тези кашлични пристъпи са по два-три на час и това в продължение на един-два месеца се кара по този метод. И по-късно е същото в продължение на още три-четири месеца, само че по няколко пъти на денонощие. Просто коклюшът е продължителна болест. Възрастните не умират от коклюш, само че те могат да заразяват дребните деца, изключително тия, които са новородените и при които болестта протича тежко. Ваксината, която се употребява при възрастните, още веднъж ще кажа, тя не защищава тия, които са инфектирани с коклюш и които кашлят, да заразяват другите. Имаше преди десетина години една така наречен Стратегия на пашкула, при която се считаше, че когато в едно семейство има новородени, близките – майка, баща, баба, дядо, би трябвало да се имунизират с имунизацията за коклюш за възрастни с концепцията те да основат един предпазен пашкул, който да не разрешава детето да се болести, тъй като в случай че то се болести, ще се болести от тези, които са към него.
Но се оказа, за жалост, че тази ваксина не предотвратява способността на инфектираните да заразяват други хора и се оказа, че цялата тази концепция, която на доктрина беше добра, на процедура е безполезна. И неприятното е, че и при възрастните, както и при децата, когато се разболеят от коклюш, няма нещо, с което да се спре тази кашлица. Антибиотичното лекуване може да се дава, само че то не понижава нито тежестта, нито продължителността на болестта. То може вероятно да понижи способността на болния да заразява други хора, само че във връзка с самия него то не въздейства по никакъв метод на заболяването. И когато някой кашля дълготрайно, може да отиде да си направи PCR тест за коклюш и в случай че се окаже, че пробата му е позитивен, просто да се подготви, че в идващите два-три месеца ще кашля, и то доста крепко.
Споменахте проби, няма по какъв начин да не ви попитам за COVID и какво се случва с COVID у нас съгласно вас. Знаете какъв брой обществото е много по-обострено, сензитивно на тази тематика. По-страхливи станахме като че ли да се събираме, да кашляме, да кихаме.
По отношение на COVID обществото освен тук у нас, само че и на всички места по света към момента продължава да страда от бездънен уплах, тъй като това, което има в този момент и което се назовава Коронавирус, не COVID-19, който беше през 2020-2022 година в неговия китайски вид, Делта вид, това е просто един ковид. Като коронавируси е имало постоянно откогато свят светува. Те постоянно са били виновни някъде за към 20% от острите вирусни на инфекции: Температура, болки в гърлото, изнемощялост, болки по кости, мускули, стави, кашлица, сополи, храма, и тях ги е имало постоянно. Коронавирус апропо значи CO – corona, VI – virus, D – disease, коронавирусно заболяване. И сега това, което се диагностицира като COVID по нищо не се отличава от тези вирусни инфекции, които всеки от нас кара най-малко по един-два пъти годишно.
Продължителността на актуалния COVID е към десетина дни, 7-10 дни, острата фаза, в която всичките признаци се изразени в мощна форма, към 4-5 дни, някой път малко по-малко, някой път малко повече, само че цялата история завършва за към седмица-десетина дни. Не се нуждае от никакво антибактериално лекуване, тъй като това е вирус, при който даването на антибиотици, на антибактериални средства единствено " успокоява “ болния и лекуващия доктор, тъй като в случай че не му даваш антибиотик, по какъв начин ще му мине? Ние доста четем по интернет и разбираме. Но антибактериалното, антибиотичното лекуване не оказва никакво въздействие върху хода. Това, което доста постоянно се споделя: " Ние даваме антибиотици, с цел да не слезе надолу, да не направи затруднение “ – антибиотиците нямат защитно деяние. Не може да лекувате нещо, което го няма. Това е все едно да си гипсирате крайници преди да го счупите, с цел да не го счупите, което може да го вършиме, в случай че желаете, само че е жалко.
Наблюдавате ли по-сериозни затруднения при инфекциозните заболявания след Коронавирус?
Ми, не. Инфекциозните заболявания са си такива, каквито са си били постоянно. По това време на годината доминират острите респираторни вирусни инфекции.
Кои най-често в този момент наблюдавате?
Най-често са аденовируси, респираторно синцитиални вируси и реовируси, риновируси, ентеровируси има, които ги е имало и преди. Чакаме да пристигна грипът, който нормално идва някъде края на декември-началото на януари. Грипът е единствената от тези остри респираторни вирусни инфекции, за които има по-сериозна профилактика. Добре е децата най-много, само че и всички останали възрастни, само че изключително децата, които вървят на градини, на ясли, да се имунизират, тъй като когато едно дете изкара грип през януари или февруари му се разбутва имунната система и по-късно има най-малко още един-два спомагателни други епизоди на други вирусни инфекции, и нормално след един на прекаран грип през януари-февруари, нещата са проточват най-малко до април и повече.
Сигурно нашата слушатели са доста сюрпризирани сега, не знам дали осъзнавате, само че за повторно вие призовавате да се имунизираме. Ето, в този момент дечицата, а по-рано казахте – бременните при коклюш, което в действителност е редно да се направи съгласно вас за тази обстановка.
Ами за жалост по времето на Коронавирус някои хора, които въобще не схващат от ваксини, започнаха да се занимават с тях и да дават доста авторитетни отзиви, и надлежно допускаха доста съществени неточности. Резултатите са на разположение. Но имунизациите за COVID нямат нищо общо с имунизациите, които са за коклюш, за всички тези ваксини, които са в имунизациония календар, които са напълно друго нещо. Ваксините за COVID и другите ваксини са като компоти и компютри – нищо общо няма едно с друго. И би трябвало да ви кажа, че едно от най-странните неща, които следим, е, че доста от така наречен проваксинатори, които пропагандираха имунизациите за Коронавирус, за които те нищо не разбираха защо става дума, същите те не си вършат ваксини за грип, тъй като на тях грипа им е явен, те знят, че няма потребност, до момента в който за COVID те даваха доста такива авторитетни изявления, забележителна част от които бяха откровени нелепости. И за жалост доста хора са поведоха по акъла им, и сега някой си заплащат за това.
Доц. Мангъров, да си поговорим малко за парите за бранш " Здравеопазване “. Рекорден бюджет за здравето, над 8 милиарда лв. е бюджетът на Здравната каса за следващата година, като нарастването е към 870 милиона или това е малко под милиард.
Долу-горе към 1 милиард, дори някой споделиха, че повече от милиард, само че не диспутирам.
Как ви звучат тези пари, обърнати в действителна опция за промени?
Никак. Просто нашата здравна система е генетично сбъркана, тъй като бюджетът на Касата да стане и 9, и 10 милиарда, той няма да стига и няма да реши проблемите на опазването на здравето. Защото кой е най-важния проблем на нашето опазване на здравето? Не това, че нямаме инсталация, не че нямаме машини, не че не може да се изследвате за витамин този или за витамин оня, или за това антитяло или за другото антитяло, казусът на нашето опазване на здравето е, че няма хора и най-много че няма сестри. А няма сестри, тъй като на сестрите не се заплаща. Същото се отнася и за санитари, и за някои лекарски специалности.
И в действителност, в случай че този близо 1 милиард лв., които тази година са дадени в допълнение, в случай че той беше заделен, с цел да станат заплатите на сестрите и изобщо на всички, които са в опазването на здравето, съпоставими или да са приравнени към тези, които те биха получавали на Запад, където са, тези хора можеха да се върнат тука. Само че това не става. Ние тука даваме за какви ли не неща – за нови лечебни заведения, нови машини, нова инсталация, само че апаратурата без хора е нищо.
И просто и другото нещо, което е най-важното, би трябвало да се раздели заплащането на медицинския труд от заплащането на цената на лекуването. Заплащането на медицинския труд би трябвало да бъде съпоставимо с това в Запад, с цел да може хората да се върнат, другояче в никакъв случай няма да се върнат колкото и да ги кандърдисваме, няма да се върнат, те ще са си там, и ние тука ще си останем със сестри на напреднала възраст, които са с някакви мижави заплати. Т.е. заплатите би трябвало да се договарят и да не зависят от лечебната активност.
И второто нещо, заплащането на лечебната активност, която би трябвало да се раздели от заплащането на цената на труда, това е чисто счетоводен проблем. Едно лекуване коства толкоз, нали, за консумативи, за режийни, просто то коства толкоз, колкото е. Като в случай че си по-беден не може да си позволиш да те лекуват както някой, който е доста богат. Т.е. ние би трябвало да се разгръщаме съгласно чергата си, нали. Но тези две нещата би трябвало да бъдат разграничени, тъй като сега, с цел да може ние, които сме в медицината, да изкараме нашите мършави 1000-2000 лв., като за някой напълно не са толкоз, а са доста повече, приказваме за заплати по 60-70 000, и то не хора, които са закачени към Здравната каса, би трябвало да се раздели това нещо.
Ако това не се прави, ние не изпадаме в ситуацията на пожарникари, на които се заплаща на загасен пожар. Нали се сещате какво ще вършат пожарникарите? Няма пожари – закриваме пожарната команда. И в действителност тази простотия би трябвало да се спре, тъй като в множеството, изключително в по-малките лечебни заведения, главният въпрос, който се взема решение заран на работа, е за какво има толкоз малко заболели и какво ще вършим ние, в случай че болните не престават да са толкоз малко. Или имаш потребност от болница, или нямаш потребност. Ако имаш потребност, тя би трябвало да се финансира с хора най-много, тъй като без хора нищо не става, колкото и да се закупуват апаратури и лекарства.
Доц. Мангъров, може ли да ми дефинирате човек в България, който е здравно обезпечен, какво съставлява? Защото доста постоянно слушам недоволства, че макар, че съм здравно обезпечена си заплащам на всички места всичко, и таксите стават по-големи.
Ами доста от нещата, които би трябвало да се заплащат от фонда, в който влизат удръжките на всички, които се обезпечават, не се заплащат. Ако желаете да си поставите очна леща, Касата ще ви заплати цената на интервенцията, която е някъде към 200-300 лв., само че тя няма да ви заплати цената на лещата, която е 1000-1000 и няколкостотин лв. и вие би трябвало да си я купите сама, което е безумство.
Ако можем да обобщим накратко нашият диалог, в каква посока би трябвало да се развива бранш " Здравеопазване “ и упованията ви за този рекорден бюджет?
Другото нещо е, че всички тези частни лечебни заведения би трябвало да се разделят от публичния фонд. Това е от Здравната каса. Защото не можеш в случай, че си закачен за този фонд, ти да получаваш заплати по няколко десетки хиляди лв. на месец, не може в случай, че си закачен за този фонд, а всички частни лечебни заведения са закачени за него, ти на основата на това, че си закачен за публичния фонд, ти да реализираш доста солидни облаги. Просто в случай че ти си частник, просто си частник – заставаш на шосето, вдигаш полата, който спре, както желае. А не, нали, всеки се натиска да е частник, обаче като частник гледа да се закачи за Касата, тъй като в случай че те не са закачени за Касата, те няма да могат един ден да съществуват. И до другото нещо е, че в случай че се раздели заплащането на цената на лекуването от заплащането на медицинския труд, 99 на 100 от частните лечебни заведения ще увехнат.
Новината за " 100-дневна кашлица " или така наречен коклюш разтревожи мощно Англия и Хърватия. Има ли защо ние да се тормозим?
Коклюшът е заболяване, което го е имало постоянно. В предишното е било доста необятно публикувано. За него има ваксина доста от дълго време, още от 30-те години на предишния век, като за жалост, коклюшът е единственото ваксинопредотвратимо заболяване, което сега демонстрира трайна наклонност към увеличение на броя на случаите. Като аргументите за това са две. Едната е, че около всички тия осъществявания с Коронавирус " ваксина “ стана мръсна дума и доста хора престанаха да имунизират децата си, само че това е от скоро – това е от последните две-три години. Другата причина за разпространяването на коклюша – той освен във Англия и Хърватия, а е на всички места – е това, че в множеството страни, такива като нас, от Европейския съюз някъде от началото на ХХ век, от 2000 и някоя година насам старите целоклетъчни ваксини за коклюш, които бяха употребявани от средата на ХХ век, се замениха с така наречен ацелуларни ваксини.
А за какво се замениха?
Причината за това беше, че старите ваксини, целоклетъчните, при които целият коклюшен бактерий беше, нагледно казано, изработен на салата, инжектира се. Те даваха доста добър имунитет, като в това числовата те даваха и така наречен дългогодишен клетъчен имунитет, само че те имаха доста странични дейности. Всъщност доста, само че задоволително съществени, с цел да провокират съществени опасения. Обичайно беше след тези ваксини да се получи висока температура, да се получи зачервяване, болежка, оток на мястото на убождането. В някои случаи се стигаше до гърчове след тези ваксини, така наречен енцефалопатия, заради което тези ваксини бяха сменени 90-те години с така наречен безклетъчни ацелуларни ваксини, при които от коклюшните бактерии се вземат единствено дейните съставки, които се инжектират…
А не цялата " салата “?
Не целият бактерии, изработен на " салата “, при което страничните дейности, нежеланите реакции бяха доста по-малко. Но се оказа, че тези ваксини имат един сериозен минус – те не дават дългогодишен имунитет и при тях на всеки четири-пет години имунитетът " изветрява “ и се постановат нови реимунизации – едното нещо. И второто, по-важното: Оказва се, че тези ваксини защищават децата и изобщо хората, които са имунизирани, от това да се разболеят тежко или изобщо да се разболеят от коклюш, само че не защищават от това имунизираните да се заразяват и надлежно да популяризират коклюшните бактерии – нещо, което при другите ваксини, при старите, при целоклетъчните ваксини това го нямаше. Те имаха опция да обезпечават дългогодишен имунитет и второ, те предотвратяваха както заразяването на имунизираните, по този начин и тяхната дарба да популяризират бактериите.
В резултат на което стигаме до това, с което започнахме – че сега коклюшът е единственото ваксинопредотвратимо заболяване, при което се следи трайна наклонност към увеличение на новооткритите случаи, макар че в доста страни имаме доста високо ваксинално покритие. Т.е. виждаме, че не всеки път напредъкът в науката води до напълно позитивни резултати. При новите ваксини имаме някои съществени, положителни страни. Те имат по-малко нежелани реакции, само че въпреки това пък имат и прекомерно съществени дефекти, най-много под формата на това, че те не стопират разпространението на коклюша и тия, които са имунизирани, не се разболяват, само че не престават да популяризират болестта, вследствие на което става това, което казахме.
Има ли защо да се тормозим? Тази вълна, която разтревожи Англия и Хърватия, има ли заплаха да засегне и нас? Доц. Мангъров тук ни изясни, че то постоянно е имало коклюш и ще има. Различни ваксини обаче към този момент съществуват, нали по този начин, доцент Мангъров?
Да, да.
Интересното е обаче, че новата ваксина по-малко нежелани реакции има по-късно, само че пък по-щадяща може би.
По-щадяща е, само че дава по-слабо под напрежение имунитет. И най-важното – тя не предотвратява разпространяването на вируса от тия, които са имунизирани. Те се заразяват, не се разболяват и не се разболяват тежко, само че това, че са имунизирани, не ги стопира да продължат да популяризират коклюша.
Нека да кажем, че тази ваксина е една от наложителните ваксини при дребните дечица. Кога би трябвало да се сложи тя?
Тази ваксина се слага най-рано през втория месец и колкото по-рано се сложи, толкоз по-добре. Тя е част от така наречен шествалентна ваксина, която се употребява в този момент за дифтерията, тетанус, коклюш, полиомиелит, хемофилус инфлуенце и Хепатит Б. Тя би трябвало да се сложи колкото може по-рано, тъй като най-застрашени са най-малките деца, които не са имунизирани и при които имунитетът от майките, в случай че го имат, изчезва някъде към края на първия-втория месец най-много. И по тази причина тази ваксина не трябва да се отсрочва. Тя се прави на втори, трети, четвърти месец, на 1 и 6 месеца, по-късно има реимунизация на 6-годшна възраст и неотдавна има и реимунизация на 12-годишна възраст със специфична ваксина, която е дифтерия, тетанус и коклюш, единствено че с по-малко наличие на дифтерия и коклюш, и се планува тази ваксина да бъде въведена за в бъдеще и на 17-годишна възраст и по-късно на всеки 10 години. Това, което в този момент всеки от нас получава или би трябвало да получава на всеки 10 години след 17-годишна възраст – дифтерия и тетанус, да получава дифтерия, тетанус и коклюш. Само че тази ваксина, която е дифтерия, тетанус и коклюш, която е предопределена за огромни деца и за възрастни, която е с понижено наличие на коклюшен антиген, тъй като когато коклюшната ваксина се слага на остарели години, има по-сериозни странични резултати, тя е много скъпа.
Новата ваксина?
Новата ваксина, да. Нова-нова – тя е от 20-30 години, от края на 90-те години. Изобщо не е нова. Нова е за нас, тъй като ние преди две години въведохме имунизацията за коклюш при децата на 12-годишна възраст точно с тази особено пригодена за тях ваксина. Но това не са нови ваксини и тия ваксини са правени по разпоредбите на изкуството. Но се оказа, както ви споделих, че при тия ваксини има един фундаментален проблем, който постанова да се вършат реимунизации на всеки няколко години, тъй като до момента в който старите ваксини даваха…
По-добър имунитет, сегашните…
… клетъчен имунитет, който беше до живот на процедура или доста дълъг, при тези имунитетът се задържа за към 4-5 години, заради което се постановат непрекъснати реимунизации.
Кога един възрастен обаче е редно да си сложи такава ваксина и по кое време е добре да се замисли?
Ами, когато събере 50-60 лв. за имунизацията, е редно да си сложи. Когато отиде при персоналния си доктор, с цел да му прави тези на всеки 10 години реимунизации за дифтерия и тетанус, хубаво е да си сложи и за коклюш, тъй като сега коклюшът се разнася от възрастните, а най-тежко боледуват най-малките деца. Между другото, добре е тази ваксина да се слага и на бременни.
На бременни?
Да. Колкото и да звучи извънредно, тъй като във връзка с плода и на самата бременна те нямат някакви нежелания реакции, само че когато една бременна жена се имунизира, равнището на нейните антитела против коклюш се покачва, тя предава тези антитела на новороденото и то е предпазено през тези първи един, два, три месеца, до момента в който се сложи постоянната ваксина за коклюш. Т.е. хубаво е, само че за нас това е към момента разкол. Едва ли в страната има повече от десетина бременни, които да са имунизирани. Но другото, което е по-важно – че родителите не трябва да изчакват детето да порасне, да стане на три, на четири месеца, да укрепне, както си мислят. Коклюшът протича най-тежко при новородените и децата в най-ранната кърмаческа възраст, заради което тази ваксина би трябвало да се слага допустимо най-рано и това е през втория месец. И хубаво е тия ваксини, които са по имунизационния календар, да се слагат по едно и също време. През устата се дава имунизацията за ротавирусен ентерит, която не е наложителна, само че е безвъзмездна, по избор.
Хубаво е да се слага, въпреки че в случай че си я слагат, всички ние в Инфекциозна болница оставаме без работа, тъй като няма заболели. Но е хубаво да нямаме заболели. И по едно и също време и в едното, и в другото краче да се слагат двете ваксини - за шествалентната и за Streptococcus pneumoniae, който е най-честият гноясал менингит в детската възраст. Като отново ще повторя – това са заболявания, които протичат най-тежко при най-малките, заради което те би трябвало да се слагат допустимо най-рано, а не да се отсрочват и или пък детето да пристигна за едната ваксина, пък след една седмица да пристигна за другата ваксина. Това са единствено спомагателни опасности, тъй като един, който схваща от детски заболявания, споделя, че по рисковете, които носи визитата на детската консултация се равнява на поклонничество до Мека, с всички опасности. Защото когато едно такова дете на два-, три-месечна възраст отиде в кабинета и изчака там с още десетина като него, забележителна част от тях кихащи, кашлящи…
Може да се болести с още куп неща.
Просто това са опасности, които не трябва да бъдат поемани. И няма нищо ужасно да се направи в едната и в другата. Те в действителност по този начин би трябвало да се вършат и това, че не се вършат по този метод, това е, което аз назовавам " здравна самоинициатива “ от страна на забележителна част от моите сътрудници.
Как да разпознаем признаците при най-малките и при по-възрастните?
Коклюшът е кашлица, при която на човек му изскачат очите, и няма по какъв начин да бъде неразпозната. Човек посинява, стопира да диша. Това е кашлица, при която пристъпите могат да бъдат няколко минути, просто доста жестока работа е.
Какво да създадем, с цел да подпомогнем?
Нищо не може да създадем, просто да го гушнем, да го успокоим детето. При тази кашлица може да се стигне до прекъсване на дишането, до така наречен апноични паузи, които могат да доведат до мозъчни кръвоизливи. Или това увеличение на вътречерепното налягане при кашличните пристъпи може да докара до кръвоизливи, микро кръвоизливи в мозъка, при което да се получат трайни увреждания. Въобще, коклюшът е една доста същинска болест и който е виждал коклюш, не би си разрешил да си играе с отсрочване и с операции във връзка с имунизациите.
Да, неотложно отиваме при доктор, несъмнено, и експерт, без да се самолекуваме.
Лошото е, че и да отидете, в случай че детето ви е инфектирано с коклюш, доста малко може да извършите, тъй като другата специфичност на коклюша, като се изключи че е продължителна болест, е, че тя не се повлиява от антибиотичното лекуване. При коклюша се дават антибиотици, и то такива, каквито би трябвало да се дават, само че те не оказват въздействие нито върху тежестта, нито върху продължителността на болестта. Те се дават дотолкоз, доколкото детето да не бъде заразно за близките. Но за самото дете антибиотичното лекуване не играе никаква роля.
Доц. Мангъров, по какъв начин минава тази болест при възрастните? Говорихме до момента при дребните дечица, където е най-сериозно, по този начин да се каже, това положение. А при възрастните какво се случва?
При възрастните, заради това, че са възрастни, протича не толкоз тежко, колкото при децата, тъй като те въпреки всичко по-трудно могат да спрат да дишат, спрямо децата. Но при възрастните коклюшът протича като една доста мощна кашлица, при която човек посинява, изскачат му очите, може да повърне. И това нещо става в продължение на седмици. Като тези кашлични пристъпи са по два-три на час и това в продължение на един-два месеца се кара по този метод. И по-късно е същото в продължение на още три-четири месеца, само че по няколко пъти на денонощие. Просто коклюшът е продължителна болест. Възрастните не умират от коклюш, само че те могат да заразяват дребните деца, изключително тия, които са новородените и при които болестта протича тежко. Ваксината, която се употребява при възрастните, още веднъж ще кажа, тя не защищава тия, които са инфектирани с коклюш и които кашлят, да заразяват другите. Имаше преди десетина години една така наречен Стратегия на пашкула, при която се считаше, че когато в едно семейство има новородени, близките – майка, баща, баба, дядо, би трябвало да се имунизират с имунизацията за коклюш за възрастни с концепцията те да основат един предпазен пашкул, който да не разрешава детето да се болести, тъй като в случай че то се болести, ще се болести от тези, които са към него.
Но се оказа, за жалост, че тази ваксина не предотвратява способността на инфектираните да заразяват други хора и се оказа, че цялата тази концепция, която на доктрина беше добра, на процедура е безполезна. И неприятното е, че и при възрастните, както и при децата, когато се разболеят от коклюш, няма нещо, с което да се спре тази кашлица. Антибиотичното лекуване може да се дава, само че то не понижава нито тежестта, нито продължителността на болестта. То може вероятно да понижи способността на болния да заразява други хора, само че във връзка с самия него то не въздейства по никакъв метод на заболяването. И когато някой кашля дълготрайно, може да отиде да си направи PCR тест за коклюш и в случай че се окаже, че пробата му е позитивен, просто да се подготви, че в идващите два-три месеца ще кашля, и то доста крепко.
Споменахте проби, няма по какъв начин да не ви попитам за COVID и какво се случва с COVID у нас съгласно вас. Знаете какъв брой обществото е много по-обострено, сензитивно на тази тематика. По-страхливи станахме като че ли да се събираме, да кашляме, да кихаме.
По отношение на COVID обществото освен тук у нас, само че и на всички места по света към момента продължава да страда от бездънен уплах, тъй като това, което има в този момент и което се назовава Коронавирус, не COVID-19, който беше през 2020-2022 година в неговия китайски вид, Делта вид, това е просто един ковид. Като коронавируси е имало постоянно откогато свят светува. Те постоянно са били виновни някъде за към 20% от острите вирусни на инфекции: Температура, болки в гърлото, изнемощялост, болки по кости, мускули, стави, кашлица, сополи, храма, и тях ги е имало постоянно. Коронавирус апропо значи CO – corona, VI – virus, D – disease, коронавирусно заболяване. И сега това, което се диагностицира като COVID по нищо не се отличава от тези вирусни инфекции, които всеки от нас кара най-малко по един-два пъти годишно.
Продължителността на актуалния COVID е към десетина дни, 7-10 дни, острата фаза, в която всичките признаци се изразени в мощна форма, към 4-5 дни, някой път малко по-малко, някой път малко повече, само че цялата история завършва за към седмица-десетина дни. Не се нуждае от никакво антибактериално лекуване, тъй като това е вирус, при който даването на антибиотици, на антибактериални средства единствено " успокоява “ болния и лекуващия доктор, тъй като в случай че не му даваш антибиотик, по какъв начин ще му мине? Ние доста четем по интернет и разбираме. Но антибактериалното, антибиотичното лекуване не оказва никакво въздействие върху хода. Това, което доста постоянно се споделя: " Ние даваме антибиотици, с цел да не слезе надолу, да не направи затруднение “ – антибиотиците нямат защитно деяние. Не може да лекувате нещо, което го няма. Това е все едно да си гипсирате крайници преди да го счупите, с цел да не го счупите, което може да го вършиме, в случай че желаете, само че е жалко.
Наблюдавате ли по-сериозни затруднения при инфекциозните заболявания след Коронавирус?
Ми, не. Инфекциозните заболявания са си такива, каквито са си били постоянно. По това време на годината доминират острите респираторни вирусни инфекции.
Кои най-често в този момент наблюдавате?
Най-често са аденовируси, респираторно синцитиални вируси и реовируси, риновируси, ентеровируси има, които ги е имало и преди. Чакаме да пристигна грипът, който нормално идва някъде края на декември-началото на януари. Грипът е единствената от тези остри респираторни вирусни инфекции, за които има по-сериозна профилактика. Добре е децата най-много, само че и всички останали възрастни, само че изключително децата, които вървят на градини, на ясли, да се имунизират, тъй като когато едно дете изкара грип през януари или февруари му се разбутва имунната система и по-късно има най-малко още един-два спомагателни други епизоди на други вирусни инфекции, и нормално след един на прекаран грип през януари-февруари, нещата са проточват най-малко до април и повече.
Сигурно нашата слушатели са доста сюрпризирани сега, не знам дали осъзнавате, само че за повторно вие призовавате да се имунизираме. Ето, в този момент дечицата, а по-рано казахте – бременните при коклюш, което в действителност е редно да се направи съгласно вас за тази обстановка.
Ами за жалост по времето на Коронавирус някои хора, които въобще не схващат от ваксини, започнаха да се занимават с тях и да дават доста авторитетни отзиви, и надлежно допускаха доста съществени неточности. Резултатите са на разположение. Но имунизациите за COVID нямат нищо общо с имунизациите, които са за коклюш, за всички тези ваксини, които са в имунизациония календар, които са напълно друго нещо. Ваксините за COVID и другите ваксини са като компоти и компютри – нищо общо няма едно с друго. И би трябвало да ви кажа, че едно от най-странните неща, които следим, е, че доста от така наречен проваксинатори, които пропагандираха имунизациите за Коронавирус, за които те нищо не разбираха защо става дума, същите те не си вършат ваксини за грип, тъй като на тях грипа им е явен, те знят, че няма потребност, до момента в който за COVID те даваха доста такива авторитетни изявления, забележителна част от които бяха откровени нелепости. И за жалост доста хора са поведоха по акъла им, и сега някой си заплащат за това.
Доц. Мангъров, да си поговорим малко за парите за бранш " Здравеопазване “. Рекорден бюджет за здравето, над 8 милиарда лв. е бюджетът на Здравната каса за следващата година, като нарастването е към 870 милиона или това е малко под милиард.
Долу-горе към 1 милиард, дори някой споделиха, че повече от милиард, само че не диспутирам.
Как ви звучат тези пари, обърнати в действителна опция за промени?
Никак. Просто нашата здравна система е генетично сбъркана, тъй като бюджетът на Касата да стане и 9, и 10 милиарда, той няма да стига и няма да реши проблемите на опазването на здравето. Защото кой е най-важния проблем на нашето опазване на здравето? Не това, че нямаме инсталация, не че нямаме машини, не че не може да се изследвате за витамин този или за витамин оня, или за това антитяло или за другото антитяло, казусът на нашето опазване на здравето е, че няма хора и най-много че няма сестри. А няма сестри, тъй като на сестрите не се заплаща. Същото се отнася и за санитари, и за някои лекарски специалности.
И в действителност, в случай че този близо 1 милиард лв., които тази година са дадени в допълнение, в случай че той беше заделен, с цел да станат заплатите на сестрите и изобщо на всички, които са в опазването на здравето, съпоставими или да са приравнени към тези, които те биха получавали на Запад, където са, тези хора можеха да се върнат тука. Само че това не става. Ние тука даваме за какви ли не неща – за нови лечебни заведения, нови машини, нова инсталация, само че апаратурата без хора е нищо.
И просто и другото нещо, което е най-важното, би трябвало да се раздели заплащането на медицинския труд от заплащането на цената на лекуването. Заплащането на медицинския труд би трябвало да бъде съпоставимо с това в Запад, с цел да може хората да се върнат, другояче в никакъв случай няма да се върнат колкото и да ги кандърдисваме, няма да се върнат, те ще са си там, и ние тука ще си останем със сестри на напреднала възраст, които са с някакви мижави заплати. Т.е. заплатите би трябвало да се договарят и да не зависят от лечебната активност.
И второто нещо, заплащането на лечебната активност, която би трябвало да се раздели от заплащането на цената на труда, това е чисто счетоводен проблем. Едно лекуване коства толкоз, нали, за консумативи, за режийни, просто то коства толкоз, колкото е. Като в случай че си по-беден не може да си позволиш да те лекуват както някой, който е доста богат. Т.е. ние би трябвало да се разгръщаме съгласно чергата си, нали. Но тези две нещата би трябвало да бъдат разграничени, тъй като сега, с цел да може ние, които сме в медицината, да изкараме нашите мършави 1000-2000 лв., като за някой напълно не са толкоз, а са доста повече, приказваме за заплати по 60-70 000, и то не хора, които са закачени към Здравната каса, би трябвало да се раздели това нещо.
Ако това не се прави, ние не изпадаме в ситуацията на пожарникари, на които се заплаща на загасен пожар. Нали се сещате какво ще вършат пожарникарите? Няма пожари – закриваме пожарната команда. И в действителност тази простотия би трябвало да се спре, тъй като в множеството, изключително в по-малките лечебни заведения, главният въпрос, който се взема решение заран на работа, е за какво има толкоз малко заболели и какво ще вършим ние, в случай че болните не престават да са толкоз малко. Или имаш потребност от болница, или нямаш потребност. Ако имаш потребност, тя би трябвало да се финансира с хора най-много, тъй като без хора нищо не става, колкото и да се закупуват апаратури и лекарства.
Доц. Мангъров, може ли да ми дефинирате човек в България, който е здравно обезпечен, какво съставлява? Защото доста постоянно слушам недоволства, че макар, че съм здравно обезпечена си заплащам на всички места всичко, и таксите стават по-големи.
Ами доста от нещата, които би трябвало да се заплащат от фонда, в който влизат удръжките на всички, които се обезпечават, не се заплащат. Ако желаете да си поставите очна леща, Касата ще ви заплати цената на интервенцията, която е някъде към 200-300 лв., само че тя няма да ви заплати цената на лещата, която е 1000-1000 и няколкостотин лв. и вие би трябвало да си я купите сама, което е безумство.
Ако можем да обобщим накратко нашият диалог, в каква посока би трябвало да се развива бранш " Здравеопазване “ и упованията ви за този рекорден бюджет?
Другото нещо е, че всички тези частни лечебни заведения би трябвало да се разделят от публичния фонд. Това е от Здравната каса. Защото не можеш в случай, че си закачен за този фонд, ти да получаваш заплати по няколко десетки хиляди лв. на месец, не може в случай, че си закачен за този фонд, а всички частни лечебни заведения са закачени за него, ти на основата на това, че си закачен за публичния фонд, ти да реализираш доста солидни облаги. Просто в случай че ти си частник, просто си частник – заставаш на шосето, вдигаш полата, който спре, както желае. А не, нали, всеки се натиска да е частник, обаче като частник гледа да се закачи за Касата, тъй като в случай че те не са закачени за Касата, те няма да могат един ден да съществуват. И до другото нещо е, че в случай че се раздели заплащането на цената на лекуването от заплащането на медицинския труд, 99 на 100 от частните лечебни заведения ще увехнат.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ