Доц. Атанас Мангъров е началник на Детската клиника в СБАЛИПБ

Доц. Атанас Мангъров е шеф на Детската клиника в СБАЛИПБ „ Проф. Ив.Киров ” – София /Специализирана болница по инфекциозни и паразитни заболявания. Той е един от най-известните лекари в своята компетентност. Разговарям с него по голямата тематика за демографската злополука у нас, за аргументите младите българи да не основават свое поколение, за компликациите на родителите да отглеждат децата си и за взрива на вирусни болести в детските ясли и градини през последните години. Питам го за какво едни родители водят болните си деца в публичните заведения и съзнателно заразяват здравите и други значими въпроси за децата, които са бъдещето. Болно ли е бъдещето на България?!

- Доц. Мангъров, какво се случва съгласно вас, та последните години всеобщо родители на дребни деца се жалват, че непрекъснато се заразяват с вируси в детските заведения и началните учебни заведения?

- Няма записана по-висока заболеваемост. Според мен, когато едно дете като тръгне на детска ясла, градина или учебно заведение, то все едно потегля на посетители на останалите малчугани от неговата група или клас. Така всеки ден то влиза в контакт и с всички родственици на своите от групата. Факт безспорен е, че в случай че дребните деца са гледани от родителите или бабите си, то ще се разболяват по-рядко – най-малко на 3 месеца да речем. Също по този начин е правилно, че дребните, които са в ясли и градини боледуват съвсем всяка или през седмица. Не тъй като в заведенията ги гледат неприятно, а тъй като посредством визитите в детските заведения, децата усилват кръга на своите контакти.

- От какво боледуват най-често подрастващите в този леден сезон?

- От остри вирусни инфекции. „ Шлагерът ” грип стартира към този момент да позатихва. 

Вирусите доста мутираха и е мъчно да се построява имунитет априори.

- Предишни години като че ли не е имало недоволства чак от такива чести и всеобщи заболявания при децата?

- На множеството родители им се постанова да работят на по 2-3 места и по тази причина те постоянно, когато децата им примерно имат температура, им дават лекарство за събаряне на високите градуси и ги водят в градините или в учебно заведение. Просто няма кой да им гледа децата и това е голям проблем – 

деца, които са заболели, вървят на ясли или на учебно заведение и заразяват и здравите.

- Какво вършат тези медицински фрагменти, които получават заплати в публичните и частните градини, в учебните заведения? Нали те би трябвало да вършат така наречен „ филтър ” и да не позволяват болните деца при здравите!

- При този филтър не е допустимо да се направи повсеместен обзор на детето. При него се открива единствено дали има или няма температура. И в случай че родителите са му дали лекарство за събаряне на градусите, то няма по какъв начин да се откри болестта. Вярно е, че те я предават до момента в който подвигат температура, само че също по този начин е истина, че носят болестта и 2-3 дни преди да се проявят клиничните признаци. Има случаи, в които очевидно на даден хлапак му няма нищо, само че той е тъкмо толкоз инфектиран, колкото и тези с забележимите признаци.

- Много е мъчно и хората се оплакват, че не си намират педиатри, каква е повода?

- Специалността ни е ниско заплатена и не е привлекателна за младите. Също по този начин считам, че беше цялостна нелепост да се постанова тертипа един доктор да се грижи за деца, възрастни и остарели хора вкупом. 

Детските заболявания са характерна, обособена и съществена компетентност. За децата би трябвало да се грижат педиатри,

а те са в ръцете на персоналните лекари.

- Не е ли част от демографската злополука този проблем със застрашеното здраве на децата, които непрестанно боледуват и ги тъпчат с медикаменти?

- Това, че дребните се тъпчат с медикаменти, е заслуга на лекарите, които те им приписват за щяло и нещяло. Виновни са и родителите, които бързат да излекуват децата си, с цел да не отсъстват от работа и  им дават мощни медикаменти. Нерядко лекари изписват антибиотици, от които няма потребност. Острите вирусни инфекции са самоограничаващи се болести, само че съществуват несъмнено време и колкото и да се пият антибиотици, няма значение. Докато децата са заболели, би трябвало да си стоят у дома, а по тази причина е нужно там да има възрастен човек. Ако той се изхранва с почтен, честен труд и би трябвало даходи на работа, то не може да отсъства непрекъснато – никой шеф не е благоразположен да им дава облага непрекъснато. Това е един параграф 22, от който към този момент няма излаз.

- Държавата по какъв начин оказва помощ за решаването на този проблем? Има ли някаква стратегия, проект, концепция по какъв начин да се реши големият демографски проблем с децата?

- Предполагам, че на хартия има някакви документи, само че в развъждането на едно дете, както гласи една мъдрост, взе участие цяло село – това е доста сериозна активност. Родителите са оставени на произвола на ориста, сами на себе си. Повечето, както към този момент споделих,  би трябвало да работят. Децата им да вървят на детски заведения, където боледуват непрестанно. От този циничен кръг се излиза доста мъчно. Затова младежите у нас все по-трудно се навиват да раждат деца, изключително повече от едно.

- Защо политиците като че ли нехаят по тези проблеми и от години пръста не си помръдват да ги вземат решение?

- Трябва да се направи нещо, по този начин щото да се подтиква раждаемостта при виновните младежи, в случай че желаеме да оцелеем като нация. Не става въпрос за тези прослойки в нашето общество, в които има хора, дотолкоз безотговорни, че раждат бебета, с цел да се устоят със обществените помощи. А за съзнателните, виновните млади българи, които желаят да живеят и да работят в своята татковина и да способстват за развиването на обществото. Мисля, че каквито и компликации да има при развъждането на деца, младежите не трябва да се отхвърлят да имат свое поколение и повече деца. Надявам се и страната да направи крачка напред във връзка с основаването на подобаващи условия по тази причина. За страдание до момента партийните хора единствено приказват, само че нищо не вършат.

- Неправителствения бранш, който се устоя най-вече по стратегии и със средства от извън, оказва помощ ли в тези компликации?

- Не знам какво оказват помощ, с изключение на да рисуват по стените на съществуващите заведения и да обезпечават някакви подаръчета на Коледа и Великден.

- Доволен ли сте, че стартира работа по детската болница, за която се приказва от години?

- Вие опитвала ли сте в час пик да стигнете до Горна Баня! Това е призрачен сън. Дано да я създадат! Но мисля, че в случай че болничното заведение до Майчин дом беше издигната, щяхме да имаме едно здравно заведение на положително, елементарно информационно място и на пешеходно разстояние. Нали помните, че двата плана преди години потеглиха дружно, само че Майчин дом беше издигнат, а детската болница до него, не.

- Преди дни гласоподаваха бюджета на НЗОК, удовлетворен ли сте, че е с близо 1 млрд.повече от лани и към този момент е над 9 млрд.лв.?

- За страдание, 

системата на опазването на здравето у нас е направена по този начин, че да харчи и разхищава безотговорно.  

В предходни наши диалози съм споделял, че с цел да има смяна в порочния здравен модел у нас, би трябвало да се разграничава заплащането на медицинския труд от заплащането на цената на лекуването. Никой обаче не желае да го направи и колкото и пари да се наливат в НЗОК те няма да стигат. Здравната ни система е сътворена по този начин, че да харчи, а не да работи рационално. Огромна нелепост е починът „ парите да следват пациента ”.