Доц. Ацев, защо въпреки че живеем в модерно време“ ,

Доц. Ацев, за какво макар че живеем в „ съвременно време “, сърдечните болести не престават да бъдат толкоз всеобщ проблем?

Сърдечно-съдовите болести са артикул на стресовото време, в което живеем и метода на живот във високо софтуерни и индустриални условия с нарушение на екологичните правила. Сърдечно-съдовите болести са водещата причина за гибел, най-много за страни със междинни и ниски приходи на популацията, както демонстрира статистиката на Световната Здравна организация. За страдание България се подрежда в първите места в тази печална ранглиста, заради липса на дейно ръководство на системата, обвързвано с изработването на нови тактики за предварителни защити и ръководство, т.е. тези „ съвременни “ времена към момента не са настъпили, тъй като ние лекуваме следствията и финансираме от ден на ден болнично лекуване, само че нямаме работещи национални стратегии за предварителна защита на тютюнопушеното и наркотичните средства, достъп и финансово обезпечаване на новите медикаменти за битка с холестерола и затлъстяването и профилирани звена в Министерство на здравеопазването и НЗОК за профилактика на най-значимия проблем - преждевременната гибел от сърдечно-съдовите болести.

Много хора споделят „ усещам се добре, значи съм здрав “. Възможно ли е да имаме сърдечно-съдов риск без въобще да подозираме?

Това е пагубна философия, която за жалост е част от философията на българския пациент. В отчет на СЗО, че единствено 21 % от хората над 18 години имат нужния надзор над кръвното налягане, водещ фактор за сърдечно-съдови болести. Това значи, че доста хора, които се усещат добре, не знаят че са хипертоници и не взимат ограничения. Това се отнася и за хората с други рискови фактори, които не дават никакви признаци, до момента в който внезапно по този начин нар. „ здрав пациент “ не попадне по неотложност в болница със сърдечен инфаркт или мозъчен инсулт.

Високият холестерол е едно от най-честите предизвестия. Защо той е толкоз рисков, в случай че не боли и няма признаци?

В последното десетилетие научните проучвания в кардиологията се концентрираха върху определянето и лекуването на високия холестерол и изключително неговия най-съществен съставен елемент – „ неприятния “ холестерол LDL. Доказа се изрично, че той може да бъде независим фактор за болшинството от случаите с исхемична болест на сърцето и изострен коронарен синдром.

Напоследък се приказва за един по-малко прочут индикатор Lp(a). Какво би трябвало да знаят хората за него и за какво от време на време остава „ прикрит “ риск?

платено известие