Фискалният съвет обобщи първите ползи, които ще се усетят с въвеждане на еврото
Достъп до по-евтино финансиране и по-ниски лихви при кредититеПовишено доверие от страна на инвеститоритеПо-лесно сравняване на цените по отношение на тези в еврозоната и по-силна конкуренция
Това са единствено част от по-осезаемите изгоди, които в началото ще се усетят от въвеждането на еврото в България. Те са разказани в на Фискалния съвет, оповестен ден преди предстоящата оценка за готовността на България да вкара еврото от 1 януари 2026 година. Докладът на Европейската комисия и Европейската централна банка ще излезе на 4 юни, като се чака оценката да е позитивна за присъединението на страната към така наречен " клуб на богатите ".
По-висока ликвидност в банките и по-добри условия за финансиране за бизнеса и хората
С приемането на еврото от 1 януари 2026 година комерсиалните банки в България ще разполагат с доста повече средства, които могат да бъдат ориентирани към заеми за семействата и бизнеса при по-ниски лихвени проценти.
В момента банките в България сазадължени да държат 12% от привлечените депозити като наложителен най-малък запас в Българска народна банка.
С влизането в еврозоната този % ще бъде редуциран до 1%, а в същото време ще се понижи и базата, върху която се пресмятат тези запаси.
Освободените по този метод средства ще усилят ликвидността в банковата система. В композиция с част от валутните запаси на Българска народна банка, които ще останат в страната и ще могат да се употребяват от финансовия и кредитен пазар, това ще докара до по-добри условия за кредитиране, а оттова и до по-ниски лихви.
Около 960 млн. евро от интернационалните валутни запаси ще бъдат трансферирани към Европейската централна банка, както се изисква от всички страни в еврозоната. Останалата част от запасите ще продължат да се ръководят от Българска народна банка при прецизни правила – да вземем за пример вложенията би трябвало да са в принадлежности с най-голям кредитен рейтинг съгласно най-малко две интернационалните организации.
Повишената ликвидност ще разреши на банките да отпускат повече заеми. В условия на конкуренция за нови и съществуващи клиенти това ще докара до намаление на лихвените проценти, се споделя още в разбора. Така ще се насърчат потреблението и вложенията, а с тях – и икономическият напредък.
Фискалният съвет акцентира, че с цел да се осъществят всички изгоди, кредитната агресия би трябвало да бъде професионално ръководена, с цел да се избегнат кредитни балони и опасности за финансовата непоклатимост.
Оттам дават отговор и на още един боязън, който битува и постоянно става част от акции по дезинформация и втълпяване на страхове, че " животът ще нарастне двойно ".
Какво ще стане с инфлацията?
Опитът на други страни демонстрира, че резултатът от закръгляването на цените в евро стеснен и краткотраен.
В Словения, която вкара еврото през 2007 година, инфлацията се покачва с 1,5 % в годината на приемането му, само че по-късно се стабилизира;в Словакия растежът в цените след въвеждането на еврото е към 1%;в Литва – даже се следи дефлация в първата година с еврото;в Хърватия, където въвеждането на единната валута през 2023 година, е регистрирано като причина за покачване на инфлацията с към 0,4%, на фона на общоевропейски ценови натиск;
В отчета на фискалния съвет е систематизирано, че " самото евро не ни прави по-богати, а ни дава опция да станем такива. Прави ни по-стабилни. Може да се каже, че България ще стане още един осезателен знак на европейската еднаквост ".
С влизането в еврозоната Българска народна банка ще може да взе участие в решенията на ЕЦБ, които засягат и България.
Само от премахването на нуждата от превалутиране ще спести на бизнеса и жителите над 1 милиарда лв. годишно, изключително при външнотърговски покупко-продажби, защото огромен % от търговията на България е с страни от еврозоната.
Това ще води до възстановяване на макроикономическата непоклатимост и по-висок напредък. Към страната ще има нараснало инвеститорско доверие. Страната ни ще стане част от клуба на богатите и ще бъде одобрявана доста по-добре от всички вложители по света.
Това са единствено част от по-осезаемите изгоди, които в началото ще се усетят от въвеждането на еврото в България. Те са разказани в на Фискалния съвет, оповестен ден преди предстоящата оценка за готовността на България да вкара еврото от 1 януари 2026 година. Докладът на Европейската комисия и Европейската централна банка ще излезе на 4 юни, като се чака оценката да е позитивна за присъединението на страната към така наречен " клуб на богатите ".
По-висока ликвидност в банките и по-добри условия за финансиране за бизнеса и хората
С приемането на еврото от 1 януари 2026 година комерсиалните банки в България ще разполагат с доста повече средства, които могат да бъдат ориентирани към заеми за семействата и бизнеса при по-ниски лихвени проценти.
В момента банките в България сазадължени да държат 12% от привлечените депозити като наложителен най-малък запас в Българска народна банка.
С влизането в еврозоната този % ще бъде редуциран до 1%, а в същото време ще се понижи и базата, върху която се пресмятат тези запаси.
Освободените по този метод средства ще усилят ликвидността в банковата система. В композиция с част от валутните запаси на Българска народна банка, които ще останат в страната и ще могат да се употребяват от финансовия и кредитен пазар, това ще докара до по-добри условия за кредитиране, а оттова и до по-ниски лихви.
Около 960 млн. евро от интернационалните валутни запаси ще бъдат трансферирани към Европейската централна банка, както се изисква от всички страни в еврозоната. Останалата част от запасите ще продължат да се ръководят от Българска народна банка при прецизни правила – да вземем за пример вложенията би трябвало да са в принадлежности с най-голям кредитен рейтинг съгласно най-малко две интернационалните организации.
Повишената ликвидност ще разреши на банките да отпускат повече заеми. В условия на конкуренция за нови и съществуващи клиенти това ще докара до намаление на лихвените проценти, се споделя още в разбора. Така ще се насърчат потреблението и вложенията, а с тях – и икономическият напредък.
Фискалният съвет акцентира, че с цел да се осъществят всички изгоди, кредитната агресия би трябвало да бъде професионално ръководена, с цел да се избегнат кредитни балони и опасности за финансовата непоклатимост.
Оттам дават отговор и на още един боязън, който битува и постоянно става част от акции по дезинформация и втълпяване на страхове, че " животът ще нарастне двойно ".
Какво ще стане с инфлацията?
Опитът на други страни демонстрира, че резултатът от закръгляването на цените в евро стеснен и краткотраен.
В Словения, която вкара еврото през 2007 година, инфлацията се покачва с 1,5 % в годината на приемането му, само че по-късно се стабилизира;в Словакия растежът в цените след въвеждането на еврото е към 1%;в Литва – даже се следи дефлация в първата година с еврото;в Хърватия, където въвеждането на единната валута през 2023 година, е регистрирано като причина за покачване на инфлацията с към 0,4%, на фона на общоевропейски ценови натиск;
В отчета на фискалния съвет е систематизирано, че " самото евро не ни прави по-богати, а ни дава опция да станем такива. Прави ни по-стабилни. Може да се каже, че България ще стане още един осезателен знак на европейската еднаквост ".
С влизането в еврозоната Българска народна банка ще може да взе участие в решенията на ЕЦБ, които засягат и България.
Само от премахването на нуждата от превалутиране ще спести на бизнеса и жителите над 1 милиарда лв. годишно, изключително при външнотърговски покупко-продажби, защото огромен % от търговията на България е с страни от еврозоната.
Това ще води до възстановяване на макроикономическата непоклатимост и по-висок напредък. Към страната ще има нараснало инвеститорско доверие. Страната ни ще стане част от клуба на богатите и ще бъде одобрявана доста по-добре от всички вложители по света.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ