Доц. д-р Хасан Бурнусузов, началник на Отделението по детски...
- Доц. Бурнусузов, с настъпването на студените месеци кои са най-разпространените сезонни инфекции измежду децата?
- В момента се среща предстоящ микс, най-вече от вирусни, само че и от бактериални инфекции – коксаки вирус, парагрипни вируси, случаи на COVID-19, в това число при кърмачета, а също и Mycoplasma pneumoniae. Всяка от тези инфекции има своите особености, само че общото е, че множеството протичат леко до приблизително тежко и в случай че положението на детето разрешава, може да се организира и сполучливо домашно лекуване, стига да се наблюдават признаците деликатно.
- Коксаки вирусът още веднъж е настоящ. Какво предизвиква той и има ли мотиви за терзание?
- Коксаки вирусите са част от ентеровирусната група. Причиняват разнообразни положения, като херпангина, изострен диариен синдром и най-често - заболяването ръка-крак-уста. Последната всекидневно протича с висока температура, болки в гърлото и корема, типични обриви по дланите, ходилата и в устата. Най-често децата се възвръщат изцяло от коксаки вирусните инфекции за интервал от няколко дни до 7-10 дни. Рядко това лишава 2 седмици. Важно е родителите да наблюдават за обезводняване, тъй като мъчителните ранички в устата могат да затруднят храненето и приема на течности. В редки случаи се следят затруднения, само че те са изключение.
- Отчитате ли случаи на COVID-19 при най-малките и по какъв начин протича болестта при бебета?
- Да, имаме случаи, само че множеството бебета минават през инфекцията с сегашния вид на вируса релативно нетежко – с температура, по-обилна хрема, кашлица. Най-важното е наблюдението, допустимо и в домашни условия, и съответна хидратация. Родителите би трябвало да потърсят доктор при затруднено и учестено дишане, отвод от храна или понижен брой мокри пелени. Това не се случва постоянно, само че изисква внимание.
- Какво наблюдавате при вашите дребни пациенти във връзка с парагрипните вируси?
- Парагрипните вируси са едни от главните причинители на ларингити, така нареченият „ круп синдром “. Децата идват с пресипнал глас, „ лаеща ” кашлица и затруднено дишане. Най-често овладяваме положението още в неотложния кабинет, с инхалации и лекарства, а по-късно продължаваме лекуването, по преценка- в клиниката или вкъщи. Родителите не трябва да се паникьосват, въпреки признаците да звучат и наподобяват стряскащо, в множеството случаи се повлияват доста добре.
- Увеличават се и случаите на микоплазмена пневмония. Как се лекува това заболяване?
- Микоплазмата е бактериален извършител и постоянно води до продължителна суха кашлица, температура, отмалялост. Може да има и автоимунни явления. За разлика от вирусите, тук се постанова антибиотично лекуване, само че единствено след съответните проучвания, в това число рентгенография, и преценка от експерт. Добрата вест е, че множеството деца се повлияват бързо от лечението и рядко се стига до затруднения.
- Какви са главните сигнали, които да насочат родителите да потърсят лекарска помощ?
- Алармиращи признаци, като продължителна висока температура, затруднено дишане, пъшкащо дишане, отвод от течности и храна, мощна изнемощялост, пребледняване, посиняване към устичката. Важно е родителите да знаят, че ранната консултация е по-добра от непотребното изчакване, само че в това време, множеството вирусни инфекции, при преди този момент крепко дете, са самоограничаващи се и минават нормално без тежки последици. Особено значимо обаче е следенето на тези деца.
- Какви препоръки бихте дали на обезпокоените родители за предотвратяване на децата от зимните вируси?
- Разбирам паниката им – обикновено е, когато детето боледува. Но в голямата част от случаите тези инфекции са типични за сезона и минават бързо с верни грижи. Основният ми съвет към родителите е да наблюдават за спазването на базовите правила за персонална хигиена. Те са постоянно миене на ръцете, постоянно проветряване на пространствата, отбягване тук-там със скупчване на доста хора, изключително поради идните празници. Хората получиха задоволително опит около COVID-19 пандемията, само че виждам известна „ отмалялост “ в това отношение. Също по този начин добре е детето да има оптимална, уравновесена диета, първокласен сън, постоянна физическа интензивност. Може да се одобряват и разнообразни добавки и имуномодулатори, само че би трябвало да знаем, че имунната система не е просто механизъм, който можем да „ натоварим “ повече, с цел да стане по-ефективен и следва приемът им да е след консултация с педиатър.
Най-добрият метод за характерна профилактика на заразните болести е посредством имунизациите. В тази връзка, макар че към този момент има случаи на грип, към момента има време за имунизиране. Това може да стане с класическите ваксини, като се съблюдава възрастта и надлежно количеството ваксина, персоналните лекари и педиатрите са наясно с това. У нас за деца са налични и назалните ваксини против грип, също с задоволително добра успеваемост. Следва да отбележа, че в случай че детето не е боледувало преди от грип и това е първо имунизиране, според инструкциите, е належащо слагане на две дози, през месец. В общия случай, имунизацията е добре търпима, вероятни са местни реакции и фебрилитет. Единствено при деца с имунен недостиг първо би трябвало да се направи консултация, с цел да се реши най-хубавото държание.
Визитка
Доц. доктор Хасан Бурнусузов, д.м., е шеф на Отделението по детски заболявания в УМБАЛ „ Пълмед “ от началото на ноември 2025г. Той е педиатър и имунолог с над 17-годишен опит.
Завършил е Медицински университет – Пловдив през 2007г. Придобива специалностите „ Детски заболявания “ през 2014г. и „ Клинична имунология “ през 2021г. През 2013г. пази просветителна и научна степен „ лекар “, а през 2023г. придобива научно звание „ доцент “. От 2023г. е доцент в Катедра по педиатрия на МУ – Пловдив, където преди този момент поредно заема длъжностите помощник и основен помощник.
Научните му ползи са в региона на имунологичните механизми и тяхното приложение в диагностиката и лекуването на педиатрични, хематологични и онкологични болести, първоначални имунни дефицити и постоянно боледуващи деца.
Член е на Българската педиатрична асоциация, Българското сдружение по детска онкохематология и на Българската асоциация по клинична имунология.
- В момента се среща предстоящ микс, най-вече от вирусни, само че и от бактериални инфекции – коксаки вирус, парагрипни вируси, случаи на COVID-19, в това число при кърмачета, а също и Mycoplasma pneumoniae. Всяка от тези инфекции има своите особености, само че общото е, че множеството протичат леко до приблизително тежко и в случай че положението на детето разрешава, може да се организира и сполучливо домашно лекуване, стига да се наблюдават признаците деликатно.
- Коксаки вирусът още веднъж е настоящ. Какво предизвиква той и има ли мотиви за терзание?
- Коксаки вирусите са част от ентеровирусната група. Причиняват разнообразни положения, като херпангина, изострен диариен синдром и най-често - заболяването ръка-крак-уста. Последната всекидневно протича с висока температура, болки в гърлото и корема, типични обриви по дланите, ходилата и в устата. Най-често децата се възвръщат изцяло от коксаки вирусните инфекции за интервал от няколко дни до 7-10 дни. Рядко това лишава 2 седмици. Важно е родителите да наблюдават за обезводняване, тъй като мъчителните ранички в устата могат да затруднят храненето и приема на течности. В редки случаи се следят затруднения, само че те са изключение.
- Отчитате ли случаи на COVID-19 при най-малките и по какъв начин протича болестта при бебета?
- Да, имаме случаи, само че множеството бебета минават през инфекцията с сегашния вид на вируса релативно нетежко – с температура, по-обилна хрема, кашлица. Най-важното е наблюдението, допустимо и в домашни условия, и съответна хидратация. Родителите би трябвало да потърсят доктор при затруднено и учестено дишане, отвод от храна или понижен брой мокри пелени. Това не се случва постоянно, само че изисква внимание.
- Какво наблюдавате при вашите дребни пациенти във връзка с парагрипните вируси?
- Парагрипните вируси са едни от главните причинители на ларингити, така нареченият „ круп синдром “. Децата идват с пресипнал глас, „ лаеща ” кашлица и затруднено дишане. Най-често овладяваме положението още в неотложния кабинет, с инхалации и лекарства, а по-късно продължаваме лекуването, по преценка- в клиниката или вкъщи. Родителите не трябва да се паникьосват, въпреки признаците да звучат и наподобяват стряскащо, в множеството случаи се повлияват доста добре.
- Увеличават се и случаите на микоплазмена пневмония. Как се лекува това заболяване?
- Микоплазмата е бактериален извършител и постоянно води до продължителна суха кашлица, температура, отмалялост. Може да има и автоимунни явления. За разлика от вирусите, тук се постанова антибиотично лекуване, само че единствено след съответните проучвания, в това число рентгенография, и преценка от експерт. Добрата вест е, че множеството деца се повлияват бързо от лечението и рядко се стига до затруднения.
- Какви са главните сигнали, които да насочат родителите да потърсят лекарска помощ?
- Алармиращи признаци, като продължителна висока температура, затруднено дишане, пъшкащо дишане, отвод от течности и храна, мощна изнемощялост, пребледняване, посиняване към устичката. Важно е родителите да знаят, че ранната консултация е по-добра от непотребното изчакване, само че в това време, множеството вирусни инфекции, при преди този момент крепко дете, са самоограничаващи се и минават нормално без тежки последици. Особено значимо обаче е следенето на тези деца.
- Какви препоръки бихте дали на обезпокоените родители за предотвратяване на децата от зимните вируси?
- Разбирам паниката им – обикновено е, когато детето боледува. Но в голямата част от случаите тези инфекции са типични за сезона и минават бързо с верни грижи. Основният ми съвет към родителите е да наблюдават за спазването на базовите правила за персонална хигиена. Те са постоянно миене на ръцете, постоянно проветряване на пространствата, отбягване тук-там със скупчване на доста хора, изключително поради идните празници. Хората получиха задоволително опит около COVID-19 пандемията, само че виждам известна „ отмалялост “ в това отношение. Също по този начин добре е детето да има оптимална, уравновесена диета, първокласен сън, постоянна физическа интензивност. Може да се одобряват и разнообразни добавки и имуномодулатори, само че би трябвало да знаем, че имунната система не е просто механизъм, който можем да „ натоварим “ повече, с цел да стане по-ефективен и следва приемът им да е след консултация с педиатър.
Най-добрият метод за характерна профилактика на заразните болести е посредством имунизациите. В тази връзка, макар че към този момент има случаи на грип, към момента има време за имунизиране. Това може да стане с класическите ваксини, като се съблюдава възрастта и надлежно количеството ваксина, персоналните лекари и педиатрите са наясно с това. У нас за деца са налични и назалните ваксини против грип, също с задоволително добра успеваемост. Следва да отбележа, че в случай че детето не е боледувало преди от грип и това е първо имунизиране, според инструкциите, е належащо слагане на две дози, през месец. В общия случай, имунизацията е добре търпима, вероятни са местни реакции и фебрилитет. Единствено при деца с имунен недостиг първо би трябвало да се направи консултация, с цел да се реши най-хубавото държание.
Визитка
Доц. доктор Хасан Бурнусузов, д.м., е шеф на Отделението по детски заболявания в УМБАЛ „ Пълмед “ от началото на ноември 2025г. Той е педиатър и имунолог с над 17-годишен опит.
Завършил е Медицински университет – Пловдив през 2007г. Придобива специалностите „ Детски заболявания “ през 2014г. и „ Клинична имунология “ през 2021г. През 2013г. пази просветителна и научна степен „ лекар “, а през 2023г. придобива научно звание „ доцент “. От 2023г. е доцент в Катедра по педиатрия на МУ – Пловдив, където преди този момент поредно заема длъжностите помощник и основен помощник.
Научните му ползи са в региона на имунологичните механизми и тяхното приложение в диагностиката и лекуването на педиатрични, хематологични и онкологични болести, първоначални имунни дефицити и постоянно боледуващи деца.
Член е на Българската педиатрична асоциация, Българското сдружение по детска онкохематология и на Българската асоциация по клинична имунология.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ