Вместо пари за икономиката - цяла година хвалби за излишъци
Доц. Чобанов, къде съгласно вас са пробойните в Бюджет 2021?
- Бюджетът натъртва на обществената сфера, където наподобява, че се пробва да реши отлагани проблеми за последните 10 години, само че това няма по какъв начин да стане внезапно и в границите на един бюджет. И няма по какъв начин да стане в обстановка, в която явно навлязохме в още по-тежка вълна на пандемията. Оттук нататък прогнозите за развиването на стопанската система, които са заложени в бюджета, няма по какъв начин да се осъществен. Основната пробойна към този момент е, че макроикономическият сюжет е прекомерно оптимистичен . Има различен сюжет, само че при него по никакъв метод не е посочено по какъв начин сюжетът е привързан с приходите и разноските. Точно тази липса на стрес проби и на разнообразни сюжети - при съществуващата неустановеност, прави бюджета недействителен.
Въпреки това финансовият министър Кирил Ананиев е на мнение, че всяко последващо държавно управление ще може да извърши този бюджет...
- Разбира се, че бюджет би могъл да бъде изпълнен. Въпросът е на каква цена и на каква основа? През 2009 година при започване на първото ръководство на ГЕРБ видяхме, че на касова основа завършихме годината съвсем без недостиг, само че пък с доста огромен недостиг на начислена основа. Ако ще изпълняваме бюджет по този метод, е изцяло допустимо. Но т ова ще е с цената на отсрочване на разноски и с цената на влизане в просрочия, на закъснение във връщането на Данък добавена стойност и други способи, познати от предишното. Ситуацията сега обаче не разрешава сходно държание и сходен вид мислене. Не споделям, че това е мисленето на финансовия министър, само че въпреки всичко е една тактика за изпълняването на сходен бюджет, който както загатнах, се базира на нереалистични упования. Естествено, ние самите виждаме, че ГЕРБ не се тормозят да вършат по няколко актуализации на бюджета през годината, тъй че и това би трябвало да се има поради, като афишират, че бюджетът ще бъде изпълнен.
Правителството аргументира внезапното разхлабване на фискалната позиция с рецесията, само че можеше ли да се тръгне по различен път?
- Рязкото разхлабване на фискалната позиция в обстановка на внезапен спад в стопанската система е нещо обикновено. До огромна степен това е смисъла на антицикличната политика - т.е. да се опълчи на сходен спад и да предприеме ограничения с цел да успее да запази икономическата интензивност и да не разреши сривът да е прекомерно огромен. От числата сега не се вижда прекомерно огромен срив. Но по този начин или другояче те са на база това, което се случи до момента, а виждаме, че обстановката се утежнява. И то освен при нас, а и при главните ни търговски сътрудници.
Разхлабването е неизбежно, само че въпросът е защо ще бъдат употребявани парите, по какъв метод ще бъдат ориентирани и какъв брой бързо ще стигнат до тези, които имат потребност от тях. Както и какъв % от тези пари ще бъдат ориентирани към бизнес, т.е. в действителност да съхраним икономическа интензивност. Знаем, че може да се възнамерява огромно нарастване на разноските, само че в случай че против тях не стоят съответните доходи, е явно, че дългът ще се усили. Тоест в сегашната обстановка на по-оскъден запас от страна на приходите трябваше да се мисли за по-голяма успеваемост на самите разноски. Това също е главен проблем на бюджета. Доказателство за неналичието на тази успеваемост е и обстановката през настоящата година - към края на октомври има много висок бюджетен остатък, а в края на годината е очакван недостиг от 5 милиарда лв.. Това значи, че през ноември и декември ще бъдат изхарчени тези 5.5 милиарда. Разбира се, за част от тях единствено ще се запише, че са изразходвани, т.е. ще бъдат трансферирани за инфраструктурни планове, както това се случи и през предходните години.
В обстановка на рецесия обаче трябваше да се подходи по различен метод. Не да се хвалим през цялата година с тези остатъци, а стъпаловидно парите да се вливат в стопанската система, тъй че да се опълчват на възможния спад. По този метод би се постигнал един много по-добър стопански резултат.
Споменахте нарастването на дълга, какво е мнението ви за тактиката на кабинета за ръководството на държавния дълг до 2023 година?
- Ясно е, че посоката е нагоре, т.е. дългът ще се усилва. Също по този начин е ясно, че през тази година досега, в който страната взе огромната емисия от 5 милиарда лева плюс заемът, който пристигна по механизма SURE, имаме 8 милиарда лева новоемитиран дълг, което е едно стряскащо число. В края на този интервал чисто исторически дългът ще доближи най-голямата си безспорна сума. Опасявам се обаче, че с фискалната тактика, която се подхваща, тази сума ще е още по-голяма от плануваната, ще се наложат нови и още по-големи излъчвания на интернационалните пазари, а знаете, че всяка нова емисия ще е по-скъпа от миналата по справедливи аргументи - тя към този момент ще стъпва на един към този момент повишен дълг и ще е изправена пред вероятностите този дълг да продължи да пораства.
Наистина сме в преференциална фискална позиция от позиция на дълга като % от Брутният вътрешен продукт, само че това не значи, че с лека ръка би трябвало да позволяваме той да се усилва прекомерно бързо, защото едно раздуване на настоящите разноски, което следим сега, крие риск след това тези разноски да не могат да бъдат понижени. И когато против тях не стоят спомагателни доходи, това ще докара до по-голям недостиг, а оттова - до по-голям дълг.
Виждате ли нужда от смяна на данъчната система с оглед рецесията?
- Данъчната система, сякаш от единствено себе си, стартира да се трансформира. Не приказваме за ставките, а за приноса на обособените налози. Например виждаме, че през идната година приносът на осигуровките нараства много и оттук насетне те стартират да изпреварват приходите от Данък добавена стойност, т.е. това е една основна смяна . Ние се хвалим, че имаме едни от най-ниските налози във връзка с труда и че нашата данъчна система е основана на косвените налози и приходите от тях. Така че тази смяна към този момент се следи без да се трансформират самите ставки. И това е доста сериозен въпрос. Този въпрос би трябвало ясно да бъде подложен на вниманието на хората тъкмо преди избори - каква да система на облагане да си изберат, само че сега не виждам обстановка, при която да се организира една смислена полемика за бъдещето на данъчната система.
Лично моето мнение е, че данъчната система не би трябвало да бъде променяна. Н яма по какъв начин една система, която залага на увеличение на директните налози като по-лесен излаз за изплъзване от рецесията, да е по-ефективна от данъчната система, която сега имаме. Проблемите не са в налозите, проблемите са в бизнес средата, в реакцията на бизнеса и на страната към сегашната рецесия. Проблемите са в неефективността в стопанската система и то освен в обществения бранш. На тях би трябвало да се обърне внимание, не на данъчната система.
В тези турбулентни времена дава ли ни повече непоклатимост участието в ERM II и Банковия съюз?
- Изглежда, че при някои кредитни организации участието въздейства положително, т.е. те го показват като един позитивен факт. Но към момента е рано да оценим какво тъкмо ще донесе участието. В Банковия съюз и то на високо равнище не престават полемиките по какъв метод да се надзирават огромните банкови групи и дали би трябвало да има някакви механизма за доста елементарен транспорт на ликвидност от дъщерните сдружения към майките, освен на ликвидност, а и на капитал. Това е главното, което ни вълнува - да не допуснем по линия на общия контрол да изтича ликвидност и капитал от дъщерните сдружения в България. Дано успеем да го предотвратим.
Ясно е, че рано или късно ще приемем еврото. Наистина поехме по този път в доста турбулентни времена, само че се надявам това да ни приближи в процеса по вземането на решения. Към момента не се следи този резултат, само че следва да забележим.
Разбира се, самата еврозона продължава да има доста проблеми, тя ще се трансформира във високозадлъжняла през тази година и дългът й ще надвиши 100% от Брутният вътрешен продукт. Дългът към този момент ще е прекомерно надалеч от личния си аршин за битие, който е 60 %. Посоката е необратима и по някое време ще би трябвало да се мисли и за смяната на този аршин, защото той наподобява мощно нереалистичен. В самата еврозона няма смяна в държанието, която да подсигурява, че дълготрайно ще се оправи с дълговия проблем. Сегашната обстановка е комфортно опрощение. През идната година дългът ще продължи да се усилва, което да вдигне още повече равнищата. Тепърва проблемите по оста север-юг ще се задълбочат и ще забележим по какъв начин те ще бъдат решени.
Въпросите зададе Атанаси Петров
- Бюджетът натъртва на обществената сфера, където наподобява, че се пробва да реши отлагани проблеми за последните 10 години, само че това няма по какъв начин да стане внезапно и в границите на един бюджет. И няма по какъв начин да стане в обстановка, в която явно навлязохме в още по-тежка вълна на пандемията. Оттук нататък прогнозите за развиването на стопанската система, които са заложени в бюджета, няма по какъв начин да се осъществен. Основната пробойна към този момент е, че макроикономическият сюжет е прекомерно оптимистичен . Има различен сюжет, само че при него по никакъв метод не е посочено по какъв начин сюжетът е привързан с приходите и разноските. Точно тази липса на стрес проби и на разнообразни сюжети - при съществуващата неустановеност, прави бюджета недействителен.
Въпреки това финансовият министър Кирил Ананиев е на мнение, че всяко последващо държавно управление ще може да извърши този бюджет...
- Разбира се, че бюджет би могъл да бъде изпълнен. Въпросът е на каква цена и на каква основа? През 2009 година при започване на първото ръководство на ГЕРБ видяхме, че на касова основа завършихме годината съвсем без недостиг, само че пък с доста огромен недостиг на начислена основа. Ако ще изпълняваме бюджет по този метод, е изцяло допустимо. Но т ова ще е с цената на отсрочване на разноски и с цената на влизане в просрочия, на закъснение във връщането на Данък добавена стойност и други способи, познати от предишното. Ситуацията сега обаче не разрешава сходно държание и сходен вид мислене. Не споделям, че това е мисленето на финансовия министър, само че въпреки всичко е една тактика за изпълняването на сходен бюджет, който както загатнах, се базира на нереалистични упования. Естествено, ние самите виждаме, че ГЕРБ не се тормозят да вършат по няколко актуализации на бюджета през годината, тъй че и това би трябвало да се има поради, като афишират, че бюджетът ще бъде изпълнен.
Правителството аргументира внезапното разхлабване на фискалната позиция с рецесията, само че можеше ли да се тръгне по различен път?
- Рязкото разхлабване на фискалната позиция в обстановка на внезапен спад в стопанската система е нещо обикновено. До огромна степен това е смисъла на антицикличната политика - т.е. да се опълчи на сходен спад и да предприеме ограничения с цел да успее да запази икономическата интензивност и да не разреши сривът да е прекомерно огромен. От числата сега не се вижда прекомерно огромен срив. Но по този начин или другояче те са на база това, което се случи до момента, а виждаме, че обстановката се утежнява. И то освен при нас, а и при главните ни търговски сътрудници.
Разхлабването е неизбежно, само че въпросът е защо ще бъдат употребявани парите, по какъв метод ще бъдат ориентирани и какъв брой бързо ще стигнат до тези, които имат потребност от тях. Както и какъв % от тези пари ще бъдат ориентирани към бизнес, т.е. в действителност да съхраним икономическа интензивност. Знаем, че може да се възнамерява огромно нарастване на разноските, само че в случай че против тях не стоят съответните доходи, е явно, че дългът ще се усили. Тоест в сегашната обстановка на по-оскъден запас от страна на приходите трябваше да се мисли за по-голяма успеваемост на самите разноски. Това също е главен проблем на бюджета. Доказателство за неналичието на тази успеваемост е и обстановката през настоящата година - към края на октомври има много висок бюджетен остатък, а в края на годината е очакван недостиг от 5 милиарда лв.. Това значи, че през ноември и декември ще бъдат изхарчени тези 5.5 милиарда. Разбира се, за част от тях единствено ще се запише, че са изразходвани, т.е. ще бъдат трансферирани за инфраструктурни планове, както това се случи и през предходните години.
В обстановка на рецесия обаче трябваше да се подходи по различен метод. Не да се хвалим през цялата година с тези остатъци, а стъпаловидно парите да се вливат в стопанската система, тъй че да се опълчват на възможния спад. По този метод би се постигнал един много по-добър стопански резултат.
Споменахте нарастването на дълга, какво е мнението ви за тактиката на кабинета за ръководството на държавния дълг до 2023 година?
- Ясно е, че посоката е нагоре, т.е. дългът ще се усилва. Също по този начин е ясно, че през тази година досега, в който страната взе огромната емисия от 5 милиарда лева плюс заемът, който пристигна по механизма SURE, имаме 8 милиарда лева новоемитиран дълг, което е едно стряскащо число. В края на този интервал чисто исторически дългът ще доближи най-голямата си безспорна сума. Опасявам се обаче, че с фискалната тактика, която се подхваща, тази сума ще е още по-голяма от плануваната, ще се наложат нови и още по-големи излъчвания на интернационалните пазари, а знаете, че всяка нова емисия ще е по-скъпа от миналата по справедливи аргументи - тя към този момент ще стъпва на един към този момент повишен дълг и ще е изправена пред вероятностите този дълг да продължи да пораства.
Наистина сме в преференциална фискална позиция от позиция на дълга като % от Брутният вътрешен продукт, само че това не значи, че с лека ръка би трябвало да позволяваме той да се усилва прекомерно бързо, защото едно раздуване на настоящите разноски, което следим сега, крие риск след това тези разноски да не могат да бъдат понижени. И когато против тях не стоят спомагателни доходи, това ще докара до по-голям недостиг, а оттова - до по-голям дълг.
Виждате ли нужда от смяна на данъчната система с оглед рецесията?
- Данъчната система, сякаш от единствено себе си, стартира да се трансформира. Не приказваме за ставките, а за приноса на обособените налози. Например виждаме, че през идната година приносът на осигуровките нараства много и оттук насетне те стартират да изпреварват приходите от Данък добавена стойност, т.е. това е една основна смяна . Ние се хвалим, че имаме едни от най-ниските налози във връзка с труда и че нашата данъчна система е основана на косвените налози и приходите от тях. Така че тази смяна към този момент се следи без да се трансформират самите ставки. И това е доста сериозен въпрос. Този въпрос би трябвало ясно да бъде подложен на вниманието на хората тъкмо преди избори - каква да система на облагане да си изберат, само че сега не виждам обстановка, при която да се организира една смислена полемика за бъдещето на данъчната система.
Лично моето мнение е, че данъчната система не би трябвало да бъде променяна. Н яма по какъв начин една система, която залага на увеличение на директните налози като по-лесен излаз за изплъзване от рецесията, да е по-ефективна от данъчната система, която сега имаме. Проблемите не са в налозите, проблемите са в бизнес средата, в реакцията на бизнеса и на страната към сегашната рецесия. Проблемите са в неефективността в стопанската система и то освен в обществения бранш. На тях би трябвало да се обърне внимание, не на данъчната система.
В тези турбулентни времена дава ли ни повече непоклатимост участието в ERM II и Банковия съюз?
- Изглежда, че при някои кредитни организации участието въздейства положително, т.е. те го показват като един позитивен факт. Но към момента е рано да оценим какво тъкмо ще донесе участието. В Банковия съюз и то на високо равнище не престават полемиките по какъв метод да се надзирават огромните банкови групи и дали би трябвало да има някакви механизма за доста елементарен транспорт на ликвидност от дъщерните сдружения към майките, освен на ликвидност, а и на капитал. Това е главното, което ни вълнува - да не допуснем по линия на общия контрол да изтича ликвидност и капитал от дъщерните сдружения в България. Дано успеем да го предотвратим.
Ясно е, че рано или късно ще приемем еврото. Наистина поехме по този път в доста турбулентни времена, само че се надявам това да ни приближи в процеса по вземането на решения. Към момента не се следи този резултат, само че следва да забележим.
Разбира се, самата еврозона продължава да има доста проблеми, тя ще се трансформира във високозадлъжняла през тази година и дългът й ще надвиши 100% от Брутният вътрешен продукт. Дългът към този момент ще е прекомерно надалеч от личния си аршин за битие, който е 60 %. Посоката е необратима и по някое време ще би трябвало да се мисли и за смяната на този аршин, защото той наподобява мощно нереалистичен. В самата еврозона няма смяна в държанието, която да подсигурява, че дълготрайно ще се оправи с дълговия проблем. Сегашната обстановка е комфортно опрощение. През идната година дългът ще продължи да се усилва, което да вдигне още повече равнищата. Тепърва проблемите по оста север-юг ще се задълбочат и ще забележим по какъв начин те ще бъдат решени.
Въпросите зададе Атанаси Петров
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ