Доста хленч се носи, ние сме в състояние да се

„ Доста плач се носи, ние сме в положение да се оплакваме от самото начало и все чакаме някой да ни помогне. Като че ли сме в положение на всенародна милостиня, а сами не вършим нищо ”. Това сподели през днешния ден пред бТВ писателят и драматург Стефан Цанев. Той прикани хората да работят, да бъдат независими и решителни, да не се отчайват, тъй като е най-лесно е да си обезверен и да се молиш на някого. България няма да загине, само че ще преживее доста тежък интервал от 40-50 година, които се задават. След това ми се коства, че още веднъж ще си откри мястото в Европа, добави той.
Според Цанев едно общество се крепи, в случай че има доверие сред власт и народ. „ Ако това доверие го няма, и напъните на властта са напразни, и трудът на народа е безрезултатен. Това единство би трябвало да го реализираме по някакъв метод, тъй като, за жалост, го нямаме. Първоначалната виновност е на властващите, че не могат да завоюват доверието на народа. А народът също стана доста подозрителен – даже една власт да прави положително, това се гледа със свити очи ”, разяснява писателят.
Ние разрушихме съвсем всичко, което беше основано през социализма. То беше на народа, беше наше, сподели още Стефан Цанев.
„ По време на една тирания се основават доста неща. Това не трябва да бъде симптом за горделивост. По време на народна власт Египетски пирамиди няма да се построят. Големи неща се случваха по време на социализма върху гърба на народа. Тези неща не успяхме да ги запазим ”, сподели той и попита:.„ Защо трябваше да го унищожаваме, изключително земеделието – разсипахме го до основи, в този момент го построяваме отначало ”.
Ще допускам, че България стартира да се оправя, когато ми кажат какъв брой нови предприятия са почнали да работят. Ние какво произвеждаме, попита още Стефан Цанев. И продължи: " Къде са нашите хрумвания, нали сме умни хора? Бедата е нашата липса на хрумвания, ние просто купуваме хрумвания ".
Децата ми са в чужбина, обичат България, само че нямат вероятност да се върнат тук, призна Стефан Цанев. По думите му българските общности в чужбина са доста патриотично настроени, само че децата им не знаят български.
Писателят разкри също, че в столицата не се усеща изключително уютно. „ Имам възприятието, че в случай че падна на улицата, ще ме прекрачат и ще заминат. Обаче това не може да се случи в дребните селища и в селата. В огромния град човек става неизвестен. Не почита никого, не поздравява никого. Спасяват ме приятелите ”, акцентира той.