„Дадох ѝ 2 евро, а тя ме прокле: пловдивчанка с разтърсващ разказ от Главната
„ Доста се чудех дали да напиша този пост, само че счетох, че е редно! “ – с тези думи стартира разказът на пловдивчанка, споделен в групата „ Забелязано в Пловдив “. История, която звучи познато за мнозина, само че този път идва с повече болка… и повече въпроси.
„ Вчера излязох на Главната. Просяци на всяка крачка. Тъжна и жалка картина “, написа тя. Но това, което я раздрусва, не е единствено бедността. „ По-жалко е, че някои от тях са нагли и нападателни. “
Жената признава, че постоянно оказва помощ, когато може: „ Винаги давам парички. Хора сме. “
Но този път жестът ѝ не среща признателност. Напротив.
„ Една циганка потегли след мен и стартира да ме кълне, а час може би преди този момент ѝ дадох 2 евро. “
Разказът ѝ не е просто за една преживелица. Той е за конфликт с действителността – такава, каквато все по-често се вижда в центъра на града.
„ Целта на излизането ми беше да си диря работа “, споделя тя. „ Винаги съм работила и то зверски… Работех в огромна компания, само че и там ни застигна редуциране. “
Докато едни се борят да оцелеят почтено, други – по думите ѝ – наподобява са избрали по-лесния път.
„ Та се чудя – обикновено ли е младежи да лентяйстват и да разчитат на милостиня? “
И тук идва най-силният миг от обявата – не гневът, а разочарованието.
„ Не мисля, че нуждаещ се човек би трябвало да подхожда с експанзия. “
Въпросите ѝ обаче не свършват дотук. Тя слага под подозрение и ролята на институциите: „ Общинска защита " патрулира "??? “
С подигравка, която звучи по-скоро като зов за помощ, тя прибавя:
„ Или вместо да виждам всеки ден Джобса и да не дремя по цели нощи, просто да се разроша, поизцапам и да се курдисам и аз там? Явно съм от друга планета. “
Това не е просто пост. Това е огледало. Огледало на един град, в който състраданието се сблъсква с експанзията. В който хората, които желаят да оказват помощ, стартират да се питат дали не бъркат. В който усилието и трудът от време на време наподобяват по-наказвани от бездействието.
Историята на тази жена не дава отговори. Но задава въпроси, които към този момент не можем да подминаваме.
„ Вчера излязох на Главната. Просяци на всяка крачка. Тъжна и жалка картина “, написа тя. Но това, което я раздрусва, не е единствено бедността. „ По-жалко е, че някои от тях са нагли и нападателни. “
Жената признава, че постоянно оказва помощ, когато може: „ Винаги давам парички. Хора сме. “
Но този път жестът ѝ не среща признателност. Напротив.
„ Една циганка потегли след мен и стартира да ме кълне, а час може би преди този момент ѝ дадох 2 евро. “
Разказът ѝ не е просто за една преживелица. Той е за конфликт с действителността – такава, каквато все по-често се вижда в центъра на града.
„ Целта на излизането ми беше да си диря работа “, споделя тя. „ Винаги съм работила и то зверски… Работех в огромна компания, само че и там ни застигна редуциране. “
Докато едни се борят да оцелеят почтено, други – по думите ѝ – наподобява са избрали по-лесния път.
„ Та се чудя – обикновено ли е младежи да лентяйстват и да разчитат на милостиня? “
И тук идва най-силният миг от обявата – не гневът, а разочарованието.
„ Не мисля, че нуждаещ се човек би трябвало да подхожда с експанзия. “
Въпросите ѝ обаче не свършват дотук. Тя слага под подозрение и ролята на институциите: „ Общинска защита " патрулира "??? “
С подигравка, която звучи по-скоро като зов за помощ, тя прибавя:
„ Или вместо да виждам всеки ден Джобса и да не дремя по цели нощи, просто да се разроша, поизцапам и да се курдисам и аз там? Явно съм от друга планета. “
Това не е просто пост. Това е огледало. Огледало на един град, в който състраданието се сблъсква с експанзията. В който хората, които желаят да оказват помощ, стартират да се питат дали не бъркат. В който усилието и трудът от време на време наподобяват по-наказвани от бездействието.
Историята на тази жена не дава отговори. Но задава въпроси, които към този момент не можем да подминаваме.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ