Доц. Борислав Цеков дава обстоен отговор на въпроса Какво наблюдаваме

ДОЦ. БОРИСЛАВ ЦЕКОВ СЪКРУШАВА ИЛЮЗИИТЕ: Какво наистина се случва на политическата арена – хаос, стабилизация или нови интриги?

Доц. Борислав Цеков дава обширен отговор на въпроса „ Какво следим на политическата сцена? “ В персоналния си профил той изяснява, че следим подготовка за втора основна стъпка към нормализация на политическия развой в България. След години на безпорядък и неустойчивост с многократни предварителни избори и служебни държавни управления, страната се пробва да построи устойчиво парламентарно болшинство и ефикасен политически разговор, написа той.

публикува целия текст без редакторска интервенция.

Какво следим на политическата сцена?

Наблюдаваме подготовка на втора основна стъпка към нормализация на политическия развой. И няма никакво значение дали Пазарджик е причина, мотив или съображение – значимото е, че има всички предпоставки тази стъпка да бъде направена. След 2020 година България мина през четири години безпорядък и безвремие. Вакханалия на радикални политически малцинства, които трансфораха политическата девиация в новото обикновено. Каскада от предварителни избори. Пълно несъобразяване с вота на гласоподавателите при съставяне на съдружни болшинства и лъчение на държавни управления. Дълги интервали на служебно ръководство, в действителност прераснало в директно президентско ръководство, каквото Конституцията не позволява, по време на което еднолично бяха кадрувани държавната администрация, службите за сигурност и държавния икономически бранш, а дружно с това бяха вземани стратегически решения, които обвързват отсега нататък страната – да вземем за пример заробващият контракт с „ Боташ “. „ Беровизация “ на властта при провалените кабинети на „ смяната “ – държавните управления на Кирил Петков и на Денков.

Камък върху камък не беше подложен.

Загуба на публично време и сила с волунтаристичния и надълбоко незапознат опит за конституционни промени за партийно-политическо преодоляване на правосъдната власт. Опити на ретроградни кръгове – прокремълска агентура и обвързваните с нея мрежи на някогашната Държавна сигурност – да бъдат стартирани хрумвания за „ промяна на политическия модел “ в посока от парламентарна към президентска република – т.е. за реализация на фантазията на олигархията да концентрира властта в едни ръце, с цел да я управлява.

И всичко това – в една извънредно комплицирана и трагична геополитическа среда

В нея България беше оставена на произвола и политическото незнание на радикални малцинства, техните нервности и маниакални обсесии. В началото на актуалната година на този отровен политически цикъл беше комплициран край. Както съм писал към този момент нееднократно – направена беше извънредно нужната първа стъпка към нормализация на политическия развой и възобновяване на рационалния политически разговор. Резултат от това беше сформирането на държавно болшинство в Парламента, което излъчи кабинета на господин Росен Желязков.

Първите месеци на неговото ръководство несъмнено стабилизираха страната

Сега, провокираният от първата политическа мощ разговор сред партиите, съставляващи държавното болшинство, има капацитета да се трансформира във втора стъпка към нормализация на политическия развой. А точно – подсилване на държавното болшинство с ясно и транспарантно съглашение за шерване на управническата отговорност сред участниците. Какво е значимо от становище на конституционната политика? Важно е електоралната тежест, а това значи и публичната легитимност, на участниците да откри съответен израз на първо място в структурата на парламентарното управление и непрекъснатите комисии.

Това ще стабилизира Народното събрание и самото болшинство.

Що се отнася до държавната настройка – тя следва да бъде публично доказана или ревизирана от участниците в съглашението. Оттам насетне, ръководството следва да премине към своя естествен темп и то с воля за цялостен управнически мандат. Дали той ще се осъществя е обособен въпрос – значимото е какъв стратегически небосвод си обрисуват участниците в държавното болшинство. Какво му се желало на това или това коренно партийно малцинство, какво щяла да работи кохортата на Радев откакто следващата година изтече безславния му мандат, дали й се харесвало на тази или онази разчувствана партийна активистка, работеща на прикритие като кореспондентка, или на този или оня анализатор или Неправителствени организации, е изцяло ирелевантно за сериозната политика и държавно ръководство.

Обществените настроения са ясни, националните ползи – също.

Това значи устойчиво и умело ръководство, съобразено с вота на гласоподавателите, който е единствен източник на политическа легитимност. Маниакалната обсесия по предварителни избори би трябвало да бъде изкоренена. За да се случи, ръководството и неговите политически водачи би трябвало да работят динамично и дейно, а не да се люшкат по настроенията на един или различен „ балон “ във Facebook, или по уличните лоузнги на група жители. Ако всичко това се случи, то тогава евентуално ще пристигна време и за третата и последна стъпка в нормализацията – възобновяване на идеологическите фундаменти на политиката. Но към този момент би било разтуха да се случи и единствено втората стъпка. Нищо повече и нищо по-малко! Благодаря ви за вниманието по този въпрос.