Доц. д-р. Атанас Мангъров е Началник на Първо Детско отделение

Доц. доктор. Атанас Мангъров е Началник на Първо Детско поделение към СБАЛИПБ " Проф. Ив. Киров " ЕАД – София. Доцент към Катедрата по инфекциозни заболявания, паразитология и тропическа медицина. Доц. Мангъров приключва ВМИ " И. П. Павлов "  – Пловдив през 1982 г. Специалист по инфекциозни заболявания от 1988 г. и експерт по детски заболявания от 1993 г. Научните му ползи са в региона на актуалната рехидратираща терапия при остри чревни инфекции в кърмаческа и ранна детска възраст. На тази тематика пази дисертация през 1991 г. Вижте какво сподели той пред в. " Труд ".

– Смисълът на така наречен всеобщи проби е значим, доцент Мангъров, само че по какъв начин можем да сме сигурни в надеждността им?



– Хубаво е да се употребяват същински проби. Най-лесният метод да се открият дали са такива е да се вземе кръв за PCR, да се вземе кръв и да се съпостави. Примерно, при 5 ml кръв с нея се отделят 3 ml серум, което е задоволително с тази проба да се ревизират минимум 60 такива теста. Така ще се види кои стават и кои – не. Става дума за метод, по който можем да забележим какво е ситуацията в страната. Въз основа на това могат да се вземат доста съществени решения. Дали да продължаваме да си лежим у дома или да се хванем малко да поработим. Защото другояче ще умрем от апетит!

– Какво значи, че проучването демонстрира основаните антитела против вируса, по какъв начин се открива?

– В момента има два типа изследвания – с едните се хваща вирусът, който се отделя от тези, които са инфектирани. Тези, които са инфектирани, не е наложително да са с клинични прояви. И безсимптомно протичащите могат да отделят вируса. Най-общо казано, с цел да ме разберете, вирусът се открива с PCR-тест, който е най-точен към този миг, само че този тип проби са доста характерни. Ако тестът не се вземе както трябва – не се намира нищо. Има и по-бързи проби, с които може да се откри дали един човек е инфектиран, които се споделят имунофлуоресцентни проби, които ги няма у нас, само че ги има по света. Там отчитането става със специфична машина. Те съществуват от дълго време са диагностика на други инфекциозни болести. А вторият метод е, когато се търсят следите от прекарана вирусна зараза в кръвта на хората, които са я прекарали. Те могат да се създадат тъкмо с тези имунохроматографски, с които се регистрира имуноглоболини G и М (IgG и IgM ). А другият метод е да се откриват антителата с елайза проби със специфична инсталация. Това го има при всички други инфекциозни болести, не са някакви новости. Ако някой има IgM, това значи, че той е инфектиран, без значение дали има клинични признаци или не и най-вероятно е в началната фаза на болестта. Накратко – този човек отделя вируса. След към една седмица от началото на клиничните признаци, човек към този момент стартира да образува имуноглоболини G. Когато се откри, че някой има IgG и IgM, това значи, че той е някъде след десетия ден от началото на инфекцията. И когато се откри, че човек има имуноглоболини G, това значи, че той е изкарал инфекцията преди най-малко месец. Когато се изследват тези антитела, се дава опция дали тези, които са били контактни, те не са карали към този момент вируса. Това са азбучни истини, с които се прави сероепидемиологично изследване. То е част от епидемиологичния контрол. Така епидемиологията наблюдава процесите. Тук не става дума за мудни, бързи проби и други такива. Става дума за това – желаеме ли ние да забележим какво се случва в страната или заран сме като в " Дневникът на Таня Савичева " във времето от блокадата на Ленинград: " В понеделник умря мама…, вторник едикавоси "?



– Т. е. належащо е да се види с всеобщо тестване общата картина?



– Дори не е належащо да е било доста всеобщо. Може да се направи представителна извадка. Няма потребност да изпиете цялата чаша, с цел да видите че е горчива. Няколко пъти предлагаме да се направи това. Вижте кои стават от тестванията и кои не. Но това не е нещо ново. Така се слага диагнозата и при Хепатит А, Хепатит Б, при малария. Тези имунофлуоросцентни и имунохроматографски проби не са някаква оригиналност, измислена за COVID-19. Това, което ги отличава едно от други е количеството антиген, който се съдържа в тях. Колкото по-хубав е един тест, толкоз по-качествен е антигена, който се съдържа в тях. Затова би трябвало да забележим кои са надеждните тестове – въпреки всичко те са създадени за ковид в границите на 3 месеца. Но това не става с препирни кой бил спекулант и кой е не знам какъв. В последна сметка става дума за това, да затвориш цяла една страна. Нашият годишен Брутният вътрешен продукт е 108 милиарда лв.. Като го разделите на 365 дни, това прави по 296 млн. лв. дневно. Всеки ден карантина ни коства 296 млн. лв.. И желая бързо да седнем и да мислим съществено, а не да се държим като дребни ядосани деца. А кардиналното е, че това не е изключително рискова зараза. Като не е, за какво всички ограничения са като все едно имаме вариола или ебола? Винаги като кажа това ме репликират с " Виж какво става в Италия! ". Добре, там става, само че при всяка зараза има места, където се случват епидемии като в Италия, само че има други, където не се случват. И образци имаме доста. И за какво на едните места стават по този начин, а на други – не, това никой не може да каже. Не създадем ли тестванията за представителна извадка, все едно стоим в автомобил на задната седалка без да държиш скорости, спирачки, кормило и да отчиташ единствено какво минава край теб. Правим това в момента – 20 души повече, 20 души – по-малко, този е интубиран и тн. Вижте, в случай че си дадете труда да видите какъв брой хора са били интубирани в страната по същото време на предходната година, да не се окаже, че са повече в сравнение с са в този момент.