Порочният кръг доходи–бедност–здраве
Достъпът до опазване на здравето, а оттова и здравният статус на българите, както и включването им в обществения и икономическия живот на страната, са директно подвластни от техните приходи. Трима от четирима небедни (това са семейства с приходи над 60% от медианата, съгласно дефиницията на Евростат - бел.р.) дефинират здравословното си положение като положително или доста положително, до момента в който половината от бедните хора дефинират здравето си като приблизително, неприятно или доста неприятно. Докато 87% от първите не изпитват ограничавания в дейностите си по здравословни аргументи, то 25% от втората група интервюирани се смятат за лимитирани. Това показва за Мениджър Нюз Адриан Николов, икономист в ИПИ.
Той показва данните в иконографика, основана на едно по-мащабно изследване на ИПИ за неравенството в България, което се опира на анонимизираните самостоятелни данни от статистиката на приходите и изискванията на живот (EU-SILC). То демонстрира, че водещата причина за липса на проучване или лекуване при небедните не е цената, а вярата, че медицинският проблем ще отмине (33%), до момента в който при бедните главната причина е високата цена (62%), акцентира Николов.
Той показва данните в иконографика, основана на едно по-мащабно изследване на ИПИ за неравенството в България, което се опира на анонимизираните самостоятелни данни от статистиката на приходите и изискванията на живот (EU-SILC). То демонстрира, че водещата причина за липса на проучване или лекуване при небедните не е цената, а вярата, че медицинският проблем ще отмине (33%), до момента в който при бедните главната причина е високата цена (62%), акцентира Николов.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ




