Русия с послание към противниците си: оставаме за дълго в Сирия
Доставянето на съветските ракети С-300 беше осъществено с впечатляваща експедитивност и логистика, единствено в границите на две седмици от случая със сваления от сирийските държавните сили съветски разследващ аероплан, за който Русия упрекна Израел. Бяха нужни седем полета на солидния Ан-124, с цел да бъдат превозени новите Противовъздушна отбрана системи от Мурманск през Ирак и Иран в Сирия. Министърът на защитата на Русия Сергей Шойгу разгласи че С-300 са пристигнали сполучливо и до 20 октомври ще бъдат включени в съществуващата към този момент военновъздушна защита на Сирия.
Има голям брой въпроси за разбор към съветските военни планове, на които към момента няма отговори. Тези С-300 най-новата версия на ракетите ли са? Ще има ли синхронизация сред тях и по-старите ракети, с които разполагат силите на Асад? Колко в действителност са доставените батареи? Тъй като Русия към този момент оперира с доста по-силните С-400, ситуирани в базата й в Хмеймим, няма ли да има проблеми с радарите и възникването на неточности? Ще забележим ли разполагане и на нова военна техника и съоръжение, които да създадат режима на Асад по-независим?
Изненадващата експедитивност, с която руснаците работят също повдига доста въпроси. Дори огромни военни сили като Русия би трябвало да изчакат, до момента в който тези системи бъдат готови – те не си лежат на пода в някоя база, подготвени за потребление, а е нужно време, до момента в който са подготвени за приложимост. Няма по какъв начин Кремъл да е отделил С-300 от проблематичните зони, където се конкурира с НАТО, тъй че очевидно ракетите са взети от хранилища или са били употребявани неотдавна, с цел да могат да бъдат доставени по този начин бързо на хиляди километри от Русия до Сирия.
И тук идва въпросът за момента, в който тези ракети са ситуирани в Сирия с сходна бързина.
Защо Москва бърза толкоз?
В предишното Русия няколко пъти е споменавала за опцията да бъдат доставени С-300 на Сирия, само че едвам в този момент, когато беше свален Ил-20, Москва реши да работи уверено под претекст, че ракетите ще затруднят израелските самолети да бомбардират цели на Иран и Хизбулла, както се случваше до момента. Малко евентуално е обаче разполагането на С-300 да е в действителност обвързвано с Израел, до момента в който по-скоро има връзка с дълготрайното оставане на Русия в Сирия.
Военните анализатори са единни в мнението си, че С-300 няма да спрат Израел да бомбардира ирански цели в Сирия, само че ще трансформират параметрите и тактиката на израелската войска. Израел има знанието, опита и оборудването по какъв начин да се оправи със С-300, само че е значим фактът, че тези ракети ще съставляват спомагателна отбрана, ръководена от руснаци. Именно поради това израелците ще се затруднят при ударите си, внимавайки да не поразят цел, на която са ситуирани и съветски бойци.
Пред Владимир Путин има и други вероятни варианти. В началото на месеца той още веднъж съобщи, че държавното управление на Асад е нормализирано и всички непознати сили би трябвало да изоставен Сирия, само че в случай че има вяра, че Москва е изпълнила задачите си и счита да се изтегли, за какво ще рискува живота на още съветски бойци?
Краткият отговор е, че Путин не има намерение скоро да се изтегля. Руската войска към този момент четири пъти декларира, че ще се изтегли от Сирия, единствено с цел да забележим в следствие, че на мястото на към двеста напуснали бойци са пристигнали четири пъти повече.
Да, режимът на Асад се усеща сигурен в Дамаск и възвърне най-малко публично контрола си върху немалка част от Сирия, само че също по този начин не може да пренебрегва паралелните войни, които се разгарят сега към него. Не става дума единствено за сенчестия спор сред Израел и Иран – Турция също е деен участник в Сирия и единствено договорката на Анкара с Русия за бунтовническата провинция Идлиб предотврати офанзивата, която Асад планираше там.
Споразумението за Идлиб влиза в действие на 15 октомври, само че обстановката въобще не се е успокоила. Само преди дни сирийската държавна организация САНА цитира Башар Асад, съгласно който договорката за Идлиб е „ единствено отсрочване “ на офанзивата. Повече от ясно е, поради политиката на режима и неговите военни цели, че борбата за Идлиб ще се състои рано или късно, а това ще породи още един вътрешен спор. Под турска защита е и огромна част от Северна Сирия, в това число значими гранични пунктове, за които към този момент няколко пъти Москва претендира да бъдат предадени на сирийската войска, само че без триумф.
В Източна Сирия, на границата с Ирак, Русия и Асад би трябвало да внимават за други свои врагове с ползи в региона. "Ислямска страна " се прегрупира. Джихадистите може и да са изгубили огромна част от територията си към Мосул и Ракка, само че към момента разполагат с към 30 000 бойци в двете страни. В същото време, Съединени американски щати взеха решение да не изтеглят специфичните си елементи, които работят с кюрдско-арабските Сирийски демократични сили по поречието на река Ефрат. Една огромна част на Сирия не е под контрола на Асад и неговите съдружници.
Путин, който се възползва майсторски от вакуума оставен от Обама в Сирия, с цел да подсигури своя клиент, надали ще направи грешката да излезе от Сирия и да сътвори различен вакуум в силите.
Потенциалните последствия от вероятен вакуум бяха видени преди седмица, когато Иран изстреля без предизвестие към съдружника си, ракети към позиции в Източна Сирия, потвърждавайки, че нападна кафези на "Ислямска страна ", виновни за набези в Иран и атентата в град Ахваз по време на боен церемониал, при който починаха близо 20 души. Иран може да е съдружник на Русия сега, само че също по този начин е и евентуален съперник за надзор в Сирия.
Две натовски страни, Съединени американски щати и Турция, имат свои сили на терен, до момента в който други две страни от Алианса - Франция и Англия - правят въздушни удари по "Ислямска страна ". Доставянето на С-300 е най-много сигнал, че Путин построява дълготрайна тактика за Русия и счита да затрудни всяка страна, която желае да откри своя зона на въздействие в Сирия. С-300 нямат нищо общо със сваления Ил-20, нито с Израел, а с съветските военни цели.
Службите в Европейски Съюз са в нараснала подготвеност поради "Ислямска страна "
Ердоган и Путин могат да провокират нова ескалация в Сирия
Историческите конфликти сред Иран, Турция и Русия въздействат на политиката им в Сирия
Instagram
Има голям брой въпроси за разбор към съветските военни планове, на които към момента няма отговори. Тези С-300 най-новата версия на ракетите ли са? Ще има ли синхронизация сред тях и по-старите ракети, с които разполагат силите на Асад? Колко в действителност са доставените батареи? Тъй като Русия към този момент оперира с доста по-силните С-400, ситуирани в базата й в Хмеймим, няма ли да има проблеми с радарите и възникването на неточности? Ще забележим ли разполагане и на нова военна техника и съоръжение, които да създадат режима на Асад по-независим?
Изненадващата експедитивност, с която руснаците работят също повдига доста въпроси. Дори огромни военни сили като Русия би трябвало да изчакат, до момента в който тези системи бъдат готови – те не си лежат на пода в някоя база, подготвени за потребление, а е нужно време, до момента в който са подготвени за приложимост. Няма по какъв начин Кремъл да е отделил С-300 от проблематичните зони, където се конкурира с НАТО, тъй че очевидно ракетите са взети от хранилища или са били употребявани неотдавна, с цел да могат да бъдат доставени по този начин бързо на хиляди километри от Русия до Сирия.
И тук идва въпросът за момента, в който тези ракети са ситуирани в Сирия с сходна бързина.
Защо Москва бърза толкоз?
В предишното Русия няколко пъти е споменавала за опцията да бъдат доставени С-300 на Сирия, само че едвам в този момент, когато беше свален Ил-20, Москва реши да работи уверено под претекст, че ракетите ще затруднят израелските самолети да бомбардират цели на Иран и Хизбулла, както се случваше до момента. Малко евентуално е обаче разполагането на С-300 да е в действителност обвързвано с Израел, до момента в който по-скоро има връзка с дълготрайното оставане на Русия в Сирия.
Военните анализатори са единни в мнението си, че С-300 няма да спрат Израел да бомбардира ирански цели в Сирия, само че ще трансформират параметрите и тактиката на израелската войска. Израел има знанието, опита и оборудването по какъв начин да се оправи със С-300, само че е значим фактът, че тези ракети ще съставляват спомагателна отбрана, ръководена от руснаци. Именно поради това израелците ще се затруднят при ударите си, внимавайки да не поразят цел, на която са ситуирани и съветски бойци.
Пред Владимир Путин има и други вероятни варианти. В началото на месеца той още веднъж съобщи, че държавното управление на Асад е нормализирано и всички непознати сили би трябвало да изоставен Сирия, само че в случай че има вяра, че Москва е изпълнила задачите си и счита да се изтегли, за какво ще рискува живота на още съветски бойци?
Краткият отговор е, че Путин не има намерение скоро да се изтегля. Руската войска към този момент четири пъти декларира, че ще се изтегли от Сирия, единствено с цел да забележим в следствие, че на мястото на към двеста напуснали бойци са пристигнали четири пъти повече.
Да, режимът на Асад се усеща сигурен в Дамаск и възвърне най-малко публично контрола си върху немалка част от Сирия, само че също по този начин не може да пренебрегва паралелните войни, които се разгарят сега към него. Не става дума единствено за сенчестия спор сред Израел и Иран – Турция също е деен участник в Сирия и единствено договорката на Анкара с Русия за бунтовническата провинция Идлиб предотврати офанзивата, която Асад планираше там.
Споразумението за Идлиб влиза в действие на 15 октомври, само че обстановката въобще не се е успокоила. Само преди дни сирийската държавна организация САНА цитира Башар Асад, съгласно който договорката за Идлиб е „ единствено отсрочване “ на офанзивата. Повече от ясно е, поради политиката на режима и неговите военни цели, че борбата за Идлиб ще се състои рано или късно, а това ще породи още един вътрешен спор. Под турска защита е и огромна част от Северна Сирия, в това число значими гранични пунктове, за които към този момент няколко пъти Москва претендира да бъдат предадени на сирийската войска, само че без триумф.
В Източна Сирия, на границата с Ирак, Русия и Асад би трябвало да внимават за други свои врагове с ползи в региона. "Ислямска страна " се прегрупира. Джихадистите може и да са изгубили огромна част от територията си към Мосул и Ракка, само че към момента разполагат с към 30 000 бойци в двете страни. В същото време, Съединени американски щати взеха решение да не изтеглят специфичните си елементи, които работят с кюрдско-арабските Сирийски демократични сили по поречието на река Ефрат. Една огромна част на Сирия не е под контрола на Асад и неговите съдружници.
Путин, който се възползва майсторски от вакуума оставен от Обама в Сирия, с цел да подсигури своя клиент, надали ще направи грешката да излезе от Сирия и да сътвори различен вакуум в силите.
Потенциалните последствия от вероятен вакуум бяха видени преди седмица, когато Иран изстреля без предизвестие към съдружника си, ракети към позиции в Източна Сирия, потвърждавайки, че нападна кафези на "Ислямска страна ", виновни за набези в Иран и атентата в град Ахваз по време на боен церемониал, при който починаха близо 20 души. Иран може да е съдружник на Русия сега, само че също по този начин е и евентуален съперник за надзор в Сирия.
Две натовски страни, Съединени американски щати и Турция, имат свои сили на терен, до момента в който други две страни от Алианса - Франция и Англия - правят въздушни удари по "Ислямска страна ". Доставянето на С-300 е най-много сигнал, че Путин построява дълготрайна тактика за Русия и счита да затрудни всяка страна, която желае да откри своя зона на въздействие в Сирия. С-300 нямат нищо общо със сваления Ил-20, нито с Израел, а с съветските военни цели.
Службите в Европейски Съюз са в нараснала подготвеност поради "Ислямска страна "
Ердоган и Путин могат да провокират нова ескалация в Сирия
Историческите конфликти сред Иран, Турция и Русия въздействат на политиката им в Сирия
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ