Как да четем социологически проучвания
Доц. Алексей Пампоров работи в Института за проучване на обществата и знанието към Българска академия на науките. Занимава се с управление и разбор на социологически проучвания, обществени разбори и теренни изследвания.
Един от признаците на предизборната акция е, че от екрана и от страниците на вестниците ни залива вълна от разнообразни " социологически " изследвания. Често следователно безпристрастният четец остава комплициран от разнопосочните послания и с съображение си задава въпроса: " Абе, тия фасул ли джуркат?! " Всъщност в предизборната блъсканица фактически се случва да се смесят данни, създадени съзнателно и професионално, с откровени операции.
Какво да гледаме
За да отсеем първите от вторите, можем простичко да гледаме няколко неща:
- Първо: К оя е " социологическата организация ". Ако става дума за проучване на организация, която е позната освен с изявите си по време на избори и има добра пазарна известност - шансът да фалшифицира данни, с цел да манипулира публичното мнение, е по-малък. Не за друго, само че в случай че по-късно се получи огромно разминаване с резултатите от ЦИК - репутацията се срутва и бизнесът с другите клиенти ще пострада, а той е 365 дни в годината. Разбира се, не споделям, че е невероятно някоя известна организация отчасти да манипулира резултатите чрез извадката или метода на задаване на въпроса, само че репутационният риск в действителност не си заслужава.
От друга страна има " данни " и " разбори " от преди малко зародили " институти " с един чиновник, а от време на време и с неразбираем екип, които явно нямат анкетьорска мрежа и затова нямат потенциал да създадат представително проучване. Обикновено точно техните данни са сензационни - или за " обръщалка " сред първия и втория, или за " доста увеличение на преднината " сред първия и втория, или за изненадваща " трета партия ". Ако видите " сензация " в социологически данни, може да ги четете като анекдот, само че не им вярвайте.
Капитал - брой 10
- Второ: Кой е поръчал проучването - доста значим симптом. Само логистиката и заплащането на анкетьорите по едно съзнателно поведено национално представително проучване на публичното мнение нормално коства към 10-12 хиляди лв.. Без труда на статистиците, анализаторите, презентациите... Затова, когато чуя, че някоя социологическа организация е направила проучване " със лични средства "... ами, не, няма по какъв начин да допускам, че просто ей по този начин някой е извадил едни пари от джоба си и е споделил " не ми трябват ". И няма по какъв начин да допускам в такива данни, тъй като ПР резултатът не е чак толкоз висок на фона на общия звук. В дадения случай по-скоро става дума за " клиент ", който е решил да остане неизвестен и е платено през друго проучване или социална поръчка. В някои случаи партиите употребяват опцията и финансират медиа, а медиата наема организация.
Разбира се, някои медии и сами вземат решение да финансират организация, с цел да имат неповторим и извънреден достъп до дадена прогноза. Когато има такава връзка " медиа - организация ", може и да имам едно мислено (особено в случай че медиата е намерено проправителствена или партийна), само че по-скоро бих се доверил - още веднъж поради репутационния риск.
- Трето: Как е направено проучването и каква е извадката - това, несъмнено, е най-важната информация. Представителните проучвания са такива, при които всеки човек от популацията има еднакъв късмет да попадне в извадката. Затова анкети по телефона, по интернет или квотни извадки със спирани по улицата хора не са представителни и дават доста отклоняване от крайния резултат, което не може да бъде изчислено авансово. Изборните секции са проведени по местоживеене и най-хубавият метод при електоралните проучвания е със инцидентен обход на адреси в региона на систематично подбрани изборни секции. Казано другояче, чуете ли " телефонна анкета ", " интернет анкета ", " квотна извадка " - значи някой е желал да направи по-евтино проучване, само че никога няма право да ви приказва за стохастична неточност по отношение на пълнолетното население на страната.
Този вид изследвания стъпват на доктрина на вероятностите.
Един от признаците на предизборната акция е, че от екрана и от страниците на вестниците ни залива вълна от разнообразни " социологически " изследвания. Често следователно безпристрастният четец остава комплициран от разнопосочните послания и с съображение си задава въпроса: " Абе, тия фасул ли джуркат?! " Всъщност в предизборната блъсканица фактически се случва да се смесят данни, създадени съзнателно и професионално, с откровени операции.
Какво да гледаме
За да отсеем първите от вторите, можем простичко да гледаме няколко неща:
- Първо: К оя е " социологическата организация ". Ако става дума за проучване на организация, която е позната освен с изявите си по време на избори и има добра пазарна известност - шансът да фалшифицира данни, с цел да манипулира публичното мнение, е по-малък. Не за друго, само че в случай че по-късно се получи огромно разминаване с резултатите от ЦИК - репутацията се срутва и бизнесът с другите клиенти ще пострада, а той е 365 дни в годината. Разбира се, не споделям, че е невероятно някоя известна организация отчасти да манипулира резултатите чрез извадката или метода на задаване на въпроса, само че репутационният риск в действителност не си заслужава.
От друга страна има " данни " и " разбори " от преди малко зародили " институти " с един чиновник, а от време на време и с неразбираем екип, които явно нямат анкетьорска мрежа и затова нямат потенциал да създадат представително проучване. Обикновено точно техните данни са сензационни - или за " обръщалка " сред първия и втория, или за " доста увеличение на преднината " сред първия и втория, или за изненадваща " трета партия ". Ако видите " сензация " в социологически данни, може да ги четете като анекдот, само че не им вярвайте.
Капитал - брой 10
- Второ: Кой е поръчал проучването - доста значим симптом. Само логистиката и заплащането на анкетьорите по едно съзнателно поведено национално представително проучване на публичното мнение нормално коства към 10-12 хиляди лв.. Без труда на статистиците, анализаторите, презентациите... Затова, когато чуя, че някоя социологическа организация е направила проучване " със лични средства "... ами, не, няма по какъв начин да допускам, че просто ей по този начин някой е извадил едни пари от джоба си и е споделил " не ми трябват ". И няма по какъв начин да допускам в такива данни, тъй като ПР резултатът не е чак толкоз висок на фона на общия звук. В дадения случай по-скоро става дума за " клиент ", който е решил да остане неизвестен и е платено през друго проучване или социална поръчка. В някои случаи партиите употребяват опцията и финансират медиа, а медиата наема организация.
Разбира се, някои медии и сами вземат решение да финансират организация, с цел да имат неповторим и извънреден достъп до дадена прогноза. Когато има такава връзка " медиа - организация ", може и да имам едно мислено (особено в случай че медиата е намерено проправителствена или партийна), само че по-скоро бих се доверил - още веднъж поради репутационния риск.
- Трето: Как е направено проучването и каква е извадката - това, несъмнено, е най-важната информация. Представителните проучвания са такива, при които всеки човек от популацията има еднакъв късмет да попадне в извадката. Затова анкети по телефона, по интернет или квотни извадки със спирани по улицата хора не са представителни и дават доста отклоняване от крайния резултат, което не може да бъде изчислено авансово. Изборните секции са проведени по местоживеене и най-хубавият метод при електоралните проучвания е със инцидентен обход на адреси в региона на систематично подбрани изборни секции. Казано другояче, чуете ли " телефонна анкета ", " интернет анкета ", " квотна извадка " - значи някой е желал да направи по-евтино проучване, само че никога няма право да ви приказва за стохастична неточност по отношение на пълнолетното население на страната.
Този вид изследвания стъпват на доктрина на вероятностите.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ