БНБ пое по пътя на рязко затягане на кредитирането
Доста бавната трансмисия на прекачване на политиката на битката с инфлацията посредством нараснали лихви на Европейската централна банка към България, накара Българската национална банка да промени внезапно своята парична посока и пое към стягане на кредитирането у нас - най-малко доколкото е допустимо за централна банка в Паричен съвет (Валутен борд).
На свое съвещание в сряда Управителният съвет на банката одобри промени в своята разпоредба за наложителните минимални запаси. Решенията са следните:
" 1. Считано от 1 юни 2023 година процентът на наложителните минимални запаси по привлечените от банките средства от нерезиденти се усилва от 5 на 10 %.
2. Считано от 1 юли 2023 година процентът на наложителните минимални запаси по привлечените от банките средства от резиденти и от нерезиденти се усилва от 10 на 12 %. "
Какво значи това? Т.нар. буфери на банките у нас се поддържат, с цел да защитят системата при проблем, само че и могат да се употребяват като антиинфлационно средство. Когато процентът на буфера се усилва, това значи, че банките би трябвало да отделят повече от своите пари в него и по този начин да свият размера на парите, които могат да провиснал като заем. Свитото кредитиране охлажда стопанската система, забавя търсенето и оттова - забавя инфлацията.
Това прави сега Българска народна банка - усилва размера на парите, които банките би трябвало да задържат в нейните трезори, с цел да не не престават да ги изливат под формата на заем.
" Текущите макроикономически развития се характеризират с ускорени темпове на повишаване на потребителските цени, висок напредък на заплатите в частния бранш, мощно потребителско търсене и запазващ се висок напредък на заема за семействата./.../ В изискванията на забележителен приток на привлечени запаси в банковата система, висока ликвидност и конкуренция в банковия бранш се следи слаба и мудна трансмисия от повишението на главните лихвени проценти в еврозоната към лихвените проценти по депозитите и заемите в България ", пишат от Българска народна банка в претекстовете за своето решение.
Банката акцентира, че досегашните й дейности като нараствания антицикличен финансов буфер не са свършили задоволително работа и по тази причина минава към идващото равнище на стягане на паричната политика.
Тази акт на Българска народна банка не е неочакван, имайки поради, че банките в България разполагат с големи ликвидни средства за кредитиране на фона на стопанската система ни и не демонстрират изключително отношение към цикъла на стягане на лихвите от Българска народна банка. В последна сметка е неизбежно достигането на резултат и у нас даже без намесата на Българска народна банка, само че през това време така наречен инфлационен диференциал сред България и останалите страни от еврозоната ще се усилва, а това е пагубно за желанието да влезем в еврозоната.
Така че - от тази позиция - Българска народна банка работи и по идното присъединение. Много е значимо обаче какво ще подхващат Народните представители с бюджета. Фискалната политика би трябвало да се движи в синхрон с паричната, в случай че желаеме най-благоприятен резултат. Ако обаче приемем раздут бюджет с несъразмерни разходи и обществени заплащания, сред Българска народна банка и МФ би настанал разнобой.
Припомяне, че през вчерашния ден Българска народна банка разгласява постоянния си тримесечен бюлетин " Банките в България ", в който предизвести, че процесът по повишение на лихвените проценти в страната ще се форсира през идващите месеци и има предпоставки за акумулиране на риск в салдото на банковата система.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
На свое съвещание в сряда Управителният съвет на банката одобри промени в своята разпоредба за наложителните минимални запаси. Решенията са следните:
" 1. Считано от 1 юни 2023 година процентът на наложителните минимални запаси по привлечените от банките средства от нерезиденти се усилва от 5 на 10 %.
2. Считано от 1 юли 2023 година процентът на наложителните минимални запаси по привлечените от банките средства от резиденти и от нерезиденти се усилва от 10 на 12 %. "
Какво значи това? Т.нар. буфери на банките у нас се поддържат, с цел да защитят системата при проблем, само че и могат да се употребяват като антиинфлационно средство. Когато процентът на буфера се усилва, това значи, че банките би трябвало да отделят повече от своите пари в него и по този начин да свият размера на парите, които могат да провиснал като заем. Свитото кредитиране охлажда стопанската система, забавя търсенето и оттова - забавя инфлацията.
Това прави сега Българска народна банка - усилва размера на парите, които банките би трябвало да задържат в нейните трезори, с цел да не не престават да ги изливат под формата на заем.
" Текущите макроикономически развития се характеризират с ускорени темпове на повишаване на потребителските цени, висок напредък на заплатите в частния бранш, мощно потребителско търсене и запазващ се висок напредък на заема за семействата./.../ В изискванията на забележителен приток на привлечени запаси в банковата система, висока ликвидност и конкуренция в банковия бранш се следи слаба и мудна трансмисия от повишението на главните лихвени проценти в еврозоната към лихвените проценти по депозитите и заемите в България ", пишат от Българска народна банка в претекстовете за своето решение.
Банката акцентира, че досегашните й дейности като нараствания антицикличен финансов буфер не са свършили задоволително работа и по тази причина минава към идващото равнище на стягане на паричната политика.
Тази акт на Българска народна банка не е неочакван, имайки поради, че банките в България разполагат с големи ликвидни средства за кредитиране на фона на стопанската система ни и не демонстрират изключително отношение към цикъла на стягане на лихвите от Българска народна банка. В последна сметка е неизбежно достигането на резултат и у нас даже без намесата на Българска народна банка, само че през това време така наречен инфлационен диференциал сред България и останалите страни от еврозоната ще се усилва, а това е пагубно за желанието да влезем в еврозоната.
Така че - от тази позиция - Българска народна банка работи и по идното присъединение. Много е значимо обаче какво ще подхващат Народните представители с бюджета. Фискалната политика би трябвало да се движи в синхрон с паричната, в случай че желаеме най-благоприятен резултат. Ако обаче приемем раздут бюджет с несъразмерни разходи и обществени заплащания, сред Българска народна банка и МФ би настанал разнобой.
Припомяне, че през вчерашния ден Българска народна банка разгласява постоянния си тримесечен бюлетин " Банките в България ", в който предизвести, че процесът по повишение на лихвените проценти в страната ще се форсира през идващите месеци и има предпоставки за акумулиране на риск в салдото на банковата система.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ