Дотогаз в Калофер такъв модерен учител за класовете нямало ни

„ Дотогаз в Калофер подобен съвременен преподавател за класовете нямало ни в Карлово, Казанлък, Копривщица, нито в Пловдив... Скоро името на учителя Ботя се прочуло далеко, прочуло се и калоферското учебно заведение и калоферци се радвали. Сега към новия преподавател се събрали да се учат и доста възрастни възпитаници... Имало възпитаници от Сопот, Пазарджик, Чирпан, Дупница, Габрово..., та даже и двама светогорски калугери... ” – написа калоферският историк Никола Начов. 

„ Когато човек се запознае с личността на Ботьо Петков, с неговото неизмеримо усърдие, с честното му и съществено отношение към въпросите, сложени от тогавашния наш живот, с книжовните му работи, в които проличава литературна заложба, не може да не се съгласи, че той е упражнил едно от най-благотворните въздействия върху своя популярен наследник. ” ~ акад. Михаил Димитров 

Даскал Ботьо Петков (1816 ~ 1869)

Роден през 1815 година в Карлово, възпитаник на огромния български преподавател и литератор Райно Попович, учил в Пловдивското гръцко учебно заведение и в Одеската духовна семинария в Русия, в продължение на 25 години Ботьо Петков бил преподавател в град Калофер. По негова самодейност и с доброволни дарения на всички калоферци, през 1848 година там е издигнато учебно заведение, наричано от всички „ Даскал Ботьовото учебно заведение ”. Посветил напълно живота си на учителското занятие, Ботьо Петков бил един от най-високо уважаваните учители новатори през Възраждането, деен държавник и литератор, фамозен оратор, преводач, неотклонен труженик за българското. Ботьо Петков е татко на великия български стихотворец и бунтовник Христо Ботев. 

Ботьо Петков получава начална просветеност в килиите на църквата „ Св. Богородица ” в Карлово. От 1828 година учи в учебното заведение на Райно Попович, дружно с Гаврил Кръстевич, Георги Раковски и братя Шопови от Калофер. Няма безапелационни данни, че е траял учението си в Пловдив. През 1839 година Ботьо Петков идва в Калофер на мястото на избягалия през чумавата 1837 година Неофит Бозвели. От този миг, до гибелта си, Ботьо Петков вечно се свързва с града и отдава всичките си сили, сила, възторг и, най-много знания, за въздигане на просветното дело в Калофер. 
Още в далечната 1820 година в Калофер отварят порти Килийни учебни заведения. През 1839 година, единствено четири години след основаването на Габровското учебно заведение, в Калофер е намерено Взаимното мъжко учебно заведение, което се намирало в двора на църквата „ Света Богородица ”. За основаването на това учебно заведение интензивно помогнали калоферски търговци от Одеса. През 1848 година е намерено Даскал Ботьовото учебно заведение.

За преподавателите и учениците на Даскал Ботьовото учебно заведение

Строежът на новата постройка стартира през 1845 година и съгласно думите на Найден Геров: „ Това учебно заведение ще стане най-хубаво от тия, които съм виждал тук. ” Мястото е особено определено в центъра на града, на левия бряг на река Тунджа. Градежът на учебното заведение е дело на брациговеца Стойо и коства на калоферци 120 хиляди гроша. Но и парите, и три годишния труд за учебното заведение се оправдали: „ Всеки – който минел край него – се чудел, радвал се и гордеел на грамадната измежду Калофер, с особена архитектура бяла постройка, с издатки (чакми) и с доста и закръглени прозорци и която се виждала чак от края на фелибелишкия път. Дивили се на нея и всички външни посетители и пасажери. И в действителност, тогаз…, новото учебно заведение било най-голямата постройка в Калофер. Такава нямало в близките и в по-далечните градове. ”

Училището е тържествено намерено и осветено през 1848 година, като на тържеството участвали целият град и голям брой посетители от Карлово, Сопот, Казанлък и Пловдив. „ Учител Ботьо държал дълга пламенна тирада. Него ден той бил хероят на деня. Всички ликували. Ентусиазмът нямал край… Едно велико дело било осъществено, една въжделена фантазия – изпълнена… ”

Най-голямата забележителност в Учителската стаята била учебната библиотека, която привличала вниманието на всички гости. Такава нямало в Карлово, ни в Казанлък, нито пък в Пловдив. В красиви остъклени шкафове били подредени съвсем всички излезли новобългарски книги, вестници и списания, както и няколко пергаментови ръкописа. Библиотеката съдържала още съчиненията на Волтер (на френски), на Байрон, а също и доста от съчиненията на съветските създатели – Пушкин, Лермонтов, Гогол, Державин, Ломоносов и други Повечето от книгите били дарени от великодушните калоферски търговци или от самите преводачи.

Като основен преподавател Ботьо Петков почнал изцяло преустрояване в образователния развой и се стремял да приложи всичко научено от следването в Русия. Преобразованията, които той въвел, били огромна необичайност у нас, само че с течение на времето, когато броят на учителите – съветски ученици се нараснал, те се наложили като всеобща процедура в българските учебни заведения.

Преди всичко Ботьо Петков разделил учениците по класове и в начало образувал 3, а по-късно и 4 класа. Учебниците, по които преподавал, били основно на съветски език: геометрията на Перевошчиков, географията на Ободовски, а по-късно към този момент си служил и със своята „ Всеобща география ”, станала известен учебник в цялата страна.

За българските възрожденци, обучавани в Даскал Ботьовото учебно заведение

През Калоферското четирикласно мъжко учебно заведение са минали съвсем всички деца на Калофер. Училището се издигнало като едно от най положителните и сполучливи в страната, а възпитаниците му имали право да продължат образованието си в Априловската гимназия без приемни изпити. За това безспорна е заслугата на неговите учители, които били възприемани като „ светилник на земята, най-образованото, най-интелигентното лице ” и най-много на основателя му и пръв основен преподавател Ботьо Петков. В учебното заведение е учил, а по-късно и учителствал Христо Ботев, а също по този начин единственият учен със приблизително обучение - Никола Начов, както и Екзарх Йосиф, Георги Странски, Киро Попов, Христо Чобанов и доста други огромни български персони.

За методите на образование в Калоферското учебно заведение

• Обучението във Взаимното учебно заведение се правило по нова, импортирана от чужбина метода, наречена „ Бел-Анкъстър ” или „ Взаимна метода ”. При нея учението започвало на 7-8-годишна възраст и завършвало на 14-15-годишна възраст, като всички деца се обучавали по едно и също време, в едно и също помещение. Имало един основен преподавател и няколко помощници, които били от по-големите възпитаници. Те помагали на своя основен преподавател при образованието на по-малките. Оттук идва и наименованието на методата. 

• Най-малките възпитаници седели на първите чинове, които се наричали „ пясъчници ”, тъй като се пишело върху пясък. Когато децата се научавали елементарно и бързо да изписват буквите и цифрите, прекосявали по-назад в стаята и получавали правото да пишат върху дребни черни дъски с калем, по-късно се изтегляли в самия завършек на помещението и започвали да пишат с мастило върху хартия. 

• Нямало огромна черна дъска, на която основният преподавател да изписва занятието. За тази цел той употребявал така наречен ”уруглици ”, които представлявали дребни, кръгли, дървени дъсчици, задачите намазани с восък. Уруглиците били преносими, на едната им страна учителят изписвал номера на групата, към която е включено детето за деня, а като я завъртал на другата й страна - изписвал съответното занимание. Така когато и да е учителят можел да следи по какъв начин групите извършват дилемите си. Това се налагало от обстоятелството, че в едно такова учебно заведение се учели от 100 до 200 деца по едно и също време. 

• Главният асистент на учителя влизал вътре в полукръга, а учениците от неговата група се хващали с ръце за полукръга. Помощникът зачитал написаното на таблицата, децата повтаряли след него. Учели механично, първо четене, след това писане. 

• Обучението било целодневно. Във взаимното учебно заведение царели извънреден ред и дисциплинираност, за това и девизът му бил: „ Едно място за всяко нещо и всяко нещо на мястото си ”. Като във всяко учебно заведение и тук имало санкции и поощрения. Моралните санкции и награди наричали надлежно „ черни и бели кавалери ”. 

• От 1870 година в учебното заведение в Калофер е въведена „ Звучната метода ”, пръв по нея преподавал Първо Стоев. 

Интервю на Ваня Велкова, в. „ България СЕГА ” с Ася Николова - историк, шеф на Националния музей „ Христо Ботев ” в Калофер (със съкращения)
Източник: 
Изображение: muzeibotev.com