Доц. Божилова, какво се случва с конкурса за генерален директор

Доц. Божилова, какво се случва с състезанието за общоприет шеф на публичната телевизия? 

Преди ден получих касационната тъжба на Емил Кошлуков. В 14-дневен период всички участници, които желаят, би трябвало да изразят мнение. Мина към този момент съвсем година и половина от състезанието, който беше занимателен съзнателно посредством процедури и от Кошлуков, и от Сашо Йовков. Това става все по-водевилно. 

На процедура с тази касационна тъжба, в която Кошлуков желае състезанието да бъде разгласен за незабележим, не за незаконосъобразен, удължава с месеци наред опцията да продължи този конкурс или да се направи нов. Българска национална телевизия явно има потребност от смяна и в стила на ръководство, и в програмната тактика, и в борбата за повече финансиране.

Каква е разликата в действителност, в случай че този конкурс бъде разгласен за незабележим, а не за незаконосъобразен? 

Простичко казано - конкурс се афишира за незабележим, в случай че зам.-кмета е подписал една социална поръчка вместо кмета. Очевидно отсъствието на групово решение водят Кошлуков в желанието му състезанието да бъде разгласен за незабележим, още когато съдът на първа инстанция се произнася. Жалбата е подадена още преди три месеца. Една в този момент стига до останалите претенденти и евентуално още месец ще мине, преди да влезе във Върховен административен съд. Никой не знае по какъв начин ще продължи тази сага и какви ще бъдат напътствията на Върховен административен съд. 

Времето обаче си тече и Кошлуков на процедура е в средата на втория си мандат, без да е бил избиран за него.

Да. И това може да продължи до края на втория мандат, според от това по какъв начин ще се произнесе Върховен административен съд. Това е съзнателно закъснение. След локалните избори, въз основа на законопроекта  “Свободно слово ”, който бе одобрен като опция на в този момент настоящия закон, ще извадим текстове, свързани с нови условия към членовете на Съвет за електронни медии, различен метод на конституиране и лишаване на пълномощието на регулатора да избира общоприет шеф и управителни препоръки на публичните медии. 

Какво значи това на процедура?

Това е въпрос на законодателно решение. Има разнообразни разновидности в европейските публични малките екрани, само че нещо, което ги сплотява - имат надзорни и управителни препоръки. Така е в немската и френската социална телевизия, в BBC. 

Този контролен съвет би трябвало да бъде плуралистичен. Да има гражданска квота, представители на Съвет за електронни медии, които да не бъдат болшинство, да има представители от финансови институции. Важното е, че този контролен съвет да избира генералния шеф и управителните препоръки. 

Кошлуков остана шеф на Българска национална телевизия поради неналичието на решение от страна на Съвет за електронни медии. Можеше ли регулаторът да направи нещо - да речем да бъде назначен краткотрайно изпълняващ длъжността, с цел да не остава Кошлуков на поста си за неустановен интервал от време? 

По времето на ГЕРБ за жалост бе направена смяна в закона, съгласно която до избора на нов общоприет шеф, предходният продължава да извършва функционалностите на подобен. Националната телевизия няма и съответен директорски съвет - той е с изминал мандат. И този юридически вакуум би трябвало да бъде решен. Скептична съм, че Съвет за електронни медии има силата и компетентността да направи каквото и да било - крият се непрекъснато зад закони и споделят, че не могат да разгласят нов конкурс, тъй като никой не е определен и това ще повлече нови и нови каузи. Това опира до компетентността на избора.

Изборът на общоприет шеф е бил един от най-сериозните проблеми в активността на Съвет за електронни медии, откогато регулаторът съществува. Европейски отчети показват, че това е свръхправомощие и води до спор на ползи. Никой обаче не чува това. 

Съвет за електронни медии непрестанно обърква публицистичната самостоятелност с програмната политика. Нали все споделя, че не може да се бърка? Но програмната политика и програмната тактика са нещо радикално друго от публицистичната активност. Голямата част от членовете на регулатора не познават добре правилата и работата на медийната регулация в Европа. Това тотално дискредитира Съвет за електронни медии. 

Говорим за публичната телевизия и функционалностите й в миг на предизборна акция. Как оценявате ролята й? 

Проблемът е задоволително комплициран. Първо тъй като в Избирателния кодекс политиците не направиха нужното като условия към политически партии, организации и комитети, които имат свои претенденти. Недопустимо е в една толкоз дребна страна като България да има толкоз доста политически партии. Някои са фантоми - явяват се, с цел да вземат медийни пакети и се появяват в общественото пространство от избор на избор. 

Няма ясни критерии, по-голяма независимост на публицистите в публичните медии да водят тези диспути сред претендентите, да желаят представителни проучвания за тематиките, които вълнуват жителите. Това не са диспути - това са скучни, дълги, равнопоставени съразмерно диалози. Едва ли има фен, който ги устоя. Националната телевизия не може да извърши задачата си по време на предизборна акция и заради законови спънки, и невъзможността самоуверено и ангажирано да бъдат проведени диспути, в това число тематични такива. Не би трябвало да има зрелищност и популизъм, а действителен принос в информираността на жителите. 

 

Доц. доктор Светлана Божилова е учител по телевизионна публицистика в СУ " Св. Кл. Охридски " и ефирен специалист. Била е член на Националния съвет за радио и телевизия от квотата на президента Петър Стоянов и представител на България в Постоянния комитет по трансгранична телевизия. Създателка е на Университетска телевизия " Алма матер " и началник на Европейска студентска телевизионна мрежа ".

изявление на Джесика Вълчева