Доста по-мъдър, доста по-уморен и меланхоличен Леонардо да Винчи –

Доста по-мъдър, много по-уморен и отегчителен Леонардо да Винчи – създателят, въпреки и да рисувал доста, рядко е бил нечий различен модел. Освен няколко автопортрета, до този миг е позната единствено една схема, която изобразява майстора, основана от различен създател. Но измежду сбирката на Елизабет II, специалистите откриват втора, основана вероятно малко преди гибелта на Леонардо.
"Това е бърза схема, само че е най-близкото изображение на създателя от неговата ера, което в миналото ще имаме “, споделя Мартин Клейтън, шеф на Кралската сбирка. За първи път творбата ще бъде показана на галерия в Бъкингамския замък по случай 500 години от гибелта на Да Винчи.
Скицата най-вероятно е нарисувана небрежно от негов възпитаник, сходно на първото изображение на Леонардо, което е дело на Франческо Мелзи. Сравнени, двете произведения безспорно демонстрират един и същи човек. Най-вече поради дългата брада, която не е била изключително известна по времето на Ренесанса.
"Навярно Леонардо е бил един от шепата хора, с толкоз дълга брада във Флоренция “, споделя Клейтън. Освен това меланхоличния взор на гения дава отговор на историческите познания за последните му дни – Да Винчи, към този момент 65-годишен, е знаел, че умира. Парализа в лявата му ръка е лишила способността му да рисува.
Ако се върнем малко повече от 500 години обратно, когато Леонардо е едвам на 20 и занапред навлиза в гилдията на художниците на Флоренция, надали ще забележим този кахърен мъж, а по-скоро храбрец, надалеч изпреварил времето, в което е роден. Макар че през днешния ден го свързваме повече с изобразителното изкуство, в сравнение с с науката, самият Да Винчи се е определял като академик, а не актьор.
Повечето от изобретенията му не са издигнати, само че скиците на танкове и летящи машини демонстрират мислене, което у другите хора се е появило цели 4 века по-късно – когато се е появила първата, или по-скоро втората концепция за танк. Да Винчи е разбирал потребността от леки метали, като алуминия и задвижването на машините му посредством твърди горива.
Перспектива, симетричност, пропорции и геометрия – Леонардо е един от първите, които ползва своите знания на математиката върху картините си.
Любопитен и постоянно търсещ истината, Да Вичи преследва ненаситно знанието. Неговите описи със задания включва мемоари за "конструиране на очила, с които луната да се вижда по-голяма “ и "описване на повода за смях “. Леонардо търси и отговора на доста въпроси, като "Какво е дистанцията от челото до кръстопътя на устната и брадичката? ", "Защо звездите се виждат единствено през нощта, а не денем? ", "Как се съпоставят клоните на едно дърво с дебелината на ствола? ", "Как да се отдели водата от въздуха? ", "Къде е душата? ", "Какво са кихане, прозяване, апетит, жадност и сласт? "...
И въпреки неговите картини да са доста по-известни от останалите му произведения, записките, скиците и ръкописите разкриват доста повече за неговия талант от "Мона Лиза “. Близо 7000 листа са непокътнати в музеи в Париж, Лондон, Мадрид, Торино и Милано, както и в частната сбирка на Бил Гейтс. Всички те демонстрират какъв брой доста още имаме да учим от гения на Да Ванични и за благополучие ще бъдат изложени на разнообразни места по света през цялата година, с цел да отбележат годишнината от гибелта на създателя.