Доц. д-р Атанас Георгиев ще бъде специален гост на конференцията

Доц. доктор Атанас Георгиев ще бъде специфичен посетител на конференцията Green Transition 2022. За втора поредна година събитието ще концентрира зелената полемика върху това по какъв начин България сполучливо да стане част от процесите на промяна, стабилно развиване и декарбонизация - цел, значима освен за Европа, само че и за света, в случай че желаеме да опазим планетата си. " Зелената договорка - нововъведения, вложения и обективен преход " ще се организира на 10 юни от 9 ч. сутринта в Sofia Event Center. Събитието е проведено от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с ОББ, Аурубис България, Филип Морис България, European Investment Bank, Lidl, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, Yettel, УниКредит Булбанк, Coca-Cola HBC Bulgaria, БФИЕК, ПроКредит Банк, Артекс Инженеринг АД, Асарел-Медет АД, Schneider Electric, PwC България, Platform Brown to Green, Геотехмин, НОРД ХОЛДИНГ, Джи Си Ар АД, Булатом - Сдружение, Солвей Соди, Главболгарстрой Холдинг, Булгартрансгаз, Edoardo Miroglio, Център за енергийна успеваемост ЕнЕфект, Орбико България, ThingsLog, Клийнтех България, TotalEnergies EP Bulgaria. Още по тематиката Екология 4 юни 2022 ВЕИ 4 юни 2022 - Г-н Георгиев, вие следите какъв брой стремително се движи светът и отвред към този момент се приказва за зелени политики и стабилно развиване. Това случва ли се в България и по какъв начин виждате вие прехода тук? - Преходът се случва и в България, въпреки и по-бавно, в сравнение с ни се желае. През последните две десетилетия България вкара редица политики на Европейския съюз, свързани с развиването на енергетиката и прехода ѝ към нисковъглеродно бъдеще. В националния пазар бяха осъществени редица вложения, свързани с създаване на нови енергийни мощности, с възстановяване на енергийната успеваемост на постройките, с декарбонизация на промишлеността и енергийния бранш. Промени се и методът на мислене както отстрана на бизнеса, по този начин и от страна на семействата, дори частично и при политиците. Голяма част от зелените вложения към този момент се случват не тъй като по този начин би трябвало или тъй като има обезпечено европейско финансиране, а заради осъзнатия избор на все по-голяма част от обществото, че би трябвало да работим и живеем по-устойчиво. Разбира се, този развой беше придружен и от някои неточности. Инвестициите можеше да се случат по-бързо, да се вложат по-ефективно и с по-малък публичен разход. Това не би трябвало да ни обезсърчава, само че сме длъжни в идващите си дейности да отчетем грешките досега и да ги изправим. Шанс за това ни дават и новият програмен интервал с европейско и национално финансиране на редица ограничения за декарбонизация, Планът за възобновяване и резистентност, както и все по-активното присъединяване от страна на финансовия бранш за обезпечаване на прехода. Необходимо е и да се замислим какви ще са конкурентните преимущества на българския бизнес и на страната ни като цяло в един нов свят, в който устойчивостта се трансформира в съществена полезност. Именно в тази посока съгласно мен би трябвало да насочим и напъните ни - да се опитаме да намерим мястото си в света в този нов подтекст. - На какви технологии би трябвало да акцентира човечеството през днешния ден, с цел да осигурим спокойното и сполучливо бъдеще на децата ни? - Светът и обществото ни са в енергиен преход, откогато са почнали да употребяват биомаса за огрев в най-древни времена и опитът досега демонстрира, че с навлизането на всяко ново познание и технология ние се приспособяваме, тъй че да сме по-ефективни в потреблението си. След всеобщото потребление на въглищата и петрола, природния газ и нуклеарната сила, в този момент явно е пристигнало времето за по-масово нахлуване и на високотехнологичните възобновими източници като фотоволтаиците, вятърната сила и други. Основното предизвикателство при всеки енергиен преход е по какъв начин той да се случи по-справедлив метод, по какъв начин да се запази цената на към този момент построеното и по какъв начин да се финансира всяка нова инвестиция. Ако главната полезност, която желае да следва световното общество през днешния ден е декарбонизация на живота ни и по-специално на енергийното ни ползване, то би трябвало да заложим това и като главен принцип в новите вложения. Голямото предизвикателство съгласно мен е не толкоз кои да са технологиите на бъдещето, а по какъв начин всички по света да се съгласят за някои съществени правила - да вземем за пример слагане на цена за въглеродните излъчвания. Въпреки всички провокации през последните няколко години, ние въпреки всичко живеем в един глобализиран свят. Това значи, че правилата на световната стопанска система би трябвало да важат по един и същи метод във всяка обособена страна и във всеки народен, районен или континентален пазар. Вярвам, че и това скоро ще се случи и това е главната отговорност на всички политически водачи по света. Надявам се, че освен на срещата COP27 в Египет през ноември, само че и на всеки различен международен конгрес през идващите месеци това ще е една от главните тематики, по които да се търси единодушие. И не би трябвало да забравяме, че с изключение на технологии, са нужни стопански и обществени механизми, които да обезпечат освен софтуерния, само че и обществения преход към по-устойчиво ползване на сила и запаси. - Как виждате вие развиването на Европейската зелена договорка? Дали промишлеността и бизнесът могат да реализират забележителен прогрес в зелените политики в идващите десетина години? - Политиците, бизнесът и жителите в обособените страни в Европейския съюз към този момент ясно демонстрираха, че европейската зелена договорка е не просто политика на хартия, а нов метод на мислене за огромна част от обществото. За Европейския съюз ще е предизвикателство не толкоз да реализира своите лични цели, а да убеди останалата част от света, че Зеленият преход е безалтернативен. Голяма част от бизнеса в Европейския съюз е част от световни вериги на добавената стойност. Както към този момент показах, в случай че няма общи световни правила за декарбонизация на промишлеността и стопанската система като цяло, това ще докара до закъснение на прехода към по-устойчиво развиване. Хубаво е, че виждаме от ден на ден образци за това по какъв начин европейските институции, банки, индустриални предприятия и бизнесът като цяло освен промотират отвън рамките на Съюза този нов метод за правене на бизнес, само че се пробват да намерят и финансовите механизми за подкрепяне на останалата част от света да поеме по този път. А някои настоящи събития като войната в Украйна и налагането на ограничавания върху вноса на петрол и газ ще доведат до още по-голям тласък за търсене на други възможности. Към тези настоящи фактори можем да причислим и високите цени на силата през последната една година, които с изключение на отрицателния резултат в кратковременен проект върху всеки бизнес са и доста мощен спомагателен тласък за търсене на благоприятни условия за самостоятелно произвеждане и ползване на сила. Това към този момент ясно се вижда и в България, където голям брой компании вложиха в лично произвеждане на възобновима сила като една от ограниченията за гарантиране на предвидими енергийни цени през идващите години. В този развой ролята на политиците също е значима, тъй като те би трябвало да обезпечат безпроблемно включване на новите източници и да подкрепят всеки консуматор в напъните му да си обезпечи лично произвеждане на сила. Хубаво е че към този момент виждаме някои съответни дейности и в тази посока. - " Преходът без скъпи първични материали е неосъществим ", настояват някои специалисти. Съгласен ли сте с това изказване? Къде виждате ролята на университетите в подготовката на фрагменти за суровинната промишленост? - Най-ценната " суровина " постоянно са хората. Благодарение на инициативността на хората, науката и нововъведенията, както и на усилния труд на настоящето и предходните генерации, ние можем да се похвалим с достиженията на актуалното общество. Опитът досега демонстрира, че човечеството съумява да се приспособява при разминаването на търсенето и предлагането за даден запас, като благодарение на технологиите намира други възможности, които са не по-малко положителни. Наистина, сега и енергийният преход е обиден от високите цени на металите и суровините като цяло, само че това може да се преглежда и като катализатор за още по-смели механически решения, които досега не са били приложени в по-масов мащаб. Ролята на университетите е както да приготвят младежите за специалностите на бъдещето, по този начин и да намерят комерсиално приложение на най-новите постижения на науката, които биха могли да оказват помощ за декарбонизацията на енергийното ни ползване. Този развой не може да се случи без в него интензивно да вземат участие и индустриалните компании със своите развойни звена и с протегната ръка към научната общественост за взаимно търсене на решения на най-сериозните провокации. Хубавото е, че и в България от ден на ден виждаме сполучливи образци за такива партньорства, които водят до застраховане на специалностите на бъдещето и до комерсиализацията на научни проучвания в партньорство с бизнеса. - Очертава се забавен път за ESG политиките на фирмите и устойчивото развиване отсега нататък. От позицията, която заемате, и вашия насъбран опит, какъв съвет бихте дали на фирмите, които занапред научават какво тъкмо значи " резистентност, екология и обществени политики "? - Съветът ми към всички компании е да не подценяват както провокациите, по този начин и опциите, които предлага Зеленият преход. В момента сякаш фирмите са насочили повече вниманието си към административните ограничения, с които се вкарват политиките за стабилно развиване и актуалните рецесии им дават по-малко благоприятни условия да мислят за конкурентните си преимущества в бъдещето. Смятам, че е време да се отдели повече внимание от страна на всеки бизнес за стратегическо обмисляне във връзка с конкурентните преимущества в новата световна среда. Важно е полезностите да бъдат и осъзнати, а освен да се следва механично заложеният от регулациите път към стабилно развиване. Винаги има компании и хора, които не имат вяра в софтуерния напредък и си мислят, че най-хубавото към този момент е измислено. В последна сметка обаче съумяват тези, които, въодушевени от духа на идната индустриална гражданска война, ангажират своите старания, време, запаси и въображение за решение на настоящите провокации. Политиките, финансовите принадлежности и поддръжката ни като общество би следвало да е тъкмо за тях. ________________________________________________________________________________________________________ Доц. доктор Атанас Георгиев е декан на Стопанския факултет на СУ " Св. Климент Охридски ". Преподава и като гост-лектор в курсовете по енергийна дипломация на Дипломатическия институт към Министъра на външните работи на Република България. Член е на управителните препоръки в Национална браншова камара " Индустриален клъстер Електромобили ", Националния комитет на България в Световния енергиен съвет и Българската асоциация за ръководство и поддръжка на активи и уреди. Членува в International Association for Energy Economics и в Сдружението на приключилите Стопанския факултет на СУ.