Български експерт: Земетресението в Истанбул е само 10% от прогнозния трус
Доц. Александър Радулов предизвестява, че разбъркването е единствено дребна част от предстоящото огромно земетресение в региона
Земетресението, което раздруса неотдавна Истанбул, е едвам една десета от силата на упования огромен трус в района. Това разгласи доцент Александър Радулов, началник на секция „ Геология на земетресенията " към Българска академия на науките в предаването „ Денят онлайн " по NOVA NEWS.
„ Земетресението в Истанбул стана по част от Северно-анадолския разлом. Там от време на време се случват трусове и то не дребни. Цялата дължина на разломната система е над 1200 километра. За един къс интервал от 1939 до 1999 година към 2/3 от този разлом се разломява при огромни трусове. Една дребна част, в това число и тази в Мраморно море – остава неразломена. Още през 1999 година хората в Турция са разтревожени и насочват напъните си в проучване на този сегмент, " изясни специалистът.
Според доцент Радулов при последния трус разбъркването на тектоничната плоча е било към 4 метра, като придвижването е било латерално – без проваляне или издигане на земната повърхнина. „ Вчерашното земетресение е към 10 пъти по-малко в сравнение с е прогнозния трус. Разместил се е един доста дребен сектор от повърхността, " акцентира той.
Сградите, а не земетресенията, предизвикват жертвите
Специалистът посочи, че главният проблем при земетресенията не е в естественото злополучие единствено по себе си, а в метода на строителство. „ Катастрофалността на трусовете зависи от строителството, а не от земетресенията. Би трябвало да има огромно земетресение в бъдеще, " предизвести доцент Радулов.
Експертът разяснява и готовността на България за справяне с сходни бедствия, като уточни, че „ в дълготраен проект би трябвало да има надзор и инспекции " на сградния фонд.
Иновативен български план за геоложки разломи
Доц. Радулов също по този начин разкри, че управлява план, изследващ Девинския разлом. Проектът е ориентиран към подкрепяне на енергийните предприятия и изследване на опциите за предпазване на въглероден диоксид подземен.
„ Смята се, че геоложкият способ е този, който може да води изкуственият въглероден диоксид подземен и по този начин да решим казуса с нездравословните излъчвания. При инжектирането на този въглерод, налягането се покачва, дружно с напрежението в пластовете. Ако има разлом, той може да натежи до края на цикъла си на натоварване, " изясни специалистът, като по този метод сподели връзката сред енергийните технологии и сеизмичната интензивност.
Земетресението, което раздруса неотдавна Истанбул, е едвам една десета от силата на упования огромен трус в района. Това разгласи доцент Александър Радулов, началник на секция „ Геология на земетресенията " към Българска академия на науките в предаването „ Денят онлайн " по NOVA NEWS.
„ Земетресението в Истанбул стана по част от Северно-анадолския разлом. Там от време на време се случват трусове и то не дребни. Цялата дължина на разломната система е над 1200 километра. За един къс интервал от 1939 до 1999 година към 2/3 от този разлом се разломява при огромни трусове. Една дребна част, в това число и тази в Мраморно море – остава неразломена. Още през 1999 година хората в Турция са разтревожени и насочват напъните си в проучване на този сегмент, " изясни специалистът.
Според доцент Радулов при последния трус разбъркването на тектоничната плоча е било към 4 метра, като придвижването е било латерално – без проваляне или издигане на земната повърхнина. „ Вчерашното земетресение е към 10 пъти по-малко в сравнение с е прогнозния трус. Разместил се е един доста дребен сектор от повърхността, " акцентира той.
Сградите, а не земетресенията, предизвикват жертвите
Специалистът посочи, че главният проблем при земетресенията не е в естественото злополучие единствено по себе си, а в метода на строителство. „ Катастрофалността на трусовете зависи от строителството, а не от земетресенията. Би трябвало да има огромно земетресение в бъдеще, " предизвести доцент Радулов.
Експертът разяснява и готовността на България за справяне с сходни бедствия, като уточни, че „ в дълготраен проект би трябвало да има надзор и инспекции " на сградния фонд.
Иновативен български план за геоложки разломи
Доц. Радулов също по този начин разкри, че управлява план, изследващ Девинския разлом. Проектът е ориентиран към подкрепяне на енергийните предприятия и изследване на опциите за предпазване на въглероден диоксид подземен.
„ Смята се, че геоложкият способ е този, който може да води изкуственият въглероден диоксид подземен и по този начин да решим казуса с нездравословните излъчвания. При инжектирането на този въглерод, налягането се покачва, дружно с напрежението в пластовете. Ако има разлом, той може да натежи до края на цикъла си на натоварване, " изясни специалистът, като по този метод сподели връзката сред енергийните технологии и сеизмичната интензивност.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ