От езика на виенските българи: половин кѝло пàприкашòтен
Доц. Ана Кочева от Института за български език при Българска академия на науките дава отговорите в най-новата си книга "Смесеният език на виенските българи ".
Това е неповторимо и изцяло проучване на измененията на българския език в една от най-старите ни диаспори, което ни приближава и сплотява с тях.
"Българските имигранти в Австрия са близо 50 000 души. Те са една дребна част от 15 млн. българоезични наши сънародници по моята карта "Българският език на ново място по света”, само че имат своята езикова специфичност ", споделя авторката в изявление пред Дир.бг.
Тя е направила над 100 изявленията с наши имигранти във Виена от първо, второ и трето потомство, които демонстрират редица любопитни обстоятелства, разказани в книгата.
- Как се стигна до написване на книгата и огромна ли е българската диаспора в Австрия?
- Книгата има своята сериозна история, 10-годишна, и това е по този начин, тъй като емпиричните изследвания на терен изискват време и струпване на материал. През 2007 година в Института за български език направихме плана „ Българската общественост в Австрия “, в който вземат участие и сътрудници от Института за етнология и фолклористика на Българска академия на науките, а от австрийска страна сътрудник ни беше Балканската комисия в тяхната академия.
Когато пристигнахме във Виена при първото си изследване, бяхме сюрпризирани от размера на българската общественост, както и от способността й да се провежда. Същевременно броят на българите в Австрия непрекъснато се усилва, през днешния ден те към този момент надвишават 50 000 по самопреценка на сънародниците ни там.
А преселническите талази са няколко – първите българи се заселват по тези земи още през 14-15 век, по-късно през Възраждането доста млади българи откриват Виена като център за образование, а търговците ни избират столицата на Австро-Унгария, с цел да вършат покупко-продажби и да развиват предприемачество. Това и до през днешния ден е по този начин.
Приблизително по същото време тук се заселват и българските градинари. Както към този момент означих в издадената от Института за български език при Българска академия на науките моя карта „ Българският език на ново място по света “ от всички български имиграционни талази на Европейския континент най-голяма си остава така наречен имиграционна вълна на българските градинари.
Нашите забележителни майстори на зеленчукопроизводството се появяват в разнообразни времена на всички континенти по света и оставят трайни следи с резултатите от активността си и благодарствени мемоари в съзнанието на локалните хора, само че най-дълготрайна и резултатна е тяхната работа таман в Централна и Източна Европа.
Именно тук едно от позитивните преносни смисли на етнонима българин е "добър производител на зеленчуци, занаятчия градинар " . Така е в Унгария, Чехия, Полша и Австрия.
Наследниците им през днешния ден са високообразовани членове на австрийското общество. В това общество през днешния ден нарастват институциите, поддържащи българския език, сдруженията и организациите на българите, както и медиите, които те основават.
В актуалната интернет среда те се появяват (и изчезват) доста динамично и, въпреки и дублирайки функционалностите си, играят ролята на свързващо звено както сред сънародниците ни в Австрия, от една страна, по този начин и сред тях и околните и приятелите им в България, от друга.
- Какво съставлява смесеният език на българите във Виена?
- Отговорът на този въпрос няма по какъв начин да е еднопосочен, само че най-общо казано, това е промеждутъчен език у българите имигранти или техните наследници, които живеят в двуезична среда.
Много езикови стихии оказват въздействие върху него - от една страна книжовният немски, както и разговорният, от друга - книжовният български (чрез медиите и институциите, поддържащи българския език във Виена) и разговорната му форма.
Характерна линия на устно-разговорната форма на смесения език е, че във фонетично и граматично отношение той има по-стабилен темперамент, а в лексикално отношение – вариативен темперамент.
При „ кръстосването “ на български и немски черти в смесения език в региона на фонетиката и граматиката връх вземат българските черти, а в лексиката – немските особености.
В речта на българите навлизат всеобщо доста германизми, само че те търпят български граматични въздействия, например членуват се : Отивам в хайм-а (общежитието), да се замелдна (впиша) във вартелистето (списъка на чакащите).
Примери от този вид са всеобщи. Превключването от единия език на другия всекидневно става след думи, които аз назовавам сигнализатори, те дават сигнал, че ще има смяна и са например имена, свързани с количествени изражения: Минах на зеленчукова диета. Вчера огромно количество зарзават купих: половин кѝло пàприкашòтен, кѝло томàтен, клàйне шпинàт унд к’ỳрбис.
Названията на тези зеленчуци (чушки, домати, спанак и тиква) са добре известни и в български, само че честото им пазаруване точно на австрийския пазар след имена за ограничения води до тяхното автоматизиране.
Или пък след българската и немската форма Виена//Wien и след нейните производни Виенски//Wiener, напомнящи за небългарска реалност, постоянно се появяват германизми (в директно и в по-далечно съседство):
Във Виена навестявам кондиторàите, тъй като съм по сладкото. Нашите сладки са прекомерно сладки; Във Виена има девет бецѝрка; Виенските кафета са цялостни с рèнтнери, поръчват си àйсшоколàде или кèнхен кафе и стоят с часове и мн. други
- Колко генерации българи в Австрия сте изследвали и какво ви изненада при срещите си тях?
- Направила съм над 100 изявленията с българи от всички поколения, само че най-интересни са сънародниците ни от първа генерация, които са пристигнали във Виена, поназнайвайки малко немски, или пък са почнали да го учат на място. При второ и трето потомство, за жалост, българският към този момент е в оттегляне, тъй като австрийското учебно заведение и среда преобладават при двуезичието.
Едни от най-интересните заключения, които могат да се създадат обаче, са свързани с обстоятелството, че превключването от български на немски зависи освен от езиковата подготвеност, само че и от психофизическото положение на информантите.
Самите те споделят, че смесването на форми от двата езика в тяхната тирада се получава, когато са доста изморени и са престанали да се самоконтролират на какъв език приказват: „ Тогава по-лесно е да кажеш каквото на първо време ти пристигна мислено, без да търсиш думата дали е немска или българска “.
Във връзка с умората е обвързван и казусът за това на какъв език се сънува или се приказва насън.
След интензивна работа отвън къщи (на работа), когато през целия ден се е говорило на немски, насън информантите настояват, че не престават да „ мислят на немски “. Когато са си почивали и денем са говорили единствено на български у дома (при българските бракове) и „ насън беседваме на български “.
- А когато показват страсти?
- По друг метод се употребява немската и българската лексика за изложение на страсти. Мъжете българи използват повече български хули (които са и обективно повече на брой от немските). За тях немските са надали не незадоволителни и безобидни, по тази причина ги заместват с надалеч по-силни и цветисти български.
Жените българки бързо се приобщават към немската експресивна лексика за изложение на позитивни страсти. В тяхната тирада, даже когато приказват на български, се появяват образи като: Fantastisch! ‘Фантастично’, Wunderbar! ‘Удивително’, Toll! ‘Страхотно’, Herrlich! ‘Прелестно’, Prӓchtig! ‘Великолепно’, Perfekt! ‘Перфектно’, Prima! ‘Идеално’, Supper! ‘Супер’, Sehr net! ‘Много мило’ и още мн. други
За изложение на негативни страсти (болка, боязън, уплаха) дамите българки във Виена в множеството случаи се връщат към „ детската “ и „ религиозната “ българска лексика: Майко, блага, доста ме боли ръката! Света Богородичке, помогни ми! Боже, няма ли край! Господи, Боже, налей му малко ум в главата!
- И какъв е крайният извод във връзка с езика на българите във Виена?
- Макар и многолик, смесеният език е безспорен факт, документиран с величествен в количествено отношение езиков материал – той има преди всичко българска фонетика и българска граматика).
Смесена (българо-немска) е най-много лексикалната система. Заради това с цялостно право може да се твърди, че той е разбъркан български език на българските имигранти в Австрия.
Премиерата на "Смесеният език на виенските българи " се състоя преди дни и към този момент е на книжния пазар.
Вижте фотоси >>>
Доц. Ана Кочева е родена в София. Завършва Немската езикова гимназия и СУ "Св. Климент Охридски ". Работи в Секцията по българска диалектология и лингвистична география на Института за български език при Българска академия на науките, където пази докторската си дисертация "За националната основа на старобългарския език ", издадена като монография (2012 г.).
Специализирала е два пъти в Института по славистика в Залцбург, Австрия, където е водила и семинарни занятия за студенти. Била е Хумболтова стипендиантка в Института по славистика в Марбург, Германия. Там работи по тематиката за българо-немските езикови контакти и написва книгата "Немски лексикални детайли в българските приказва " (2004 г.).
Била е и стипендиантка на фондация "Херти ", още веднъж в Славистичния институт, Марбург. Член е на екипа, основал и работил по интердисциплинарния план "Българската общественост в Австрия " - лингвистично, етноложо културноантроположко проучване ".
Съставител и създател е в интернационалния алманах "Българската общественост в Австрия. Т.1 ". (2011 г.) и създател в "Българската общественост в Австрия. Т.2 " (2016 г.). Работи по плановете Европейски лингвистичен атлас и Български диалектен речник.
Член е на екипа на плана "Традиции и устойчиви трендове в развоя на един остарял български диалект - говора на с. Еркеч, Поморийско ", който завършва с груповия труд "Еркеч - паметта на езика " (2012 г).
Съавтор е на "Карта на диалектната делитба на българския език " (със студия), която има към този момент две издания (2014 година и 2016 г.) и цифров вид. Автор е на Карта "Българския език на ново място по света " (със студия) (2016 г.), която провокира голям публичен интерес у нас и по света.
Изнася лекции пред български възпитаници от Бесарабия, Западните околности, Р Македония, Албания, проведени годишно от Фондация Българска памет.
Научните ползи на А. Кочева са в региона на българската диалектология, лингвистичната география, лексикографията, историята на езика, социолингвистиката, българо-германските езикови връзки. Освен посочените монографии тя е създател и на повече от 100 научни студии, публикации и рецензии, взе участие в многочислени национални и интернационалните конференции и конгреси у нас и в чужбина
Това е неповторимо и изцяло проучване на измененията на българския език в една от най-старите ни диаспори, което ни приближава и сплотява с тях.
"Българските имигранти в Австрия са близо 50 000 души. Те са една дребна част от 15 млн. българоезични наши сънародници по моята карта "Българският език на ново място по света”, само че имат своята езикова специфичност ", споделя авторката в изявление пред Дир.бг.
Тя е направила над 100 изявленията с наши имигранти във Виена от първо, второ и трето потомство, които демонстрират редица любопитни обстоятелства, разказани в книгата.
- Как се стигна до написване на книгата и огромна ли е българската диаспора в Австрия?
- Книгата има своята сериозна история, 10-годишна, и това е по този начин, тъй като емпиричните изследвания на терен изискват време и струпване на материал. През 2007 година в Института за български език направихме плана „ Българската общественост в Австрия “, в който вземат участие и сътрудници от Института за етнология и фолклористика на Българска академия на науките, а от австрийска страна сътрудник ни беше Балканската комисия в тяхната академия.
Когато пристигнахме във Виена при първото си изследване, бяхме сюрпризирани от размера на българската общественост, както и от способността й да се провежда. Същевременно броят на българите в Австрия непрекъснато се усилва, през днешния ден те към този момент надвишават 50 000 по самопреценка на сънародниците ни там.
А преселническите талази са няколко – първите българи се заселват по тези земи още през 14-15 век, по-късно през Възраждането доста млади българи откриват Виена като център за образование, а търговците ни избират столицата на Австро-Унгария, с цел да вършат покупко-продажби и да развиват предприемачество. Това и до през днешния ден е по този начин.
Приблизително по същото време тук се заселват и българските градинари. Както към този момент означих в издадената от Института за български език при Българска академия на науките моя карта „ Българският език на ново място по света “ от всички български имиграционни талази на Европейския континент най-голяма си остава така наречен имиграционна вълна на българските градинари.
Нашите забележителни майстори на зеленчукопроизводството се появяват в разнообразни времена на всички континенти по света и оставят трайни следи с резултатите от активността си и благодарствени мемоари в съзнанието на локалните хора, само че най-дълготрайна и резултатна е тяхната работа таман в Централна и Източна Европа.
Именно тук едно от позитивните преносни смисли на етнонима българин е "добър производител на зеленчуци, занаятчия градинар " . Така е в Унгария, Чехия, Полша и Австрия.
Наследниците им през днешния ден са високообразовани членове на австрийското общество. В това общество през днешния ден нарастват институциите, поддържащи българския език, сдруженията и организациите на българите, както и медиите, които те основават.
В актуалната интернет среда те се появяват (и изчезват) доста динамично и, въпреки и дублирайки функционалностите си, играят ролята на свързващо звено както сред сънародниците ни в Австрия, от една страна, по този начин и сред тях и околните и приятелите им в България, от друга.
- Какво съставлява смесеният език на българите във Виена?
- Отговорът на този въпрос няма по какъв начин да е еднопосочен, само че най-общо казано, това е промеждутъчен език у българите имигранти или техните наследници, които живеят в двуезична среда.
Много езикови стихии оказват въздействие върху него - от една страна книжовният немски, както и разговорният, от друга - книжовният български (чрез медиите и институциите, поддържащи българския език във Виена) и разговорната му форма.
Характерна линия на устно-разговорната форма на смесения език е, че във фонетично и граматично отношение той има по-стабилен темперамент, а в лексикално отношение – вариативен темперамент.
При „ кръстосването “ на български и немски черти в смесения език в региона на фонетиката и граматиката връх вземат българските черти, а в лексиката – немските особености.
В речта на българите навлизат всеобщо доста германизми, само че те търпят български граматични въздействия, например членуват се : Отивам в хайм-а (общежитието), да се замелдна (впиша) във вартелистето (списъка на чакащите).
Примери от този вид са всеобщи. Превключването от единия език на другия всекидневно става след думи, които аз назовавам сигнализатори, те дават сигнал, че ще има смяна и са например имена, свързани с количествени изражения: Минах на зеленчукова диета. Вчера огромно количество зарзават купих: половин кѝло пàприкашòтен, кѝло томàтен, клàйне шпинàт унд к’ỳрбис.
Названията на тези зеленчуци (чушки, домати, спанак и тиква) са добре известни и в български, само че честото им пазаруване точно на австрийския пазар след имена за ограничения води до тяхното автоматизиране.
Или пък след българската и немската форма Виена//Wien и след нейните производни Виенски//Wiener, напомнящи за небългарска реалност, постоянно се появяват германизми (в директно и в по-далечно съседство):
Във Виена навестявам кондиторàите, тъй като съм по сладкото. Нашите сладки са прекомерно сладки; Във Виена има девет бецѝрка; Виенските кафета са цялостни с рèнтнери, поръчват си àйсшоколàде или кèнхен кафе и стоят с часове и мн. други
- Колко генерации българи в Австрия сте изследвали и какво ви изненада при срещите си тях?
- Направила съм над 100 изявленията с българи от всички поколения, само че най-интересни са сънародниците ни от първа генерация, които са пристигнали във Виена, поназнайвайки малко немски, или пък са почнали да го учат на място. При второ и трето потомство, за жалост, българският към този момент е в оттегляне, тъй като австрийското учебно заведение и среда преобладават при двуезичието.
Едни от най-интересните заключения, които могат да се създадат обаче, са свързани с обстоятелството, че превключването от български на немски зависи освен от езиковата подготвеност, само че и от психофизическото положение на информантите.
Самите те споделят, че смесването на форми от двата езика в тяхната тирада се получава, когато са доста изморени и са престанали да се самоконтролират на какъв език приказват: „ Тогава по-лесно е да кажеш каквото на първо време ти пристигна мислено, без да търсиш думата дали е немска или българска “.
Във връзка с умората е обвързван и казусът за това на какъв език се сънува или се приказва насън.
След интензивна работа отвън къщи (на работа), когато през целия ден се е говорило на немски, насън информантите настояват, че не престават да „ мислят на немски “. Когато са си почивали и денем са говорили единствено на български у дома (при българските бракове) и „ насън беседваме на български “.
- А когато показват страсти?
- По друг метод се употребява немската и българската лексика за изложение на страсти. Мъжете българи използват повече български хули (които са и обективно повече на брой от немските). За тях немските са надали не незадоволителни и безобидни, по тази причина ги заместват с надалеч по-силни и цветисти български.
Жените българки бързо се приобщават към немската експресивна лексика за изложение на позитивни страсти. В тяхната тирада, даже когато приказват на български, се появяват образи като: Fantastisch! ‘Фантастично’, Wunderbar! ‘Удивително’, Toll! ‘Страхотно’, Herrlich! ‘Прелестно’, Prӓchtig! ‘Великолепно’, Perfekt! ‘Перфектно’, Prima! ‘Идеално’, Supper! ‘Супер’, Sehr net! ‘Много мило’ и още мн. други
За изложение на негативни страсти (болка, боязън, уплаха) дамите българки във Виена в множеството случаи се връщат към „ детската “ и „ религиозната “ българска лексика: Майко, блага, доста ме боли ръката! Света Богородичке, помогни ми! Боже, няма ли край! Господи, Боже, налей му малко ум в главата!
- И какъв е крайният извод във връзка с езика на българите във Виена?
- Макар и многолик, смесеният език е безспорен факт, документиран с величествен в количествено отношение езиков материал – той има преди всичко българска фонетика и българска граматика).
Смесена (българо-немска) е най-много лексикалната система. Заради това с цялостно право може да се твърди, че той е разбъркан български език на българските имигранти в Австрия.
Премиерата на "Смесеният език на виенските българи " се състоя преди дни и към този момент е на книжния пазар.
Вижте фотоси >>>
Доц. Ана Кочева е родена в София. Завършва Немската езикова гимназия и СУ "Св. Климент Охридски ". Работи в Секцията по българска диалектология и лингвистична география на Института за български език при Българска академия на науките, където пази докторската си дисертация "За националната основа на старобългарския език ", издадена като монография (2012 г.).
Специализирала е два пъти в Института по славистика в Залцбург, Австрия, където е водила и семинарни занятия за студенти. Била е Хумболтова стипендиантка в Института по славистика в Марбург, Германия. Там работи по тематиката за българо-немските езикови контакти и написва книгата "Немски лексикални детайли в българските приказва " (2004 г.).
Била е и стипендиантка на фондация "Херти ", още веднъж в Славистичния институт, Марбург. Член е на екипа, основал и работил по интердисциплинарния план "Българската общественост в Австрия " - лингвистично, етноложо културноантроположко проучване ".
Съставител и създател е в интернационалния алманах "Българската общественост в Австрия. Т.1 ". (2011 г.) и създател в "Българската общественост в Австрия. Т.2 " (2016 г.). Работи по плановете Европейски лингвистичен атлас и Български диалектен речник.
Член е на екипа на плана "Традиции и устойчиви трендове в развоя на един остарял български диалект - говора на с. Еркеч, Поморийско ", който завършва с груповия труд "Еркеч - паметта на езика " (2012 г).
Съавтор е на "Карта на диалектната делитба на българския език " (със студия), която има към този момент две издания (2014 година и 2016 г.) и цифров вид. Автор е на Карта "Българския език на ново място по света " (със студия) (2016 г.), която провокира голям публичен интерес у нас и по света.
Изнася лекции пред български възпитаници от Бесарабия, Западните околности, Р Македония, Албания, проведени годишно от Фондация Българска памет.
Научните ползи на А. Кочева са в региона на българската диалектология, лингвистичната география, лексикографията, историята на езика, социолингвистиката, българо-германските езикови връзки. Освен посочените монографии тя е създател и на повече от 100 научни студии, публикации и рецензии, взе участие в многочислени национални и интернационалните конференции и конгреси у нас и в чужбина
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ