Фотографии на български опълченци и чествания, свързани с Руско – турската освободителна война
, доцент доктор – Институт за исторически проучвания - Българска академия на науките, преподавател по История и цивилизации в 105 СУ „ Атанас Далчев “ – София
Стремежът на част от българското общество в годините след Освобождението към опазване загатна за делото на опълченците има като резултат фотографирането на някогашните поборници. Опълченците са канени и вземат участие на церемонии, отдадени на събития от революционното ни придвижване и Руско – турската война от 1877 – 1878 година - очевидно удостоверение за интереса към тях в годините след Освобождението. Тук ще бъдат показани някои фотографии, свързани с честванията от Руско – турската освободителна война и присъединяване на опълченците в тези събития.
Използвани са фотографии от Централен държавен архив; Държавен списък - Бургас; Български исторически списък към Национална библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “; Регионален военно-исторически музей – Плевен; Държавен списък – Пловдив; книгата на Г. Капчев „ Признателна България “, С. 1907 година
През 1902 година в региона на връх Шипка се организират тържества, отдадени на 25-годишнината от Руско – турската война и Освобождението. Някои от присъстващите на събитието опълченци посещават паметника на подполк. Калитин, умрял в отбрана на Самарското знаме при Стара Загора. Събитието е от 10 август 1902 година (Фиг. 1)
(Фиг. 1)
През септември 1902 година публично се открива храм – монумент „ Рождество Христово “ в с. Шипка. Той е един от най-забележителните монументи на благодарност пред падналите за свободата на България по време на Руско - турската война от 1877 – 1878 година Правителството обръща изключително внимание на тези празнувания, а Стоян Заимов в качеството си на ръководител на комитета „ Цар Освободител Александър II “ издава апел към жителите, в който се споделя: „ Борбата на Шипченските върхове е най-голямата и чудна страница от великата епопея на Освободителната война... На връх Свети Никола ще се отслужи тържествена панихида за падналите герои в наличието на техните живи приятели, руси и българи, ветераните на Шипченската славна епопея... Във връзка с това всенародно тържество ще се извърши и тържественото освещаване на храм-паметника, въздигнат при Шипка..., в памет на падналите герои “.
В събитието вземат присъединяване видни политици, общественици и доста опълченци. Поканени са съветски военни, взели участие във войната от 1877–1878 година, сред тях и военачалник Н. Столетов, пълководец на Опълчението по време на войната, както и ген. граф Н. Игнатиев. Подготвят се съществени военни маневри. Централното поборнико – опълченско сдружение кани всички искащи поборници и опълченци да дойдат и да се включат в честванията, обезпечава се гратис пътешестване по железниците и специфичен лагер на Шипка.
Много от опълченците идват със лични средства, едни с трен или коне, други изминават дълги дистанции пеш. Приготвени са 50 нови униформи, с цел да се сформира представителна опълченска част. Генерал Н. Столетов идва в България като съпътстващ великия княз Николай Николаевич на 12 септември 1902 година във Варна. Там те са признати от варненския клон на поборническото опълченско сдружение „ Шипка “. Всички се насочат към връх Св. Никола, като фотография отразява похода в Балкана на княза с другите офицери (Фиг. 2).
(Фиг. 2)
Генералът се среща и фотографира с опълченците, евентуално в село Шипка и района (Фиг. 3)
(Фиг. 3)
както и на билото на Балкана (Фиг. 4 и Фиг. 5).
Фиг. 4
Фиг. 5
Генерал Столетов поздравява опълченците, и се обръща към тях с „ хора като него беловласи и с доста ордени на гърдите “. Опълченецът от Плевен Иван Катров сервира на военачалник Столетов от името на плевенското поборническо сдружение „ Шипка “ одобрение, съпроводено с една снимка на всичките членове на сдружението. Генералът дава отговор, че е пристигнал преднамерено да се види с тях и да стъпи на бойното поле, тъй като това щяло да бъде за финален път. След огромните тържества на Шипка гостите минават през Търново и доближават до Габрово, където са посрещнати от жители и от към триста някогашни опълченци. На Столетов е присъдено званието почетен жител на град Габрово. Както опълченците, по този начин и съветските офицери, техни началници по време на войната са впечатлени от срещата. През 1907 година Столетов съумява да пристигна още един път. Когато генералът умира през 1912 година, клоновете на опълченските сдружения в страната отслужват панихида в негова памет.
Във връзка с честванията на Шипка от 1902 година е формирана знаменна рота от 100 души, съпътстваща Самарското знаме. Ротата е водена от подполковник Ст. Кисов – участник в Руско – турската война. Знамето, под което се бият българските опълченци, и в отбраната на което падат доста, както български, по този начин и съветски воини, се трансформира в знак на битката за избавление. Ето за какво, по време на честванията някогашните опълченци, облечени с униформите от войната, вземат участие в провеждания церемониал край Шейново, носейки Самарското знаме.
Известно е, че тази светиня от войната се съхранява в София, в княжеския замък, откъдето рядко е изнасяна. В случая това се прави със специфичен парад и военна музика. Знамето е занесено на Шипка и предадено на почетната опълченска рота. Фотография показва този момент (Фиг. 6).
Фиг. 6
На 11 август 1909 година в Русе тържествено е открит Паметника на свободата, повдигнат в памет на поборниците и опълченците, взели присъединяване в националноосвободителните битки в интервала 1867–1877 година Поборници от разнообразни елементи на България участват на събитието. В своите мемоари опълченецът Иван Доков от Плевен споделя за образуване на пътуването до града. За поканените авансово са раздадени 500 безвъзмездни билета за БДЖ. Когато Доков с групата от към 150 опълченци идват на гарата в Русе на 10 август, там се разкрива величествена панорама – събрани на едно място поборници от цяла България. На идващия ден опълченците с духова музика потеглят за тържествата, улиците на Русе са украсени с знамена и претъпкани с народ. Пред новия монумент на старите поборници е обещано най-почетното място. По време на празника се отдава респект към делото на опълченците, като участващите в церемонията бойци „ не оставиха никого неносен на ръце или акламиран. Това разплакваше старците “.
Панорамна снимка показва площада с паметника и събраните хора, както и участващите поборници, членовете на Русенското поборническо–опълченско дружество (Фиг. 7).
Фиг. 7
Присъстват и революционните дейци П. Хитов, Н. Обретенов, висши военни и политици и 40 румънски ветерани. След приключването на тържествата в Русе, на 13 август близо 100 опълченци не престават към Плевен – градът, за който се водят най-тежките сражения във войната. Там те посещават Скобелев парк и се фотографират пред входа на могилата — костница, отдадена на падналите към Плевен бойци от съветската войска, построена по самодейност на Комитета „ Цар Освободител Александър II “ в интервала 1904–1907 г. (Фиг. 8).
Фиг. 8
Могилата е украсена с шупливи камъни, обгърнати в бръшлян. До върха водят стъпала, от горната страна са подредени съветски оръдия и е повдигнат железен кръст. Във вътрешността са положени два стъклени ковчега с костите на починали съветски бойци, във витрина са изложени кръстчета, гилзи, снаряди, елементи от облекло – всичко това, което е останало от сраженията и е открито на място. На стените са лика на ген. Столетов, картина, представяща гибелта на майор Горталов и фотоси на полкови флагове, взели участие в багра.
Поборниците преглеждат Скобелевия парк, пред тях е изнесена сказка за събитията през 1877 година Присъства Ст. Заимов, който кани опълченците да се съберат към могилата – костница за една обща фотография, която да се отпечати като картичка. Отново Заимов предлага след обяда всички да се снимат пред пантеон „ Св. Георги Победоносец “ – „ тая черква – гробница, в която на безконечни времена ще се пазят свещените остатъци на славно починалите борци на бойното поле за освобождението на България “. Обща фотография е направена и пред къща-музей „ Цар Освободител Александър II “ в града (Фиг. 9).
Фиг. 9
Тъй като доста от опълченците са със непретенциозен генезис и без задоволително средства, родолюбиви българи им оказват помощ финансово – в тази връзка е обща фотография на опълченци (Фиг. 10), с надпис „ На родолюбеца Димитър Кудоглу от признателните шипченски ветерани в Пловдив на 28 март 1924 година “
Фиг. 10
Д. Кудоглу е пловдивски държавник и покровител, помагащ на популацията, основател на Дом на благотворителността и националното здраве. Той е един от най-заможните тютюнотърговци. Това му дава опция да развива сериозна филантропична активност.
Разгледаните фотографии свидетелстват за наклонността в българското общество да се покаже почитание към поборниците, рискували живота си за свободата на България. Това е и повода те да са канени и вземат участие в доста от публичните прояви през годините. Свидетелство за престижа, който те имат половин век след Освободителната война е снимка, представяща цар Борис III във военна униформа, поздравяващ и ръкуващ се с доста възрастни опълченци в униформи с ордени и медали. Според описанието, фотографията е от 20-те години на ХХ век (Фиг. 11).
Фиг. 11
В Опълчението вземат участие българи на друга възраст, от разнообразни елементи на страната, с друго обучение. Въпреки че не са професионални бойци, а множеството едвам от няколко месеца боравят с оръжие, те, с помощта на силата на духа, съумяват да извършат геройства, с които впечатляват съветските военни. Не инцидентно във вестник „ Русский мир “ пишат: „ Българите надминаха всички упования – една шепа хора устояха по този начин дълго против такава голяма маса. Това не всяка армия е в положение да направи. Чест и популярност! ”
Стремежът на част от българското общество в годините след Освобождението към опазване загатна за делото на опълченците има като резултат фотографирането на някогашните поборници. Опълченците са канени и вземат участие на церемонии, отдадени на събития от революционното ни придвижване и Руско – турската война от 1877 – 1878 година - очевидно удостоверение за интереса към тях в годините след Освобождението. Тук ще бъдат показани някои фотографии, свързани с честванията от Руско – турската освободителна война и присъединяване на опълченците в тези събития.
Използвани са фотографии от Централен държавен архив; Държавен списък - Бургас; Български исторически списък към Национална библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “; Регионален военно-исторически музей – Плевен; Държавен списък – Пловдив; книгата на Г. Капчев „ Признателна България “, С. 1907 година
През 1902 година в региона на връх Шипка се организират тържества, отдадени на 25-годишнината от Руско – турската война и Освобождението. Някои от присъстващите на събитието опълченци посещават паметника на подполк. Калитин, умрял в отбрана на Самарското знаме при Стара Загора. Събитието е от 10 август 1902 година (Фиг. 1)
(Фиг. 1)
През септември 1902 година публично се открива храм – монумент „ Рождество Христово “ в с. Шипка. Той е един от най-забележителните монументи на благодарност пред падналите за свободата на България по време на Руско - турската война от 1877 – 1878 година Правителството обръща изключително внимание на тези празнувания, а Стоян Заимов в качеството си на ръководител на комитета „ Цар Освободител Александър II “ издава апел към жителите, в който се споделя: „ Борбата на Шипченските върхове е най-голямата и чудна страница от великата епопея на Освободителната война... На връх Свети Никола ще се отслужи тържествена панихида за падналите герои в наличието на техните живи приятели, руси и българи, ветераните на Шипченската славна епопея... Във връзка с това всенародно тържество ще се извърши и тържественото освещаване на храм-паметника, въздигнат при Шипка..., в памет на падналите герои “.
В събитието вземат присъединяване видни политици, общественици и доста опълченци. Поканени са съветски военни, взели участие във войната от 1877–1878 година, сред тях и военачалник Н. Столетов, пълководец на Опълчението по време на войната, както и ген. граф Н. Игнатиев. Подготвят се съществени военни маневри. Централното поборнико – опълченско сдружение кани всички искащи поборници и опълченци да дойдат и да се включат в честванията, обезпечава се гратис пътешестване по железниците и специфичен лагер на Шипка.
Много от опълченците идват със лични средства, едни с трен или коне, други изминават дълги дистанции пеш. Приготвени са 50 нови униформи, с цел да се сформира представителна опълченска част. Генерал Н. Столетов идва в България като съпътстващ великия княз Николай Николаевич на 12 септември 1902 година във Варна. Там те са признати от варненския клон на поборническото опълченско сдружение „ Шипка “. Всички се насочат към връх Св. Никола, като фотография отразява похода в Балкана на княза с другите офицери (Фиг. 2).
(Фиг. 2)
Генералът се среща и фотографира с опълченците, евентуално в село Шипка и района (Фиг. 3)
(Фиг. 3)
както и на билото на Балкана (Фиг. 4 и Фиг. 5).
Фиг. 4
Фиг. 5
Генерал Столетов поздравява опълченците, и се обръща към тях с „ хора като него беловласи и с доста ордени на гърдите “. Опълченецът от Плевен Иван Катров сервира на военачалник Столетов от името на плевенското поборническо сдружение „ Шипка “ одобрение, съпроводено с една снимка на всичките членове на сдружението. Генералът дава отговор, че е пристигнал преднамерено да се види с тях и да стъпи на бойното поле, тъй като това щяло да бъде за финален път. След огромните тържества на Шипка гостите минават през Търново и доближават до Габрово, където са посрещнати от жители и от към триста някогашни опълченци. На Столетов е присъдено званието почетен жител на град Габрово. Както опълченците, по този начин и съветските офицери, техни началници по време на войната са впечатлени от срещата. През 1907 година Столетов съумява да пристигна още един път. Когато генералът умира през 1912 година, клоновете на опълченските сдружения в страната отслужват панихида в негова памет.
Във връзка с честванията на Шипка от 1902 година е формирана знаменна рота от 100 души, съпътстваща Самарското знаме. Ротата е водена от подполковник Ст. Кисов – участник в Руско – турската война. Знамето, под което се бият българските опълченци, и в отбраната на което падат доста, както български, по този начин и съветски воини, се трансформира в знак на битката за избавление. Ето за какво, по време на честванията някогашните опълченци, облечени с униформите от войната, вземат участие в провеждания церемониал край Шейново, носейки Самарското знаме.
Известно е, че тази светиня от войната се съхранява в София, в княжеския замък, откъдето рядко е изнасяна. В случая това се прави със специфичен парад и военна музика. Знамето е занесено на Шипка и предадено на почетната опълченска рота. Фотография показва този момент (Фиг. 6).
Фиг. 6
На 11 август 1909 година в Русе тържествено е открит Паметника на свободата, повдигнат в памет на поборниците и опълченците, взели присъединяване в националноосвободителните битки в интервала 1867–1877 година Поборници от разнообразни елементи на България участват на събитието. В своите мемоари опълченецът Иван Доков от Плевен споделя за образуване на пътуването до града. За поканените авансово са раздадени 500 безвъзмездни билета за БДЖ. Когато Доков с групата от към 150 опълченци идват на гарата в Русе на 10 август, там се разкрива величествена панорама – събрани на едно място поборници от цяла България. На идващия ден опълченците с духова музика потеглят за тържествата, улиците на Русе са украсени с знамена и претъпкани с народ. Пред новия монумент на старите поборници е обещано най-почетното място. По време на празника се отдава респект към делото на опълченците, като участващите в церемонията бойци „ не оставиха никого неносен на ръце или акламиран. Това разплакваше старците “.
Панорамна снимка показва площада с паметника и събраните хора, както и участващите поборници, членовете на Русенското поборническо–опълченско дружество (Фиг. 7).
Фиг. 7
Присъстват и революционните дейци П. Хитов, Н. Обретенов, висши военни и политици и 40 румънски ветерани. След приключването на тържествата в Русе, на 13 август близо 100 опълченци не престават към Плевен – градът, за който се водят най-тежките сражения във войната. Там те посещават Скобелев парк и се фотографират пред входа на могилата — костница, отдадена на падналите към Плевен бойци от съветската войска, построена по самодейност на Комитета „ Цар Освободител Александър II “ в интервала 1904–1907 г. (Фиг. 8).
Фиг. 8
Могилата е украсена с шупливи камъни, обгърнати в бръшлян. До върха водят стъпала, от горната страна са подредени съветски оръдия и е повдигнат железен кръст. Във вътрешността са положени два стъклени ковчега с костите на починали съветски бойци, във витрина са изложени кръстчета, гилзи, снаряди, елементи от облекло – всичко това, което е останало от сраженията и е открито на място. На стените са лика на ген. Столетов, картина, представяща гибелта на майор Горталов и фотоси на полкови флагове, взели участие в багра.
Поборниците преглеждат Скобелевия парк, пред тях е изнесена сказка за събитията през 1877 година Присъства Ст. Заимов, който кани опълченците да се съберат към могилата – костница за една обща фотография, която да се отпечати като картичка. Отново Заимов предлага след обяда всички да се снимат пред пантеон „ Св. Георги Победоносец “ – „ тая черква – гробница, в която на безконечни времена ще се пазят свещените остатъци на славно починалите борци на бойното поле за освобождението на България “. Обща фотография е направена и пред къща-музей „ Цар Освободител Александър II “ в града (Фиг. 9).
Фиг. 9
Тъй като доста от опълченците са със непретенциозен генезис и без задоволително средства, родолюбиви българи им оказват помощ финансово – в тази връзка е обща фотография на опълченци (Фиг. 10), с надпис „ На родолюбеца Димитър Кудоглу от признателните шипченски ветерани в Пловдив на 28 март 1924 година “
Фиг. 10
Д. Кудоглу е пловдивски държавник и покровител, помагащ на популацията, основател на Дом на благотворителността и националното здраве. Той е един от най-заможните тютюнотърговци. Това му дава опция да развива сериозна филантропична активност.
Разгледаните фотографии свидетелстват за наклонността в българското общество да се покаже почитание към поборниците, рискували живота си за свободата на България. Това е и повода те да са канени и вземат участие в доста от публичните прояви през годините. Свидетелство за престижа, който те имат половин век след Освободителната война е снимка, представяща цар Борис III във военна униформа, поздравяващ и ръкуващ се с доста възрастни опълченци в униформи с ордени и медали. Според описанието, фотографията е от 20-те години на ХХ век (Фиг. 11).
Фиг. 11
В Опълчението вземат участие българи на друга възраст, от разнообразни елементи на страната, с друго обучение. Въпреки че не са професионални бойци, а множеството едвам от няколко месеца боравят с оръжие, те, с помощта на силата на духа, съумяват да извършат геройства, с които впечатляват съветските военни. Не инцидентно във вестник „ Русский мир “ пишат: „ Българите надминаха всички упования – една шепа хора устояха по този начин дълго против такава голяма маса. Това не всяка армия е в положение да направи. Чест и популярност! ”
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ