Съдът в Страсбург защити журналист, на когото Унгария отказа достъп до мигрантски център
Достъпът на публицист в център за настаняване на мигранти за изложение на материалните условия в него е основна част от свободата на медиите и следва да бъде обезпечен. Това постанови Европейският съд по правата на индивида в Страсбург (ЕСПЧ) по дело против Унгария, заяви Българският хелзински комитет.
Според решението Унгария е нарушила правото на независимост на изложение по член 10 от Европейската спогодба за правата на индивида поради отвод на унгарските управляващи да показват достъп на публицист до центъра за настаняване на мигранти в Дебрецен.
Жалбоподателят, Ийеш Суровец е публицист, който работи за интернет уеб страницата abcug.hu. През септември 2015 година той подава молба до имиграционните управляващи да му дават достъп до центъра за да напише отчет за изискванията на търсещите леговище. В молбата си прецизира, че ще организира изявленията и ще прави фотоси, само че единствено на тези лица, които изразят авансово документално единодушие да бъдат снимани.
Искането му е отхвърлено по аргументи, свързани с персоналния живот и сигурността на лицата, търсещи леговище. По-специално, отхвърлянето е аргументирано с това, че доста от хората в центровете за настаняване са избягали от някаква форма на гонене и затова могат да бъдат изложени на риск, в случай че бъдат показани в медиите.
Суровец апелира решението, само че административният съд афишира жалбата му за неприемлива, защото отводът не е самостоятелен административен акт според съответното вътрешно законодателство и заради това не предстои на правосъден надзор.
Европейски съд по правата на човека приема, че обезпечаването на опцията на публицистите да правят изследователска работа е основна част от правото на независимост на медиите. Създаването на спънки пред техния достъп до информация би могло да ги обезкуражи или даже да им попречи да дават точна и достоверна информация на обществеността и с това да играят своята жизненоважна роля на " куче надзирател ".
В такова състояние е бил жалбоподателят когато не му е било разрешено да организира изявленията и да прави фотоси в центъра за настаняване на мигранти, защото той е бил възпрепятстван да събира информация от първа ръка и да следи изискванията на задържане на настанените лица.
Съдът установи, че намесата в ограничение на неговото право на независимост на изложение е била законосъобразна, само че не е била нужна в едно демократично общество, защото претекстовете за такова лимитирани, въпреки и относими, не са били задоволителни.
Що се отнася до нуждата от отбрана на персоналния живот на лицата, търсещи леговище, имиграционните управляващи явно не са обърнали внимание на аргумента на жалбоподателя, че той ще ги снима единствено с авансово и, в случай че е належащо, документално единодушие. Съдът също по този начин отбелязва, че докладването за изискванията на живот в центъра, въпреки и по нужда да визира персоналния живот на търсещите леговище, не е ориентирано към търсене на сензации, а към обществено разискване на въпроси от публичен интерес.
На второ място, нито локалните управляващи, нито държавното управление са показали по какъв начин тъкмо сигурността на търсещите леговище лица може да бъде застрашена на процедура, изключително в случай че следствието се организира единствено с тяхно единодушие.
На трето място, Съдът не се съгласява с унгарското държавно управление, че жалбоподателят може също толкоз сполучливо да прави фотоси и да организира изявленията отвън центъра и да употребява информация, оповестена от интернационалните организации и/или Неправителствени организации. Тези други възможности по никакъв метод не могат да заменят живия разговор лице в лице и добитите от първа ръка усещания за изискванията на живот. В очите на обществеността данните от втора употреба могат да нямат същата тежест или да наподобяват надеждни.
Освен това националният правосъден орган не е направил балансиране на другите ползи, които могат да бъдат наранени, като е приел, че решението за отвод на достъп не предстои на правосъден надзор.
Според решението Унгария е нарушила правото на независимост на изложение по член 10 от Европейската спогодба за правата на индивида поради отвод на унгарските управляващи да показват достъп на публицист до центъра за настаняване на мигранти в Дебрецен.
Жалбоподателят, Ийеш Суровец е публицист, който работи за интернет уеб страницата abcug.hu. През септември 2015 година той подава молба до имиграционните управляващи да му дават достъп до центъра за да напише отчет за изискванията на търсещите леговище. В молбата си прецизира, че ще организира изявленията и ще прави фотоси, само че единствено на тези лица, които изразят авансово документално единодушие да бъдат снимани.
Искането му е отхвърлено по аргументи, свързани с персоналния живот и сигурността на лицата, търсещи леговище. По-специално, отхвърлянето е аргументирано с това, че доста от хората в центровете за настаняване са избягали от някаква форма на гонене и затова могат да бъдат изложени на риск, в случай че бъдат показани в медиите.
Суровец апелира решението, само че административният съд афишира жалбата му за неприемлива, защото отводът не е самостоятелен административен акт според съответното вътрешно законодателство и заради това не предстои на правосъден надзор.
Европейски съд по правата на човека приема, че обезпечаването на опцията на публицистите да правят изследователска работа е основна част от правото на независимост на медиите. Създаването на спънки пред техния достъп до информация би могло да ги обезкуражи или даже да им попречи да дават точна и достоверна информация на обществеността и с това да играят своята жизненоважна роля на " куче надзирател ".
В такова състояние е бил жалбоподателят когато не му е било разрешено да организира изявленията и да прави фотоси в центъра за настаняване на мигранти, защото той е бил възпрепятстван да събира информация от първа ръка и да следи изискванията на задържане на настанените лица.
Съдът установи, че намесата в ограничение на неговото право на независимост на изложение е била законосъобразна, само че не е била нужна в едно демократично общество, защото претекстовете за такова лимитирани, въпреки и относими, не са били задоволителни.
Що се отнася до нуждата от отбрана на персоналния живот на лицата, търсещи леговище, имиграционните управляващи явно не са обърнали внимание на аргумента на жалбоподателя, че той ще ги снима единствено с авансово и, в случай че е належащо, документално единодушие. Съдът също по този начин отбелязва, че докладването за изискванията на живот в центъра, въпреки и по нужда да визира персоналния живот на търсещите леговище, не е ориентирано към търсене на сензации, а към обществено разискване на въпроси от публичен интерес.
На второ място, нито локалните управляващи, нито държавното управление са показали по какъв начин тъкмо сигурността на търсещите леговище лица може да бъде застрашена на процедура, изключително в случай че следствието се организира единствено с тяхно единодушие.
На трето място, Съдът не се съгласява с унгарското държавно управление, че жалбоподателят може също толкоз сполучливо да прави фотоси и да организира изявленията отвън центъра и да употребява информация, оповестена от интернационалните организации и/или Неправителствени организации. Тези други възможности по никакъв метод не могат да заменят живия разговор лице в лице и добитите от първа ръка усещания за изискванията на живот. В очите на обществеността данните от втора употреба могат да нямат същата тежест или да наподобяват надеждни.
Освен това националният правосъден орган не е направил балансиране на другите ползи, които могат да бъдат наранени, като е приел, че решението за отвод на достъп не предстои на правосъден надзор.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ