Доц. Момчил Баджаков: При следващата криза Радев ще предложи...
- Доц. Баджаков, можем ли към този момент да кажем кое е най-слабото звено в ръководещата четворна коалиция, което ще влезе в спор с останалите за нещо кардинално?
- Проблемът е, че не виждаме най-силното звено. А най-слабо звено може да се окаже всяка от четирите партии - " Продължаваме промяната ", Българска социалистическа партия, " ИТН " и Демократична България, в тази несъвместима с обичайните политически ограничения коалиция. Иначе неприятни изненади, които да разклатят обединението, може да чакаме главно в сферите на енергетиката, защитата и правосъдната промяна, където има освен разминаване на ползи, само че и на полезности.
- Вие бяхте ненапълно песимист за опциите пред това комплицирано съдружно държавно управление. Каква Ви е оценката в този момент?
- Времето потвърди основателността на моите подозрения. С всеки минал ден опциите на това държавно управление да реализира решителни промени, които да трансформират радикално страната, каквато беше поръчката, понижават. По принцип сложните промени се вършат при започване на мандата. След това към този момент става късно. Но вместо бърза смяна, която да преодолее да вземем за пример енергийната рецесия, имаме мораториум. Боя се, че в този дух може да се продължи до мораториум за каквато и да е смяна. Но най-опасни са хаосът и анархията, която заинтригувани антиевропейски сили ще се опитат да основат.
- Пресилено ли е да се приказва за война сред президент и министър председател след разменените реплики по македонския въпрос и рокадите в " Булгаргаз "?
- Война още няма. Но има основателни подозрения, че такава може и да следва, изключително в случай че се обиден олигархичните ползи в областта на енергетиката и на външната политика. А те няма по какъв начин да не се обиден, в случай че държавното управление предприеме решителни дейности за секване на огромната корупция. Но доста по-лесно е
и този кабинет да влиза в коловоза на ляво популистката изразителност,
която по принцип изключва опциите на смяна. А това неизбежно ще провокира нова политическа рецесия. Президентът има упоритости да бъде наставник на държавното управление и посредством своите хора в него да дефинира неговата политика. Това може да докара до къс живот и на това държавно управление, което се осмелява да стартира положителни промени.
- Ако връзките сред Румен Радев и Кирил Петков се изострят, кой ще бъде заставен да отстъпи. Президентът вкара ли задоволително свои хора в държавното управление?
- По конституция министър председателят е в по-силната позиция, само че не всеки път той може да я оползотвори, изключително в случай че очевидно е политически неопитен за грандиозната задача, която си е сложил. При последваща политическа рецесия, която, както върви, е неизбежна, евентуално Румен Радев ще извади най-сетне своя план за нова конституция, в която президентските пълномощия се чака да бъдат разширени. Но нашият президент не е Владимир Путин и хоризонтът му е единствено 5 години, след което може да извади собствен политически план, което да му разреши да остане в политиката и се кандидатира за министър председател. Проблемите на България не се коренят нито в конституцията, нито в законите, а в това, че те не са институционализирани, т.е. не си съблюдават. И те не се съблюдават преди всичко от тези, които са ги основали, т.е. от политиците и на власт, и в съпротива.
- Фактът, че президентът въпреки всичко има небосвод от 5 години пред себе си, не му ли дава относително преимущество пред хиперактивния млад министър председател?
- Дава му преимущество, тъй като той не носи никаква политическа отговорност, до момента в който министър председателят носи цялата отговорност за политиките на държавното управление. Но в случай че вътрешният или военният министър излизат с случайни изказвания, които не са признати от държавното управление и министър председателят демонстрира отвращение или неспособност да ги в профил, това към този момент предвещава рецесия.
- Преди казахте, че тематиката за Македония не вълнува никого, само че се оказа, че за болшинството българи не е по този начин. Защо политиците от Скопие всяка седмица ни бомбардират с провокативни изказвания, като това, че до 6 месеца кабинетът ще махне ветото за Европейски Съюз, а нашият министър председател настойчиво не опровергава тези изказвания?
- Казах нещо напълно друго - преди 9 месеца остарелият националпопулизъм изчерпи своя капацитет. Но за сметка на това се появи едно още по-радикално проруско и антибългарско всъщност патриотарство. Изпростяването на българина и голямата политическа неначетеност изигра решаваща роля за това. А националпопулизмът, закупи още по-гротескни форми, които омайват простолюдието, черпещо (дез)информация единствено „ от тв приемника “. В главните малките екрани се канят, за жалост, доста политици и анализатори, които ускоряват още повече капацитета на антидемократичното и противобългарското говорене, което директно обслужва непознати антиевропейски ползи.
Що се отнася до македонските политици - към този момент пет-шест генерации в прилежащата ни страна са израснали в антибългарска обществена среда.
Политическият хайлайф в Скопие бе излъчен от Белград
по същия метод, както българският посткомунистически хайлайф бе излъчен от Москва. Фалшификациите на общата ни история там са още по-големи, тъй като това е един още по-коплексиран и надълбоко недодялан сърбо-комунистически хайлайф. В същото време той е прелестно школуван в сталинско-титовските политически и дипломатически обичаи и политически неподготвените български нови политици има какво да научат от него.
- Как оценявате опитите на Кирил Петков да откри общ език с ръководещите в Северна Македония?
- Премиерът Петков доста обикновено реши да ги „ очарова “, без да знае с кой си има работа. Всъщност той има излаз от обстановката, в която самичък се вкара - щом РСМ желае в Евросъюза, това значи унищожаване на физическите и менталните граници сред България и РСМ - това е европеизъм! Нека от Скопие се съгласят да ги отстранен! Но това е последното, което сърбо-комунистическият хайлайф там желае!
И тогава ще лъсне кой е по европеец и кой употребява езика на омразата
и нетърпимостта. Култивираният и подкрепян от Москва и Белград македонизъм е антибългаризъм, а с подобен багаж не може да се претендира за участие в клуба на толерантните и демократичните европейски нации.
- За какво приказва абсурдът с новото управление на „ Булгаргаз “, което изтъргува предишния петък 37 милиона киловатчаса? Възможно ли е въобще ръководство с изцяло необвързани хора или какъв брой дълбока е „ дълбоката страна “?
- В сферите на енергетиката и защитата са на-силните зависимости на България от съветската олигархия. Там са и най-големите корупционни афери. От по този начин наречения " троен шлем " на някогашния президент Георги Първанов страната загуби до момента най-малко над 7 милиарда лв., които потънаха в джобовете на родни и съветски олигарси. Дълбоката посткомунистическа страна не може да се преодолее със заклинания като „ изчегъртване “ на този или оня министър, прокурор или олигарх. Тук са нужни систематични старания, които изискват съществени знания, а не импровизации.
- Ако кабинетът не издържи най-малко година, да чакаме ли завръщане на Бойко Борисов на бял кон? Възможна ли е коалиция сред ГЕРБ и „ Възраждане “, за която към този момент се приказва?
- Не! Възможно е, въпреки и с неголяма възможност, осъзнаването, че е нужна не война, а съдействие сред партиите за реализиране на промени във всички публични сфери - правораздаване, опазване на здравето, сигурност и защита, в енергийната сфера - на всички места, където промените са замрели на нивото на 2001 година и дори сме се върнали доста обратно. Но доста скоро може да се окажем в обстановка, когато лозунгът над Народното събрание „ Съединението прави силата “ може са се окаже от жизненоважно значение.
Доц. доктор Момчил Дойчев Баджаков е приключил философия в СУ „ Св. Климент Охридски “, специализира философия на историята, социология и политически науки. Става лекар по философия през 1989 година Работи в Българска академия на науките, ЮЗУ „ Неофит Рилски “, а от 2006 година е постоянен доцент в департамент „ Политически науки” на Нов български университет.
Той е откривател с необятен кръг от научни ползи като политически спорове и демократични промени, модерни политически системи и режими, интернационалните връзки и геополитически разбор. Сред най-значимите му изявления са: монография „ В какво общество живеем? “ (1993), студия „ Възможен ли е справедлив политически разбор? “ (2018), монография „ Политическата уместност против демократичната приемливост “ (2010), публикацията „ Защо марксистите станаха путинисти “ и др.
- Проблемът е, че не виждаме най-силното звено. А най-слабо звено може да се окаже всяка от четирите партии - " Продължаваме промяната ", Българска социалистическа партия, " ИТН " и Демократична България, в тази несъвместима с обичайните политически ограничения коалиция. Иначе неприятни изненади, които да разклатят обединението, може да чакаме главно в сферите на енергетиката, защитата и правосъдната промяна, където има освен разминаване на ползи, само че и на полезности.
- Вие бяхте ненапълно песимист за опциите пред това комплицирано съдружно държавно управление. Каква Ви е оценката в този момент?
- Времето потвърди основателността на моите подозрения. С всеки минал ден опциите на това държавно управление да реализира решителни промени, които да трансформират радикално страната, каквато беше поръчката, понижават. По принцип сложните промени се вършат при започване на мандата. След това към този момент става късно. Но вместо бърза смяна, която да преодолее да вземем за пример енергийната рецесия, имаме мораториум. Боя се, че в този дух може да се продължи до мораториум за каквато и да е смяна. Но най-опасни са хаосът и анархията, която заинтригувани антиевропейски сили ще се опитат да основат.
- Пресилено ли е да се приказва за война сред президент и министър председател след разменените реплики по македонския въпрос и рокадите в " Булгаргаз "?
- Война още няма. Но има основателни подозрения, че такава може и да следва, изключително в случай че се обиден олигархичните ползи в областта на енергетиката и на външната политика. А те няма по какъв начин да не се обиден, в случай че държавното управление предприеме решителни дейности за секване на огромната корупция. Но доста по-лесно е
и този кабинет да влиза в коловоза на ляво популистката изразителност,
която по принцип изключва опциите на смяна. А това неизбежно ще провокира нова политическа рецесия. Президентът има упоритости да бъде наставник на държавното управление и посредством своите хора в него да дефинира неговата политика. Това може да докара до къс живот и на това държавно управление, което се осмелява да стартира положителни промени.
- Ако връзките сред Румен Радев и Кирил Петков се изострят, кой ще бъде заставен да отстъпи. Президентът вкара ли задоволително свои хора в държавното управление?
- По конституция министър председателят е в по-силната позиция, само че не всеки път той може да я оползотвори, изключително в случай че очевидно е политически неопитен за грандиозната задача, която си е сложил. При последваща политическа рецесия, която, както върви, е неизбежна, евентуално Румен Радев ще извади най-сетне своя план за нова конституция, в която президентските пълномощия се чака да бъдат разширени. Но нашият президент не е Владимир Путин и хоризонтът му е единствено 5 години, след което може да извади собствен политически план, което да му разреши да остане в политиката и се кандидатира за министър председател. Проблемите на България не се коренят нито в конституцията, нито в законите, а в това, че те не са институционализирани, т.е. не си съблюдават. И те не се съблюдават преди всичко от тези, които са ги основали, т.е. от политиците и на власт, и в съпротива.
- Фактът, че президентът въпреки всичко има небосвод от 5 години пред себе си, не му ли дава относително преимущество пред хиперактивния млад министър председател?
- Дава му преимущество, тъй като той не носи никаква политическа отговорност, до момента в който министър председателят носи цялата отговорност за политиките на държавното управление. Но в случай че вътрешният или военният министър излизат с случайни изказвания, които не са признати от държавното управление и министър председателят демонстрира отвращение или неспособност да ги в профил, това към този момент предвещава рецесия.
- Преди казахте, че тематиката за Македония не вълнува никого, само че се оказа, че за болшинството българи не е по този начин. Защо политиците от Скопие всяка седмица ни бомбардират с провокативни изказвания, като това, че до 6 месеца кабинетът ще махне ветото за Европейски Съюз, а нашият министър председател настойчиво не опровергава тези изказвания?
- Казах нещо напълно друго - преди 9 месеца остарелият националпопулизъм изчерпи своя капацитет. Но за сметка на това се появи едно още по-радикално проруско и антибългарско всъщност патриотарство. Изпростяването на българина и голямата политическа неначетеност изигра решаваща роля за това. А националпопулизмът, закупи още по-гротескни форми, които омайват простолюдието, черпещо (дез)информация единствено „ от тв приемника “. В главните малките екрани се канят, за жалост, доста политици и анализатори, които ускоряват още повече капацитета на антидемократичното и противобългарското говорене, което директно обслужва непознати антиевропейски ползи.
Що се отнася до македонските политици - към този момент пет-шест генерации в прилежащата ни страна са израснали в антибългарска обществена среда.
Политическият хайлайф в Скопие бе излъчен от Белград
по същия метод, както българският посткомунистически хайлайф бе излъчен от Москва. Фалшификациите на общата ни история там са още по-големи, тъй като това е един още по-коплексиран и надълбоко недодялан сърбо-комунистически хайлайф. В същото време той е прелестно школуван в сталинско-титовските политически и дипломатически обичаи и политически неподготвените български нови политици има какво да научат от него.
- Как оценявате опитите на Кирил Петков да откри общ език с ръководещите в Северна Македония?
- Премиерът Петков доста обикновено реши да ги „ очарова “, без да знае с кой си има работа. Всъщност той има излаз от обстановката, в която самичък се вкара - щом РСМ желае в Евросъюза, това значи унищожаване на физическите и менталните граници сред България и РСМ - това е европеизъм! Нека от Скопие се съгласят да ги отстранен! Но това е последното, което сърбо-комунистическият хайлайф там желае!
И тогава ще лъсне кой е по европеец и кой употребява езика на омразата
и нетърпимостта. Култивираният и подкрепян от Москва и Белград македонизъм е антибългаризъм, а с подобен багаж не може да се претендира за участие в клуба на толерантните и демократичните европейски нации.
- За какво приказва абсурдът с новото управление на „ Булгаргаз “, което изтъргува предишния петък 37 милиона киловатчаса? Възможно ли е въобще ръководство с изцяло необвързани хора или какъв брой дълбока е „ дълбоката страна “?
- В сферите на енергетиката и защитата са на-силните зависимости на България от съветската олигархия. Там са и най-големите корупционни афери. От по този начин наречения " троен шлем " на някогашния президент Георги Първанов страната загуби до момента най-малко над 7 милиарда лв., които потънаха в джобовете на родни и съветски олигарси. Дълбоката посткомунистическа страна не може да се преодолее със заклинания като „ изчегъртване “ на този или оня министър, прокурор или олигарх. Тук са нужни систематични старания, които изискват съществени знания, а не импровизации.
- Ако кабинетът не издържи най-малко година, да чакаме ли завръщане на Бойко Борисов на бял кон? Възможна ли е коалиция сред ГЕРБ и „ Възраждане “, за която към този момент се приказва?
- Не! Възможно е, въпреки и с неголяма възможност, осъзнаването, че е нужна не война, а съдействие сред партиите за реализиране на промени във всички публични сфери - правораздаване, опазване на здравето, сигурност и защита, в енергийната сфера - на всички места, където промените са замрели на нивото на 2001 година и дори сме се върнали доста обратно. Но доста скоро може да се окажем в обстановка, когато лозунгът над Народното събрание „ Съединението прави силата “ може са се окаже от жизненоважно значение.
Доц. доктор Момчил Дойчев Баджаков е приключил философия в СУ „ Св. Климент Охридски “, специализира философия на историята, социология и политически науки. Става лекар по философия през 1989 година Работи в Българска академия на науките, ЮЗУ „ Неофит Рилски “, а от 2006 година е постоянен доцент в департамент „ Политически науки” на Нов български университет.
Той е откривател с необятен кръг от научни ползи като политически спорове и демократични промени, модерни политически системи и режими, интернационалните връзки и геополитически разбор. Сред най-значимите му изявления са: монография „ В какво общество живеем? “ (1993), студия „ Възможен ли е справедлив политически разбор? “ (2018), монография „ Политическата уместност против демократичната приемливост “ (2010), публикацията „ Защо марксистите станаха путинисти “ и др.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ