Нова ера в данъчното облагане на международните корпорации и правото на ЕС
Доц. доктор Александър Корнезов е арбитър в Общия съд на Европейския съюз от 2016 година, ръководител на десети състав. Общият съд преглежда тъжби на физически и юридически лица против актовете на институциите на Европейския съюз, тъжби на страните членки против комисията, тъжби от страните членки против Съвета за актове в региона на държавните помощи, дъмпинга и други, тъжби в региона на интелектуалната благосъстоятелност против актовете на Службата на Европейския съюз за интелектуална благосъстоятелност и други В този смисъл Общият съд гледа и делата по тъжби на страни членки против решенията на Европейска комисия по отношение на данъчното облагане на огромните интернационалните корпорации. Статията на Александър Корнезов е обновена версия на разбора, оповестен на 7 юли 2021 година в сп. " Европейски юридически обзор " и отразява най-новото развиване по тематиката, откакто на 8 октомври 136 страни от Организацията за икономическо съдействие и развиване реализираха единодушие за съответни ограничения.
Данъчното облагане на облагите на интернационалните корпорации от години е предмет на неотслабващ спор. Периодично публичното мнение в разнообразни краища на света е провокирано от изявления в медиите, които разкриват, че едни от най-мощните интернационалните корпорации заплащат алегорични корпоративни налози.
На 8 октомври 2021 година 136 страни от Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР), генериращи повече от 90 % от международния Брутният вътрешен продукт, реализираха единодушие да подхващат съответни ограничения, целящи по-справедливо разпределение и облагане на облагите на интернационалните корпорации в цифровата епоха. Те утвърдиха и обстоен проект за въвеждане в деяние на тези ограничения до 2023 година, което се чака да докара до спомагателни данъчни приходи в размер на стотици милиарди евро в доста страни по света.
За да разберем изцяло изключителната значимост на това решение, е належащо първо да вникнем в досегашните практики на интернационалните корпорации и законодателните " малки врати ", които редица страни им предоставяха, с цел да ги привлекат на своя територия.
Реклама 1. МЕТОДИТЕ ЗА ДАНЪЧНА ОПТИМИЗАЦИЯ ДОСЕГА
Традиционният способ за данъчна " оптимизация " дълги години наред минаваше през учредяването на дъщерни сдружения в юрисдикции, известни в правния диалект като " данъчен парадайс ", към които, чрез покупко-продажби сред разнообразни сдружения от същата група, се насочваха облагите на корпорациите. В последните години обаче огромните интернационалните корпорации започнаха да изоставят този способ. Това се дължи на ред аргументи, измежду които най-много сериозните репутационни вреди, свързани с сходна корпоративна конструкция, както и рискът от теч на информация, на който бяхме очевидци през последните години. Към това се прибавят и ограниченията, подхванати от управляващите в разнообразни краища на света, като да вземем за пример в Европейския съюз, който в края на 2017 година разгласи лист с юрисдикции, които квалифицира като " неоказващи подпомагане за данъчни цели ", последно обновен при започване на 2021 година
Поради тези аргументи огромните интернационалните корпорации все по-често се ориентират към различен вид данъчна " оптимизация ", основана на комплицирана корпоративна конструкция, попадаща под юрисдикциите на страни, които не се смятат за " данъчен парадайс ". Схемите са най-различни, само че като цяло главната концепция е една и съща. Така да вземем за пример, корпорацията основава преднамерено сдружение, от време на време даже без физическо наличие, нито чиновници ( " нарочното сдружение " ), на което трансферира собствеността на нематериалните си активи, най-често интелектуална благосъстоятелност (патенти, марки, програмен продукт, ноу-хау в разнородни форми, като да вземем за пример софтуерни, маркетингови и логистични решения, достъп до клиенти и пр.). Това сдружение след това подписва лицензионни контракти с останалите дъщерни сдружения на корпорацията, ситуирани в целия свят, които действително реализират индустриална или комерсиална активност (дистрибуция и продажба на крайни потребители). По силата на тези лицензионни контракти последните получават правото да употребяват против възнаграждение интелектуалната благосъстоятелност на нарочното сдружение. Успоредно с това корпорацията желае от данъчните администрации издаване на така наречен предварителни данъчни мнения (ПДС). В тези ПДС данъчните управляващи утвърждават препоръчан от корпорацията способ за установяване на трансферните цени сред сдруженията в групата, с което на процедура се дефинира по какъв начин ще се таксуват с корпоративен налог облага дъщерните сдружения, намиращи се под тяхна пълномощия, за избран интервал от време (обикновено 5 или 10 години, подновяеми).
В множеството случаи в по този начин издадените ПДС данъчните управляващи одобряват, че съответното сдружение е генерирало огромна част от облагата не с помощта на личните си функционалности и активност, а с помощта на интелектуалната благосъстоятелност, която де юре не му принадлежи и която употребява против лицензионно заплащане. По тази логичност данъчните управляващи постоянно одобряват тезата на корпорацията, а точно, че сдруженията, извършващи действителна индустриална или комерсиална активност, са длъжни да заплатят доста заплащане на нарочното сдружение за нематериалните активи, които то е лицензирало.
Така нарочното сдружение на процедура " изсмуква " огромна част от облагата, осъществена от дъщерните сдружения, действително осъществяващи индустриална или комерсиална активност, под формата на заплащане за интелектуалната благосъстоятелност, която им дава.
Реклама
Едновременно с това, нарочното сдружение не се полза с налог или с най-малък подобен, да вземем за пример заради особената му правна форма, под която е учредено (например командитните сдружения, чиито съдружници са жители на трета страна, не се таксуват с налог облага в някои страни членки) и/или заради това, че съгласно използваното национално право лицензионните хонорари са предмет на необикновен режим и облекчено данъчно облагане (какъвто е казусът в доста страни - членки на ЕС).
Данъчните управляващи по света, в това число и в значително страни членки на Европейски Съюз, издават сходни ПДС, водени от законни подбуди. В практиката корпорациите постоянно слагат като изискване за бъдещи вложения в съответната страна издаването на сходни ПДС, които им обезпечават предвидимост в данъчното облагане в идните години. В подмяна на това страните се надяват на откриване на нови работни места и на нови вложения в влиятелни за стопанската система браншове, изключително в региона на осведомителните технологии, фармацевтиката, енергетиката, автомобилостроенето и прочие
Този феномен постоянно се разказва като " съревнование към дъното " (race to the bottom), доколкото редица страни са подготвени да оферират все по-привлекателно данъчно отнасяне, с цел да убедят съответната корпорация да се откри на тяхна територия.
2. ПРАВОТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
През 2015 година Европейската комисия (ЕК) за първи път се опълчи на редица ПДС в разнообразни страни членки (Люксембург, Нидерландия, Ирландия, Oбединеното кралство и Белгия), които са довели, съгласно нея, до незаконосъобразно понижаване на налог облага на някои от най-големите интернационалните корпорации, измежду които Apple, Amazon, IKEA, Starbucks, Engie, McDonald`s, Fiat и други Според Европейска комисия тези корпорации са платили в пъти по-малко корпоративен налог, в сравнение с биха платили локални компании в сравнимо състояние, което съставлява неприемлива държавна помощ. Европейска комисия разпорежда корпорациите да платят непозволено спестения налог на хазната на съответната страна членка. Например в решението си по отношение на данъчното облагане на Apple в Ирландия, Европейска комисия смята, че корпорацията е икономисала 13 милиарда евро налози в интервала от 2003 до 2014 година, които би трябвало да заплати на ирландската хазна.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Банки и финанси 2 Политика 3 Политика 1 Коментари и разбори 2 Политика 3 Политика 1 Банки и финанси 2 Коментари и разбори 3 Пазари Реклама
Някои от засегнатите корпорации апелират решенията на Европейска комисия пред Общия съд на Европейски Съюз. Наскоро Общият съд на Европейски Съюз произнесе решенията си по някои от най-знаковите каузи (решения от 14 февруари 2019 година, Белгия и Magnetrol International/Комисия, T-131/16 и T-263/16, анулирано с решение от 16 септември 2021 година, Комисия/Белгия и Magnetrol International, C-337/19 P, и върнато за ново разглеждане от Общия съд с указания; от 24 септември 2019 година, Люксембург и Fiat Chrysler Finance Europe/Комисия, T-755/15 и T-759/15; от 24 септември 2019 година, Нидерландия и др./Комисия, T-760/15 и T-636/16; от 15 юли 2020 година, Ирландия и др./Комисия, T-778/16 и T-892/16; от 12 май 2021 година, Люксембург и Amazon/Комисия, T-816/17 и T-318/18, от 12 май 2021 година, Люксембург и др./Комисия, T-516/18 и T-525/18). В тях той удостовери някои от решенията на Европейска комисия и анулира други. Макар и правосъдните решения да се отличават с огромна степен на фактическа и правна трудност, те дават отговор на най-важния въпрос, а точно:
Разполага ли Европейският съюз с подготвеност да се произнася по въпроси, свързани с данъчното облагане на огромните интернационалните корпорации и в случай че да, по какъв метод?
Отговорът на този въпрос може да бъде систематизиран по следния метод.
Първо, главният проблем се състои в това, че Европейският съюз няма подготвеност в региона на директното данъчно облагане. В частност той не може да дефинира нито кръга на данъчно задължените лица, нито данъчната ставка на директните налози, нито метода, по който следва да се дефинира данъчната основа. Всяка страна членка суверенно взема решение тези въпроси. Европейският съюз може само да управлява дали ограниченията, които страните членки одобряват в региона на директните налози, не нарушават наредбите и правилата на правото на Европейски Съюз, като да вземем за пример възбраната на дискриминация и възбраната за разпределяне на държавни помощи.
Данъчното облагане на облагите на интернационалните корпорации от години е предмет на неотслабващ спор. Периодично публичното мнение в разнообразни краища на света е провокирано от изявления в медиите, които разкриват, че едни от най-мощните интернационалните корпорации заплащат алегорични корпоративни налози.
На 8 октомври 2021 година 136 страни от Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР), генериращи повече от 90 % от международния Брутният вътрешен продукт, реализираха единодушие да подхващат съответни ограничения, целящи по-справедливо разпределение и облагане на облагите на интернационалните корпорации в цифровата епоха. Те утвърдиха и обстоен проект за въвеждане в деяние на тези ограничения до 2023 година, което се чака да докара до спомагателни данъчни приходи в размер на стотици милиарди евро в доста страни по света.
За да разберем изцяло изключителната значимост на това решение, е належащо първо да вникнем в досегашните практики на интернационалните корпорации и законодателните " малки врати ", които редица страни им предоставяха, с цел да ги привлекат на своя територия.
Реклама 1. МЕТОДИТЕ ЗА ДАНЪЧНА ОПТИМИЗАЦИЯ ДОСЕГА
Традиционният способ за данъчна " оптимизация " дълги години наред минаваше през учредяването на дъщерни сдружения в юрисдикции, известни в правния диалект като " данъчен парадайс ", към които, чрез покупко-продажби сред разнообразни сдружения от същата група, се насочваха облагите на корпорациите. В последните години обаче огромните интернационалните корпорации започнаха да изоставят този способ. Това се дължи на ред аргументи, измежду които най-много сериозните репутационни вреди, свързани с сходна корпоративна конструкция, както и рискът от теч на информация, на който бяхме очевидци през последните години. Към това се прибавят и ограниченията, подхванати от управляващите в разнообразни краища на света, като да вземем за пример в Европейския съюз, който в края на 2017 година разгласи лист с юрисдикции, които квалифицира като " неоказващи подпомагане за данъчни цели ", последно обновен при започване на 2021 година
Поради тези аргументи огромните интернационалните корпорации все по-често се ориентират към различен вид данъчна " оптимизация ", основана на комплицирана корпоративна конструкция, попадаща под юрисдикциите на страни, които не се смятат за " данъчен парадайс ". Схемите са най-различни, само че като цяло главната концепция е една и съща. Така да вземем за пример, корпорацията основава преднамерено сдружение, от време на време даже без физическо наличие, нито чиновници ( " нарочното сдружение " ), на което трансферира собствеността на нематериалните си активи, най-често интелектуална благосъстоятелност (патенти, марки, програмен продукт, ноу-хау в разнородни форми, като да вземем за пример софтуерни, маркетингови и логистични решения, достъп до клиенти и пр.). Това сдружение след това подписва лицензионни контракти с останалите дъщерни сдружения на корпорацията, ситуирани в целия свят, които действително реализират индустриална или комерсиална активност (дистрибуция и продажба на крайни потребители). По силата на тези лицензионни контракти последните получават правото да употребяват против възнаграждение интелектуалната благосъстоятелност на нарочното сдружение. Успоредно с това корпорацията желае от данъчните администрации издаване на така наречен предварителни данъчни мнения (ПДС). В тези ПДС данъчните управляващи утвърждават препоръчан от корпорацията способ за установяване на трансферните цени сред сдруженията в групата, с което на процедура се дефинира по какъв начин ще се таксуват с корпоративен налог облага дъщерните сдружения, намиращи се под тяхна пълномощия, за избран интервал от време (обикновено 5 или 10 години, подновяеми).
В множеството случаи в по този начин издадените ПДС данъчните управляващи одобряват, че съответното сдружение е генерирало огромна част от облагата не с помощта на личните си функционалности и активност, а с помощта на интелектуалната благосъстоятелност, която де юре не му принадлежи и която употребява против лицензионно заплащане. По тази логичност данъчните управляващи постоянно одобряват тезата на корпорацията, а точно, че сдруженията, извършващи действителна индустриална или комерсиална активност, са длъжни да заплатят доста заплащане на нарочното сдружение за нематериалните активи, които то е лицензирало.
Така нарочното сдружение на процедура " изсмуква " огромна част от облагата, осъществена от дъщерните сдружения, действително осъществяващи индустриална или комерсиална активност, под формата на заплащане за интелектуалната благосъстоятелност, която им дава.
Реклама
Едновременно с това, нарочното сдружение не се полза с налог или с най-малък подобен, да вземем за пример заради особената му правна форма, под която е учредено (например командитните сдружения, чиито съдружници са жители на трета страна, не се таксуват с налог облага в някои страни членки) и/или заради това, че съгласно използваното национално право лицензионните хонорари са предмет на необикновен режим и облекчено данъчно облагане (какъвто е казусът в доста страни - членки на ЕС).
Данъчните управляващи по света, в това число и в значително страни членки на Европейски Съюз, издават сходни ПДС, водени от законни подбуди. В практиката корпорациите постоянно слагат като изискване за бъдещи вложения в съответната страна издаването на сходни ПДС, които им обезпечават предвидимост в данъчното облагане в идните години. В подмяна на това страните се надяват на откриване на нови работни места и на нови вложения в влиятелни за стопанската система браншове, изключително в региона на осведомителните технологии, фармацевтиката, енергетиката, автомобилостроенето и прочие
Този феномен постоянно се разказва като " съревнование към дъното " (race to the bottom), доколкото редица страни са подготвени да оферират все по-привлекателно данъчно отнасяне, с цел да убедят съответната корпорация да се откри на тяхна територия.
2. ПРАВОТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
През 2015 година Европейската комисия (ЕК) за първи път се опълчи на редица ПДС в разнообразни страни членки (Люксембург, Нидерландия, Ирландия, Oбединеното кралство и Белгия), които са довели, съгласно нея, до незаконосъобразно понижаване на налог облага на някои от най-големите интернационалните корпорации, измежду които Apple, Amazon, IKEA, Starbucks, Engie, McDonald`s, Fiat и други Според Европейска комисия тези корпорации са платили в пъти по-малко корпоративен налог, в сравнение с биха платили локални компании в сравнимо състояние, което съставлява неприемлива държавна помощ. Европейска комисия разпорежда корпорациите да платят непозволено спестения налог на хазната на съответната страна членка. Например в решението си по отношение на данъчното облагане на Apple в Ирландия, Европейска комисия смята, че корпорацията е икономисала 13 милиарда евро налози в интервала от 2003 до 2014 година, които би трябвало да заплати на ирландската хазна.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Банки и финанси 2 Политика 3 Политика 1 Коментари и разбори 2 Политика 3 Политика 1 Банки и финанси 2 Коментари и разбори 3 Пазари Реклама
Някои от засегнатите корпорации апелират решенията на Европейска комисия пред Общия съд на Европейски Съюз. Наскоро Общият съд на Европейски Съюз произнесе решенията си по някои от най-знаковите каузи (решения от 14 февруари 2019 година, Белгия и Magnetrol International/Комисия, T-131/16 и T-263/16, анулирано с решение от 16 септември 2021 година, Комисия/Белгия и Magnetrol International, C-337/19 P, и върнато за ново разглеждане от Общия съд с указания; от 24 септември 2019 година, Люксембург и Fiat Chrysler Finance Europe/Комисия, T-755/15 и T-759/15; от 24 септември 2019 година, Нидерландия и др./Комисия, T-760/15 и T-636/16; от 15 юли 2020 година, Ирландия и др./Комисия, T-778/16 и T-892/16; от 12 май 2021 година, Люксембург и Amazon/Комисия, T-816/17 и T-318/18, от 12 май 2021 година, Люксембург и др./Комисия, T-516/18 и T-525/18). В тях той удостовери някои от решенията на Европейска комисия и анулира други. Макар и правосъдните решения да се отличават с огромна степен на фактическа и правна трудност, те дават отговор на най-важния въпрос, а точно:
Разполага ли Европейският съюз с подготвеност да се произнася по въпроси, свързани с данъчното облагане на огромните интернационалните корпорации и в случай че да, по какъв метод?
Отговорът на този въпрос може да бъде систематизиран по следния метод.
Първо, главният проблем се състои в това, че Европейският съюз няма подготвеност в региона на директното данъчно облагане. В частност той не може да дефинира нито кръга на данъчно задължените лица, нито данъчната ставка на директните налози, нито метода, по който следва да се дефинира данъчната основа. Всяка страна членка суверенно взема решение тези въпроси. Европейският съюз може само да управлява дали ограниченията, които страните членки одобряват в региона на директните налози, не нарушават наредбите и правилата на правото на Европейски Съюз, като да вземем за пример възбраната на дискриминация и възбраната за разпределяне на държавни помощи.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ