Защо му е на Ердоган руски ПВО щит на портите на Цариград
Доставката на съветски зенитен ракетен дивизион С-400 в Турция бе показана трагично като заслужен свършек на една продължителна конспирация.
От 12 юли стартира преместването на съставни елементи за С-400 до турската авиобаза " Мюртед " край Анкара със самолети Ил-76 и Ан 124 на военно-космическите сили на Русия. Понеже са малко свръхтежките Ан-124 " Руслан ", а в състава на повсеместен дивизионен комплект С-400 има доста тежки транспортни машини, детайли, камиони и така нататък, въздушният мост се разтегли в границите на седмица. Привлечени бяха и товарни самолети на Министерството на изключителните обстановки.
Много по-опростен логистично, много по-евтин и евентуално даже по-бърз би бил нормалният ред за осъществяване на експортни покупко-продажби по линия на военно-техническото съдействие. При него специфичното съоръжение се придвижва с влакове до черноморско пристанище, а по-късно с транспортен съд непосредствено се доставя в Турция. Но явно тук " демонстративното развяване на флага " се оказа по-важно от икономическата целенасоченост и обичайна мистериозност при доставките на въоръжение.
Освен това съветската страна съобщаваше на медиите за всяко политане на следващия аероплан с съставни елементи от С-400. Такова неща на практика не се случва в никакъв случай при осъществяване на експортни покупко-продажби по линия на военно-техническото съдействие. Турците с ненаситност участваха в акцията, публикувайки фрагменти от идването и разтоварването на съветските военни самолети. Агресивният пиар така и така е основа на стила на ръководство на президента Реджеп Тайип Ердоган.
В Москва не се пробват изключително да скрият, че честват победа над Съединени американски щати и НАТО, които след септември 2017 година, когато бе публично оповестено за сключването на договорката, по всякакъв начин притискаха, уговаряха и заплашваха Ердоган със наказания, с цел да я анулира.
Възможно е доставките за Турция да са били ускорени, като за Ердоган са били пренасочени системи, предопределени за съветските въздушно-космически сили. Естествено, откакто са направени съответните промени за " експортен " вид на готовия артикул.
От общата сума от 2.5 милиарда $ за 4 дивизиона С-400 турците бяха платили единствено някакъв задатък, който по този начин и не бе изработен обществено притежание. За останалото беше провиснал преференциален заем за сметка на средства от съветския държавен бюджет. Всичко това единствено и единствено Ердоган да не размишления в последния миг и американците да не го убедят. Затова и в този момент към този момент може да се трие сол в раните на врага с обществено пиар шоу под формата на въздушен мост.
© Reuters
Във Вашингтон дадоха обещание на турците наказания поради нежеланието им да се откажат от договорката с Москва и това, безспорно, ще усложни връзките сред съдружниците.
Някои към този момент си фантазират по какъв начин ядосаната Турция скъсва връзки с НАТО - по прилика с Франция при президента Шарл де Гол през 1966 година - и закрива американските бази на своя територия. Преди всичко стратегически значимата авиобаза Инджирлик, където от времената на студената война има складирано американско тактическо нуклеарно оръжие, предопределено за подготвените да го употребяват турски Военновъздушни сили при положение на война с Русия.
За тези хора наподобява осъществима и остарялата съветска фантазия: Босфора и Дарданелите - поради които е пролята толкоз доста кръв и Русия води война от времената на киевския княз Олег, заковал (според легендата) щита си на портите на Цариград - минават под контрола не на НАТО, а на другарски, съвсем съюзен режим на Ердоган, самостоятелен от Америка. Черно море става съветско езеро и така нататък
Геостратегическите цели на Москва са ясни, само че към какво се стреми Ердоган в тази история?
Анкара няма никаква военна нужда незабавно да разпростира С-400 на юг покрай Сирия, където сякаш би трябвало да бъдат изпратени комплексите. Там от дълго време на ротационен принцип са ситуирани зенитните ракети " Пейтриът " на съдружници от НАТО за отбиване на малко евентуално ракетно-въздушно нахлуване от сирийска територия. Освен това през декември 2018 година държавният департамент утвърди продажбата за Турция на " Пейтриът " за 3.5 милиарда $, при изискване, че Анкара се откаже от С-400.
Турция разполага с мощни и съвременни военновъздушни сили - 260 многоцелеви изтребителя F-16, разнообразни модификации и лично произвеждане по американски лиценз. Турция взе участие в интернационалната стратегия за произвеждане на най-новия стелт изтребител F-35 Lightning II и е подписала контракт за пазаруване на 116 броя на цена от над 10 милиарда $. Турските Военновъздушни сили можеха да станат най-мощните в региона, сравними (и даже изпреварващи по благоприятни условия на изтребителната авиация) с тези на Израел и с съветските. Сега всичко това е под голям въпрос.
В турското общество са изключително мощни антиамериканските настроения - до 80% считат, че Съединени американски щати е опасност за страната им, а за Руси ятака мислят 44%. Сделката за пазаруването на С-400 утвърждават съвсем 45% от турците, тя е подкрепена и от главната опозиционна Републиканска национална партия.
Популярността на Ердоган понижава на фона на финансово-икономическите компликации и един обществен спор с Вашингтон единствено би му оказал помощ. Освен това той той разчита, че Съединени американски щати няма да се решат фактически да вкарат наказания и да се лишат от значим съдружник, както и че няма да нарушат проектите за произвеждане на О-35 и оскъпяване на целия план. (текстът е писан преди Вашингтон да разгласи заледяване на турското присъединяване и началото на процедура за подмяна на турските компании - бел.ред.)
© Reuters
Във всеки случай на срещата в Осака на 29 юин президентът Доналд Тръмп сякаш бил дал вяра на Ердоган, който наподобява чака Москва и Вашингтон да стартират конкуренция кой ще предложи на Анкара по-добри условия и ще ь съобщи повече технологии, с цел да продължат турците по-късно сами произвеждане и експорт на съвременни зенитни ракетни комплекси и изтребители. Това, прочее, е обичайната турска политика на балансиране сред велики страни и настройването им една против друга.
Белият дом в действителност не желае да санкционира Ердоган, само че Турция няма да получи F-35. И Пентагонът е уверено срещу, и в Конгреса има задоволително гласове от двете партии да бъдат блокирани доставките, без значение какво желае Тръмп.
Днес Турция балансира на ръба на прекъсване на заплащанията по външните отговорности и Ердоган смени управлението на централната банка с гледище при висока инфлация да се поддържат още по-ниски лихви. Дори алегорични наказания от Съединени американски щати поради С-400 и от Европейски Съюз за сондажите в изключителната икономическа зона на Кипър могат да подействат като подтик, който дефинитивно да събори турската финансова система и да провокира в страната същински стопански колапс, който Ердоган надали ще преживее.
Интересно, а кой тогава ще заплаща турските задължения към Русия за С-400?
Русия доста пъти е давала съществени задатъци, с цел да получи в лицето на Турция сателитен съдружник - по време на Съюз на съветските социалистически републики през 20-те години на ХХ век, а и перди това. През 1883 година в Босфора дебаркира 30-хиляден съветски десант, за за отбрани султан Махмуд Втори от войските на разбунтувалия се наместник в египет Мухамед Али. След това е подписан договорът от Ункяр Искелеси за дружба и боен съюз, в който османската империя дава обещание през проливите да бъдат пропускани само съветски военни кораби.
Но десантът е изтеглен и под натиска на великите сили договорът е обезсилен, а по-късно империята води война нееднократно с Русия.
© Reuters
Русия не може да размени Запада в Турция нито търговско-икономически, нито софтуерно.
Освен това сред двете страни е имало и остават мъчно разрешими районни несъгласия. На 28 юни турските войски нанесоха масиран удар по държавни войски в северозападната част на Сирия и дефинитивно стопираха подготвяната под съветско командване интервенция в провинция Идлиб. С нея трябваше да завърши разгромът на последната цитадела на въоръжена опозиция и в действителност да бъде комплициран завършек на гражданската война.
В Южен Кавказ Анкара по всякакъв начин ще противодейства на разпространение на съветското въздействие в Азербайджан и Грузия. В Москва има значително авторитетни антитурски (антиердогановски) групи и хора, в това число в структурите на властта. В нашата стопанска система има доста повече всевъзможни " кипърски " компании, в сравнение с турски. Съпротивата против засилено доближаване с Турция ще пораства на всички места и цялата тази работа най-вероятно ще приключи, както постоянно.
Павел Фелгенгауер е боен анализатор на московския в. " Новая газета ". Преводът на коментара е на " Дневник ".
От 12 юли стартира преместването на съставни елементи за С-400 до турската авиобаза " Мюртед " край Анкара със самолети Ил-76 и Ан 124 на военно-космическите сили на Русия. Понеже са малко свръхтежките Ан-124 " Руслан ", а в състава на повсеместен дивизионен комплект С-400 има доста тежки транспортни машини, детайли, камиони и така нататък, въздушният мост се разтегли в границите на седмица. Привлечени бяха и товарни самолети на Министерството на изключителните обстановки.
Много по-опростен логистично, много по-евтин и евентуално даже по-бърз би бил нормалният ред за осъществяване на експортни покупко-продажби по линия на военно-техническото съдействие. При него специфичното съоръжение се придвижва с влакове до черноморско пристанище, а по-късно с транспортен съд непосредствено се доставя в Турция. Но явно тук " демонстративното развяване на флага " се оказа по-важно от икономическата целенасоченост и обичайна мистериозност при доставките на въоръжение.
Освен това съветската страна съобщаваше на медиите за всяко политане на следващия аероплан с съставни елементи от С-400. Такова неща на практика не се случва в никакъв случай при осъществяване на експортни покупко-продажби по линия на военно-техническото съдействие. Турците с ненаситност участваха в акцията, публикувайки фрагменти от идването и разтоварването на съветските военни самолети. Агресивният пиар така и така е основа на стила на ръководство на президента Реджеп Тайип Ердоган.
В Москва не се пробват изключително да скрият, че честват победа над Съединени американски щати и НАТО, които след септември 2017 година, когато бе публично оповестено за сключването на договорката, по всякакъв начин притискаха, уговаряха и заплашваха Ердоган със наказания, с цел да я анулира.
Възможно е доставките за Турция да са били ускорени, като за Ердоган са били пренасочени системи, предопределени за съветските въздушно-космически сили. Естествено, откакто са направени съответните промени за " експортен " вид на готовия артикул.
От общата сума от 2.5 милиарда $ за 4 дивизиона С-400 турците бяха платили единствено някакъв задатък, който по този начин и не бе изработен обществено притежание. За останалото беше провиснал преференциален заем за сметка на средства от съветския държавен бюджет. Всичко това единствено и единствено Ердоган да не размишления в последния миг и американците да не го убедят. Затова и в този момент към този момент може да се трие сол в раните на врага с обществено пиар шоу под формата на въздушен мост.
© Reuters
Във Вашингтон дадоха обещание на турците наказания поради нежеланието им да се откажат от договорката с Москва и това, безспорно, ще усложни връзките сред съдружниците.
Някои към този момент си фантазират по какъв начин ядосаната Турция скъсва връзки с НАТО - по прилика с Франция при президента Шарл де Гол през 1966 година - и закрива американските бази на своя територия. Преди всичко стратегически значимата авиобаза Инджирлик, където от времената на студената война има складирано американско тактическо нуклеарно оръжие, предопределено за подготвените да го употребяват турски Военновъздушни сили при положение на война с Русия.
За тези хора наподобява осъществима и остарялата съветска фантазия: Босфора и Дарданелите - поради които е пролята толкоз доста кръв и Русия води война от времената на киевския княз Олег, заковал (според легендата) щита си на портите на Цариград - минават под контрола не на НАТО, а на другарски, съвсем съюзен режим на Ердоган, самостоятелен от Америка. Черно море става съветско езеро и така нататък
Геостратегическите цели на Москва са ясни, само че към какво се стреми Ердоган в тази история?
Анкара няма никаква военна нужда незабавно да разпростира С-400 на юг покрай Сирия, където сякаш би трябвало да бъдат изпратени комплексите. Там от дълго време на ротационен принцип са ситуирани зенитните ракети " Пейтриът " на съдружници от НАТО за отбиване на малко евентуално ракетно-въздушно нахлуване от сирийска територия. Освен това през декември 2018 година държавният департамент утвърди продажбата за Турция на " Пейтриът " за 3.5 милиарда $, при изискване, че Анкара се откаже от С-400.
Турция разполага с мощни и съвременни военновъздушни сили - 260 многоцелеви изтребителя F-16, разнообразни модификации и лично произвеждане по американски лиценз. Турция взе участие в интернационалната стратегия за произвеждане на най-новия стелт изтребител F-35 Lightning II и е подписала контракт за пазаруване на 116 броя на цена от над 10 милиарда $. Турските Военновъздушни сили можеха да станат най-мощните в региона, сравними (и даже изпреварващи по благоприятни условия на изтребителната авиация) с тези на Израел и с съветските. Сега всичко това е под голям въпрос.
В турското общество са изключително мощни антиамериканските настроения - до 80% считат, че Съединени американски щати е опасност за страната им, а за Руси ятака мислят 44%. Сделката за пазаруването на С-400 утвърждават съвсем 45% от турците, тя е подкрепена и от главната опозиционна Републиканска национална партия.
Популярността на Ердоган понижава на фона на финансово-икономическите компликации и един обществен спор с Вашингтон единствено би му оказал помощ. Освен това той той разчита, че Съединени американски щати няма да се решат фактически да вкарат наказания и да се лишат от значим съдружник, както и че няма да нарушат проектите за произвеждане на О-35 и оскъпяване на целия план. (текстът е писан преди Вашингтон да разгласи заледяване на турското присъединяване и началото на процедура за подмяна на турските компании - бел.ред.)
© Reuters
Във всеки случай на срещата в Осака на 29 юин президентът Доналд Тръмп сякаш бил дал вяра на Ердоган, който наподобява чака Москва и Вашингтон да стартират конкуренция кой ще предложи на Анкара по-добри условия и ще ь съобщи повече технологии, с цел да продължат турците по-късно сами произвеждане и експорт на съвременни зенитни ракетни комплекси и изтребители. Това, прочее, е обичайната турска политика на балансиране сред велики страни и настройването им една против друга.
Белият дом в действителност не желае да санкционира Ердоган, само че Турция няма да получи F-35. И Пентагонът е уверено срещу, и в Конгреса има задоволително гласове от двете партии да бъдат блокирани доставките, без значение какво желае Тръмп.
Днес Турция балансира на ръба на прекъсване на заплащанията по външните отговорности и Ердоган смени управлението на централната банка с гледище при висока инфлация да се поддържат още по-ниски лихви. Дори алегорични наказания от Съединени американски щати поради С-400 и от Европейски Съюз за сондажите в изключителната икономическа зона на Кипър могат да подействат като подтик, който дефинитивно да събори турската финансова система и да провокира в страната същински стопански колапс, който Ердоган надали ще преживее.
Интересно, а кой тогава ще заплаща турските задължения към Русия за С-400?
Русия доста пъти е давала съществени задатъци, с цел да получи в лицето на Турция сателитен съдружник - по време на Съюз на съветските социалистически републики през 20-те години на ХХ век, а и перди това. През 1883 година в Босфора дебаркира 30-хиляден съветски десант, за за отбрани султан Махмуд Втори от войските на разбунтувалия се наместник в египет Мухамед Али. След това е подписан договорът от Ункяр Искелеси за дружба и боен съюз, в който османската империя дава обещание през проливите да бъдат пропускани само съветски военни кораби.
Но десантът е изтеглен и под натиска на великите сили договорът е обезсилен, а по-късно империята води война нееднократно с Русия.
© Reuters
Русия не може да размени Запада в Турция нито търговско-икономически, нито софтуерно.
Освен това сред двете страни е имало и остават мъчно разрешими районни несъгласия. На 28 юни турските войски нанесоха масиран удар по държавни войски в северозападната част на Сирия и дефинитивно стопираха подготвяната под съветско командване интервенция в провинция Идлиб. С нея трябваше да завърши разгромът на последната цитадела на въоръжена опозиция и в действителност да бъде комплициран завършек на гражданската война.
В Южен Кавказ Анкара по всякакъв начин ще противодейства на разпространение на съветското въздействие в Азербайджан и Грузия. В Москва има значително авторитетни антитурски (антиердогановски) групи и хора, в това число в структурите на властта. В нашата стопанска система има доста повече всевъзможни " кипърски " компании, в сравнение с турски. Съпротивата против засилено доближаване с Турция ще пораства на всички места и цялата тази работа най-вероятно ще приключи, както постоянно.
Павел Фелгенгауер е боен анализатор на московския в. " Новая газета ". Преводът на коментара е на " Дневник ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ